Решение по дело №151/2016 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 260060
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20162180100151
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                    01.12.2021 год.                        Град Царево

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                                     граждански състав

На осми ноември                           две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание, в следния състав:     Председател: Минчо Танев

Секретар: Петранка Бъкларова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гр. дело № 151 по описа на съда за 2016 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г.И.К., ЕГН ********** против М.К.К., ЕГН ********** и Е.С. К.- К., ЕГН **********, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да  осъди ответника, да плати на ищеца сумите както следва:

1.  Заплащане на наемна цена за ползване на бунгала, за периода 01.07.2013 г. до 31.08.2013 г. в размер на 5301,00 лв. ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от подаване на първоначалната искова молба до окончателното плащане,

2.  Заплащане на наемна цена в размер на 5859,00 лв. за периода 01.07.2014 г. до 31.08.2014 г. ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от подаване на първоначалната искова молба до окончателното плащане,

3.  Обезщетение за ползване на процесните бунгала за периода 01.09.2013 г. до 30.06.2014 г. в размер на 450,00 лв. ведно с лихва за забава върху тази сума считано от 30.06.2014 г. до окончателното плащане

4.  Обезщетение за ползване на процесните бунгалата за периода 01.09.2014 г. до 31.12.2017 г. в размер на 1800,00 лв. ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 31.12.2017 г. до окончателното плащане

5.  Обезщетение в размер на пазарната стойност на две от процесните бунгалата в размер на 400,00 лв. ведно с лихва за забава, считано от 01.01.2015 г. до окончателното плащане на сумата.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

С разпореждане от 30.092019 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответниците.

Ответниците са получили съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответниците считат предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажират писмени доказателства.

В съдебно заседание ищеца се представлява от назначен представител- адвокат. Пледира се за уважаване на иска в пълен размер, като основателен и доказан.

Ответниците се представляват от упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и като обсъди твърденията и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищеца твърди, че през 2013 г. под натиск, предоставил на ответника собствения си недвижим имот за временно и възмездно ползване, който имот се намира в м. „К.“ в землището на гр. Ахтопол, обл. Бургаска, целия с площ 1014 кв.м. като имота бил предоставен на ответниците, без подписан писмен договор. Твърди, че поради неправомерно ползване, самонастаняване чрез дадени ключове и невърнати и направен дубликат, ответниците са се разпоредили с построеното му имущество чрез измами, самоуправство, заплахи за смърт и погребения, употреба на физическа сила, изнудване, отказ да подпишат предоставените им договори през 2013 г. и 2014 г. касаещи плащане на наем за имота.

Според ответниците, процесния имот е бил съсобствен между ищеца и неговия син, заедно с трети лица, по силата на предварителен договор за продажба от 2012 год. като ответниците са били платили авансово част от цената. Впоследствие, този договор е бил прекратен поради насрещно неизпълнение и по съдебен ред на отпаднало основание в двоен размер, на ответниците е била възстановена платената цена от ищеца. Според ответниците, по време на действие на предварителния договор, със съгласието на ищеца, през 2013 им било предадено владението на обещания терен и намиращи се върху него бунгала. Според ответниците, между страните не е имало никакви уговорки, за заплащане на наем. Ответниците заявяват, че през 2015 год. не са ползвали имота и което и да е бунгало, като са ги ползвали само през 2013-2014 год.

Съгласно заключението на вещото лице Б. К., по допуснатата и приета от съда съдебно- техническа експертиза, за 2013 г.- от ползване на леглова база 19 бр. легла за 60 дни и за 2014 г. 18 бр. легла за 60 дни, общата пазарна стойност на наема за процесния период възлиза на 6 048,00 лева с ДДС; за 2013 г. една стая за месеци 9, 10,11. 12; 2014 г. една стая за месеци 1,2, 3,4, 5, 6; 2014 г. две стаи за месеци 9, 10,11,12; 2015 г. две стаи за месеци 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, общата пазарна стойност на наема за процесния период възлиза на 4 084,00 лева с ДДС; пропуснати ползи през 2015 г. за месеците 7,8 за неосвободени две стаи и невъзможността да бъдат дадени под наем- 6 бр. легла за 60 дни, общата пазарна стойност на наема за процесния период възлиза на 1 272,00 лева с ДДС; обезщетение в размер на пазарния наем за две развалени бунгала и невъзможност да бъдат дадени под наем за 8 бр. легла за 60 дни, за 2015, е в размер на 1 272,00 лева с ДДС; средна пазарна стойност на претендираните за разрушени бунгала възлиза на 400 лева. Съгласно заключението, липсват документи, за естеството на ремонтните дейности, както и разходни документи за платени суми за вода, консумативи и ел. енергия, поради което експертизата не може да отговори на поставения въпрос

          Според показанията на св. К. – две години ответниците били в имота,  и ползвали бунгалата, собственост на Г.К.. Според същия свидетел, ответниците не са ползвали бунгалата за туристическа дейност. Свидетеля заявява,  че бунгала не са били разрушавани.

Според показанията на св. И., бунгалата са се ползвали от ответниците, през 2013 год. като към момента в който последните са получили бунгалата, състоянието им било окаяно, всичко било откраднато. Според същия свидетел, ответниците са заплатили разходите за ток. Според същия свидетел, през 2014 год. ответниците ползвали и стопанисвали три бунгала, а ищеца две бунгала отстрани.

Според показанията на св. Й. през 2014 год. както и през 2015-та год. ответниците са го викали да им изхвърля боклуците от почивната станция, от бунгалата, които бунгала били много окаяно състояние- стари бунгала, необзаведени. Според същия свидетел, бунгалата били доброволно предоставени за ползване на ответниците и те ги ремонтирали и обзавели.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

Предявени са в условията на главност и акцесорност, искове с правно основание в чл. 59 и 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Исковете са предявени от лице имащо интерес от тяхното предявяване, срещу пасивно легитимиран ответник, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Съгласно чл. 59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно константната съдебна практика, обезщетението за ползване на чужд имот без основание, въпреки че се присъжда за определен период от време, представлява една глобална сума, а не месечната наемна цена за даден имот, умножена по срока на ползването. Използването на средния пазарен наем е само правно-техническо средство за изчисляване на обезщетението. То се определя съобразно правилата за неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, като се съпоставят обогатяването и обедняването на страните и се присъжда обезщетение до размера на обедняването.  

 

 

 

 

За да бъде уважен този иск, задължение на ищеца е да докаже, че са налице всички елементи от фактическия състав: че ответникът се е обогатил без основание, а ищецът е обеднял, да е налице причинна връзка между обедняването и обогатяването.

На първо място, в хода на делото, ищеца не представи каквито и да било достоверни доказателства, да е собственик на процесните бунгала. Действително, същия заявява, че са негова собственост, но доказателства в тази насока не са ангажирани. На следващо място, ищеца в хода на процеса, не установи по я. и категоричен начин, кои са точно бунгалата, в които се намира „легловата база” и колко са самите легла, за чието ползване се иска обезщетение, т.е. освен че не доказа собственост върху бунгалата, ищеца не установи и каква е претендираната от него „леглова база” за която лишаване от доход се претендира. На следващо място, за да се претендират вземания от наем, следваше ищеца да докаже възникнало валидно, наемно правоотношение- в случая обаче е точно обратно- самия ищец твърди, че такова не е възникнало, поради което и претенция за наем за легловата база, съда приема за изцяло недоказана. Претенцията за пропуснати ползи също остана недоказана в съда- ищеца претендира пропуснати ползи за 2015 год. но по делото се установи от свидетелските показания и писмените доказателства, че порез тази година ответниците не са ползвали имота. По делото не са ангажирани никакви доказателства, които да установят ползване на собствеността на ищеца, от страна на ответниците през 2015 год. По делото не се доказа и претенцията за обезщетение за „две развалени бунгала”. На първо място, ищеца не доказа изобщо да е собственик на бунгала, още по- малко пък какво е било състоянието им. Ищеца не доказа, какви са били бунгалата, кога са „развалени”, кой е разрушил бунгалата, каква е била и тяхната стойност. Ищеца претендира и суми за неплатени сметки за ток и вода, но тази претенция също остава недоказана. По делото не е представено нито едно доказателство, от което да става ясно, ищецът да е заплатил претендираните сметки за 2014 год. както и не доказа, да има основание- договорно или извъндоговорно- евентуалното плащане да е в тежест на ответниците. Напротив самите ответници са покривали за две години сметките за ток и вода, както и са заплатили вместо самия ищец вече натрупани разноски.

Предвид всичко изложено, съда приема предявените искове за неоснователни и недоказани, поради което и същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Предвид неоснователността на ищцовата претенция, ищеца следва да заплати на ответниците и направените по делото разноски, в размер на 2490,00 лв.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г.И.К., ЕГН ********** против М.К.К., ЕГН ********** и Е.С. К.- К., ЕГН **********, с които се иска от съда, да постанови решение, с което да  осъди ответниците, да платят на ищеца сумите както следва:

1.  Заплащане на наемна цена за ползване на бунгала, за периода 01.07.2013 г. до 31.08.2013 г. в размер на 5301,00 лв. ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от подаване на първоначалната искова молба до окончателното плащане,

2.  Заплащане на наемна цена в размер на 5859,00 лв. за периода 01.07.2014 г. до 31.08.2014 г. ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от подаване на първоначалната искова молба до окончателното плащане,

3.  Обезщетение за ползване на процесните бунгала за периода 01.09.2013 г. до 30.06.2014 г. в размер на 450,00 лв. ведно с лихва за забава върху тази сума считано от 30.06.2014 г. до окончателното плащане

4.  Обезщетение за ползване на процесните бунгалата за периода 01.09.2014 г. до 31.12.2017 г. в размер на 1800,00 лв. ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 31.12.2017 г. до окончателното плащане

5.  Обезщетение в размер на пазарната стойност на две от процесните бунгалата в размер на 400,00 лв. ведно с лихва за забава, считано от 01.01.2015 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА Г.И.К., ЕГН **********, да заплати на М.К.К., ЕГН ********** и Е.С. К.- К., ЕГН **********, сумата от 2490,00 лева, за направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд- Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 СЪДИЯ :