Присъда по дело №278/2008 на Окръжен съд - Перник

        Мотиви: Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против Ж.И.Б. *** затова ,че на *** в гр.П. около 22.15 ч., на ул.Ю. Г., срещу бензиностанция „Ш.” П., като правоспособен водач на МПС, при управление на моторно превозно средство- л.а. „Фолксваген Голф” с ДКН ***, нарушила правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.2 т.3 ЗДвП като управлявала пътно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда; чл.21, ал.1 ЗДвП- като при избиране скоростта на движение от 120 км/ч в този пътен участък превишила максимално разрешената скорост на движение от 50 км/ч за ППС категория „В” за населено място; чл.20, ал.1 ЗДвП- не е контролирала непрекъснато превозното средство, което управлява- при извършване на маневра по изпреварване на движещ се пред нея тролейбус не се е съобразила с радиуса на завоя в който навлиза и не е въздействала с органите за управление на автомобила да го води по кривата на завоя, като го е оставила да се движи с насоченост в ляво, с последващо преодоляване на предпазните огради /мантинели/ и навлизане в насрещното пътно платно и по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице /три лица/- А. Н. Т., С. Р. К. и С. П.Й.,***, като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта си 2.40 промила на хиляда установено по надлежен ред/ и представлява особено тежък случай – престъпление по чл.343, ал.3 предл.1-во и 5-то б.”б” предл.2-ро,вр. с ал.1 б.”в”, вр. чл.342, ал.1 НК.

Представителят на обвинителната власт поддържа обвинението така както е повдигнато и предлага на подсъдимата да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на тринадесет години при първоначален общ режим. Предлага се подсъдимата да бъде лишена от право да управлява МПС за срок от 16 години, а веществените доказателства да се върнат на собствениците.

В съдебната фаза на наказателния процес са конституирани като частни обвинители Р. и Р. К., като наследници на С. К., П.Й., като наследник на С. Й. и М. Б.- Т. и Н.Т., като наследници на А. Т.. Частните обвинители, чрез процесуалните си представители, молят на подсъдимата да се наложат наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС с размери към техният максимум. Претендират се и направените разноски.

Подсъдимата не дава обяснения, изразява становище в което се признава за виновна, чрез процесуалния си представител моли деянието за което е предадена на съд да бъде преквалифицирано по чл. 343, ал.3 предл.1-во и 5-то б.”б” предл.1-во НК, като й се наложи наказание  лишаване от свобода в предвидените от закона граници  , а именно от 3 до 10 години.

Окръжният съд след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата Ж.Б. е омъжена с две деца- М. и Р. и двете пълнолетни към настоящия момент. Няма данни да работи към настоящия момент, вписана е като Едноличен търговец „Ж.Б.-***. Същата е неосъждана, правоспособен водач на МПС категория „В” и „М”, наказвана е неколкократно по ЗДвП за административни нарушения.

Подсъдимата не се води на отчет към Психиатрично отделение при МБАЛ „Р.А.” П. и не страда от психично заболяване, като към момента на инкриминираното деяние е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.По отношение на същата е установена дискретно изразена и съответна от психологична гледна точка реактивна  неврастенна реакция , непредставляваща  психично заболяване и изводима от  неблагоприятната житейска ситуация в която се намира. При възникване на нужда е достатъчно симптоматично лечение с леки транквилизатори в амбулаторни условия-л.147 , т.3-ти от проведената съд.психиатрична експертиза.

Семейството на Б. притежава и управлява лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДКН *** закупен от свидетеля Р.Р., като сделката не е сключена в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Към момента на инкриминираното деяние колата била технически изправна с изключение на „изпуснали” предни амортисьори и различна шарка и дълбочина на протекторите на четирите гуми.

На 18.06.2007 г. подсъдимата консумирала алкохол след което около 22.15 часа предприела управление на гореописаният автомобил, като с нея- на предната седалка- пътувал и сина й Р.И..*** в посока от центъра на гр.П. към кв.”И.”.

Малко преди това време- 21.30- 22.00 часа пострадалите С. Й., М.Д., С. К., А. Н. и свидетелите В.С. и Д.Ш. пиели кафе и безалкохолни напитки в заведение. Около 22.00 часа младежите си тръгнали на две групи, като първи с автомобил „Мерцедес” 190 с ДКН *** управляван от С.Й. потеглили въпросния пострадал, М.Д. /на седалката до шофьора/ и С. К. и А. Т. /двете на задната седалка/. Те се отправили по ул.”Ю.Г.” в посока към центъра на гр.П. В района на бензиностанция „Ш.-П.”, където пътното платно било добре осветено Й., който се движел с включени къси светлини на фаровете, предприел маневра „изпреварване” на л.а. „Мерцедес” 200Е с ДКН ***, управляван от свидетеля З. до който се возела съпругата му- свидетелката З..

В същото време, движейки се в противоположна посока в същият участък по ул.”Ю. Г.”, подсъдимата предприела маневра „изпреварване” на движещ се пред нея тролейбус, като скоростта на л.а. „Фолксваген Голф” била около 120-121 км/ч. Асфалтовата настилка в тази част на пътя била в добро състояние, без дупки и неравности. Б. не могла да удържи колата по кривата на завоя, напуснала пътното платно и отскачайки от затревената площ на разделителната ивица автомобила прелетял над еластичната ограда /мантинела/, задиряйки в част от нея, след което паднал с предните колела върху предния капак на л.а. „Мерцедес” 190 управляван от С. Й.. При настъпилия челен кос удар „Фолксваген”-а деформирал и буквално „отнесъл” тавана на „Мерцедес”-а, продължил движението си напред и падайки на пътното платно ударил странично л.а. „Мерцедес” 200Е с ДКН ***, управляван от свидетеля З., при което се завъртял на 180 градуса в посока обратна на движението на часовниковата стрелка и се установил в близост до мястото на удара насочен в посока обратна на тази на собственото си движение.

Следствие на удара между л.а. „Фолксваген Голф” и „Мерцедес” 190 на място загинали С. Й., С. К. и А. Т.. Видно от съдебно медицинските експертизи смъртта им е настъпила незабавно и се дължи на тежките травматични увреждания /подробно описани за всеки от тримата/ несъвместими с живота. На свидетеля М.Д. е причинено мозъчно сътресение без изпадане в пълно безсъзнание и разкъсно- контузна рана в теменната област на главата. Пострадал е и синът на подсъдимата на когото е счупена шийката на лявата раменна кост и му е причинена контузия на гръдния кош в ляво.

На мястото на инцидента пристигнали линейка и патрули на „Пътна полиция” при ОДП Перник. Свидетелят М.И., автоконтрольор в Първо РПУ, се насочил към подсъдимата която стояла до автомобила си. При разговора със свидетеля последната признала, че тя е управлявала и тъй като И. усетил мирис на алкохол я тествал с Алкотест Дрегер. Това техническо средство отчело 2.86 промила на хиляда етилов алкохол в издишания въздух. Б. била транспортирана до болницата за преглед, където й е взета и кръвна проба. Химическия анализ на същата показва 2.40 промила на хиляда съдържание на етилов алкохол в кръвта.

Така приетата фактическа обстановка е безспорна. Тя се установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели, от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, от веществените доказателства приобщени по реда на чл.284 НПК, както и от заключенията на вещите лица по съдебно автотехническите експертизи, съдебно медицинските експертизи, психиатричната експертиза, съдебно оценителната експертиза и биологичната експертиза. Всички те си кореспондират по отношение авторството на деянието, механизма на неговото извършване и формата на вината поради което съдът им дава вяра.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343, ал.3 предл.1-во и 5-то б.”б” предл.2-ро, вр. ал.1 б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК.

От обективна страна деянието е извършено чрез действие.

От субективна страна подсъдимата е действала при несъзнавана непредпазливост като форма на вината, тъй като не е предвиждала настъпване на общественоопасните последици, но е могла и е била длъжна да ги предвиди.

Причина за извършване на деянието е ниското правно съзнание и консумацията на алкохол.

За да бъде едно деяние съставомерно по основния състав на чл.342, ал.1 НК този текст предвижда дееца при управление на моторно превозно средство да наруши правила за движение по пътищата и допусне причиняване на телесна повреда или смърт на другиго. За конкретния случай безспорно се установи, че именно подсъдимата е управлявала  л.а. „Фолксваген Голф” с ДКН ***. При това управление обективно са нарушени следните правила за движение по пътищата: чл.5, ал.2 т.3 ЗДвП тъй като подсъдимата е управлявала пътно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда; чл.21, ал.1 ЗДвП, тъй като при избиране скоростта на движение от 120 км/ч в този пътен участък подсъдимата превишила максимално разрешената скорост на движение от 50 км/ч за ППС категория „В” за населено място и чл.20, ал.1 ЗДвП, тъй като Б. не е контролирала непрекъснато превозното средство, което управлява и при извършване на маневра по изпреварване на движещ се пред нея тролейбус не се е съобразила с радиуса на завоя в който навлиза и не е въздействала с органите на управление на автомобила да го води по кривата на завоя, като го е оставила да се движи с насоченост в ляво, с последващо преодоляване на предпазните огради /мантинели/ и навлизане в насрещното пътно платно. Безспорно от обективна страна е и допускането и причиняването смъртта на три лица. При така изложеното според настоящия съдебен състав, на първо място, налице са квалифициращите обстоятелства по чл.343, ал.3 предл. 1-во и 5-то НК. Подсъдимата е извършила деянието в „пияно състояние” съгласно критерият в задължителните указания дадени с ППВС № 1/1983 г., а именно с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 промила на хиляда, като е настъпила и смърт на повече от едно лице. Съдът намира, че пряка причинно следствена връзка между съставомерния вредоносен резултат и нарушение правилата за движение е налице само във връзка с разпоредбите на цитираните по- горе чл.5, ал.2 т.3 ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП. Съгласно константната съдебна практика тогава когато е налице пияно състояние и съответен вредоносен резултат причинната връзка винаги се предполага и не е необходимо да се доказва. Тук следва само да се подчертае, че от неоспорената от страните и приета от съда медицинска експертиза на в.л. С. /л.11 и 12 по дознанието т.II/ е видно, че при наличното количество алкохол подсъдимата е била със сигурност клинично повлияна. Това влияние се е изразило в значително нарушение на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти и т.н. В пряка причинна връзка с вредоносния резултат е и нарушението на правилото за движение предвидено в чл.21, ал.1 ЗДвП, тъй като при избиране скоростта на движение от 120 км/ч в този пътен участък подсъдимата превишила максимално разрешената скорост на движение от 50 км/ч за ППС категория „В” за населено място. Това е така, тъй като видно от заключението на автотехническата експертиза ако Б. се е движела със законосъобразната скорост от 50 км/ч автомобила управляван от нея не би имал кинетичната енергия да преодолее мантинелата и да навлезе в насрещното платно. При определяне скоростта на движение на подсъдимата от 120 км/ч съдът възприема заключението на допълнителната, колективна и комплексна автотехническа експертиза неоспорена от страните и приета в съдебно заседание.

Видно от заключението по проведената автотехническа експертиза- л.103 и л.106 , т.5 –“ причина за настъпвне на произшествието от техническа и професоинална гледна точка са субективните  действия на водача Б. с органите  за управление на автомобила , имайки предвид скоростта  , с която се е движела  , при едно насочване на автомобила в ляво и в съчетание с алкохолното и повлияване”-т.е. сред комплексните  фактори довели до  настъпването на ПТП-то е и извършеното от подсъдимата нарушение по чл.21 , ал.1 от ЗДвП- не е контролирала непрекъснато превозното средство , което управлява.

Налице е според настоящия съдебен състав и квалифициращият признак посочен в б.”б” предложение 2-ро на чл.343, ал.3 НК. Деянието представлява особено тежък случай. За да мотивира този извод първата инстанция съобрази следното:

Съобразно задължителните за приложение от съдилищата указания дадени с ППВС № 1/1983 т.4 б.”к”: „Най-тежката квалификация- "особено тежък случай", следва да се конкретизира по своето съдържание във всеки отделен случай с оглед на законното определение, дадено в чл. 93, т. 8 НК. Особено тежък случай на причиняване … смърт на повече от едно лице е този, при който извършеното престъпление по транспорта с оглед тежестта на настъпилите общественоопасни последици и на другите отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Необходимо е общественоопасните последици да са по-тежки от тези за обикновения квалифициран състав на това престъпление, например да е … причинена смърт на повече от двама души или да е налице освен това и пияно състояние или деецът да е избягал от местопроизшествието. Такива са още и многото груби нарушения на правилата за движение, броят на жертвите или телесно увредените, отрицателни данни за личността на дееца, предишни осъждания, административни наказания за нарушение на правилата за движение или за експлоатация, ремонт и др. Особено тежкият случай предполага едновременната наличност на високата обществена опасност на деянието и на дееца, тежки последици, както и други обстоятелства, които сочат на тежка укоримост на поведението на дееца”.

В конкретния случай настъпилите вредни последици и наличните други отегчаващи отговорността обстоятелства разкриват именно такава изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца които обуславят наличието на квалифициращия признак „особено тежък случай” съобразно критериите на чл.93 т.8 НК и указанията на ППВС № 1/83 г. цитирани по- горе. На първо място, причинена е смърт на повече от две лица. Едновременно с това деянието е извършено и в пияно състояние. Както е посочено в р.1080/ 07.10.1977 г. по н.д. 829/77 на 2-ро н.о. на ВС „при градиране на резултата е налице най- тежкия случай на квалифицирания състав на престъплението”. Това обстоятелство и наличието на пияно състояние повишават изключително обществената опасност на деянието и вината на дееца. Налице са две нарушения на правилата за движение по пътищата, като и двете са особено фрапиращи- допустимата граница на алкохола в кръвта е надвишена почти пет пъти, а законоустановената скорост на движение над два пъти. Тези параметри на нарушенията обуславят и изключително високата степен на обществена опасност на подсъдимата. В тази връзка е и факта, че същата е употребила алкохол непосредствено преди предприемане управлението на МПС, което се установява от различните стойности на концентрация на етилов алкохол в издишания въздух и в кръвта и по- точно по-високата стойност на етилов алкохол в издишания от подсъдимата въздух /измерен с Алкотест Дрегер- 2.86 промила/ в сравнение с тази в кръвта. Касателно Б. са налице и други административни наказания за нарушения по ЗДвП, които обуславят извода, че същата системно не се съобразява с установените правила и норми регламентиращи поведението на водачите на МПС. С конкретния механизъм на деянието си подсъдимата на практика е застрашила неограничен кръг участници в движението /което по това време на денонощието е било интензивно/. На практика са могли да пострадат сериозно и пътниците в л.а. „Мерцедес” 200Е- свидетелите З., а и други преминаващи с колите си хора. И не на последно място отнет е живот на млади хора в началото на жизненият им път единствени деца в семействата си.

В тази връзка неоснователни са доводите на защитата за липсата на квалифициращия признак „особено тежък случай”. Част от тези доводи се състоят в твърдението, че самата прокуратура на определен начален етап от разследването по досъдебното производство е привлякла Б. като обвиняема без да квалифицира деянието й и като особено тежък случай. На следващо място сочат се определени факти, които според защитата са смекчаващи отговорността обстоятелства и обуславят липсата на изключително висока степен на обществена опасност на дееца. Настоящият съдебен състав не възприема нито една от така посочените тези. Фактическите и правни рамки на обвинението се очертават с обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. В кръга на правомощията си по време на досъдебната фаза на наказателното производство представителите на държавното обвинение могат да привличат обвиняемите с различни обвинения- било то по- леко или по- тежко наказуеми в сравнение с окончателното обвинение залегнало в обвинителния акт. Съдът обаче е длъжен да се произнесе именно във и по фактическите и правни рамки на последния който се предявява на обвиняемия, тъй като той в крайна сметка бива предаден на съд именно за престъплението посочено в обвинителния акт. С други думи недопустимо е да се правят изводи относно правилността на квалификацията на инкриминираното деяние от различните работни обвинения повдигани спрямо обвиняемия от органите на досъдебното производство в различните етапи на последното. Що се касае до сочените от защитата факти претендирани да са смекчаващи отговорността обстоятелства изключващи високата степен на обществена опасност на подсъдимата, то настоящият състав не ги възприема изцяло и намира, че те в никакъв случай не опровергават доводите изложени по- горе за наличие квалифициращият признак “ особено тежък случай”. Самите смекчаващи отговорност обстоятелства ще бъдат коментирани подробно по- долу в настоящето решение.

При индивидуализацията на наказанието съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства единствено липсата на минали осъждания. При това положение тази инстанция намира за неоснователно искането на защитата на Б. да определи наказанието в условията на чл.55 НК. Последната правна норма съдържа две хипотези с кумулативно въведени предпоставки, като за конкретния случай нито една от тях не е налице. Липсват както многобройни смекчаващи обстоятелства, така и едно изключително такова. Същевременно най- лекото предвидено в закона наказание /пет години лишаване от свобода/ не се явява несъразмерно тежко съобразно обществената опасност на деянието и дееца. Съдът не приема като смекчаващо отговорността обстоятелство семейното положение на подсъдимата. То не се отличава с нищо изключително или по- особено което да го характеризира като такова. Децата на Б. са пълнолетни. По делото е представена епикриза с над десет годишна давност /от 1996 г./ касателно състоянието на Р. С.-майка на подсъдимата в следоперативен период. Отразено е, че същият протича гладко и раната е зараснала пер приам. Т.е. съдът не може да приеме, че към настоящия момент майката на подсъдимата е болна от рак, а още по- малко, че последната полага грижи за нея. Дори напротив, поведението на Б. обективирано в инкриминираното деяние говори по- скоро за обратното. Обстоятелството дали същата работи и има постоянен адрес от който не се е отклонявала по време на наказателното производство не са факти от категорията смекчаващи отговорността обстоятелства. Правото на труд е конституционно гарантирано такова на всеки български гражданин, а постоянния адрес и неотклоняването от него е задължение на обвиняемата в това и качество. Характеристичните данни относно Б. представени в съдебно заседание в писмена форма по правното си естество представляват свидетелски показания, които са гласни доказателствени средства, поради и което в тази им форма съдът не ги цени като годни доказателства. Що се касае до твърдяното критично отношение на подсъдимата към престъплението освен голословното изявление в тази насока /което не позволява на съда да прецени дали то се дължи на страха от наказателната репресия или е искрено/ не са налице никакви други „обективни” действия като поднесени съболезнования на близките на жертвите, предлагана помощ, интерес към здравословното състояние на оцелелия свидетел М.Д., които преценявани от настоящия състав да го мотивират към извода, че това критично отношение е реално и действително налице. Доказателствата касаещи здравословното състояние на самата подсъдима с оглед на претендирано заболяване /амбулаторен лист от 29.04.2004 г./ също касаят период отпреди три години, а следва да се посочи че данните в амб. лист са по анамнеза на самата Б., а не отразяват констатирана точна диагноза за заболяване. Данните от изслушаната в съдебната фаза психиатрична експертиза са категорични, че Б. не страда от психично заболяване и е в състояние да разбира действията и да ръководи постъпките си. Налице е единствено дискретно изразена реактивна неврастенна реакция, която не е психиатрично заболяване и е посттравматична- т.е. следва, а не предхожда престъплението.

Отегчаващи отговорността обстоятелства– броя на допуснатите нарушения по ЗДвП и техният интензитет. Както вече се посочи алкохолно опиянение на подсъдимата е на границата между средна и тежка степен- пет пъти над допустимото ниво. Скоростта с която се е движела Б. надвишава над два пъти максимално допустимата. Наличието на предишни наказания за адм. нарушения по ЗДвП, употребата на алкохол непосредствено преди управлението на МПС, причинените травматични увреждания и на лица извън починалите трима, а именно на М.Д. и Р.И. съответно с характер на лека и средна телесна повреда. Негативния морален облик на подсъдимата и лош родителски пример изводим от факта, че същата е предприела управление на МПС след употреба на алкохол качвайки собствения си син на предната седалка. Младата възраст на загиналите.

При така изложеното и при изключителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства на основание чл.343, ал..3 предл.1-во и 5-то б.”б” предл.2-ро, вр. ал.1 б.”в”, вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.54 НК съдът намери, че едно наказание към неговия максимум „лишаване от свобода” за срок от дванадесет години отговаря най- точно на целите визирани в чл.36 НК. На основание чл.59 , ал.1 , пр.2-ро от ЗИНЗС подсъдимата ще следва да изтърпи наказанието в затворническо общежитие от открит тип , като на основание чл.61 , т.3 от ЗИНЗС определя първоначален “общ режим “ за изтърпяване на наказанието.

На основание чл.343г, вр. чл.343, ал.3 предл.1-во и 5-то б.”б” предл.2-ро, вр. ал.1 б.”в”, вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.37 т.7, вр. чл.49, ал.2 НК при гореописаните смекчаващо и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът лиши подсъдимата от право да управлява МПС за срок от 14 години, като приспадна времето през което Б. е била лишена от същото право по административен ред.

Иззетите по делото веществени доказателства- пари , така както са описани в приложението на обвинителния акт , а именно :  1 бр. банкнота от 100лв , , 3 бр.банкноти от по 20 лв. ,2 бр. банкноти от по 5 лева , 3 бр. банкноти от по 2 лв. и монети на стойност 5 лв. ще следва да се върнат на наследника на починалия С. Й.- П.Й., а леките автомобили-„Фолксваген Голф” с ДКН *** и „Мерцедес” 190 с ДКН *** на техните собственици след представяне на доказателства за собствеността или съответно пълномощно от собствениците.

С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ВСС сумата 1120,00 лв. разноски в наказателния процес, както и сумите от по 1000 лв. на частните обвинители представляващи разноски за адвокатски хонорар.

В този смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :