№ 1008
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100502049 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, със седалище гр. София, против решение №
172/27.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1378/2021 г. по описа на РС – гр. Девня, в частта, с
която са отхвърлени като неоснователни предявените искове, с правно основание чл. 422
ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че К. И. Х. дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ СА сумите от: 6731,24 лева главница, 2600,50 лева
възнаградителна лихва, 645,78 лева лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 647/2021г. по описа на
РС-Девня.
Въззивникът развива доводи за неправилност на решението. Посочва, че делото е
останало неизяснено, тъй като е отказано да бъде назначена съдебно-техническа експертиза
относно въпроса с електронното подписване на договор сключен от разстояние. Поддържа
се противоречие с материалния закон и липса на аргументация в изложените от
първостепенния съд мотиви. Отправя искане за отмяна на решението и уважаване на
предявените искове с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна К. И. Х. чрез назначен от съда особен представител, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Счита, че ищецът не е доказал, че е изпълнил
задълженията си по чл. 18. ал. 1. т.1 и т. 3 и по чл. 18, ал. 2 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) в хипотезата на спазване изискванията на чл. 13.
ал. 1 и 4 във вр. с чл. 3. т. 10 от Регламент ГЕС) № 910/2014, както и на чл. 3. ал. 2 от
1
ЗЕДЕУУ за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. В
представени писмени становища поддържат изложените в хода на производството доводи и
искания.
В хода на процеса след подаване на въззивната жалба БНП Париба Пърсънъл
Файненс СА – клон София е заличен от търговския регистър, поради което като страна в
производството към настоящия момент се легитимира принципалът на клона БНП Париба
Пърсънъл Файненс СА – Париж, Франция. Извършеното преди заличаване на клона на
чуждестранното лице прехвърляне на търговското предприятие на клона в полза на
Юробанк България АД представлява частно правоприемство, поради което спрямо
приобретателя не е налице хипотезата приемство в процеса по смисъла на чл. 227 от ГПК.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
По предмета на спора съдът съобрази следното:
РС – Девня е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от БНП Париба
Пърсънъл Файненс СА – клон София срещу К. И. Х. обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществуват парични вземания срещу ответника,
произтичащи от договор за потребителски заем № PLUS-17705752/02.03.2020г., за следните
суми: 6731,24 лева – главница; 2600,50 лева – възнаградителна лихва; 645,78 лева – законна
лихва за забава върху главницата за периода от 15.05.2020г. до 27.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 647/2021г. по
описа на РС-Девня. В условие на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите
вземания.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.03.2022 г. между БНП Париба Пърсънъл
Файненс и К. И. Х. бил сключен от разстояние договор за кредит за закупуване на стоки и
услуги на изплащане със срок за издължаване 30 месеца на равни ежемесечни анюитетни
вноски, всяка от които в размер на 341,89 лв. съгласно погасителен план. Сключването на
договора било извършено по инициатива на ответника чрез он-лайн платформа на достъпна
на уеб сайта на ищеца. Ответникът потвърдил сключването на договора като подписал
електронно съответните документи, в т.ч. и общите условия на кредитора, след което сумата
по кредита била предоставена по банков път. Месечните погасителни вноски включвали
главницата по кредита и възнаградителна лихва. Било уговорено кредитополучателят да
заплати еднократно такса ангажимент, срещу която кредиторът сключвал договора при
фиксиран лихвен процент. При забава кредитополучателят дължал обезщетение в размер на
законната лихва върху неплатената погасителна вноска. При просрочване на две или повече
месечни вноски вземането на кредитора ставало изцяло предсрочно изискуемо. Ответникът
преустановил редовното обслужване на кредита на 15.04.2020 г. и на 15.10.2020 г. му била
изпратена покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначен от съда особен представител е
2
подал отговор на исковата молба, с който счита исковете за неоснователни. Оспорва
потребителят да е дал съгласие за сключване на договора като счита, че не са спазени
изискванията на закона при сключване на договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Оспорва и предоставянето на сумата по договора за кредит.
С решението си РС – Девня е отхвърлил исковете като е приел, че ответницата не е
дала съгласие за сключване на договора за кредит от разстояние по установения от закона
ред. Производството по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове е
прекратено като недопустимо. Решението не е обжалвано в прекратителната му част.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на обжалваното решение обуславя неговата допустимост в обжалваната част,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото заверени преписи от писмени доказателства: Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-17705752, сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и К. И. Х., Условия по договора, Извлечение по кредит PLUS-17705752 и
Погасителен план е видно, че същите не са подписани от кредитополучателя на хартиен
носител. Отразено е в същите, че за клиента документите са електронно подписани от
ответницата К. И. Х..
В Договор за потребителски паричен кредит PLUS-17705752 от 02.03.2020 г. са
посочени следните параметри на кредита: Размер на кредита за потребителски цели: 6500.00
лв.; Размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията": 0.00 лв.;
Застрахователна премия: 1156.20 лв.; Общ размер на кредита: 6500.00 лв.; Такса
ангажимент: 227.50 лв.; Брой погасителни вноски: 30 брой(я); Месечна погасителна вноска:
341.89 лв.; Обща стойност на плащанията: 10256.70 лв.; Годишен процент на разходите:
34.66%; Лихвен процент: 27.04%. Съобразно т. 2 от „Условия по договора" таксата
ангажимент в размер на 227.50 лева се приспада от главницата. Посочено е, че срещу
таксата ангажимент кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла
на § 1 т.5 от ЗПК. В договора е предвидено главницата по кредита да бъде усвоена по
банкова сметка на ответника с IBAN ****.
Видно от представеното Извлечение по кредит PLUS-17705752, кредиторът е
начислил главница застраховка кредит в размер на 38.54 лева месечно включени в първите
шест погасителни вноски, или общо 231,24 лв., след което за всички оставащи 24 вноски до
края на срока на договора е отразил „Анулирана“.
Не са представени доказателства за връчване на поканата до ответника К. И. Х. от
15.10.2020 г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
От приетото по делото заключение по назначената от РС съдебно счетоводна-
експертиза, неоспорено от страните, което съставът на въззивния съд кредитира като
обективно и обосновано, се установява, че сума в размер на 6272,50 лева е била преведена
на К. И. Х. по банковата сметка, посочена в чл. 1 от договора. Основанието за превода е
„съгл. договор PLUS -17705752“. Няма данни за извършени погасителни вноски. Размерът на
задълженията по договора за кредит към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
според счетоводните записи на банката – Вариант 1 от заключението – е: 6500 лева –
главница; 231,24 лв. – застрахователна премия; 2600,50 лева – възнаградителна лихва, 645,78
3
лева – мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 27.04.2021г. върху главница от 6 731,24
лева, т.е. при включена застрахователна премия. Във вариант 2 – без включена
застрахователна премия – мораторната лихва за периода от 15.07.2020 г. до 27.04.2021г. е в
размер на 518,19 лева. Във всички варианти, разгледани от вещото лице, размерът на ГПР не
надвишава 5-кратния размер на законната лихва, която към датата на сключване на договора
е 10 %.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената в производството
пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че Договор за
кредит № PLUS-17705752 е сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) на 02.03.2020 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" като кредитор и К. И. Х. като кредитополучател. Сключването
на договора за кредит е извършено по инициатива на потребителя, който е попълнил заявка
за кандидатстване, намираща се на уеб-сайта на доставчика на финансовата услуга -
https://www.bnpparibas-pf.bg. На потребителят е предоставена преддоговорна информация за
годишния лихвен процент (ГЛП) по кредита, годишния процент на разходите (ГПР) и
размера на такса ангажимент – еднократно дължима такса, срещу която кредиторът фиксира
лихвения процент по кредита за срока на договора. Потребителят е попълнил в информация
за личните си данни-име и фамилия (К. Х.), ЕГН (**********), електронен адрес (***) и
телефон (***). Клиентът се е съгласил с Общите условия за кандидатстване за кредит и се е
запознал с информацията за защита на личните данни посредством маркирането на
съответните полета (tick-boxes). След одобряване на кандидата за финансовата услуга
предоставяне на кредит, на 02.03.2020 г. на посочената от К. И. Х. електронна поща (***) е
изпратено електронно съобщение (E-mail) от електронна поща ***, съдържащо линк до
официалната интернет страница на „БНП Париба Пърсънъл Файненс", където заявителят на
кредита се отвежда в „Зона за документи". При отварянето на линка, К. Х. е достъпила
началната страница на „Зона на клиенти" – защитена онлайн среда на интернет платформата
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс". За установяване на личността на потребителя е
използвана двуфакторна автентикация - двата фактора в случая са нещо, което само той знае
(SMS кодът) и нещо, което само той притежава (неговото мобилно устройство). Кодът за
потвърждение има силата на обикновен електронен подпис на заемателя, по смисъла на чл.
13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(ЗЕДЕУУ). След изразяване на съгласие с Общите условия К. И. Х. е прикачила снимка и от
двете страни (лице и гръб) на документа за самоличност. На следващата стъпка се
визуализира договорът и всички прилежащи към него документи, като кредитополучателят
след запознаване и в случай че изразява съгласие с тях, следва да потвърди посредством
натискане на бутона „Продължи". С натискането на бутона Продължи" К. Х. е получила на
личния си мобилен телефон *** втора парола (OTP), която е въвела в полето „Код за
потвърждение", след което е подписала електронно договора за кредит посредством
натискане на бутона „Подпиши документа". Вещото лице е проверило и удостоверило така
описаните стъпки посредством приложена справка от Системата за управление на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" - „Jetix", където в историята на обработка на процесния Договор
за кредит № PLUS-17705752 фигурират въпросните действия, заедно с точната дата и часа
на тяхното извършване. Установено е, че първият подпис е на К. Х. и той е валиден,
документът не е променян след полагане на подписа и идентификацията на подписващия е
също валидна. Датата на валидност съвпада с датата на подписване на договора.
Изискването за реквизитите на квалифицирано удостоверение по Приложение №1 на
Регламент 910/2014г. за начало и край на валидност е изпълнено. Вещото лице е
категорично, че договорът за кредит е подписан от страна на кредитополучателя с
електронен подпис по смисъла на чл. 3 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и
удостоверителни услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар и за отмяна
4
Директива 1999/93/ЕО.
Спорът във въззивното производство се свежда до въпроса дали от събраните по
делото доказателства се установява, че ответницата е поела задължение към ответното
дружество по цитирания договор за заем PLUS-17705752/02.03.2020 г. и че заемът е усвоен
от ответницата.
За доказване на посочените обстоятелства ищецът е ангажирал писмени
доказателства и специални знания на вещо лице. Установено е по несъмнен начин, че чрез
интернет платформата на ответното дружество за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е извършено кандидатстване за кредит като са въведени личните данни на
ответницата и са изготвени документи обективиращи постигнато между страните съгласие за
отпускане на кредит в размер на 6 500,00 лева при условията, посочени в Договор за заем
PLUS-17705752/02.03.2020 г.
Предвид обстоятелството, че кандидатстване за кредит и неговото отпускане се
извършват чрез интернет платформа, заявката и съгласието на кредитополучателя се дават
посредством извършване на определени технически действия на използваното електронно
устройство, а именно активиране на команди чрез потребителски интерфейс. За
удостоверяване автентичността на направените по този начин изявления е предвидена
система от допълнителни потвърждения чрез СМС кодове, изпратени на телефона на
потребителя на финансовата услуга, както и чрез електронни съобщения.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата, в качеството й на
кредитополучател е дала съгласие за сключване на договора посредством подписване с
обикновен, а не с квалифициран електронен подпис. От приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза – неоспорена от процесуалния представител на ответницата, се
установява, че сума в размер на 6272,50 лева е била преведена на К. И. Х. по банкова сметка
на нейно име, посочена в чл. 1 от договора. Вещото лице е приело, че са спазени
изискванията за извършване на превода и този извод не е оспорен от ответницата. След като
сумата е предоставена по банкова сметка с титуляр кредитополучателката и в платежния
документ е отразен номерът на договора, съдът намира, че същата, приемайки плащането, е
потвърдила съгласието си за сключване на договора при определените в него условия.
Доказателства за надлежно обявена на кредитополучателя предсрочна изискуемост
на кредита не са представени, но видно от уговорения погасителен план към момента на
приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд е настъпил падежът на
всички погасителни вноски, което съдът следва да съобрази на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Ето защо, искът за установяване дължимостта на предоставената по договора за
кредит сума в размер на 6272,50 лева главница е основателен.
Неоснователна се явява претенцията за главница за разликата над преведената по
сметката на ответницата сума от 6272,50 лева до предявения размер от 6731,24 лева
главница. Тази разлика е формирана от сбора на сумите 227,50 лева – такса ангажимент и
231,24 лв. – застрахователна премия.
Съдът намира уговорката предвиждаща задължение на кредитополучателя да заплати
еднократно такса ангажимент, срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на § 1 т.5 от ЗПК за нищожна поради нейната неравноправност.
Сключването на договора при фиксиран лихвен процент е уговорка между страните за
начина, по който се формира дължимото възнаграждение за ползване на заетата парична
сума, което има характер на договорна лихва. Постигането на такава уговорка не може да се
счита за услуга, предоставена от кредитора, срещу която кредитополучателят по договора за
потребителски кредит да дължи възнаграждение. Уговорката е във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което е неравноправна на
5
основание чл. 143 от ЗЗП. За неравноправността на уговорките в потребителските договори
съдът следи служебно и нищожността следва пряко от съдържанието на сделката, поради
което не е необходимо същата да бъде релевирана чрез възражение от страна на ответника
(ТР 1/2020/27.04.2022 г. ОСТГК на ВКС).
Претенцията за сумата 231,24 лв. не е доказана по своето основание. Видно от
представения Договор за потребителски паричен кредит PLUS-17705752 в главницата по
кредита не се включва застрахователна премия. Посочена е на отделен ред „Застрахователна
премия: 1156.20 лв.“, но няма твърдения от страна на ищеца, както и доказателства за
сключване на договор за застраховка за сметка на кредитополучателя. Не са представени
доказателства и за платени от кредитора застрахователни премии.
С оглед на изложеното основателен се явява искът за главница до размер на
преведената по сметката на ответницата сума в размер на 6272,50 лева и в тази част искът
ще бъде уважен, а за разликата до 6731,24 лева се явява неоснователен.
Пропорционално на отхвърлената част на иска за главница ще се отхвърли и част от
иска за договорна лихва в размер на 2 600,50 лева, който ще бъде уважен до размер на
сумата 2 423,27 лева.
Предвид факта, че задължение за ответницата да заплати сумата от 227,50 лева такса
ангажимент не е възникнало, нищожно се явява и извършеното прихващане от страна на
кредитора на тази сума от сумата на договорената главница. При това положение,
прихванатата сума следва да се приспадне от уговорените вноски за главница по
погасителния план като се започне от първата дължима вноска с падеж 15.04.2020 г., която е
изцяло недължима, а от втората вноска с падеж 15.05.2020 г. остава дължима сума в размер
на 23,85 лева.
Съгласно чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 14.05.2020 г. до 14.07.2020 г. не се
начисляват лихви по задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит
и други форми на финансиране предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от
ЗКИ.
Както беше посочено по-горе, на твърдяната от ищеца дата 15.10.2020 г. не е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същата не е била надлежно обявена
на ответницата.
Предвид изложеното дължимата законна лихва за забава върху просрочената
главница по отделни погасителни вноски за периода от 15.05.2020г. до 27.04.2021 г.,
изчислена посредством модула „Апис Финанси“ – „Изчисляване на законна лихва“, достъпен
на интернет страницата www.apis.bg, е в общ размер на 88,38 лева. За разликата до 645,78
лева искът е неоснователен.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото
на спора обжалваното решение следва да бъде частично отменено.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им съразмерно на уважената част от исковете. Разноските в заповедното
производство пред ВРС са в размер на 249,14 лева, от които ще се присъдят 219,34 лева.
Разноските в производството пред ВРС са в размер на 1553,01 лева, от които ще се присъдят
1367,26 лева. Разноските в производството пред ВОС са в размер на 971,63 лева, от които ще
се присъдят 855,41 лева. В така посочените разноски е включено юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева за заповедното и по 100 лева за
исковото производство пред първата и пред въззивната съдебни инстанции. Общо
дължимите от ответницата разноски са в размер на 2 442,01 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 172/27.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1378/2021 г. по
описа на РС – гр. Девня, в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че К. И.
Х., ЕГН **********, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, рег. № *********,
сумата от 6272,50 лева /шест хиляди двеста седемдесет и два лева и 50 стотинки/,
представляваща главница по договор за потребителски заем № PLUS-17705752/02.03.2020г.,
сумата от 2 423,27 лева / две хиляди четиристотин двадесет и три лева и 27 стотинки/,
възнаградителна лихва от 15.04.2020г. до 15.09.2022 г., 88,38 лева /осемдесет и осем лева и
38 стотинки/ мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
15.05.2020 г. до 27.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 05.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 647/2021г. по описа на РС-Девня, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че К. И. Х., ЕГН
**********, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, рег. № *********, бул. Осман №
1, Париж, Франция, сумата от 6272,50 лева /шест хиляди двеста седемдесет и два лева и 50
стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски заем № PLUS-
17705752/02.03.2020г., сумата от 2 423,27 лева /две хиляди четиристотин двадесет и три лева
и 27 стотинки/, възнаградителна лихва от 15.04.2020г. до 15.09.2022 г., 88,38 лева /осемдесет
и осем лева и 38 стотинки/ мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
периода от 15.05.2020 г. до 27.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.05.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 647/2021г. по описа на РС-Девня,
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 172/27.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1378/2021 г.
по описа на РС – гр. Девня в останалата част.
ОСЪЖДА К. И. Х., ЕГН **********, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА, рег. № *********, общо сумата 2 442,01 лева лева, представляваща сторените в
заповедното и исковото производства пред РС – Девня и ОС – Варна съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7