Решение по дело №200/2024 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №393 от 18.12.2024г., постановено по АНД №20231420201077/2023г., Районен съд Враца е отменил Наказателно постановление №BG27062022/4000/Р8-770/15.12.2023г. на Директор на Н. Т. управление към Агенция “Пътна инфраструктура“, с което на Е. Г. М. от [населено място] е наложено административно наказание глоба в размер 1800 (хиляда и осемстотин) лева на основание чл.179, ал.3а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт М., го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора не изпраща процесуален представител, като в постъпило по делото писмено становище пълномощника му юрисконсулт М. поддържа касационната жалба, моли да бъде уважена и претендира присъждане на разноски по делото.

Ответника, чрез пълномощника си адвокат С., оспорва жалбата в постъпила по делото писмена молба-становище и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА при следните доводи.

За да отмени наказателното постановление, Районен съд Враца е приел, че незаконосъобразно е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, тъй като описанието на нарушението е следвало да води до налагане на административно наказание на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно, при следните доводи:

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно, тъй като в изводите на въззивният съд не са съответни на приложимия закон. В случая, административнонаказаващият орган е наложил административно наказание на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, съгласно който водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Въззивният съд неправилно е приел, че описанието на нарушението е следвало да доведе до налагане на глоба на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, съгласно който водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.

Фактическата обстановка по делото е безспорно установена, като въззивният съд е събрал всички относими за спора доказателства, но неправилно е приел, че незаконосъобразно е наложена глоба на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, тъй като в случая е категорично установено, че водача управлява ППС за което е знаел, че не е платена тол такса и при наличието на това обстоятелство е управлявал ППС в участък от път за който се изисква заплащането на тол такса. Безспорно е установено, че управляваното ППС попада в описаните в чл.10б, ал.3 от Закон за пътищата, тоест при наличието на безспорно установено нарушение, което надлежно е описано както в АУАН така и в наказателното постановление, е наложена глоба на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.

С оглед на изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение е неправилно, предвид което следва да се отмени. Предвид обстоятелството, че делото е изяснено следва да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и се постанови решение по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.

Предвид заявеното искане от пълномощника на касатора за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, ответника следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение №393 от 18.12.2024г., постановено по АНД №20231420201077/2023г. по описа на Районен съд Враца, с което е отменено Наказателно постановление №BG27062022/4000/Р8-770/15.12.2023г. на Директор на Национално Тол управление към Агенция “Пътна инфраструктура“, с което на Е. Г. М. от [населено място] е наложено административно наказание глоба в размер 1800 (хиляда и осемстотин) лева на основание чл.179, ал.3а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №BG27062022/4000/Р8-770/15.12.2023г. на Директор на Национално Тол управление към Агенция “Пътна инфраструктура“, с което на Е. Г. М. от [населено място] е наложено административно наказание глоба в размер 1800 (хиляда и осемстотин) лева на основание чл.179, ал.3а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

ОСЪЖДА Е. Г. М. от [населено място], [ЕГН] да заплати на Агенция пътна инфраструктура разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.