РЕШЕНИЕ
№ 1046
Хасково, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на шести
декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 20237260701137 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Айна
Кънстракшън“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],
***, [улица], ***, представлявано от Х. Г. – управител, подадена чрез
пълномощник адв. К. А., с посочен съдебен адрес: [населено място], п.к. 1000,
[улица], ***, срещу Решение №149/19.07.2023г., постановено по АНД №282/2023г.
по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за
постановяване на решението при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, както и в нарушение на закона. Твърди се, че пред районния съд били
наведени оплаквания, че АУАН и НП не били съставени от компетентни (по
териториален признак) органи, което възражение било мотивирано с два отделни и
самостоятелни аргумента. На първо място, контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Хасково нямали териториална компетентност, респ. и
развилото се въз основа на тази контролна проверка административнонаказателно
производство също било водено от актосъставител и наказващ орган, които нямали
териториална компетентност. В тази връзка се навеждат доводи, че дружеството –
жалбоподател било със седалище и адрес на управление в [населено място] и
поради това можело да бъде проверявано единствено от Дирекция „Инспекция по
труда“ София и Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област. На второ място,
компетентни да проведат административнонаказателното производство били
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, респ. Дирекция „Инспекция
по труда“ – София-област, доколкото мястото на нарушението било на територията
на [населено място]. Твърди се, че съгласно константната съдебна практика,
мястото на извършване на нарушение, осъществено чрез бездействие, било там,
където било дължимо извършването на действието. В случая действието било
дължимо да бъде извършено в [населено място], доколкото съгласно чл.62 ал.3 от КТ, за сключения трудов договор следвало да бъде подадено уведомлението по
чл.62 ал.3 от КТ пред съответната териториална дирекция на НАП, която по
аргумент от разпоредбата на чл.1 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ била тази териториална
дирекция на НАП, в която се намира седалището и адреса на управление на
работодателя. Коментират се съображенията на районния съд за отхвърляне на
наведените в тази насока възражения и се сочи, че с липсата на обосновано
произнасяне по гореизложените оплаквания, съдът нарушил процесуалните права на
дружеството – жалбоподател по реализиране на защитата му, като не изложил мотиви
по заявени пред него и обосновани подробни оплаквания, пряко свързани с въпроса
за законосъобразността на процесното наказателно постановление. Твърди се също,
че районният съд допуснал и следващо съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като не допуснал относими, необходими и допустими
доказателства, поискани от дружеството-жалбоподател във връзка със защитната му
теза. В тази връзка се сочи, че съдът отказал да изиска от АНО в цялост
преписката по извършената контролна проверка, резултатите от която послужили за
провеждането на административнонаказателното производство, от която преписка
можело да се установи дали проверяваното дружество представило по време на
проверката документи – Договор от 10.08.2022г. между „Айна Кънстракшън“ ЕООД и „Айна
Иншаат Таахют Турз. С. Т.. Лимитед Шикерети“ (представен от дружеството –
жалбоподател пред районния съд), от който ясно се установявало, че турското
дружество е подизпълнител на българското и именно турското дружество извършва
за своя сметка строителни работи на обекта. Това доказателствено искане било
отказано необосновано. По този начин било нарушено правото на защита на
дружеството-жалбоподател, като единствено представените от
административнонаказващия орган доказателства били приобщени по делото и
послужили за изводите в обжалваното решение. На следващо място, по отношение на
доказателствената стойност на декларацията по чл.402 ал.1 т.3 КТ, се навеждат
доводи, че от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта се
установило, че авторът на декларацията – М. А., не владее български език.
Установило се също, че в нарушение на приложимия по аналогия в контролната
проверка чл.14 от АПК, на лицето не бил осигурен преводач на разбираем за него
език. Твърди се, че районният съд въобще не мотивирал възражението на
жалбоподателя за съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, а именно нарушение на разпоредбите на чл.14 АПК и чл.21 ал.1 НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН в хода както на административното контролно производство, така и
в хода на административнонаказателното производство, като съдът изградил изцяло
немотивиран и необоснован извод за пълно и главно доказване от страна на АНО на
извършеното нарушение и неговото авторство, при всички описани възражения,
касаещи именно въпросите дали е извършено въобще нарушение и дали авторството
му е на дружеството-жалбоподател. Твърди се също, че били необосновани и
мотивите на районния съд , че се установило, че по време на проверката на място
М. А. полагал труд като заварчик, доколкото заваръчни дейности на обекта към
този момент въобще не били извършвани, а се полагала мазилка. Поради това бил
необоснован и извода, че въобще било установено полагането на труд от страна на
М. А., когото двамата свидетели, разпитани по искане на АНО, изрично сочели, че
не могат да разпознаят. Сочи се, че в краен резултат на допуснатите от районния
съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила било допуснато и
нарушение на закона, доколкото било потвърдено НП за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател за
недоказано нарушение и недоказано авторство. По подробно изложените съображения
се моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново
разглеждане, като се дадат указания по спазване на закона и по-конкретно
отстраняване на допуснатите от районния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. В случай, че не се приемат за допуснати описаните
процесуални нарушения в дейността на районния съд, се моли да бъде постановено
решение, с което да се отмени обжалваното решение и наказателното
постановление.
Ответникът, Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Хасково, чрез процесуален представител моли да бъде оставено в сила
решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като при условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково
предлага да се остави в сила обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е
потвърдил Наказателно постановление №26-2300036 от 12.05.2023г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Хасково, с което за
нарушение на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416 ал.5 от КТ и във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, на „Айна Кънстракшън“ ЕООД, [ЕИК], в
качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева
и е осъдил „Айна Кънстракшън“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
– Хасково сумата от 80 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД №282/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.
За да постанови решението си, районният съд е
посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до
нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да са основания
за незаконосъобразност и отмяна. Приел е за установено извършването на
описаното в АУАН и НП административно нарушение. Посочил е също, че
административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по
вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона минимален
такъв. Съдът е приел, че нарушението не е маловажно. Посочил е , че с оглед
наличието на специалната норма по чл.415в ал.1 от КТ, общата разпоредба на
чл.28 от ЗАНН е неприложима, но независимо от това е изложил и мотиви досежно
неприложимостта на чл.28 , вр. §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите
на районния съд.
При спазване на процесуалните правила районният
съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. Фактическата обстановка, изложена от
районния съд, изцяло се споделя от настоящия състав. При анализа на събраните
доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно
преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е
формулирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него
наказателно постановление.
Според настоящия състав, не са налице съществени
нарушения на процесуални правила, които да опорочават процедурата и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. Съставеният в случая АУАН,
както и издаденото НП, отговарят на формалните изисквания на чл.42 ал.1 и чл.57
ал.1 от ЗАНН. С оглед направеното и в двата акта достатъчно ясно описание на
нарушението, с посочване на датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, не се е стигнало до неразбиране от
страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е
възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Правилен е изводът на районния съд, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи. Районният съд е мотивирал подробно и
обосновано съображенията си в тази насока, поради което настоящата инстанция
намира за неоснователни наведените в касационната жалба възражения, че съдът не
изложил мотиви по заявени пред него оплаквания, пряко свързани с въпроса за
законосъобразността на процесното наказателно постановление, с което нарушил
процесуалните права на дружеството жалбоподател по реализиране на защитата му.
Настоящата инстанция споделя съображенията, че доколкото работникът е заварен
да полага труд в описания в АУАН и НП обект, без да е сключен с него трудов
договор, то нарушението е извършено именно там, където е заварено лицето да
полага труд, без да е сключил за това трудов договор с работодателя или с негов
представител. В случая мястото е ясно и коректно посочено.
Наред с горното, настоящата инстанция намира за
правилни и изводите на районния съд, че е доказано извършването на описаното в
АУАН и НП административно нарушение.
С обжалваното пред районния съд наказателно
постановление, дружеството-касатор в настоящото производство е санкционирано за
това, че в качеството си на работодател е нарушил разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ, като не е сключил трудов договор с лицето М. А. А. преди постъпването му на
работа като „заварчик“ на обект, описан в АУАН и в НП. Съгласно разпоредбата на
чл.61 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа, като чл.62 ал.1 от КТ изрично
регламентира, че трудовият договор се сключва в писмена форма.
От събраните по делото доказателства се налага
извода, до който е достигнал и районният съд, че извършеното от касационния
жалбоподател административно нарушение е доказано от обективна страна.
Касационната инстанция намира, че правилно районният съд е приел, че са били
налице трудовоправни отношения между М. А. А. и „Айна Кънстракшън“ ЕООД към
датата на нарушението - 25.11.2022г. и след като към този момент е съществувало
трудово правоотношение, но с лицето не е бил сключен трудов договор преди
постъпването му на работа, то работодателят не е спазил правилото на чл.61 ал.1
от КТ. Наличието на трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите
на КТ, се установява от събраните по делото доказателства – разпит на
свидетелите А. и Н., които са обсъдени от районния съд в съвкупност с писмените
доказателства, вкл. декларацията, попълнена от М. А., като от показанията на
посочените свидетели се установява, че са възприели пряко и непосредствено
извършваната от лицето дейност, която е в изпълнение на трудови задължения.
Поради това законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството.
Неоснователни са възраженията в касационната
жалба, че в резултат на допуснати от районния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила било допуснато и нарушение на закона, доколкото
било потвърдено НП за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството – жалбоподател за недоказано нарушение и недоказано авторство.
Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон от районния
съд, въз основа на фактите, установени от него в обжалваното решение. В тази
връзка съдът намира, че релевантните факти по делото са установени въз основа
на надлежно събрани писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени
от решаващия съд. Не са допуснати нарушения при събиране и преценка на
доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на
законовите норми. Правилно районният съд, както актосъставителят и
административнонаказващият орган, са преценили в съвкупност доказателствата при
формиране на извода, че М. А. А. е бил в трудови правоотношения именно със
санкционираното дружество, а не с друго дружество. Следва да се посочи, че
верността на тази констатация не е оборена с писмени доказателства, които да
сочат по несъмнен начин, че работодател на М. А. А. към 25.11.2022г. е било
друго лице, за което той да е полагал труд в посочения обект. Освен това, ако
действително друго лице е било работодател на А. към момента на проверката на
място на обекта, буди недоумение защо при проверката по документи на
16.01.2023г. в Д „ИТ“ Хасково от страна именно на „Айна Кънстракшън“ ЕООД е
представен сключен с М. А. А. трудов договор №7/12.12.2022г. Относно
възраженията във връзка с приложената и попълнена от А. декларация и наведените
доводи, че лицето не владее български език, правилно районният съд е отбелязал
относно твърденията, че декларациите били на български език, че това е в пряко
противоречие на писмените доказателства по делото, както и на събраните гласни
такива посредством разпитаните по делото свидетели – служители на АНО.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното
решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предвид направеното
искане чрез процесуален представител, на ответника по касационната жалба следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че
същото следва да бъде определено в размер на 80.00 лева, на основание чл.63д
ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№149/19.07.2023г., постановено по АНД №282 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2023 година.
ОСЪЖДА "Айна
Кънстракшън“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],
***, [улица], ***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково сумата
от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
по делото.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |