РЕШЕНИЕ
№ 2053
гр.Бургас, 02.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 22 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 2053 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е М Груп Бургас ЕООД с ЕИК:********* със съдебен
адрес гр.Бургас, ж.к.Славейков, бл.126, вх.А, ет.3, оф.6 и 7. Касаторът участва
в производството чрез управителя на дружеството, както и чрез пълномощник –
адвокат И.И.от АК Бургас.
Ответник по касация е дирекция „Инспекция по труда“
Бургас (ДИТ Бургас). Ответникът по касация участва в производството чрез старши
юрисконсулт С.Н..
Жалбата е насочена срещу решение № 935/16.07.2020г. по
АНД № 841/2020г. на Районен съд Бургас. С последното е потвърдено наказателно
постановление № 02-0002065/06.02.2020г. на директора на ДИТ Бургас, с което на М
Груп Бургас ЕООД е наложена имуществена санкция 1 500лв. за извършено нарушение
по чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, вр. с чл.5 ал.2 т.6 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
В касационната жалба се прави оплакване, че
първоинстанционното съдебно решение е неправилно, тъй като не е съобразено с
установената фактическа обстановка. Обосновават се доводи за наличие на
предпоставките и приложимост на чл.415в от КТ, като се изтъква, че от
нарушението не са произтекли вредни последици за работника, както и че същото е
отстранено веднага. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното
решение и да постанови такова, с което да отмени постановлението. Не се сочат
нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба и иска
решението да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски. Не сочи
нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Проверка на правилността на първоинстанционния съдебен
акт настоящата инстанция извършва в рамките на оплакванията по жалбата, както и
служебно – относно съответствието на решението с материалния закон, съобразно
чл.218 от АПК.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че М Груп
Бургас ЕООД имал качеството на работодател спрямо лицето С.С.. Последният
работил в предприятието на дружеството като шофьор на тежкотоварен автомобил.
Работодателят издал заповед № 24-19/14.07.2019г., с която командировал шофьора С.
по маршрут Гърция – Великобритания с период на командировката от 14.07.2019г.
до 21.07.2019г., със задача превоз на товари. Командировката била изпълнена в
посочения период. При извършена на 15.10.2019г. проверка по документи инспектор
при ДИТ констатирал, че заповед № 24-19/14.07.2019г. не съдържа информация за
финансовите условия на командировката – пътни, дневни и квартирни пари,
паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж, както и начина на
тяхното уреждане.
Безспорни и установени от събраните по делото
доказателства са и допълнителните обстоятелства по случая. След изпълнението на
командировката дължимите командировъчни пари са били изплатени на работника. Наред
с това дружеството е било уведомено за констатациите на контролните органи на
16.12.2019г., когато управителят е отсъствал от страната. Веднага след
завръщането си, а именно на 23.12.2019г. представляващия работодателя е издал
нова, надлежно оформена заповед, а процесната е отменил.
Фактите по делото са правилно установени от
първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства. Пред настоящата
инстанция не са събрани допълнителни доказателства.
Правилно е приложен и материалния закон, а оплакванията
на касатора в тази насока са неоснователни.
Съгласно бланкетната разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв. В случая, с издаването на описаната заповед за командировка,
касаторът, в качеството си на работодател, е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.2
т.6 от НСКСЧ, съгласно която командироването в чужбина се извършва въз основа
на писмена заповед, която съдържа финансовите условия на командировката -
пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за
служебен багаж и начина за тяхното уреждане. След като заповедта не е съдържала
този изискуем реквизит, правилно е приложен закона чрез квалифициране на
установените факти като административно нарушение по чл.414 ал.1 от КТ.
Размерът на наложената имуществена санкция е определен към установения от
закона минимум.
Неоснователни са развитите от
касатора доводи за приложение на чл.415в от КТ. За да бъде приложена тази норма,
са необходими две предпоставки – нарушението да е отстранено веднага след
установяването му и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители.
Не е налице отстраняване на
нарушението, тъй като специфичните отношения по осъществяване на командировката
са приключили при действието на незаконосъобразната заповед за командировка.
Последващото издаване на заповед за командировка, съобразена с изискванията на НСКСЧ не може да заличи осъществилите се вече факти и е
без правно значение, тъй като целта на разпоредбата на чл.5 от НСКСЧ е защита
на правата на работниците чрез наличие на надлежно съставени документи към
момента на полагане на съответния труд. Последващото създаване на такива
документи не е в съответствие с тази цел, доколкото командировката е била
осъществена и приключила без надлежно издадена заповед.
Плащането на
дължимите командировъчни пари на работника също не може да се разглежда като
отстраняване на нарушението, нито като основа за извод, че за полагащото труд
лице не са произтекли вредни последици. Установеното с НП административно
нарушение не е неплащане на дължимо на работника възнаграждение за положен
труд, а липса на определени реквизити в издадената заповед за командировка.
Непосочването на дължимите командировъчни пари в заповедта за командировка няма
пряка връзка с дължимостта им – както се вижда и от конкретния случай, те са
били изплатени на работника независимо от това нарушение.
Предвид тези
окончателни изводи на настоящия съдебен състав и на основание чл.221 ал.2 АПК
обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
По повод
направеното искане и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН касаторът следва да
заплати на ответника разноски по делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 935/16.07.2020г.
по АНД № 841/2020г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА М Груп
Бургас ЕООД с ЕИК:********* със съдебен адрес гр.Бургас, ж.к.Славейков, бл.126,
вх.А, ет.3, оф.6 и 7, да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ Бургас 100лв.
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.