Определение по дело №104/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н. Д. М. , чрез процесуалния му представител адв. А. Т.Т.- САК , със съдебен адрес гр.С., ул." П." № 8 .2 стая 2., срещу Решение № 181 от 05.06. 2009 г. по гр.дело № 464 / 2008 г. по описа на районен съд гр.Г.Д., с което на основание чл.75 ЗС е осъден да предаде владението върху търговски обект / "Снек-бар"/ ,със застроена площ 108 кв.м., находящ се на партерния етаж от триетажна жилищна сграда, с административен адрес в гр.Г.Д. ул. " Б. м." № 8 , построена върху държавен имот пл.№ 2256, попадащ в УПИ ІІІ ,в кв.94 по плана на града, на Н. Б. Б. , като й заплати и 30 лв. разноски по делото. Допуснато е предварително изпълнение на решението на основание чл. 361 ГПК.

Във въззивната е направено оплакване за недопустимост на постановеното решение, поради недопустимост на предявения от ищцата владелчески иск с правно основание по чл.75 ЗС .Излага съображения ,че производството пред първоинстанционния съд се развило при липса на активна и пасивна легитимация на страните.Твърди ,че към датата на образуване на производството по делото е бил наемател на обекта т.е има качеството на държател ,поради което не може да предаде владението на недвижимия имот. Сочи се ,че в установената съдебната практика е развито становището,че наемателят държи вещта за наемодателя -владелец . Поради това ответник по иска е нарушителя който може да действа лично или да използва друго лице , например наемател. И в двата случая иска се предявява срещу нарушителя - владелец . / Цит. монографията на В. Т. , "В." , С. -Р 2001 г. стр.96./ Във въззивната жалба жалбоподателят сочи, че в хода на процеса е представил като доказателство анекс към договора за наем сключен между него и наемодателя му Д. Д.Г.от 17.02. 2009 г., съгласно който страните прекратили договора за наем по взаимно съгласие и от момента на подписването на анекса държането върху имота е преустановено от наемателя и имота предаден на наемодателя. Изразено е становище, че извода на първоинстанционния съд, че делото продължава между същите страни по аргумент на чл.226 ал.1 ГПК е необоснован и незаконосъобразен , тъй като разпоредбата касае прехвърляне на спорното право върху другиго в течение на производството, а в случая не би могло да става въпрос нито за спорно право, нито за прехвърляне . Владението е факт , а не право като нито наемателят е прехвърлител ,нито наемодателят е приобретател по смисъла на чл.226 ГПК. Като е направил друг извод и е приел, че производството следва да продължи между първоначалните страни, съдът е постановил необоснован и незаконосъобразен акт . На второ място са изложени подробни съображения за липса на активна легитимация на ищцата за предявяване на владелчески иск по чл.75 ЗС, тъй като същата на 14.08. 2002 г. е продала процесния имот на Д. Г. с договор за покупко- продажба , като е запазила правото си да ползва същия до 30.09. 2003 г. От момента на продажбата по силата на изричното условие по договора за запазване на правото на ползване за определен срок, приехвърлителят Н. Б. се е лишила от владението на имота и е станала държател за новия владелец- прииобретателя по договора за покупко- продажба. С изтичане на срока правото на ползване на ищцата е прекратено и от тук нататък е налице доброволно търпяно от владелеца фактическо положение . Сочи се, че предпоставка за успешното упражняване на владелчески иск е лицето което търси правна защита да се е намирало в състояние на фактическо владение -да упражнява фактическа власт и да държи вещта като своя. Изложени са съображения ,че в процеса не са доказани от ищцата нито обективния нито субективния признак на владението ,тъй като видно от протокола за въвод във владение ищцата не е намерена в имота . Представения от ищцата едва в съдебното производство договор за наем от 01.08. 1997 г. сключен между нея и нейната племенница В. Б. е непротивопоставим ,тъй като страда от редица пороци: няма посочена наемна цена , няма достоверна дата, съставен е между роднини, оспорен е по чл. 193 ГПК и като цяло не притежава придадената му от първоинстанционния съд доказателствена сила.Освен това са изложени доводи за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд ,че извършения от частния съдебен изпълнител въвод във владение е незаконосъобразен. Иска се обезсилване на обжалваното решение, като недопустимо и алтернативно е изложено искане за отмяна на решението като необосновано и материалнонезаконосъобразно. Иска се и обезсилване на издадения изпълинителен лист, както и присъждане на разноските по делото и пред двете инстанции.В жалбата е направено искане за разпит на двама свидители ,които били допуснати от първоинстанционния съд.В съдебно заседание жалбоподателя чрез пълномощника си поддържа жалбата и неподдържа искането си за нови гласни доказателства.

В срока по чл.263 ГПК е подаден писмен отговор от адв. А.К., пълномощник на въззиваемата Н. Б. ,в който са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.В съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата моли атакуваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски по делото пред въззивната инстанция.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото , намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима ,като подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от легитимирано лице в процеса, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Районен съд гр.Г. Д. е бил сезиран от ищцата Н. Б. с владелчески иск по чл.75 ЗС ,срещу ответника Н. Д. М. . Твърди в исковата си молба ,че на 23.06. 2008 г. в процесния имот - Търговски обект " Снек бар" , находящ се на партерния етаж от триетажната жилищна сграда построена в УПИ ІІІ в кв. 94 по плана на гр.Г.Д. , с административен адрес в гр.Г. Д., ул." Б. м." № 8 , който владее от десет години , се явил частен съдебен изпълнител Г.Ц., с рег. № 702 и район на действие- района на Окръжен съд Б.. Твърди ,че по време на въвода в имота се намирало лицето В. Б., която ръководи търговския обект . Тя веднага информирала ищцата по телефона за това, че в обекта се намира съдебен изпълнител, който иска да въведе във владение на имота Н. Д. М.. Ищцата отишла веднага на процесния обект и научила от частния съдебен изпълнител, че е образувано изпълнително дело с взискател Н. Д. М. и длъжник Д. Г. който й заявил ,че трябва да напусне имота. Твърди, че длъжника Д. Г. никога не е владяла имота и че през 2002 г. действайки в полза на трето лице ,за обезпечение на даден заем, е подписала с Д. Г. нотариален акт, който се оказал договор за продажба , а не за ипотека както мислела . Съдебният изпълнител въпреки възраженията й извършил въвода във владение ,като изнесъл движимите вещи от търговския обект и предал владението на имота на непознато за нея лице . Твърди, че частният съдебен изпълнител отказал да удостовери от кога владее имота, който владее много преди завеждане на иска и въпреки това извършил въвода във владение неправомерно. Иска с предявения иск да й бъде възстановено владението на процесния имот , като съдът постанови и предварително изпълнениие на решението. С исковата молба ищцата е представила нот. акт № 376 т.ІІ дело № 691 / 1997 г. на Нотариуса при районен съд гр.Г. Д. , нот. акт за покупко- продажба № 45 т.ІІ рег. № 4466 дело № 274/ 2002 г. на Нотариус М. И. - Б. , с рег. № 102 на НК и рейон- района на Г.районен съд, протокол за въвод във владение по изп. дело № *0040 по описа на Частния съдебен изпълнител Г. Ц. , вписан с рег. № 702 на КЧСИ и район- района на БОС , приходни квитанции за платен данък за недвижим имот за 2002 г., 2005 г. и 2008 г. В хода на производството допълнително е представен и договор за наем на процесния имот, сключен на 01.08. 1997 г. между ищцата Н. Б. и В.А. Б. . По искане на ищцата ,във връзка с оспорване на договора за наем сключен между Н. Б. и В. Б. ,съдът е допуснал съдебно- графологична експертиза която е установила, че подписите положени под договора са на лицата посочени като наемодател и наемател.

Ответникът Н. М. е оспорил иска като недопустим и при евантуалност като неоснователен. Представил е като доказателство договор за наем на процесния недвижим имот, сключен между него и лицето Д.Д. Г. на 21.03.2008 г. и Допълнително споразумение / Анекс/ към договора за наем на недвижим имот от 21.03. 2008 г. сключен между Д. Г.и ответника Н. М. на 17.02. 2009 г.

От представения нотариален акт за покупко- продажба № 376 т.ІІ дело № 691/ 1997 г. на Нотариуса при районен съд гр.Г. Д. се установява ,че на 28.07. 1997 г. В. А.Б. ,действаща като " В. Б." и съпруга й Б. Н.Б. са продали на ищцата Н. Б. процесния недвижим имот- Търговски обект " Снек бар", със застроена площ 108 кв.м.,находящ се на партерния етаж от триетажна жилищна сграда, с административен адрес в гр.Г. Д. ул. " Б. м." № 8 , построена върху държавен имот пл.№ 2256, попадащ в УПИ ІІІ ,в кв.94 по плана на гр. Г.Д., ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и съответните ид. части от правото на строеж върху мястото ,за сумата 700 000 лева / неденоминирани/ . С нот. акт № 85 т.ІІ рег.№ 4466 дело № 274/ 2002 г. ищцата Н. Б. е сключила с длъжника по изпълнението Д. Д. Г.договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот , при условие продавачът да запази правото на ползване върху имота за срок до 30 09. 2003 г.

По делото е представен договор за наем на процесния недвижим имот, сключен на 21.03. 2008 г. между ответника Н. Д. М. и приобретателката Д.Д.Г.за срок от една година ,при месечна наемна цена 200 евро .Договорът е с нотариална заверка на подписите. Тъй като имота се държал от В.Б. наемодателят не е предал процесния обект по договора за наем на ответника ,поради което на основание чл.418 ал.1, във вр. чл. 417 т.3 ГПК на същия е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По искане на взискателя Н. М. е образувано изп. дело № *0040 по описа на Частния съдебен изпълнител Г.. Ц. , вписан в регистъра на КЧСИ с рег. № 702 и район на действие- района на Окръжен съд Б. ,за принудително предаване владението на имота. От представения пред първоинстанционния съд / 5/ Протокол за въвод във владение на недвижимия имот се установява ,че на 23.06. 2008 г. частният съдебен изпълнител Г. Ц. е намерил в имота лицето В. А. Б. , която е заявила, че държи имота по силата на сключен между нея и Н. Б. Б. договор за наем . Уведомена от Б. , след започване на въвода , на обекта е пристигнала въззиваемата Н. Б., която подписала протокола за въвод във владение, като трето лице ,заедно с В.Б. но договор за наем не е представила. Въводът във владение е извършен от частния съдебен изпълнител, който е отстранил от имота длъжника по изпълнението Д.Г. и намереното в обекта трето лице В.Б. . За пълнота на изложените трябва да се отбележи,че в исковата молба ищцата Б. излагайки обстоятелствата на които се основава предявения иск не е посочила съществуването на наемно правоотношение между нея и св. В. Б., а е посочила че последната " ръководи обекта" . Освен това не е представила на съдебния изпълнител, нито е приложила към исковата молба договорът за наем от 01.08. 1997 г. сключен между въззиваемата и В.А. Б.- лицето намерено в имота при въвода във владение в нарушение на разпоредбата на чл. 127 ал.2 ГПК . Този договор е представен от ищцата в хода на делото допълнително и приет от съда като доказателство в нарушение на чл. 147 т.1 ГПК.

По делото са разпитани ,по искане на ищцата, двама свидетели В.А. Б.- племенница на въззиваемата Б. и св. М.К.Л.. Свидетелят Л. е установил ,че от 1990 г. до 2007 г. посещавал процесния недвижим имот- " Снек бар" наричан " Бужи бар" където пиел кафе .Твърди,че в кафенето е виждал само Б. и Б. която била управител на заведението ,че не познава Д. г. и Н. М. и не ги е виждал в заведението.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

За да бъде уважен владелческия иск по чл.75 ЗС е необходимо да са налице следните предпоставки: ищецът да е владелец на имота, владението му да е продължило не по-малко от 6 месеца без прекъсване преди датата на нарушението, в случая датата на въвода във владение, да е налице нарушение на владението , действията с които е била накърнена фактическата власт върху имота да са неправомерни и да е спазен шестмесечния преклузивен срок , в който следва да бъде предявен иска по чл.75 ЗС ,който срок започва да тече от датата на нарушението- в случая от датата на въвода във владение. За уважаване на владелчески иск е без значение дали самото владение на ищеца почива на законно основание. Ищец по този иск е владелецът на недвижимия имот , като е без значение дали владелецът е собственик . Достатъчно е преди нарушението да е упражнявал пълна фактическа власт върху имота лично, или чрез друго лице. В случая ищцата твърди ,че е упражнявала фактическата власт върху имота чрез св. Виолета Б. по силата на сключен помежду им договор за наем.

Ответник по иск с правно основание чл.75 от ЗС може да бъде както лицето, което фактически извършва действие , с което пречи на владелеца, или го отстранява от осъществяване на фактическата власт върху имота - в случая съдебен изпълнител , който е осъществил въвода във владение , така и всяко лице , което поддържа това неправомерно отнемане на владението от владелеца - в случая ответника Н. Д. М. , на който съдебния изпълнител е предал владението след извършения въвод.В писмения отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за липсата на пасивна процесуална легитимация на предявения от ищеца иск срещу него. Пасивната процесуална легитимация представлява положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на иска и липсата й е основание за прекратяване на делото , защото посочения ответник не може да бъде субект на търсените задължения.

Първоинстанционният съд ,в мотивите към обжалваното решение е приел ,че владелец на имота е била ищцата Н. Б. и че владението й е било непрекъснато и е продължило повече от 10 години преди отнемането. Този извод е необоснован с оглед представения по делото нот. акт№ 85 т.ІІ рег. № 4466 дело № 274/ 2002 г. на нотариус М. И.- Б., вписана в регистъра на НК с рег. № 102. От същият се установява ,че въззиваемата Б. през 2002 год. е продала имота на Д. Г.,като е запазила правото си на ползване върху имота до 30.09. 2003 г. Следователно след сключване на договора за продажба , до посочената дата, тя е била държател на имота , а не владелец който упражвява фактическата власт върху имота с намерение да го свои. Едва след 30.09.2003 г. същата може да усъществява фактическа власт върху имота за себе си. Освен това въззивният съд намира ,че не е установено по делото , че въззиваемата Н. Б. е упражнявала фактическата власт чрез друго лице -държател по силата на сключен договор за наем. Законът не прави разлика между лично владение и владение на имота чрез друго лице , но между страните по делото е спорен въпроса за доказателствената стойност на представения договор за наем ,сключен между Н.Б. и свидетелката В. Б. , който е оспорен от ответника. В исковата си молба ищцата не се е позовала на владение чрез наемател по силата на договор за наем и такъв не е представила с исковата молба , а по-късно . Предвид опасността частен документ да бъде антидатиран законът е установил понятието " достоверна дата", датата към която документът със сигурност е съществувал и следователно е противопоставим на третите лица . Представения от въззиваемата Н. Б. договор за наем от 01.08. 1997 г. е частен документ, който не разполага с достоверна дата, тъй като не е заверен нотариално и въззиваемята не сочи факти от които следва по несъмнен начин извода, че документа е съществувал към датата на въвода. Договорът не е представен на частния съдебен изпълнител, не е посочен и представен и с исковата молба, съгласно изискването на разпоредбата на чл. 127 ал.2 ГПК , според която ищецът е длъжен в исковата молба да посочи конкретните обстоятелства на които се основава претенцията му , както и всички доказателства с които ще ги установява . Разпоредбата на чл.147 т.1 ГПК допуска страните да твърдят нови обстоятелства и да представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. Поради това въззивният съд намира , че поради липса на достоверна дата и поради непредставянето ми своевременно в процеса ,представения от ищцата договор за наем няма материална доказателствена сила . При въвода в имота е намерена свидетелката В. Б., обстоятелство което не се оспорва от страните и следователно тя е упражнявала владение върху имота. Въззивният съд не кредитира показанията на св. В. Б., тъй като е родственица на въззиваемата, намерена е в процесния имот при въвода и е установено ,че е осъществявала в процесния имот търговската си дейност като едноличен търговец ,още преди да го продаде на Н. Б. .Това се установява от показанията на разпитания свидетел М. Л., който е установил че от 1990 г."знаел", че заведението е собствено на Б., а Б. е управител на заведението . Както вече се посочи през 1997 г. Б. е продала процесния недвижим имот на Б., но свидетелят е виждал през всичките години В. Б. да управлява заведението . Поради изложеното въззивният съд намира за недоказано твърдението на ищцата, че е била владелец на процесния имот към датата на въвода, а и преди него. Но даже и да се приеме ,че в лицето на ищцата е налице активна процесуална легитимация за предявяване на владелчески иск и тя е упражнявала владението на имота чрез трето лице, въззивният съд намира основателно възражението на ответника за липсата на пасивна процесуална легитимация на иска . По делото ответникът е представил като доказателство допълнително споразумение / АНЕКС/ към договора за наем на недвижим имот ,сключен между него и Д. Д. Г. на 17.02. 2009 г., по силата на който страните по взаимно съгласие са прекратили договора за наем от 21.03. 2008 г. Съгласно споразумението ответникът е предал фактическата власт върху имота на наемодателя Д. Г. ,т.е действията с които се нарушава владението са преустановени , ответникът не е задължено лице по предявения иск , поради което за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на владелчески иск срещу него. Смисълът на осъдителния иск по чл.75 ЗС е в това да се защити нарушеното владение и да се възстановят засегнатите права на ищеца от продължаващото насрещно неправомерно поведение. Поради изложеното въззивният съд намира, че не е налице пасивната процесуалноправна легитимация като положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на владелческия иск и липсата й е основание за прекратяване на делото ,защото посочения от ищеца ответник не може да бъде субект на търсените задължения. Първоинстанционният съд, обсъждайки възражението на ответника ,че не е пасивно легитимиран ,тъй като в хода на производството договорът му за наем е прекратен , позовавайки се на разпоредбата на чл. 226 ал.1 ГПК е направил незаконосъобразен извод, че делото следва да продължи своя ход между първоначалните страни. Въззивният съд намира ,че в случая посочената разпоредба не намира приложение ,защото се отнася за хипотеза при която спорното право е прехвърлено върху друго лице в хода на производството по делото . Владението не е вещно право , а фактическа власт на едно лице върху недвижим имот , или движима вещ с намерение да се държи като своя, следователно владението е вещно правомощие , което е включено в правото на собственост ,но не е право. Наемателят не е праводател нито наемодателя е приобретател в случая на прекратяване на договора за наем , в резулта на което е преустановено упражняването на фактическа власт върху имота от наемателя. С оглед на изложеното въззивният съд намира основателно възражението на въззивника, че липсва пасивната процесуалноправна легитимация , като положителна процесуална предпоставка за надлежното упражяване на владелчески иск, поради което като е разгледал недопустим иск първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение , което следва да бъде обезсилено и производството по иска и делото да бъде прекратено .

Предвид изхода на спора и направеното от въззивника искане за присъждане на направените от него разноски пред двете инстанции, въззивният съд му присъжда сумата 528 .17 лв. от които 138.17 лв.държавна такса , 45 лв. за вещо лице и 350 лв. за адвокатско възнаграждение .

По изложените съображения Б. окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 181 от 05.06. 2009 г. по гр.дело № 464/ 2008 г. на районен съд гр.Г. Д..

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Н. Б. Б., с адрес в гр. Г.Д., ул." И. Б." № 4, със съдебен адрес в гр.С. ,бул. Е. Г. № 61,В. б, .2,ап.15, срещу Н. Д. М. , със съдебен адрес гр.С., ул." П. " № 8, .2, ст.2., иск с правно основание по чл.75 ЗС, поради недопустимост на иска.

ОБЕЗСИЛВА издадения на 11.06. 2009 г. на Н. Б. Б. изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Н. Б. Б., да заплати на Н. Д. М. сумата 528.17 лв. разноски по делото пред двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: