РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 27.1.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на четиринадесети януари през две хиляди
и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
5345 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД твърди, че на 16.10.2017г. е бил сключен договор за паричен
заем № 5390111 между „Вива Кредит“ ООД и ответника М.П.С. в изпълнение на който
дружеството предоставило на С. сумата 800 лева, която сума заемателят се
задължил да върне на 9 равни месечни вноски в размер на 144,69 лева всяка.
Падежът на първата погасителна вноска бил на 15.11.2017г, а падежът на
последната- 13.07.2018г. Общата сума, която следвало да се върне от ответника
била 1302,21 лева. На ответникът били начислени и множество допълнителни такси
по договора- за забава, за разходи за събиране, за непредоставено обезпечение,
за експресно разглеждане на документи. Ответникът заплатил само сумата 430
лева, като ищецът излага своето виждане какво точно е погасено с това плащане.
На 01.08.2018г. „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” АД
подписали приложение към сключения между тях рамков договор за прехвърляне на
вземания от 22.01.2013г, по силата на което приложение вземането на „Вива
Кредит“ ООД срещу М.П.С. по договор за паричен заем № 5390111 било прехвърлено
на „Агенция за събиране на вземания” АД, като прехвърлителят упълномощил
„Агенция за събиране на вземания” АД да уведоми длъжника за прехвърлянето.
Ищецът изпратил уведомително писмо до ответника за извършеното прехвърляне, но
последният не бил открит. Представя уведомително писмо за цесията, което да се
връчи на ответника.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4075/2019г. за
следните суми по договор за паричен заем № 5390111:
-
642,19 лева главница със законната лихва;
-
89,10 лева договорна лихва за периода
14.01.2018-13.07.2018;
-
281,36 лева такса за експресно разглеждане и отпускане на
кредит;
-
115 лева такса разходи за събиране на просрочени
вземания;
-
70 лева такса разходи за дейност на служител;
-
281,54 лева- неустойка за периода 14.01.2018г.-
13.07.2018г.
-
60,89 лева лихва
за забава за периода 01.08.2018г.- 01.07.2019г.
-
81,80 лева разноски по заповедното производство.
М.П.С. депозирала възражение срещу заповедта
за изпълнение, поради което на кредитора било указано да установи вземането си
в исково производство, във връзка с което е предявен настоящия иск.
М.П.С. е получила препис от исковата
молба с приложенията, но не депозира отговор в законовия срок.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 16.10.2017г. М.П.С. е сключил с „Вива Кредит“ ООД договор за паричен
заем № 5390111 (л.10-15). по силата на който дружеството е предоставило на С.
сумата 800 лева, а последният се е задължила да я върне на 9 месечни вноски,
всяка от които в размер на 144,69 лева. Договорен е годишен лихвен процент 40,34%,
като в договора е посочено, че годишния процент на разходите е 49,46%, дата на
първо плащане е 15.11.2017г, а датата на последното плащане е 13.07.2018г. Посочено
е още в договора, че заемателя дължи такса за експресно разглеждане на искането
за заем в размер на 361,98 лева. Посочено е в договора също така, че заемателят
се задължава в тридневен срок от усвояване на сумата да осигури обезпечение-
поръчител, който да отговаря на определени условия или банкова гаранция, а ако
не предостави обезпечение дължи неустойка в размер на 361,98 лева. Уговорено е
неустойката да бъде разсрочени и заплатена заедно с месечните вноски по кредита
и така месечната вноска става 184,91 лева.
В договора е включено и изявление, че заемателят е запознат и съгласен с
тарифата на кредитора, която се намирала на видно място във всеки негов
търговски обект и на интернет страницата му.
На 22.01.2013г. „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” АД
сключва рамков договор (л.20-25) за прехвърляне на вземания от първото
дружество към второто. На 01.08.2018г. дружествата подписали приложение към
договора, в което индивидуализирали конкретни вземания, които се прехвърлят и в
което е включено и вземането на „Вива Кредит“ ООД срещу М.П.С. по договор за
паричен заем № 5390111.
„Агенция за събиране на вземания” АД, действайки като пълномощник на „Вива
Кредит“ ООД, изпратило с писмо съобщение за извършената цесия до М.П.С., което
било връчено на адресата на 16.08.2018г. (л.19).
При така установените факти от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК:
Съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
При извършената служебна проверка съдът намира, че процесният договор
съдържа множество неравноправни клаузи и такива нарушаващи потребителското
законодателство, които клаузи са недействителни и водят до недействителност на
целия договор.
В договора за заем е предвидено, че заемателят има задължение след усвояването на сумата да представи
обезпечение - или поръчител с висок доход и добра кредитна история или банкова
гаранция. При неизпълнение на това задължение заемателят заплаща неустойка.
Уговореното плащане не представлява неустойка, тъй като същото няма
присъщите на неустойката обезщетителна и обезпечителна функции. Същата се дължи
при неизпълнение на акцесорно задължение, като плащането й е разсрочено заедно
с погасителните вноски. Съгласно чл. 71 от Закона за задълженията и договорите
„Изпълнението
на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато
длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил
дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.“
Т.е. непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално
очаквани от кредитора) дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В
случая обаче кредитора променя последиците от липса на обезпечение и вместо да
го санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка и удобно
разсрочва заплащането й заедно с периодичните вноски. Това е индикация, че нито
една от страните не е имала реално
намерение по договора да се предоставя обезпечение, нито да се ползват
правата на кредитора при непредоставено обезпечение (чл. 71 ЗЗД). Съдът е
длъжен да търси действителната обща воля на страните (чл. 20 от ЗЗД), като
настоящият състав счита, че тази воля е била обезпечение да не се предоставя, а
да се заплати допълнителна сума некоректно наречена „неустойка“. За намерението
на страните може да се съди и от други обстоятелства. Ако кредиторът наистина
държеше да получи обезпечение, то той би могъл да отложи даването на кредит до
получаването на обезпечението, каквато е обичайната практика при предоставянето
на обезпечени кредити. На следващо място- ако заемателят можеше да предостави
обещаните обезпечения- банкова гаранция или поръчител, то той очевидно би могъл
да получи кредитиране при многократно по-изгодни условия и не би сключил
процесния договор, нито би се обърнал към дружество за „бързи кредити“.
Правейки горните разсъждения съдът изхожда от житейската презумпция, че лицата
встъпващи в договорни отношения са в здрав разум и имат поне елементарни
познания за финансовата страна на света около тях (а ако това не е така, то
договора ще е недействителен но по други съображения). Предвид изложеното съдът
приема, че волята на страните не е била да се предостави обезпечение, а да се
заплати т.нар. „неустойка“, която в случая има чисто възнаградителна функция,
но заблуждаващо е наречена „неустойка“ за да се оправдае изключването й от
годишния процент на разходите.
Дори и хипотетично да се приеме, че страните са допускали и възможността
исканите обезпечения да се предоставят и тогава „неустойката“ да не се дължи,
то това плащане отново не е неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение,
дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на
„задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от
договорно неизпълнение, които законът предвижда (предсрочна изискуемост по чл.
71 от Закона за задълженията и договорите, което е вид преустановяване на
действието на договора), а напротив- договорът продължава да се изпълнява по
първоначално заложения погасителен план, но при по-висока цена, замаскирана
като неустойка.
Предвид изложеното съдът счита, че договорената неустойка представлява
възнаграждение дължимо под условие (ако не се предостави обезпечение) и за това
размерът й следва да бъде включен в годишния процент на разходите, като така се
стига до драстично нарушение на
ограничението на ГПР предвидено чл. 19 ал.4 от ЗПК, а именно - ГПР да не
надхвърля пет пъти размера на законната лихва. За това уговорената „неустойка“
противоречи на закона.
Всички клаузи за плащания, различни от законната лихва и настъпващи при
забава са недействителни тъй като противоречат на чл. 33 от ЗПК, съгласно която
норма при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неизплатената част и размерът на тази лихва не може да надхвърля законната.
Всички такси, които не са пряко и изрично посочени в договора, а са
посочени в тарифата на „Вива Кредит“ ООД пряко противоречат на чл. 10 ал.2 от ЗПК съгласно който:
Кредиторът
не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора
за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
Съдът намира, че посочения в договора годишен процент на
разходите не съответства на реалния такъв, който би се получил ако всички
възнаградителни плащания бяха включени в него.
При изплащане на кредит от 800 лева на 9 месечни вноски
всяка с размер от 184 лева (каквито са параметрите на процесния договор) се
получава оскъпяване за месечен период от 17,6%, което се равнява на годишен
процент на разходите с размер над 213% (изчисленията са на съда). А дори и без да се включи в ГПР неустойката за
непредоставяне на обезпечение и месечната вноска е 144,69 лева, разходите по
кредита за месечен период са над 11%, съответно ГПР е над 132%. Посочения в договора ГПР от 49,46% очевидно не отговаря на реалния размер на ГПР, който би се
получил ако всички възнаградителни плащания бяха включени при изчисляването му. Това
е нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, който изисква коректно да бъде посочен
размера на ГПР в договора. Съгласно чл.
22 от ЗПК нарушението на чл. 11 ал.1 т.10 прави договорът за кредит изцяло
недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК:
„Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.“ Т.е. М.П.С. дължи връщане само
на чистия размер на предоставената й сума без никакви други лихви, такси,
възнаграждения или неустойки.
В исковата молба се признава, че ответникът е платил сумата 430 лева и при
получени 800 лева М.П.С. следва да върне разликата от 370 лева главница със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Всички останали претенции за суми по договор за паричен заем № 5390111
са неоснователни и следва да се отхвърлят
поради недействителността на този договор.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.”
В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сума в общ
размер 1540,08 лева, а общият размер на
дълга, който се установява е 370 лева. Предвид частичната основателност на
претенцията направените разноски в заповедното производство от 81,80 лева
следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска в размер на 19,65
лева. В настоящото производство ищеца се представлява от юрисконсулт за което
съдът му определя възнаграждение в размер на 150 лева, като така общият размер
на разноските му в исковото производство става 459,20 лева, от които следва да
му се присъдят 110,32 лева съразмерно на уважената част от исковете. Мотивиран
така съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин
10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис
4 срещу срещу М.П.С., ЕГН **********, с
адрес *** за заплащане на сумата 370
лева представляваща главница по договор за паричен заем № 5390111 от 16.10.2017г. сключен между М.П.С. и
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, което вземане на 01.08.2018г. е било прехвърлено на
“Агенция за събиране на вземания” АД по договор за цесия, със законната лихва върху тази сума от 02.07.2019г. до окончателното
изплащане,
за което вземане е била
издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 4075/2019г. на
Русенски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4 за установяване на
вземания на дружеството срещу М.П.С., ЕГН **********, с адрес *** по договор за
паричен заем № 5390111 от 16.10.2017г. сключен между М.П.С. и
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********,
правата по който договор са били
прехвърлени на 01.08.2018г. с договор за цесия на
“Агенция за събиране на вземания” АД и за които
вземания е била издадена заповед за изпълнение по
ч.г.д. № 4075/2019г. на Русенски районен съд както следва:
-
главница над размера 370 лева до предявеният размер от 642,19 лева със законната лихва от 02.07.2019г. до
окончателното изплащане,
-
89,10 лева договорна лихва за периода
14.01.2018-13.07.2018;
-
281,36 лева такса за експресно разглеждане и отпускане на
кредит;
-
115 лева такса разходи за събиране на просрочени
вземания;
-
70 лева такса разходи за дейност на служител;
-
281,54 лева- неустойка за периода 14.01.2018г.-
13.07.2018г.
-
60,89 лева лихва
за забава за периода 01.08.2018г.- 01.07.2019г.
ОСЪЖДА М.П.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4 разноски по ч.г.д.
№ 4075/2019г. на РРС в размер на 19,65
лева, както и разноски по настоящото дело в размер на 110,32 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/