№ 834
гр. Горна Оряховица, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20254120100799 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
Предявена е искова молба от С. К. К. против „Ди Си Ей Мениджмънт“
АД, с която се иска от съда да признае за установено, че задължението на
ищеца към ответника, възникнало на основание изпълнителен лист от
11.07.2007 г., издаден по ч. гр. д. № 1092/2007 г. по описа на РС – В. Търново,
както и разноските по иницииране на изпълнителното дело, е погасено по
давност и не се дължи.
Ответникът депозира в срок писмен отговор, с който признава иска.
Иска от съда да не присъжда разноски, а в случай, че такива бъдат присъдени,
прави възражение за прекомерност на сторените от ищеца разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С оглед направеното от ответника признание на иска и предвид
изложеното от процесуалния представител на ищеца искане за постановяване
на решение при условията на чл. 237 от ГПК, съдът счита, че следва да
постанови решение по делото при признание на иска. Предявеният иск е
частично допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на
правен интерес от търсената с иска защита. Валидно е направеното признание
на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с
1
което същия се отказва от защита срещу иска, тъй като го считат за
основателен. Ответникът заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с
иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното
право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае
право, признато от нашия правен ред и непопадащо в хипотезите на чл. 237,
ал. 3 ГПК, които го изключват, то съдът следва да го зачете. В този смисъл
следва да постанови решението си.
По отношение на иска за такси и разноски по изпълнителното дело в
размер на 747, 30 лв.:
Съдът намира, че следва да се има предвид обстоятелството, че предмет
на установителния иск по чл. 439 ГПК е изпълняемото право, присъдено със
съответния съдебен акт и подлежащо на принудително изпълнение, т.е.
длъжникът може да оспори единствено вземането, за събирането на което е
образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските по Тарифата към
ЗЧСИ не са част от това вземане, респективно - не са част от изпълняемото
право. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, съгласно която
искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, т.е. оспорването по този ред е само за съдебно установени
вземания, а таксите и разноските по изпълнението са определени едностранно
от съдебния изпълнител, който освен това не е страна в настоящото
производство. Дължимостта на същите е последица от дължимостта на
изпълняемото право - на вземането по изпълнителния лист. В случай, че
отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК бъде уважен, съдебният
изпълнител е длъжен да прекрати изцяло или частично образуваното
изпълнително производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК и да се произнесе
по въпроса за разноските. Постановлението му подлежи на самостоятелно
обжалване предвид разпоредбата на чл. 435 , ал. 2, т. 7 ГПК. В този смисъл
приложимо би било правилото на чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 433, ал. 1, т. 7
ГПК – при уважаване на иск по чл. 439 ГПК и прекратяване на
изпълнителното производство, разноските няма да бъдат за сметка на
длъжника, а за сметка на взискателя. Посоченото обуславя недопустимост на
иска по чл.124, ал.1 ГПК поради липса на правен интерес от предявяването му
и налага връщане на исковата молба в частта по този иск.
2
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв. на основание чл.38, ал. 2 от ЗАдв.
Посочената в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения сума от 1300 лв., следва да бъде
намалена на половина, поради направеното възражение за прекомерност.
Възражението е основателно, т.к. делото не се отличава с изключителна
фактическа или правна сложност, а и ответникът е направил признание на
иска.
В тежест на ответника следва да бъде възложена и заплатената от ищеца
държавна такса по съразмерност в размер на 607,28 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба на К. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. Г.О., ул. *** срещу „Ди Си Ей Мениджмънт“АД, ЕИК206858118, в частта
по иска да се признае за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи такси и разноски по изпълнението по изпълнително дело №
8/2009 г. и № 737/2024 г. и двете по описа на ЧСИ В. Георгиев в размер на
747,30 лв. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 799/2025 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица в тази му част.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ди Си Ей
Мениджмънт“АД, ЕИК206858118, че К. К. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Г.О., ул. ***, на основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК, НЕ
ДЪЛЖИ сумата от 10 559,60 лв., представляваща главница по изпълнителен
лист № 1415/11.07.2007 г., издаден по ч.гр.д. № 1092/2007 г. по описа на РС-гр.
В. Търново, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 4 076,37
лв. и неустойка в размер на 546,13 лв., поради изтекла погасителна давност на
вземането.
ОСЪЖДА „Ди Си Ей Мениджмънт“АД, ЕИК206858118 ДА ЗАПЛАТИ
на К. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Г.О., ул. *** сумата от
3
607,28 лв. (шестстотин и седем лева), държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Ди Си Ей Мениджмънт“АД, ЕИК206858118 да заплати на
адв. С. К. К. от АК В. Търново, ЛНА1100037850 на основание чл.38, ал.1, т. 2
от ЗАдв., сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ.
Определението (съдържащо се в диспозитива на съдебното решение), с
което се прекратява производството по един от обективно съединените искове
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4