№ 10114
гр. С., 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110170638 по описа за 2021 година
„А. е предявило срещу З. иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ за
заплащане на сумата от 200 лева, като частичен такъв от сумата 393,60 лева, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на МПС „О.” с peг. № .,
собственост на ищеца, в резултат на ПТП, настъпило на 05.11.2020г. в гр. С., по вина на
водача на „Ф.” с peг. № ., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника З.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 09.12.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира разноски.
В съдебно заседание на 07.07.2022г. е допуснато изменение на иска чрез неговото
увеличение, като същият се счита предявен за сумата от 393,60 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени вреди на МПС „О.” с peг. № ., собственост на
ищеца, в резултат на ПТП, настъпило на 05.11.2020г. в гр. С., по вина на водача на „Ф.” с
peг. № ., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника З., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 09.12.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. депозира отговор, в който признава иска за
сумата от 393,60 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
в случай, че такова се претендира от страна на ищеца.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:
С оглед признанието на иска от ответника, съдът намира, че следва да постанови
решение при признание на иска. Не са налице хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи
постановяването на решение при признание на иска.
На основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът обоснова решението си на направеното
1
признание на иска.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ следва да бъде
уважен.
По разноските:
Този състав счита, че в случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква кумулативно наличието на две
предпоставки – признание на иска от страна на ответника, и последният да не е станал повод
за завеждане на делото. Ответникът е станал повод за завеждане на делото, доколкото не е
заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „ГО”
/факт, който не се оспорва от ответника/. С оглед на това, ответникът е станал повод за
завеждане на делото, което изключва приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съобразно изхода на делото разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Същият е направил разходи за заплащане на държавна такса в размер на 50 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева /с ДДС/. Възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Минималното възнаграждение
за адвокатско възнаграждение съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес до 1000 лева е 300
лева. В случая видно от приложената фактура № ********** от 09.12.2021г. и извлечение от
банкова сметка, заплатеното адвокатско възнаграждение, касаещо процесуалното
представителство по настоящото дело, е в минимален размер – 300 лева с начислен ДДС в
размер на 60 лева. С оглед на изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 410 лева.
Така мотивиран, и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. да заплати
на „А. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Н. на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ сумата от 393,60 лева /триста деветдесет и три лева и 0,60ст./, представляваща
обезщетение за причинени вреди на МПС „О.” с peг. № ., собственост на ищеца, в резултат
на ПТП, настъпило на 05.11.2020г. в гр. С., по вина на водача на „Ф.” с peг. № ., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника З., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 09.12.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. да заплати
на „А. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Н. на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 410 лева /четиристотин и десет лева/ - разноски, сторени в
производството пред СРС.
2
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3