Определение по дело №1061/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 162/30.12.2011 г., постановено по гр.д. №1300/2011 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от „ТЕ Д. З. Б.-К. С." К. - С., срещу А. М. Ю. от Г., осъдителен иск по чл.211, във вр. с чл.207, ал.1,т.2 от КТ за сумата 4 722.75 лв., ведно със законна лихва от 30.09.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща стойността на липса на парични средства в офис Кърджали на „ТЕ Д. З. Б.-К. С." К. – С.. Съдът е осъдил банката-ищец да заплати на ответницата в първоинстанционното производство А. М. Ю., сумата в размер на 1 200 лв., представляваща разноски по делото.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищеца „ТЕ Д. З. Б.-К. С." К. – С., въззивна жалба. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон.Излагат се съображения, че първоинстанционният съд дал неправилната правна квалификация на предмета на делото, като преценил, че носената от А. М. Ю. отговорност може ла да бъде разгледана само през призмата на имуществената отговорност, носена от работника или служителя по реда на Кодекса на труда, докато формулираната искова претенция всъщност била по реда на общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите. Твърди се също, че този неправилен извод на съда обосновал и неправилните и неотносими относно формулираната претенция изводи. Твърди се също, че решаващият съд не обсъдил изобщо налице ли е деликтна отговорност на ответницата А. М. Ю. спрямо „Те Д. З. Б.-К. С." К. и следва ли тя да бъде осъдена по реда на ЗЗД. Жалбодателят счита, че гражданска отговорност на ответницата в производството била налице, защото всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност били налице, в частност вредата, вината, противоправното действие и/ или бездействие, и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. В този аспект жалбодателят счита, че неприемливи били изводите на първоинстанционния съд, че „фактът, че ответникът е присъствувал или участвувал в броене на пари, не ангажира отговорността й за липси, тъй като не й било поверено да ги пази", защото дори и да се приемело, че ответницата не отговаряла като отчетник по чл. 207 от КТ, то тя безспорно отговаряла по чл. 45 от ЗЗД, защото били налице всички елементи от състава на деликта. Абсурдно и нелогично било да се изведе правен извод, че едно лице може да присъства и участва в комисия по броене на пари, да се подписва в тетрадка под очевидно неверни числа и данни за паричните наличности, но да не носи никаква отговорност, защото не било отчетник по смисъла на трудовото право. С въззивната жалба се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата А.Ю. от 1 200 лв. В аспекта на всичко изложено жалбодателят моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение, вместо което бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения срещу А. М. Ю. иск за заплащане на сумата от 4 722.45 лв., представляваща вреда нанесена на банката-ищец в резултат на липсващи парични средства в офиса й в гр. Кърджали. Претендират се разноски.

В надлежния по смисъла на чл.263, ал.1 от ГПК, срок, по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата А. М. Ю.. В същия се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. В отговора се излагат и съображения, че договореният и заплатен адвокатски хонорар бил съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2, във вр. с § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

В съдебно заседание, жалбодателят „ТЕ Д. З. Б.-К. С." К. – С., чрез процесуалния си представител – адв. М. от АК- Пловдив, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата А. М. Ю., лично и чрез процесуалния си представител – адв. М. от АК-Кърджали, оспорва въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред компетентния първоинстанционен Кърджалийски районен съд е предявен иск с посочено от ищеца правно основание – чл.45 от ЗЗД, чл.51, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.207, ал.1, т.2 и чл.208, т.2 от КТ, с който ищецът цели да бъде осъдена ответницата А. М. Ю. да му заплати сумата в размер на 5 670 лв., съставляваща липси на парични средства от касовата му наличност, ведно със законна лихва върху сумата от деня на откриване на липсата-30.09.2010 г. , вкл., както и ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция до окончателното заплащане на сумата. С надлежно протоколно определение от 06.12.2011 г. съдът е допуснал поисканото от ищеца изменение размера на иска, като същият се счита предявен за главница в размер на 4 722.75 лв.

Установено е по делото, че със сключен на 20.01.2010 г. трудов договор между страните в настоящото производство са възникнали трудови правоотношения, по силата на които ответницата е поела задължението да изпълнява длъжността „банков счетоводител – Оперативен отдел” в офиса на ищеца – работодател „ТЕ Д. З. Б.-К. С." К., в Г.. Не е спорно в производството и че със заповед № К-08/15.03.2011 г., считано от 16.04.2011 г. на основание чл.328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда са били прекратени трудовите правоотношения между ищеца и ответника в първоинстанционното производство. Страните не спорят, че през време на тези трудови правоотношения, а именно на 30.09.2010 г. при извършена внезапна проверка на наличността в банкова каса в офиса на банката в Г., е установена разлика между счетоводните данни за касовата наличност и наличността в банкноти и монети в касата на банката, и тази липса възлизала на 5 670 лв.

По делото е приета като надлежно доказателство длъжностна характеристика на длъжността на ответницата „Банков счетоводител” в отдел „Оперативен”, от прочита на която се установява, че в основните й задължения не е предвидено задължението за пряко боравене с парични наличности. Нещо повече от прочита пък на приложената инструкция за касовата дейност на банката-ищец се установява, че касовата дейност на клона се осъществява от касиерите. Тяхно е задължението да носят лична имуществена отговорност за опазване на поверените им парични средства в лева, валута и други ценности, и че с подписа си удостоверяват вида и количеството на парите, които са получили, преброили и предали, и че в случай на щета същите носят имуществена отговорност./ чл.5, чл.6 и чл.7 /

За да отговори на основния поставен във въззивната жалба въпрос, е ли е предявеният иск правилно квалифициран от първоинстанционния съд като такъв с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ или е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, т.е. дали търсената от ответницата отговорност е имуществена такава по смисъла на КТ или е общата деликтна отговорност, настоящата инстанция изходи от обстоятелствената част на исковата молба, доколкото тя обуславя правната квалификация на всяка предявена искова претенция. Констатира в този аспект, че в исковата молба се твърди, че ответницата в настоящото производство като материално отговорно лице, наред с останалите две служителки в банковия К.- Н.С.и С.М, с оглед на работата която извършвали като банкови служители в офиса, вкл. и ежедневно събиране, съхраняване, разходване и отчитане на парични и материални ценности, носела солидарна отговорност за констатираната на 30.09.2010 г., липса по смисъла на чл.207, ал.1 т.2 от КТ. Твърди се, че преброяването на парите, държани в офиса като касова наличност се извършвало от комисия, съставена от тези три служителки.

От контекста на изложеното може да се направи извод, че правилно първоинстанционният съд е квалифицирал търсената от ответницата отговорност като такава по смисъла на КТ, в частност по чл.207, ал.1, т.2 от КТ, във вр. с чл.211 от КТ. Всъщност принципната характеристика на всяка от посочените в предходния абзац и възможни две хипотези е намерила израз в разпоредбите на чл.203, ал.1 и ал.2 от КТ. Съобразно ал.1 на цитирания чл.203 от КТ, работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на КТ за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения, а съобразно ал.2 за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон, и тя е общата деликтна отговорност. В исковата молба никъде не се сочи, че отговорността която ответницата следва да носи е в резултат на нейно умишлено виновно поведение, че е в резултат на извършено от нея престъпно деяние или че е резултат от предприето от нея не при или по повод изпълнението на трудовите й задължения, поведение. Т.е. доколкото не се твърди поведение на ответницата, което да може да бъде квалифицирано като посоченото в ал.2 поведение, то от нея не може да се търси обща деликтна отговорност.

Следва изрично в производството да се посочи, че с влязло в сила решение № 104/ 19.09.2011 г., постановено по приобщеното към доказателствата по настоящото дело, гр.д. № 921/ 2011 г. на КРС, е уважен предявеният на общо основание допустим осъдителен иск за неоснователно неизплатено трудово възнаграждение, вследствие незаконосъобразно извършено прихващане на твърдяните липси с трудовото възнаграждение на ответницата Ю..

Като съобрази изложеното до тук настоящата инстанция намира, че обжалваният съдебен акт е дал законосъобразен отговор на въпросите повдигнати с исковата молба, поради което същият следва да бъде потвърден от въззивния състав при съответното препращане към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед на поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително и следните мотиви :

При пълната имуществена отговорност за липса на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят има право да претендира обезщетение за причинената му вреда, когато вредата произхожда от липса, причинена от работник или служител, на когото като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности,т.е. такъв на когото са възложени отчетнически функции. В този аспект от анализа на събраните по делото доказателства се налага извода, че на ответницата Ю. не са били възложени трудови задължения на пряк отчетник на паричните ценности. В длъжностната характеристика на ответницата такова изрично трудово задължение отсъства, в приложената към делото Инструкция за касовата дейност на банката-ищец такова изрично задължение не е предвидено нито лично за длъжността на ответницата, нито дори не е предвидено и някакво нейното участие в наименовата от жалбодателя „комисия по броене на пари”. Всъщност не съществува яснота по въпроса от къде идва задължението на ответницата да участва в комисия по освобождаване на главна каса. В този аспект по делото не беше посочена нито някаква императивна вътрешноведомствена норма, нито нарочна заповед, която да вменява на ответницата Ю. някакви допълнителни трудови задължения. Нещо повече от прочита на приложената Инструкция за касовата дейност на банката-ищец се установява, че касовата дейност на клона се осъществява от касиерите. Тяхно е задължението да носят лична имуществена отговорност за опазване на поверените им парични средства в лева, валута и други ценности, и че с подписа си удостоверяват вида и количеството на парите, които са получили, преброили и предали, и че в случай на щета същите носят имуществената отговорност. Всъщност в настоящото производство безспорно се установява обстоятелството, че банката-ищец е реализирала това свое право – да потърси пълната имуществена отговорност на касиерката в офиса си в Г.. Приложено е в този аспект удостоверение на ЧСИ с рег.№ 741 на КЧСИ, от което се установява, че е започнало принудително изпълнение за събиране на същата тази липса, и от извършените до 02.11.2011г. плащания са погасени цялостно разноските и лихвите, и частично е извършено погасяване на главницата.

Както вече беше казано отсъствието на чисто отчетническата функция на ответница безспорно обуславя и отсъствието на причинно-следствена връзка между нейното трудово поведение и констатираните вреди под формата на липси. И изхождайки от този правен извод настоящата инстанция не споделя „генералния извод”, формулиран от процесуалния представител на банката-жалбодател в настоящото въззивно производство, а именно, „…че всяка банка може да бъде ограбена…” от участващите във вътрешнобанковите звена, „…но да няма виновни…” и те да „…не носят гражданска отговорност…”. Значимият в казуса извод е само този, че отговорността предполага създаване на строга организация и ясно разграничаване на правата и задълженията на работниците и служителите в съответното звено на всеки работодател.

С въззивната жалба се прави и възражение за прекомерност на заплатеното в първоинстанционното производство адвокатското възнаграждение на процес¾алния представител на ответницата Ю.. Изхождайки от разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 и §2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, допустимият трикратен размер на адвокатското възнаграждение в казуса с оглед посочената цена на иска следва да бъде до 1270.10 лв. Съдът е присъдил размер по-нисък от посочения, а именно в размер на 1200 лв., което обстоятелство обуславя неоснователността на направеното възражение.

Или казано в обобщение решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол се явява правилно, и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото доколкото изрично са поискани и се доказват в размер на 1200 лв./за адвокатско възнаграждение – л.12 от възз.д./, разноски се следват на ответницата по жалбата. Изложените съображения в предходния абзац са значими и за присъжданото възнаграждение и пред въззивната инстанция.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162/30.12.2011 година, постановено по гр.дело № 1300/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „ТЕ Д. З. Б.-К. С.” К. – С., със седалище и адрес на управление гр.С., район „Възраждане”, У. С. №87, ЕИК *********, да заплати на А. М. Ю., ЕГН *, от Г., У. Л. № 13, вх.”А”, .2, А., направените във въззивната инстанция разноски в размер на 1200 лв.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.