Присъда по дело №1210/2016 на Районен съд - Варна

 

 

МОТИВИ към Присъда № 187, постановена на 07.06.2017 г. по

НОХД № 1210 по описа на Районен съд – Варна за 2016 г.

 

Производството по НОХД № 1210 по описа на Районен съд – Варна за 2016  г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 1743/2015 г. по описа на ПЪРВО РУ към ОД на МВР – гр. Варна срещу обвиняемия Х.А.Х., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на Х.А.Х. за това, че на 01.08.2015 г. в гр. Варна, се съвкупил с лице от женски пол – М.Л.Т. на 16 годишна възраст, като я принудил към това със сила (издърпване на ръката, задържане и запушване на устата) и заплашване, и изнасилената не е навършила осемнадесет години – престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 от НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, проведено на 07.06.2017 г., представителят на Варненската районна прокуратура поддържа възведеното обвинение срещу подс. Х., като изразява своята позиция, че авторството на извършеното престъпление е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства. Представителят на държавното обвинение акцентира в своята пледоария, че от изготвените съдебно – психиатрични експертизи по категоричен начин се установява, че пострадалата от деянието – частния обвинител и граждански ищец М.Л.Т. е в състояние да дава достоверни показания, поради което и нейните показания представляват съвсем годно доказателствено средство. Представителят на Варненската районна прокуратура предлага подс. Х. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да бъде изтърпяно в условията на пенитенциарно заведение, както и в цялост да бъде уважен предявения от гражданския ищец Т. граждански иск.

Процесуалният представител на частния обвинител и граждански ищец Т. – адв. В.В. *** се присъединява към становището на Варненската районна прокуратура досежно обстоятелствата, свързани с авторството, съставомерността и квалификацията на престъпното деяние, извършено от подсъдимия Х.. В своята пледоария в хода на съдебните прения адв. В. поставя акцент върху две обстоятелства, а именно изключително дръзкото поведение на подсъдимия по време на извършване на изпълнителното деяние, както и изключително тежките последици за М.Л.Т. от извършеното престъпно посегателство срещу половата й неприкосновеност, която се е принудила не само да напусне учебното заведение, в което се е обучавала, но дори и е напуснала дома на своите родители в гр. Варна и се е преместила да живее в друго населено място, вследствие тежката психическа травма, която е оставила траен отпечатък в нейното съзнание. Именно тези маркирани от адв. В. обстоятелства обуславят неговата позиция, че на подс. Х. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер близък до максималния предвиден в наказателния закон, както и да бъде уважен в цялост предявения срещу него граждански иск.

Законният представител на частния обвинител и граждански ищец М.Л.Т. – Г.Г.Т. се придържа изцяло към позицията на адв. В.В..

Защитникът на подс. Х. – адв. В. *** пледира съда да постанови оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен, мотивирайки се, че липсват доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Според адв. Т. събраните по делото гласни доказателства са изключително противоречиви и не могат да обосноват категоричен и несъмнен извод за извършено деяние по чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 от НК. Още повече, че според адв. Т. са били опорочени процесуално – следствените действия по разпознаване на подсъдимия в хода на разследването в досъдебното производство и като цяло липсват други доказателства, освен гласните такива, които по някакъв начин да извеждат обоснован извод, че именно подсъдимия на инкриминираната дата е осъществил престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение. Поради гореизложените съображения адв. Т. моли съда да постанови оправдателна присъда и да отхвърли предявения срещу неговия подзащитен граждански иск.

Подс. Х. се придържа към позицията на своя защитник адв. Т., като обръща внимание на съда, че има много голямо разстояние във времето между 21:30 часа и 00:00 часа.

В предоставената му на основание разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума, подс. Х. моли да бъде изцяло оневинен по повдигнатото му обвинение.

 

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Вечерта на 01.08.2015 г. частният обвинител и граждански ищец М.Л.Т. била на гости на своя приятел С.Н.Н. ***. Минути преди 21:00 часа Н. изпратил частния обвинител и граждански ищец Т. на спирката на масовия градски транспорт в ж.к. „Трошево“, където тя сама се качила в автобус по линия № 14 и към 21:30 часа слязла на спирката на масовия градски транспорт до Катедралния храм в централната част на гр. Варна, като възнамерявала да продължи своето движение към дома си в кв. „Аспарухово“ с автобусна линия № 2.

Поради тази причина, частният обвинител и граждански ищец Т. отишла до спирката на масовия градски транспорт, обслужвана от линия № 2, намираща се в непосредствена близост до сградата на Централна поща, където започнала да чака превозно средство, което да я откара до кв. „Аспарухово“. Междувременно се обадила по мобилния си телефон на своята майка св. Г.Г.Т. и я информирала, че е изтървала предишния автобус за кв. „Аспарухово“ и ще позакъснее да се прибере в дома си.

След няколко минути на спирката на градския транспорт, разположена точно до сградата на Централна поща пристигнал автобус, обслужващ линия № 2, движещ се в посока към кв. „Аспарухово“, управляван от шофьора св. И.Х.И..

Частният обвинител и граждански ищец Т. се качила в автобуса от предпоследната му врата и седнала на една от седалките с гръб към шофьора и посоката на движение на превозното средство.

В следващия момент от последната врата на превозното средство в автобуса се качил подс. Х.А.Х. и се отправил към частния обвинител и граждански ищец Т.. Подс. Х. се представил на частния обвинител и граждански ищец Т. за полицай и й казал да слезе с него от автобуса.

Самият частен обвинител и граждански ищец Т. се стъписала и се притеснила, защото до този момент никога не била спирана и проверявана от полицейски служител, като си помислила, че би могло действително подс. Х. да е полицай в цивилни дрехи, въпреки, че същият не й се легитимирал с документ за самоличност или документ, удостоверяващ принадлежността му към официалните правоохранителни органи на Република България.

Частният обвинител и граждански ищец Т. не искала да слиза от автобуса, но подс. Х. я хванал за дясната й ръка в областта над лакътя и под рамото, стиснал я силно и започнал да я дърпа към вратата на автобуса, като в крайна сметка двамата слезли от превозното средство, като през цялото време по време на дърпането, другата ръка на частния обвинител и граждански ищец била заета, тъй като в нея държала мобилния си телефон и слушалките си към него.

След като подс. Х. и частният обвинител и граждански ищец Т. слезли от автобуса, превозното средство потеглило в посока към кв. „Аспарухово“, като в района на автобусната спирка останали само двамата – подсъдимия и частния обвинител и граждански ищец.

Тогава подс. Х. първо казал на Т., че трябва да му е благодарна, за това,  че я е изкарал от автобуса, защото на пътниците в него щяло да им се случи нещо лошо.

Подс. Х. поискал от частния обвинител и граждански ищец да му представи личната си карта, при което Т. му дала своята лична карта, подсъдимият я огледал, след което й я върнал.

Частният обвинител и граждански ищец Т. поискала да се обади по мобилния си телефон на своята майка – св. Г.Г.Т., но подсъдимият не й разрешил, освен това я предупредил да не вика на висок глас, като същевременно започнал да я заплашва, че много бързо може да я умъртви, като й завърти главата.

Частният обвинител и граждански ищец Т. неколкократно повторила желанието си да се обади по телефона на своята майка, но подсъдимият не й разрешавал. Същевременно подсъдимият хванал с двете си ръце съответно двете ръце на частния обвинител и граждански ищец в областта между раменната област и лакътя, като започнал да издърпва тялото й към близката улица, намираща се между сградата на Централна поща и сградата на Градска болница – ул. „В. Х.“. В следващия момент с ръцете си обърнал тялото й с гръб към него, хванал я отново с двете си ръце в областта под двете рамената и започнал да я бута към близката улица „В. Х.“. В този момент частният обвинител и граждански ищец Т. започнала да се съпротивлява и да се опитва да вика на висок глас, но подсъдимият й казвал „Тихо! Тихо!“ и й казал, че никой няма да я чуе, защото няма никой на спирката, като същевременно поставил ръката си върху устата на Т., с което я „запушил”.

Подсъдимият успял да избута със сила тялото на частния обвинител и граждански ищец Т. между две табла от електропреносната мрежа, разположени на ул. „В. Х.“, като той застанал с тялото си пред нея и й препречвал пътя и осуетявал възможността Т. да избяга. Същевременно подс. Х. продължава да заплашва Т., че ако вика на висок глас, същото щяло да се случи и на нейната майка, както и че щял да я убие.

Подс. Х. отново поискал частния обвинител и граждански ищец Т. да му даде своята лична карта, при което тя му предоставила документа си за самоличност. Подсъдимият отново огледал личната карта, като казал на Т., че с тази лична карта би могъл да я „уреди“ да стане проститутка в Италия, като също така й казал, че имал някакви познати хора, които с бус могат да я откарат в Италия, където Т. ако иска би могла да проституира. Подс. Х. този път не върнал личната карта на Т., а я прибрал в джоба на своите панталонки.

В следващия момент подс. Х. започнал да прави опити да събуе дънките на частния обвинител и граждански ищец Т., като с ръце ги смъквал надолу към земята, а тя правила опити да ги издърпва нагоре. В крайна сметка подс. Х. успял да събуе дънките на частния обвинител и граждански ищец Т. до глезените й, след което завъртял тялото й с гръб към него и се опитал да проникне с половия си член в ануса й, като й казал, че ще я пусне да си ходи, ако веднъж вкара и изкара половия си член от ануса й. За пореден път частният обвинител и граждански ищец Т. помолила подс. Х. да спре с действията си и да я пусне да си ходи. Той я попитал защо е мокро влагалището й, след което я е попитал дали е девствена, обръщайки се към нея с думите „Ти честна ли си?“. Подс. Х. направил няколко опита да проникне с половия си член в ануса на частния обвинител и граждански ищец Т., но тъй като члена му не бил в ерекция, същият така и не успявал да осъществи намерението си, като същевременно започнал да задава въпроси на Т. защо не е пробвала и не е опитвала да осъществи полов акт досега.

Частният обвинител и граждански ищец Т. казала на подс. Х., че й причинява болка и го помолила за пореден път да я пусне, след което той все пак успял да проникне с половия си член в ануса на Т. и в продължение на 3 – 4 минути вкарвал и изкарвал члена си от нейния анус.

След това подс. Х. хванал с ръцете си двете ръце на частния обвинител и граждански ищец Т. в областта между лакътя и рамената, навел главата й надолу към земята, като с едната ръка държал тялото й, а с другата ръка натискал гърба й, след което проникнал с половия си член във влагалището й. Самият полов вагинален контакт между двамата продължил около десет минути, като междувременно подс. Х. продължавал да заплашва Т. и я предупреждавал да не вика. Същевременно телефона на частния обвинител и граждански ищец, който бил поставен върху едно от таблата на електропреносната мрежа позвънял няколко пъти, но подсъдимият всеки път отказвал разговора и дори започнал да се ядосва на глас колко често звънят на Т. по телефона. В един момент подсъдимият поискал да махне батерията на телефона, за да бъдат преустановени обажданията, но не успял и самият телефон паднал на земята.

След като приключил вагиналния полов контакт, подс. Х. завъртял тялото на частния обвинител и граждански ищец с лице към него и започнал да навежда главата й надолу към половия си член. За пореден път частният обвинител и граждански ищец Т. помолила подс. Х. да я пусне, но той й казал, че „не се справя както трябва“, след което вкарал половия си член в устата й, като същевременно през цялото време натискал главата й към него.

Оралният полов контакт продължил няколко минути, след което подсъдимият пуснал главата на Т. и й казал да си ходи.

По най – бързия начин частният обвинител и граждански ищец Т. си обула дънките, като същевременно след като получила разрешението на подсъдимия, си взела телефона и си тръгнала, отдалечавайки се от подсъдимия и отправяйки се към близката спирка на масовия градски транспорт, разположена до сградата на Централна поща.

По същото време (към 22:35 – 22:37 часа) на спирката стоял св. Г.И.Ж., който се занимавал с таксиметрова дейност и същият канел клиенти от спирката да използват таксиметрова услуга. Св. Ж. забелязал, че към него се приближава частния обвинител и граждански ищец Т., която била изключително разстроена, разтревожена и разплакана и му споделила, че е била изнасилена. Св. Ж. веднага запитал Т. къде и кога се е случило посегателството срещу нея, при което тя посочила мястото на ул. „В. Х.“, заключено между сградата на Централна поща и Градска болница.

В този момент към частния обвинител и граждански ищец Т. и св. Ж. се приближил св. И.И.О., на когото Т. също споделила, че е била изнасилена.

Същевременно подс. Х. тръгнал след частния обвинител и граждански ищец Т. *** на няколко метра от нея, от св. Ж. и св. О..

Т. забелязала подс. Х. и го посочила на свидетелите Ж. и О., като човекът, който я е изнасилил, като също така им казала, че подсъдимият й е взел личната карта.

Подс. Х. започнал да се приближава към Т., Ж. и О., като същевременно св. Ж. посочил с пръст подс. Х. и още веднъж попитал Т. дали подсъдимият е мъжа, който я е изнасилил, при което тя отново потвърдила.

Същевременно подс. Х. се обърнал към частния обвинител и граждански ищец с думите „Ела тука, ма!“ и започнал да се приближава към нея, като св. Ж. го запитал дали той е взел личната карта на Т., при което подсъдимият отговорил утвърдително. След това св. Ж. попитал подсъдимия „Значи ти я изнасили?, при което подсъдимият замълчал. Св. Ж. поискал подсъдимия да върне личната карта на частния обвинител и граждански ищец Т., при което подсъдимия бръкнал в джоба на дънковите си панталони, но в следващия момент се обърнал с гръб към св. Ж. и започнал бързо да бяга и да се отдалечава от него. Св. Ж. направил опит да го догони, но подсъдимият Х. успял да избяга и да се отдалечи в неизвестна посока.

След това св. Ж. откарал частния обвинител и граждански ищец Т. в дома й в кв. „Аспарухово“, където тя разказала на своята майка св. Т. и св. Р.Я.П. за това, че са я изнасили, след което те се обадили на телефон 112 и уведомили органите на Министерството на вътрешните работи за извършеното деяние.

 

По отношение на доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на частния обвинител и граждански ищец М.Л.Т.; показанията на св. Г.Г.Т.; показанията на св. Г.И.Ж.; показанията на св. Р.Я.П., дадени в хода на съдебното следствие и депозирани пред разследващите органи в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Н.Х.Х.; показанията на св. Н.Д.И., дадени в хода на съдебното следствие и депозирани пред разследващите органи в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на св. И.Х.И., дадени в хода на съдебното следствие и депозирани пред разследващите органи в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на св. Ф.В.П., дадени в хода на съдебното следствие и депозирани пред разследващите органи в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. П.И.Д., дадени в хода на съдебното следствие и депозирани пред разследващите органи в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. П.И.К.; показанията на св. П.А.П., дадени в хода на съдебното следствие и депозирани пред разследващите органи в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. И.И.О., дадени в хода на съдебното следствие и депозирани пред разследващите органи в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Айсел Мустафа Х.; съдебно – психиатрична експертиза на подс. Х., изготвена от вещите лица доц. д-р. П.М., д-р. П.П. и д-р. С.Р. (л. 115 – л. 132 от НОХД № 1210 по описа за 2016 г. на Районен съд Варна); комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза на частния обвинител и гражданския ищец Тодорва, изготвена от вещите лица д-р. А.Д., д-р. А.П. и д-р. К.К. (л. 136 – л. 152 от НОХД № 1210 по описа за 2016 г. на Районен съд Варна); Протокол за освидетелстване на подс. Х. от 25.09.2015 г. (л. 15 – 16 от досъдебното производство); Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 17 – л. 18 от досъдебното производство); фотоалбум на посетено местопроизшествие на тротоарна площ на ул. „В. Х.“*** (л. 21 – л. 23 от досъдебното производство); Протокол от извършено процесуално – следствено действие по разпознаване (л. 27 – л. 29 от досъдебното производство); Протокол от извършено процесуално – следствено действие по разпознаване  (л. 34 – л. 36 от досъдебното производство); Протокол от извършено процесуално – следствено действие по разпознаване  (л. 46 – л. 48 от досъдебното производство); съдебно – медицинска експертиза, изготвена от д-р. Д.Г. (л.  55 – л. 57 от досъдебното производство) съдебно – психиатрична експертиза и психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р. Р.Г. и д-р. Р.Б. (л. 65 – л. 70 от досъдебното производство); съдебно – психиатрична експертиза на подс. Х., изготвена от д-р. Р.Б. (л. 77 – л. 78 от досъдебното производство; комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза на частния обвинител и граждански ищец Т., изготвена от д-р. К.К., д-р. Т.А. и д-р. А.Ц. (л. 133 – л. 140 от досъдебното производство); справка за съдимост на подс. Х. (л. 16 от НОХД № 1210 по описа за 2016 г. на Районен съд Варна); личностна характеристика на подс. Х., изготвена от кмета на с. Лопушна, общ. Дългопол, обл. Варна по отношение подс. Х. (л. 57 от НОХД № 1210 по описа за 2016 г. на Районен съд Варна);

На първо място, съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на частния обвинител и граждански ищец М.Л.Т., като последователни, логични и най – важното подкрепени от една огромна част от останалите събрани по делото доказателства и в частност подкрепени от абсолютно всички гласни доказателства по делото.

М.Л.Т. изключително подробно и детайлно разказа пред съда за начина, по който е била изнасилена от подсъдимия Х. вечерта на 01.08.2015 г. в гр. Варна. Същата ясно и категорично описа изпълнителното деяние – „Мъжът си вкара половия орган във вагината ми и половия вагинален контакт продължи около десет минути“. Съдът не само няма причина да не даде вяра на показанията на частния обвинител и граждански ищец Т., но с оглед останалите събраните по делото доказателства, съдът намира показанията на частния обвинител и граждански ищец за достоверни и правдиви, поради което и следва да бъдат кредитирани в пълнота.

Изцяло в подкрепа на показанията на частния обвинител и граждански ищец Т. са показанията на свидетелите Г.И.Ж., И.И.О., Р.Я.П., Г.Г.Т., Ф.В.П. и П.Д.И., на които Т. е споделила непосредствено след извършеното посегателство срещу нея, че е била изнасилена. Разбира се, показанията на тези свидетели (Г.И.Ж., И.И.О., Р.Я.П., Г.Г.Т., Ф.В.П.; П.Д.И.) представляват косвени доказателства, доколкото те не са очевидци на изпълнителното деяние, но съдът ги кредитира изцяло, тъй като са взаимнодопълващи се, а и са особено ценни, защото частният обвинител и граждански ищец е споделила за извършеното посегателство срещу нея непосредствено след самото деяние. На практика Т. е разказала на свидетелите Ж. и О., че е била изнасилена буквално минути след като е приключило изпълнителното деяние, като също така свидетелите Ж. и О. са категорични, че Т. пред тях лично е посочила подс. Х. като човека, който я е изнасилил.

Изключително важен акцент в показанията на св. О. е това, че частният обвинител и граждански ищец Т. не просто му е споделила, че е била изнасилена, напротив – същата сравнително подробно му е разказала как подс. Х. се е качил в автобуса по линия № 2, представил се е за полицай, свалил я е от автобуса, взел й е личната карта в себе си, след което вече е пристъпил към извършване и осъществяване на изпълнителното деяние – вагиналния полов контакт.

По идентични съображения, съдът намира за особено важни и ценни показанията на св. Ж., който сподели, че частният обвинител и граждански ищец Т. му е разказала не само, че е била изнасилена, но както и, че подсъдимият, т.е. извършителят на деянието й взел личната карта – факт който се потвърждава от по – нататъшните показания на Ж., че той лично е попитал подсъдимия дали у него е личната карта на Т., при което подсъдимият е отговорил утвърдително на този въпрос.

Именно поради тези причини, показанията на свидетелите Ж. и О. са изключително ценни, съдът ги намира за доказателства с изключително висока доказателствена стойност и ги кредитира изцяло. Още повече, че св. Ж. потвърди пред съда, че неколкократно е забелязвал подсъдимия в района на Градска болница и Централна поща – факт, който беше потвърден от обясненията на самия подсъдим, че често се разхожда в този район на гр. Варна, на първо място защото съпругата му св. Айсел Мустафа Х. работи в сградата на Градска болница, а и в този район се намира едно от любимите му заведения – „Дилайт“.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Г.Г.Т. и Р.Я.П., които бяха единодушни, че веднага след прибирането си в дома си вечерта на 01.08.2015 г.  частният обвинител и граждански ищец Т. е разказала, че е била изнасилена. Действително двамата свидетели Г.Т. и Р.П. признаха, че М.Т. не е била особено словоохотлива и не е разказала с подробности за случилото се, но според съда това е съвсем нормално, с оглед тежкото емоционално състояние на частния обвинител и граждански ищец след извършеното деяние – състояние, което беше потвърдено от свидетелите Ж., О., Н.Д.И., Ф.В.П., П.Д.И., които бяха единодушни, че М.Т. е била меко казано видимо разстроена след извършеното деяние срещу половата й неприкосновеност.

И макар и изпаднала в това състояние, все пак тя отново е споделила на полицаите от Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна, които са посетили дома й, че извършителят на престъплението срещу нея се е представил за полицай – важна подробност, която частния обвинител и граждански ищец споделя в своите показания.

Анализирайки гласните доказателства по делото, съдът намира, че е важно да бъде отбелязано, че няма нито едно гласно доказателство, което не просто да опровергава, а дори да поставя под съмнение достоверността на показанията на частния обвинител и граждански ищец Т.. В случая косвените доказателства по делото са изключително ценни, защото частния обвинител и граждански ищец не просто е споделила на свидетелите Ж., О., Ф.В.П., П.Д.И., че е била изнасилена, а е описала момента, преди пристъпване на изпълнително деяние, поведението и действията на подсъдимия, поради което и тези показания на цитираните свидетели са с толкова висока доказателствена стойност.

Съдът кредитира и показанията на шофьора на автобуса, движещ се по линия № 2 вечерта на 01.08.2015 г. св. И.Х.И. и кондуктора в същото превозно средство св.  Н.Х.Х., които като цяло споделиха, че не са видели нещо необичайно, но все пак св. Х. си спомни, че от последната врата на автобуса са слезли мъж и младо момиче – обстоятелства, които отново потвърждават изцяло показанията на частния обвинител и граждански ищец Т..

Съвсем нормално е никой от пътниците, вкл. свидетелите И. и Х. да не са чули някакви заплахи, отправени към Т. от подсъдимия, защото на първо място в автобуса е имало около 30 човека – факт, споделен, както от св. Х., така и от частния обвинител и граждански ищец, която потвърди, че превозното средство е било пълно с пътници, а освен това Т. сподели, че подсъдимият не е говорил на висок глас. Още повече, че частният обвинител и граждански ищец Т. е категорична, че на практика заплахите срещу нея са започнали след като тя и подсъдимия са останали сами на спирката на градския транспорт до сградата на Централна поща.

Обръщайки внимание върху останалите събрани по делото доказателства, то е видно, че същите също потвърждават показанията на частния обвинител и граждански ищец.

На първо място, това е Протокола от 02.08.2015 г. за оглед на местопроизшествие и изготвения фотоалбум към него, видно от който слушалки за мобилен телефон са намерени няколко часа след деянието на точно описаното от частния обвинител и граждански ищец място. Освен това видно е от фотоалбума, че действително на ул. „В. Х.“ са поставени две табла, които са прекрасно описани от частния обвинител и граждански ищец в нейните показания и които на практика ги потвърждават напълно досежно мястото на извършване на изпълнителното деяние.

Съдът кредитира по принцип заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза, която установява две отделни драскотини в ляво и дясно в долната част на корема, напречно разположени драскотини с околни кръвонасядания и прахообразни зацапвания по предните повърхности на двете бедра, зацапване със сивкава прахообразна материя по страничните повърхности на двете колена, зацапвания със засъхнала кръв по вътрешната повърхност на двете бедра. Вещото лице пояснява, че описаните драскотини с паралелни кръвонасядания са резултат от триене или притискане с или върху твърди изтънени ръбести повърхности, по които има зацапване със сивкава прахообразна материя. Вещото лице е категорично, че тези увреждания са с давност от няколко часа и съответстват да са получени във времето, посочено от М.Л.Т.. Вещото лице допълва, че разкъсването по девствената ципа е с напълно епителизирани (възстановени) ръбове, което го определя с давност по – голяма от 10 – 12 дни. Към момента на освидетелстването по ципата и в областта на половите органи и аналното отвърстие не се установяват следи от механичното въздействие. Вещото лице обаче изразява категорична позиция, че при наличното нарушаване целостта на химена е възможно извършването на полов акт без допълнително разкъсване. Експертът споделя, че във влагалищната натривка не се установява наличие на сперматозоиди, както и няма следи, които да насочват към осъществен анален полов акт.

На практика с едно малко изключение, заключението на изготвената съдено – медицинска експертиза изцяло подкрепя показанията на частния обвинител и граждански ищец Т.. Това изключение обаче не влияе на съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние, доколкото според вещото лице няма следи, които да насочват към осъществен анален полов акт. Според съда анален полов акт е имало и той е траел около 3 – 4 минути, както сподели и частния обвинител и граждански ищец Т. – поради което и е съвсем нормално да няма следи от този анален полов акт, тъй като той е продължил сравнително кратко време. Така, че това, че не са намерени следи, които да насочват към осъществен анален полов акт (съгласно заключението на съдебно – медицинската експертиза) въобще не означава, че такъв не е имало в действителност. Напротив, съдът вярва на частния обвинител и граждански ищец Т., че подсъдимият е проникнал с половия си член в ануса й, но това не е толкова съществен въпрос по делото, тъй като за съставомерността на престъпното деяние по чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НК от обективна страна е необходимо да има проникване на фалоса на подсъдимия във влагалището на пострадалата Т., поради което и според съда не е необходимо повече да се разисква и коментира въпроса дали подсъдимият е осъществил анален полов акт с частния обвинител и граждански ищец Т..

По отношение изготвените по делото психиатрични експертизи, съдът кредитира техните заключения изцяло, с изключение на част от заключението на изготвената от д-р. Б. и д-р. Г. съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на частния обвинител и граждански ищец Т..

Съдът не кредитира заключението на вещите лица д-р. Б. и д-р. Г. в частта му, че „в свидетелските й показания и в цялостното изследване на осв. се забелязва т.нар. „псевдология фантастика”. Стремежът да прави впечатление и страстта към изживявания е толкова силна, че самата личност си вярва и нейните събеседници се подвеждат от думите й. Типа личности, склонни към „псевдология фантастика” са склонни да пресъздават реални събития напълно изменени в зависимост от собствените си интереси. Това поставя под съмнение свидетелската й годност и участието й пълноценно в наказателното производство, но това не е обусловено от психично заболяване.”

Причината съдът да не кредитира заключението на вещите лица в тази му част е, че този извод на вещите лица, според съда си противоречи с един друг извод, до който същите тези вещи лица са стигнали в абсолютно същата експертиза, а именно, че „физическото и психическото състояние на осв. по принцип й позволява да възприема факти, които имат значение за досъдебното производство и да дава достоверни показания за тях.”

На практика вещите лица д-р. Б. и д-р. Г. са изготвили експертиза, чието заключение е напълно вътрешнопротиворечиво, поради което и съдът не би могъл да му даде вяра.

За сметка на това обаче, съдът абсолютно изцяло и напълно безусловно кредитира заключението на изготвените съдебно – психиатрична и психологична експертиза (изготвена в хода на досъдебното производство от  д-р. К., д-р. А. и д-р. Ц.), както и комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, изготвена от д-р. Д., д-р. П. и д-р. К. в хода на съдебното следствие. Двете експертизи имат еднопосочни заключения, които напълно опровергават заключението на д-р. Г. и д-р. Б., което съдът отбеляза, че изцяло не кредитира, а именно, че са налице съмнения в свидетелската годност на частния обвинител и граждански ищец Т. да дава достоверни свидетелски показания, които да представляват годно доказателствено средство.

Напротив – в своята експертиза д-р. К., д-р. А. и д-р. Ц. заемат повече от категорична позиция, че „М.Л.Т. има свидетелска годност. Показанията на М.Л.Т., дадени в досъдебното производство могат да бъдат напълно кредитирани. М.Т. е личност, която е добросъвестна, с точно и стриктно придържане към действителността, без готовност за украсяването и игнорирането й, без склонност към фантазии и лъжа. При Мариета Т. не се диагностицираха симптоми на симулация или агравация.

Напълно еднопосочно е заключението на изготвената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно – психиатрична и съдебнопсихологична експертиза от вещите лица д-р. А.Д., д-р. А.П. и д-р. К.К.. Заключението им отново е повече от категорично, че „Осв. е с нормален интелект, не страда от психично разстройство, което да нарушава базисните й годности, не се наблюдават склонност към фантазия или лъжа, социално желателно поведение, както към момента на инкриминиране на деянието, така и към момента на освидетелстване. Вещите лица отново изключително категорично допълват, че „осв. може да дава показания и да участва в наказателния процес.”.

Предвид заключенията на съдебно – психиатрична и психологична експертиза (изготвена в хода на досъдебното производство от  д-р. К., д-р. А. и д-р. Ц.), както и комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, изготвена от д-р. Д., д-р. П. и д-р. К. в хода на съдебното следствие, съдът намира, че показанията на частния обвинител и граждански ищец Т. представляват напълно годно доказателствено средство и следва да бъдат кредитирани, още повече, че са подкрепени от всички събрани по делото гласни доказателства – обстоятелство, което съдът вече отбеляза по – горе в своите мотиви.

Съдът кредитира изцяло двете съдебно – психиатрични експертизи, изготвени по отношение подс. Х.. Вещите лица са единодушни, че по време на инкриминираното деяние подс. Х. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си (извод, достигнат от вещото лице д-р. Р.Б. в съдебно – психиатричната експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство), като това е и заключението на тройната съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от доц. д-р. П.М., д-р. П.П. и д-р. С.Р..

Вещите лица, изготвили тройната съдебнопсихиатрична експертиза са изразили своето заключение и по отношение въпроса дали е възможно подс. Х. в действителност да е загубил спомен за случилото се вечерта на 01.08.2015 г. – както самият той твърдеше в хода на цялото наказателно производство. Първо следва да се отбележи, че този въпрос малко или много не е толкова съществен за субективната съставомерност на деянието, доколкото е от значение, че към момента на инкриминираното деяние подсъдимият се е намирал в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.

Все пак за по – голяма прецизност, съдът допусна този въпрос (въпрос № 6 –Колко дълъг може да бъде „амнестичния период”, в който е изпаднал подсъдимия, възможно ли е подсъдимия да е имал такъв период и поради какви причини?) в назначената тройна съдебнопсихиатрична експертиза и по принцип съдът няма причина да не кредитира заключението на вещите лица, че „При обикновено алкохолно опиване в някои случаи има епизоди на амнезия, но те са характерни за тежките и дълбоки степени на опиване. Осв. има запазен ясен спомен преди и след деянието, а загуба на спомен за период от няколко дни (преди, по време и след деянието). Амнестичният период при алкохолно опиване обичайно е кратък, като са запазени спомени за основни параметри и обстоятелства от обстановката. Липсата на данни за ЧМТ не могат да потвърдят такъв дълъг и пълен амнистичен период.” Ето защо според вещите лица това представлява основание да бъде приета хипотеза за защитно поведение с представяне на симптоми с акцент върху загубата на спомен. Вещите лица са категорични, че не могат да потвърдят наличие на тежки нарушения на базисните психични функции, които да отговарят на „разстройство на съзнанието” към периода на инкриминиране на деянието.

Кредитирайки изцяло заключението на вещите лица, съдът също намира само и единствено за защитна позиция обясненията на подсъдимия, че вследствие на алкохолно опиване, същият няма никакъв спомен за събитията в нощта на 01.08.2015 г. Напротив – не само заради категоричното заключение на експертите, че същият е бил вменяем към момента на извършване на деянието, но и предвид свидетелските показания най – вече на частния обвинител и граждански ищец Т., съдът намира, че подсъдимият е имал едно изключително последователно и целенасочено поведение към извършване на престъпното деяние и постигане на престъпния резултат, което според съда изключва версията му, че е бил алкохолно повлиян в толкова силна степен, че е загубил спомен за действията си.

Анализирайки доказателствата по делото, съдът би желал да отбележи, че намира за напълно неоснователна тезата на адв. В.Т., че проведените процесуално – следствени действия по разпознаване в хода на досъдебното производство са били опорочени. Съдът не може да се съгласи с едно подобно становище – напротив и трите процесуално – следствени действия по разпознаване в хода на досъдебното производство са извършени, според съда, според правилата, разписани в чл. 169 – чл. 171 от НПК. Още повече, че частния обвинител Т., свидетелите Ж. и О. разпознаха подс. Х. и в съдебната зала, непосредствено пред съда, така, че напълно всички свидетели разпознават подс. Х. като лицето, което се е намирало на местопрестъплението на инкриминираната дата и инкриминирания час, като според съда извършените процесуално – следствени действия по разпознаване са достатъчно категорични да затвърдят становището на съда, че именно подс. Х. е автора на престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение от Варненската районна прокуратура.

Тук е мястото да отбележи, че в крайна сметка на подс. Х. е повдигнато обвинение за извършено престъпление против половата неприкосновеност, за което е характерно и съдът си дава ясна сметка, че обикновено и най – често липсват свидетели на изпълнителното му деяние, защото в противен случай намалява възможността да бъде осъществено самото то.

Съдът не може да се съгласи с позицията на адв. В.Т., че обвинителната теза се изгражда само и единствено на показанията на частния обвинител и граждански ищец. Това не е вярно, защото са налице още един достатъчно солиден брой доказателства с висока доказателствена стойност, които изцяло подкрепят показанията на М.Л.Т., поради което и за съда няма никакво съмнение и с категоричност прие за установено, че на 01.08.2015 г. в гр. Варна, подс. Х.А.Х. се съвкупил с лице от женски пол – М.Л.Т. на 16 годишна възраст, като я принудил към това със сила (издърпване на ръката, задържане и запушване на устата) и заплашване, и изнасилената не е навършила осемнадесет години.

 

От правна страна, съдът намира следното:

Субект на престъпното деяние по чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 от НК – подс. Х.А.Х. е пълнолетно и вменяемо лице, напълно способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да ги контролира. Категорични доказателства в тази посока са заключението на изготвената съдебно – психиатрична експертиза от д-р. Р.Б. и заключението на тройната съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от доц. П.М., д-р. П.П. и д-р. С.Р.. Двете експертизи дават абсолютно еднопосочни заключения, а именно, че подс. Х. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по смисъла на чл. 33 от НК по време на инкриминираното деяние.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл –подсъдимият е предвиждал сигурното или вероятното настъпване на общественоопасните последици, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и същевременно е искал настъпването на съставомерния резултат.

По отношение прекия умисъл на подсъдимия, следва да се отбележи, че същият отлично е съзнавал, че М.Л.Т. е непълнолетна, като категорично доказателство за това обстоятелство е, че той внимателно е огледал личната карта на частния обвинител и граждански ищец, преди да пристъпи към осъществяване на изпълнителното деяние, поради което и е бил съвсем наясно, че се съвкуплява с непълнолетно момиче.

По отношение обективната страна на деянието, процесното престъпление с правна квалификация по чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 от НК е резултатно престъпление, като се счита довършено в момента, в който фалоса проникне във влагалището, с което вече нарушава неговата полова неприскосновеност. От показанията на М.Л.Т. се установява, че подс. Х. е успял да проникне с половия си член във влагалището й, поради което и самото деяние, съдът намира за довършено.

 

По отношение вида и размера на наказанието.

Разпоредбата на чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” в размер от 3 до 10 години за извършителите на този вид престъпни деяния.

При индивидуализация на наказанието, съдът прецени като смекчаващо вината обстоятелство липсата на предходна съдимост на дееца. Подс. Х. не е осъждан, като също така не само липсват данни същият да има установени някакви противообществени прояви, но и като цяло същият има добри характеристични данни, като доказателство в тази посока е приложената на л. 57 от НОХД №  1210 по описа за 2016 г. на Варненския районен съд личностна характеристика, изготвена от кмета на с. Лопушна, общ. Дългопол – г-н Н. Х. В интерес на истината няма как съда да се съгласи с позицията на адв. В., че подсъдимият е имал некоректно процесуално поведение – напротив никога подсъдимият не е създавал пречки за провеждане на открито съдебно заседание по делото в хода на съдебната фаза или за извършване на процесуално – следствено действие в хода на досъдебното производство, а това каква защитна линия ще избере и дали ще дава обяснения пред съда или не в никакъв случай не може да утежни неговата отговорност, защото това е негово законово право.

Действително не са налице някакви отегчаващи вината обстоятелства, но въпреки това съдът намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на подс. Х. не може и не е справедливо да бъде наложено в минимален размер. Съображенията на съда за така изразената позиция са следните:

На първо място впечатление прави изключителната интензивност на отправяните към частния обвинител и граждански ищец заплахи от подсъдимия Х., който неколкократно е заплашил с убийство Т., ако същата се съпротивлява или вика на висок глас, за да се опита да привлече внимание към нея. В един по – късен момент (вече, когато тялото на частния обвинител и граждански ищец е така да се каже „блокирано” между двете табла на ул. „В. Х.”) интензитета на заплахите се увеличава, като подсъдимият е започнал да отправя заплахи и към майката на Т., като тези заплахи според съда са съвсем реални и са абсолютно годни да възбудят страх у пострадалата, защото подсъдимият преди това е разгледал личната й карта и е ясно, че е видял нейния постоянен адрес. На практика подсъдимият е „сипал” заплахи към пострадалата Т. в продължение на няколко минути преди започване на изпълнителното деяние, по време на изпълнителното деяние и дори след неговото приключване, което неминуемо повишава обществената опасност на деянието.

Високият интензитет на заплахите към Т. е бил „гарниран” с постоянно използване на сила – още на спирката на градския транспорт, подсъдимият е хванал с двете си ръце ръцете на Т., избутал я е до таблата, разположени на ул. „В. Х.”, като й е бил запушил устата, след което отново с ръцете си държал тялото й по време на половия вагинален контакт, че дори и след него, когато отново със сила е принудил Т. да осъществи орален полов контакт с него.

В обобщение, съдът би желал да отбележи, че изключителната интензивност на отправяните заплахи и постоянното приложение на сила от страна на подсъдимия обосновават становището на съда, че не би могло в никакъв случай да се наложи минимално по размер наказание на подсъдимия. Действително заплахите и силата са част от обективната страна на деянието, но техния интензитет и продължителност биха могли и съдът ги отчита като отегчаващи вината обстоятелства. Още повече, че продължителността на половия акт е била десетина минути – времетраене, което според съда допълнително повишава обществената опасност на деянието. Съдът отчита също така изключителната дързост и цинизъм на подсъдимия, който първо се е представил за полицейски служител, а впоследствие дори е предложил на пострадалата да я направи проститутка в Италия – факти, които не са отегчаващи вината обстоятелства по чистата теория на наказателното право, но също следва задължително да бъдат съобразени при индивидуализация на наказанието, тъй като повишават неговата обществена опасност.

Ето защо съдът намира за неуместно предложението на Варненската районна прокуратура на подс. Х. да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в минимален размер. Предвид изключителната дързост на подсъдимия, проявен от негова страна цинизъм и предвид изключително тежките общественоопасни последици от деянието, съдът застъпва категорична позиция, че наказание „лишаване от свобода” в минимален размер не би било съизмеримо с тежестта на извършеното престъпление и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК. Според съда едно минимално по размер наказание „лишаване от свобода” в конкретния случай не би изпълнило нито индивидуалната, нито генералната превенция, поради което и според съда следва да бъде определено по – високо като размер наказание от минималния, предвиден праг в наказателния закон.

След като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че най – справедливото наказание, което изцяло препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години и шест месеца, което на основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „а” от ЗИНЗС да изтърпи първоначален строг режим.

Въпреки, че може би не му е работа, тъй като според Конституцията на Република България само и единствено Прокуратурата е органа, в чиито прерогативи е повдигането на дадено обвинение срещу дадено лице, съдът би желал да отбележи, че е можело съвсем спокойно да се повдигне обвинение на подсъдимия и за извършени блудствени действия срещу частния обвинител и граждански ищец Т., доколкото са налице категорични доказателства, че същата е била принудена със сила и заплахи да осъществи орален полов контакт с подсъдимия. Следва да се има предвид, че ВКС последователно е поддържал, че когато деецът осъществи изнасилването и след това с други действия извърши и блудство, ще носи отговорност за две деяния, тъй като се отнася за реална съвкупност и по – тежкото престъпление не поглъща по – лекото. Нов крайна сметка, съдът спира дотук с размишленията си в тази посока, доколко липсва подобно обвинение от страна на Варненската районна прокуратура, поради което и този въпрос е безсмислено да бъде разискван подробно.

 

По отношение предявения граждански иск.

С оглед на факта, че съдът намери за виновен подсъдимия в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 от НК, съдът прецени като доказан по основание предявеният от гражданския ищец М.Л.Т., със съгласието на нейната майка и законен представител Г.Г.Т. граждански иск за обезщетение на претърпените от деянието неимуществени вреди.

По отношение размера на гражданския иск, съдът не намира някаква причина да не го уважи в цялост, предвид събраните категорични доказателства за изключително тежките и болезнени последици за гражданския ищец от извършеното престъпно деяние срещу нейната полова неприкосновеност.

На пръв поглед сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сума може да изглежда висока, но след внимателен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, съдът много трудно може да се представи някакво по – брутално престъпление срещу едно младо 16 – годишно момиче с толкова тежки, болезнени и продължителни негативни последици не само за нейното психично здраве, но като цяло за нейния ежедневен начин на живот.

В този смисъл, съдът анализира внимателно доказателствата по делото, като от показанията на св. Г.Г.Т. и св. Р.Я.П., както от заключението на изготвената от д-р. Д., д-р. П. и д-р. К. комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, както и от заключението на изготвената от д-р. К., д-р. А. и д-р. Ц. съдебно – психиатрична и психологична експертиза се установява, че извършеното посегателство срещу половата й неприкосновеност е причинило сериозно смущение в психическото състояние на Т. и значително се е отразило в начина й на живот. Самата тя е била принудена да напусне дома на семейството си в кв. „Аспарухово” в гр. Варна, тъй като ежедневния й път до училището, в което се е обучавала – НГХНИ „Константин Преславски” е преминавал през района, където е извършено бруталното посегателство срещу нея. Впрочем ноторно известно е, че спирката, находяща се до сградата на Централна поща в гр. Варна е основния пункт за пътуващите с градски транспорт към кв. „Аспарухово”, така, че не само ежедневния й път към училище преминава през този район, но и на практика едва ли не почти всеки личен или служебен ангажимент на частния обвинител и граждански ищец Т. в централната част на гр. Варна би означавал същата задължително да премине през района, където е извършено престъплението срещу нея, което няма как да не отключи спомените й за вечерта на 01.08.2015 г., когато е извършено посегателството срещу нея.

Съдът изцяло кредитира заключението на изготвената в съдебната фаза на наказателното производство комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, видно от което по време на инкриминираното деяние на 01.08.2015 г. осв. Т. е била в състояние на остра стресова реакция, в резултат на изключително тежко психотравмено събитие – настъпило внезапно, с грубо и насилствено нарушаване на личното й (и най – интимно) пространство, като същото е прераснало в посттравматично стресово разстройство, с характерните симптоми като тревожност, депресивност, избягващо поведение и е довело до цялостна промяна в начина на живот.

Вещите лица допълват и обобщават, че към момента на инкриминираното деяние – 01.08.2015 г. Т. е била в ситуация на тежка психотравма и е разгърнала остра стресова реакция, с характерните етапи и интензивност на симптоматиката.

На практика по време на откритото съдебно заседание, проведено на 15.03.2017 г. вещото лице д-р. К. по категоричен начин изрази мнението на екипа от вещи лица, че съществува хипотетична възможност дори никога да не отшумят болезнените последици от причинената психотравма – една изключително зловеща хипотеза, която съдът се надява все пак да не се сбъдне.

Все пак в обобщение следва да се отбележи, че подс. Х. е извършил едно изключително брутално престъпление против половата неприкосновеност на М.Л.Т., която тогава е била 16 – годишна, престъпление с изключително тежки последици за психическото състояние и то не просто някакви формални последици, а съвсем реални, при това болезнени обективни последици – буквално животът на гражданския ищец Т. се е променил коренно и то в негативен план – същата е напуснала училището, в което се е обучавала, напуснала е дома и семейството, напуснала града, в който е родена и израснала, за да се премести на друго място, в опит да заличи болезнените спомени от посегателството срещу половата й неприкосновеност.

Ето защо съдът не вижда причина да не уважи в цялост предявения граждански иск, предвид изключително бруталното посегателство срещу половата неприкосновеност на гражданския ищец Т., която е променила в негативен план целия й живот и е оставила траен болезнен отпечатък в нейното съзнание.

Предвид уважаването на гражданския иск в неговия пълен заявен размер, съдът осъди подс. Х. да заплати парична сума в размер на 1200 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

 

По отношение на разноските.

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. Х.А.Х. да заплати направените разноски по делото в размер на 500 лева в полза на частния обвинител и граждански ищец Т., която сума представлява обезщетение за направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение на адв. В..

Също така въз основа на същата законова разпоредба, съдът осъди подсъдимия да заплати парична сума в размер на 688, 66 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна, която сума представлява обезщетение за направените в хода на досъдебната фаза разходи по делото от страна на разследващите органи.

Съдът осъди и подсъдимия Х. да заплати парична сума в размер на 1298, 58 лева в полза на Районен съд – Варна, която сума представлява сторените разноски в съдебната фаза на наказателното производство.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: