Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
Гр.Ловеч, 11.10.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на тринадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДА ДОЙНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Христина Христова като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.
№ 412 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение № 179/19.04.2019 год.,
постановено по гр.д. № 1489 по описа за 2018 год., Ловешкият районен съд е признал
за установено по отношение на “***"
АД, вписано в TP при АП с ЕИК: *** със седалище в гр. София 1784 и адрес на
управление: ***, че "***" ЕООД,
ЕИК***, със седалище в гр. Л. и адрес на управление: ул. „***,
представлявано от управителя В.В.Х., не дължи сумата в размер на 963,95 лева,
представляваща начислена по партида с клиентски № 210037339009, абонатен №
**********, записана на негово име, цена за доставка на ел. енергия на адрес:
гр. Ловеч, ул. „***, по фактура № **********/31.03.2018 г., поради липса на
основание. Със същото решение ЛРС е осъдил “***" АД – гр. София да заплати
на "***" ЕООД - гр. Ловеч с горните данни, сумата от 551,90 лв. разноските му по делото.
Срещу решението на РС - Ловеч е подадена
въззивна жалба от “***" АД – гр. София чрез пълномощника юрисконсулт С.Т..
Счита, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено
в нарушение на процесуалните правила. Твърди, че фактура №
**********/31.03.2018 г. е издадена при спазване на материалноправните
изисквания на закона и остойностена на база подадената информация от “***"
АД. На следващо място посочва, че съдът е допуснал съществено вътрешно
противоречие в мотивите на атакувания съдебен акт, като не е съобразено и
заключението на вещите лица. Излага подробни съображение в подкрепа на
наведените доводи. Моли съда да отмени изцяло решението на ЛРС и се произнесе
по същество на спора, като отхвърли предявения иск и му присъди направените по
делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от "***" ЕООД - гр.Ловеч чрез пълномощника
му адв.Д.С.. В него изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но
неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно, тъй като направените правни изводи съответстват на
фактическата обстановка. Излага подробни съображения във връзка с наведените
във въззивната жалба доводи и моли съда да постанови решение, с което потвърди
решението на РС - Ловеч и му присъди разноските за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът чрез
пълномощника юрисконсулт Т. поддържа подадената въззивна жалба на изложените в
нея основания.
Въззиваемият чрез процесуалния си
представител адв.С. оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение,
с което остави същата без уважение и потвърди решението на ЛРС.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената служебна проверка
на постановения първоинстанционен акт, настоящият съдебен състав намира, че
решението на ЛРС е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред Районен съд – Ловеч е предявен отрицателен установителен иск от ищеца с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че "***"
ЕООД не дължи на “***" АД – гр. София сумата в размер на 963,95 лева,
представляваща начислена по партида с клиентски № 210037339009, абонатен №
**********, записана на негово име, цена за доставка на ел. енергия на адрес: гр.
Л., ул. „*** по фактура № **********/31.03.2018 г., поради липса на основание.
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът оспорва
предявения иск и моли да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
Абсолютна процесуална предпоставка за
предявяването на установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК /положителен или
отрицателен/, за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес от
търсената с иска защита. В правната доктрина и съдебна практика се приема, че липсва
интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде защитено чрез
предявяването на осъдителен или конститутивен
иск. Спрямо тези права установителният иск е субсидиарна форма на
защита. В случая в исковата молба от страна ищеца не са изложени твърдения,
обосноваващи правния му интерес от предявяването на отрицателния установителен
иск, а именно липса на извършено плащане по процесната фактура. Този факт е
установен от заключението на изготвената по делото комплексна
съдебно-счетоводна и електротехническа експертиза. В мотивите на обжалваното
решение районният съд също се е позовал на това заключение, за да приеме, че
предявеният отрицателен установителен иск е допустим и за ищеца е налице правен
интерес от неговото предявяване.
В приложеното гр.д. № 1489/2018 г. по
описа на РС Ловеч се установява, че липсва протокол от откритото съдебно
заседание, проведено на 28.11.2018 г., в което това заключението на допусната
комплексна експертиза е депозирано от вещите лица и прието като доказателство
по делото, за да може съдът да направи и този правен извод. На лист 56 от
цитираното делото се намира първата страница от протокола от проведеното на
20.12.2018 г. съдебно заседание, в което съдът е дал ход на делото по същество.
Следващата страница 57 явно е част от изготвения протокол от проведеното на
28.11.2018 г. съдебно заседание, тъй като съдържа определение на съда за приемане
на заключението и изплащане възнаграждение на вещите лица. На стр.75 от делото
се намира втори протокол от проведено на 20.12.2018 г. открито съдебно
заседание, от който е видно, че в него съдът е счел делото за изяснено и
обявил, че ще се произнесе с решение на 21.01.2019 г.
Протоколът от съдебното заседание, в
качеството му на официален документ, материализира извършените от съда и
страните процесуални действия. Той установява с обвързваща доказателствена сила
че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, са се осъществили
така, както се твърди. По аргумент на чл.179 от ГПК, протоколът от съдебното
заседание като официален документ се ползва с материална доказателствена сила.
С оглед на изложеното по-горе съдебният състав приема, че не може да провери допустимостта на предявения иск предвид
липсата на протокол от съдебното заседание от 28.11.2018 г., в което е
депозирано и приобщено като доказателство по делото от районния съд
заключението на вещите лица. Това грубо нарушение на процесуалния закон не би
могло да бъде отстранено на този етап от въззивнита инстанция.
Изложените съображения налагат извода,
че обжалваното решение на РС Ловеч следва да бъде отменено и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав.
С оглед изхода на спора, разноски по
делото не следва да се присъждат на страните с настоящия съдебен акт.
Водим от гореизложеното, Ловешкият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 179/19.04.2019 год.,
постановено по гр.д. № 1489/2018 г. по описа на Ловешкият районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.