№ 94403
гр. София, 31.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110113012 по описа за 2023 година
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба,
подадена от от П. В. П. срещу „.................. ООД и П. М. С., съдът намира, че
същата е нередовна.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 2005251/26.02.2019
г., подадена от П. В. П. срещу „.................. ООД и П. М. С. за осъждане на
ответниците да му заплатят при условията на солидарност сумата от 9990,00
лева, предоставена като паричен заем, ведно със законната лихва от датата на
образуване на делото – 26.02.2019 г. до окончателното плащане, както и на
сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 26.09.2018 г. – 25.02.2019 г.
Ищецът е посочил, че за посочената сума е издаден запис на заповед от
ответника „.................. ООД и същият е авалиран от ответника П. М. С. като
обезпечение на дадения заем.
С Определение № 199565 от 22.08.2019 г., постановено по гр. д. №
11695/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 162 състав е изготвил
доклад по делото, с който е квалифицирал предявените искове по чл. 415, ал.
1, т. 3 от ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД и е разпределил
доказателствена тежест. С Решение № 261224 от 31.10.2019 г.
Софийски районен съд, ГО, 164 състав е отхвърлил предявените искове, като
е приел, че представеният по делото запис на заповед не е годен като
менителничен ефект да удостовери подлежащо на изпълнение вземане, тъй
като в него са уговорени последователни падежи – на определен ден и на
1
предявяване, което води до неговата нищожност.
По реда на съдебния инстанционен контрол Софийски градски съд е
постановил Решение № 262816 от 26.08.2022 г., влязло в сила на 21.02.2023 г.,
с което е обезсилил Решение № 261224 от 31.10.2019 г. на Софийски районен
съд, ГО, 164 състав, и е върнал делото за ново разглеждане на предявените
искове. В мотивната част на решението е посочено, че основанието на
исковата претенция е предоставения заем, съответно искането на ищеца е
осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумата от 9900,00 лева -
главница, и 1000,00 лева – лихва за забава.
Настоящият съдебен състав намира, че преди насрочване на делото за
открито съдебно заседание и изготвяне на доклад, съответно преди да бъде
разпределена доказателствената тежест между страните, на ищеца следва да
се дадат указания, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
разпореждане, да посочи обстоятелствата, от които твърди да произтича
солидарната отговорност на ответниците, като вземе предвид следното.
Съгласно чл. 121 от ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по
силата на закона или ако е уговорена между страните. Солидарно задължени
са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква
част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е
предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на
предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност
възниква при много договори – при встъпване в дълг, авал, поръчителство,
делкредере, като правата и задълженията на страните по тези договори са
различни, възникват при различни фактически състави, предвидена е и
различна форма за действителност. Солидарна отговорност „по принцип“ не
съществува и страната, която се позовава на такава, следва да я установи и
докаже основанието за възникването й. Солидарната отговорност е налице
във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от
длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и
освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл.
121-127 от ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна
солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както
от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за
възникване на солидарността. Съдът трябва да установи вида на солидарната
2
отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи
спецификата на конкретните облигационни отношения. В настоящия случай
ищецът претендира сумата от 9990,00 лева – главница, и сумата в размер на
1000,00 лева – лихва, на основание възникнало валидно заемно
правоотношение между него и дружеството „.................. ООД, като е посочил,
че П. М. С. е солидарно отговорен за посочената сума, в качеството си на
авалист по представения по делото менителничен ефект. Тъй като обаче
ищецът не претендита сумата на основание издадения Запис на заповед, а на
основание заемно правоотношение, то следва да посочи от какво произтича
солидарната отговорност на ответника П. М. С. – съдлъжник по договора за
заем, поръчител или друго правоотношение между тях.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба с вх. № 2005251/26.02.2019 г.,
подадена от П. В. П. срещу „.................. ООД и П. М. С..
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
разпореждане в писмена молба до съда, с препис от същата за ответниците,
да посочи какво е основанието за възникване на пасивната солидарност
между „.................. ООД и П. М. С..
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
разпореждане да довнесе по сметка на СРС държавна такса в размер на 189,60
лева и в същия срок в писмена молба до съда да представи доказателства за
извършеното плащане, тъй като основанието на претенцията се различава от
заявеното в заповедното производство и искът не е по реда на чл. 415, ал. 1, т.
3 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на горепосочените указания в
срок, исковата молба в тази част ще бъде върната, а производството по делото
– прекратено.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на ищеца.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4