№ 1232
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М. М.
при участието на секретаря Т. Й. Ц
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №
20211110138646 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 1 000 лв., представляваща главница по
договор за кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и 197,79 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 23.11.2018 г. до 03.11.2020 г., за които суми по ч. гр. дело №
53812/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 17.11.2020 г.
Ищецът ... твърди, че на 26.08.2016 г. между „... и ответницата Л. М М. е сключен
договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР. Поддържа, че заемната сума в
размер на 100 лв. е отпусната посредством паричен превод в деня на сключване на договора,
като е уговорен падеж от 30 дни, т. е. 25.09.2016 г. Излага, че на 02.09.2016 г. въз основа на
допълнително подадена заявка на ответницата е отпуснат допълнителен кредит в размер на
150 лв., която сума отново е заплатена с паричен превод от същата дата, на 20.09.2016 г. е
направена нова заявка за отпускане на сумата от още 250 лв., а на 22.09.2016 г. за отпускане
на сумата от 100 лв., които отново са усвоени чрез парични преводи от „.... Заявява, че
ответницата се е възползвала от правото си по чл. 11 от общите условия за удължаване
крайния срок на договора – до 25.10.2016 г. Твърди, че на 04.10.2016 г. е подадена нова
заявка за отпускане на сумата от 100 лв., на 09.10.2016 г. – за отпускане на сумата от 150 лв.,
а на 24.10.2016 г. - за отпускане на сумата от още 150 лв., като всяка една от тях е
предоставена на кредитополучателя в деня на подаване на заявката отново чрез парични
преводи от .... Сочи, че при всяка заявка ответницата се е възползвала и от незадължителната
услуга за експресно разглеждане на искането, като общият размер на задълженията по
договора към крайната падежна дата – 25.10.2016 г. възлиза на сумата от 1 138,58 лв., от
която: 1 000 лв. – главница, 124,48 лв. – такса за експресно разглеждане и 14,10 лв. –
договорна лихва. Допълва, че до момента на настъпване крайния падеж на договора –
25.10.2016 г. ответницата е била в неизпълнение спрямо кредитора, поради което на същата
1
са изпращани множество напомнителни писма, съдържащи детайлна информация относно
актуалния размер на задълженията, дни просрочие и начислената наказателна лихва. Сочи
още, че с договор за цесия от 23.11.2018 г. „... е прехвърлило на ... вземанията си към
ответницата по процесния договор за кредит № **********, която е уведомена за
извършената цесия, с което обосновава легитимацията си да претендира процесните
вземания за главница и лихва за забава в настоящия процес. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. М М. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете. Не оспорва сключването на договор за кредит № **********, по
силата на който на 26.08.2016 г. е предоставена сумата от 100 лв., но счита, че не става
ясно какъв е характерът на допълнително отпуснатите суми – дали се касае за нов кредит
или нови задължения по вече отпуснатия такъв, както и под каква форма са отпускани те.
Сочи, че не е ясно как се изчислява претендираната лихва. Оспорва договора за цесия.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като от сключването на договора са
изминали повече от 5 години. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 11.11.2021 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно сключването на процесния договор за кредит №
********** между „... и ответницата Л. М М. с твърдяното съдържание, както и
последващото усвояване от нейна страна на всяка една от посочените в исковата молба суми
съответно – на 26.08.2016 г. – в размер на 100 лв., на 02.09.2016 г. – в размер на 150 лв., на
20.09.2016 г. – в размер на 250 лв., на 22.09.2016 г. – в размер на 100 лв., на 04.10.2016 г. – в
размер на 100 лв., на 09.10.2016 г. – в размер на 150 лв. и на 24.10.2016 г. – в размер на 150
лв.
По силата на договор за кредит № ********** от 26.08.2016 г. кредитодателят
предоставя на кредитополучателя сумата от 100 лв. под формата на потребителски заем, а
последният се задължава да върне заетата сума в срок от 30 дни, т. е. до 25.09.2016 г., с
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,88 %, годишен процент на разходите –
49,50 % и общ размер на всички плащания – 132,60 лв.
Неразделна част от същия са общите условия на договора за кредит, в които се
предвижда, че кредитът се отпуска въз основа на искане от страна на кредитополучателя в
съответствие с формуляра, предоставен на началната страница – www.vivus.bg при партньор
на кредитора или по телефона, като искането за отпускане на кредит може да бъде както за
кредит, така и за допълнителен кредит. С подаване на искането за отпускане на кредит,
кредитополучателят потвърждава истинността на всички попълнени данни и декларира, че
няма обстоятелства, които биха могли негативно да засегнат платежоспособността му.
Съгласно т. 3.1 договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод,
след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или
подписал на хартиен носител. В т. 3.2 се предвижда, че след сключването на договора за
кредит кредиторът незабавно превежда сумата по кредита по сметката на
кредитополучателя или по алтернативен начин, избран от него, като срокът на договора
започва да тече датата на превеждане на сумата по кредита по сметката на
кредитополучателя. В клаузата на т. 8.1 е уредена възможността за отпускане на
допълнителен кредит/и от не по-малко от 50 лв. до достигане на кредитния лимит по вече
отпуснатия кредит, от която кредитополучателят може да се възползва неограничен брой
пъти. В т. 8.2 се предвижда, че получаването на допълнителен кредит представлява промяна
в съществуващия договор за кредит посредством сключване на нов договор за кредит по
2
реда на т. 3.1, като всички параметри по съществуващия договор за кредит, с изключение на
общата дължима сума по кредита, остават непроменени. Съгласно т. 8.3 за всеки изтеглен
допълнителен кредит се дължат съответно уговорените лихви и такси, съгласно
разпоредбите на нови договор за кредит. Предвидено е още, че отпускането на всеки
допълнителен кредит подлежи на отделно одобрение от страна на кредитора по реда на т. 2
от общите условия. В т. 11 е уредена възможността за удължаване на срока за връщане на
кредита по искане на кредитополучателя, за което е необходимо съгласието на
кредитодателя.
От представените 6 броя извадки от счетоводните данни на „... се установяват и
останалите отпуснати от кредитодателя суми на кредитополучателя Л. М М., както следва:
на 02.09.2016 г. – в размер на 150 лв., при което общо дължимата сума по кредита става в
общ размер на 250 лв. при падеж за връщане на същата – 25.09.2016 г., на 20.09.2016 г. – в
размер на 250 лв., при което общо дължимата сума по кредита става в общ размер на 500 лв.
при падеж за връщане на същата – 25.09.2016 г., на 22.09.2016 г. – в размер на 100 лв., при
което общо дължимата сума по кредита става в общ размер на 600 лв. при падеж за връщане
на същата – 25.09.2016 г., на 04.10.2016 г. – в размер на 100 лв., при което общо дължимата
сума по кредита става в общ размер на 700 лв. при падеж на връщане на същата – 25.10.2016
г., на 09.10.2016 г. – в размер на 150 лв., при което общо дължимата сума по кредита става в
общ размер на 850 лв. при падеж на връщане на същата – 25.10.2016 г. и на 24.10.2016 г. – в
размер на 150 лв., при което общо дължимата сума по кредита става в общ размер на 1 000
лв. при падеж на връщане на същата – 25.10.2016 г.
От договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г. се
установява, че „..., в качеството си на „цедент“, е прехвърлило в полза на ..., в качеството му
на „цесионер“, всички вземания, описани в Приложение № 1, ведно с всички привилегии,
обезпечения, лихви и други принадлежности.
Под № 1 685 в последното е включено вземане спрямо ответницата Л. М М.,
произтичащо от договор за кредит № ********** от 26.08.2016 г., с падеж от 30 дни, т. е.
25.09.2016 г., отпусната главница от 1 000 лв. и общо дължима сума по кредита – 2 231,18
лв.
С потвърждение за сключена цесия продавачът „... е потвърдил прехвърлянето в полза
на ... на вземанията, описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от
договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г.
От представеното пълномощно от 23.11.2018 г. се установява, че на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД „..., чрез управителя си, е упълномощил ... да уведоми от негово име всички
длъжници по вземанията на дружеството, които са предмет на договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., сключен между упълномощителя, в качеството
му на „цедент“, и упълномощеното лице, в качеството му на „цесионер“.
От уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ се установява, че
цесионерът ..., легитимирайки се като такъв по силата на договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., е изпратил такова до ответницата Л. М М. с цел
последната да бъде уведомена, че задълженията към „... вече са прехвърлени на него.
Отразено е, че към 23.11.2018 г. същите възлизат в общ размер на 2 231,18 лв., като е
посочена и банкова сметка, по която дължимите суми да бъдат превеждани.
В известие за доставяне е отбелязано, че уведомление за прехвърляне на вземане
между „... и ... с изх. № 7628/23.11.2018 г. е получено от адресата Л. М М. на 28.12.2018 г.,
който факт същата е удостоверила с подписа си.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
3
ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния
договор за кредит № ********** за предоставяне на финансова услуга от разстояние;
изпълнение на задълженията си по договора чрез предоставяне на заемната сума по него,
при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за връщане на същата:
настъпване на падежа на задължението; прехвърляне на вземанията към длъжника и
уведомяване на ответницата за извършената цесия; размера на претендираните суми.
В случая, съдът приема за безспорно установено по делото наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между „..., опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската марка „Вивус“, и ответницата Л. М М., чийто правопораждащ
юридически факт е процесният договор за кредит № ********** и Общите условия към
него, представени и приети в заверен препис по делото. Доколкото се касае за реален
договор, то неговото действие е обусловено както от постигането на съгласие между
страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Между
страните не се спори, че на 26.08.2016 г. кредитодателят е изпълнил задължението за реално
предоставяне на кредитополучателя на сумата от 100 лв., предмет на паричния заем, който
факт е изрично признат от ответницата с отговора на исковата молба, а и се установява от
представената извадка от счетоводните данни на „... /л. 6 от делото/, отразяваща
основанието за отпускане на посочената сума – договор за кредит № ********** от
26.08.2016 г., условията, при които е станало това, както и от разписката за извършено
плащане от 26.08.2016 г. /л. 18 от делото/, също свидетелстваща за осъществяването в полза
на ответницата Л. М М. на паричен превод чрез ....
На следващо място, съдът намира, че по делото се установява и последващото
усвояване от нейна страна на всяка една от посочените в исковата молба суми съответно –
на 02.09.2016 г. – в размер на 150 лв., на 20.09.2016 г. – в размер на 250 лв., на 22.09.2016 г.
– в размер на 100 лв., на 04.10.2016 г. – в размер на 100 лв., на 09.10.2016 г. – в размер на
150 лв. и на 24.10.2016 г. – в размер на 150 лв., в подкрепа на което също са представени 6
броя извадки от счетоводните данни на „... /л. 12-17 от делото/, както и разписките за
извършени плащания съответно от 02.09.2016 г., от 20.09.2016 г., от 22.09.2016 г., от
04.10.2016 г., от 09.10.2019 г. и от 24.10.2016 г. /л. 19-24 от делото/, също свидетелстващи за
осъществяването в полза на ответницата на всеки от паричните преводи чрез ....
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която страните използват
средства за комуникация от разстояние, а съгласно чл. 10, ал. 1 от същия закон преди
потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за
всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му
предостави информацията по чл. 8 и 9 на хартиен или на друг траен носител, достъпен за
потребителя.
В случая, съдът приема, че процедурата, предхождаща сключването на процесния
договор за кредит № **********, а именно: предварителното уведомяване на потребителя за
условията на същия, както и надлежното формиране на съгласие за това е спазена от страна
на доставчика на финансовата услуга. Това е така, тъй като от една страна Л. М М. не е
навела възражения в тази насока, а от друга страна тя изрично е признала усвояването на
всяка една от процесните суми, с което конклудентно е потвърдила както сключването на
самия договор, така и надлежното изпълнение на процедурата, която го предхожда.
Ето защо, с оглед така приетите за установени факти първият спорен въпрос по делото
се концентрира върху характера на всяка една от допълнително отпуснатите в полза на
4
ответницата суми с оглед направеното от нея с отговора на исковата молба изрично
възражение в тази насока.
В случая, при съвкупна преценка на всяка една от обсъдените по-горе извадки и
разписки за извършени плащания на суми, чийто сбор се равнява на сумата от общо 1 000
лв., сочещи основанието на плащанията, ЕГН на ответницата Л. М М. и поредицата от
цифри – **********, както и при тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД на клаузите на общите
условия на договора за кредит, съдът прави извод, че всички те са относими именно към
процесния договор за кредит № ********** от 26.08.2016 г. Това е така, тъй като
съдържащите се в представените две групи документи изявления представляват достатъчно
основание да се приеме, че между страните по първоначалния договор за кредит от
26.08.2016 г. са постигнати последващи уговорки относно размера на допълнително заетите
суми и срокът, в който те е следвало да бъдат върнати, но при запазване на действието на
вече сключения между тях договор № **********. При наличието на идентичност между
страните по отделните съглашения съответно от 02.09.2016 г., от 20.09.2016 г., от 22.09.2016
г., от 04.10.2016 г., от 09.10.2019 г. и от 24.10.2016 г., с всяко от които се уговаря нов размер
на заемната сума, обхващащ в себе си и размера на предходно отпуснатата такава, съдът
приема, че всяко едно от извършените плащания е вследствие изменение във вече
съществуващия договор за кредит, при което всички параметри по него, с изключение на
общо дължимата сума, в т. ч. и падежа му – 30 дни, се запазват. Следва да се отбележи, че
възможността за допълнително кредитиране на кредитополучателя в рамките на вече
съществуващата между страните по договор за кредит № ********** от 26.08.2016 г.
облигационна връзка е изрично предвидена в т. 8 от общите условия към него. В случая,
този извод на съда не се разколебава от факта, че с всяко следващо допълнително
кредитиране страните са уговаряли различен размер на лихвения процент, тъй като това е в
съответствие с предвиденото в т. 8.3 от общите условия на договора за кредит, според който
за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължат съответно уговорените лихви и такси
съгласно разпоредбите на новия кредит. Следователно, касае се особена форма на отпускане
на допълнително заявените суми в рамките на първоначално уговорения кредитен лимит,
доколкото това става по реда за усвояване на сумата, предмет на вече сключения договор за
кредит, а не чрез подписването на допълнителни споразумения към него. Ето защо, съдът
приема, че допълнително усвоените от ответницата Л. М М. суми в общ размер на 900 лв.
представляват нови задължения по вече действащия между нея и „... договор за кредит от
26.08.2016 г. В случая, индиция в тази насока е и отразеното във всеки един от
допълнителните кредити основание за отпускане на сумите по тях, а именно: договор за
кредит № **********, което също е в подкрепа на горния извод, че сумите по тях
произтичат именно от първоначално отпуснатия такъв. Нещо повече, по делото не се твърди
впоследствие страните по него да са сключили друг договор за кредит, различен от
процесния, по силата на който на кредитополучателя да са били отпуснати последващите
суми от общо 900 лв.
С оглед на изложеното, при съобразяване на първоначално усвоената на 26.08.2016 г.
заемна сума в размер на 100 лв., както и отпуснатите в периода от 02.09.2016 г. до
24.10.2016 г. от страна на кредитодателя суми под формата на допълнително кредитиране от
общо 900 лв., следва да се приеме, че общият размер на вземането за главница, произтичащо
от процесния договор за кредит № **********, възлиза на сумата от 1 000 лв., на колкото се
равнява и заявената с исковата молба такава.
Както вече се изясни по-горе, вземанията по процесния договор за кредит №
********** са прехвърлени от „... в полза на ... по силата на договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., като от Приложение № 1, представляващо
неразделна част от договора, се установява, че същият има за предмет и вземанията срещу
ответницата Л. М М., поради което процесният договор за кредит № ********** е част и се
обхваща от предмета на сключения между „... от една страна, и ... от друга страна, договор за
5
цесия от 23.11.2018 г. В случая, с отговора на исковата молба ответницата е релевирала
общо оспорване относно действието на договора за цесия, без обаче същата да е оспорила
доказателствената стойност на Приложение № 1 към него, очертаващо предмета на
извършената цесия посредством посочване в него на номера на кредита, датата на
сключването му, размера на отпуснатите средства, името на длъжника, както и останалите
непогасени суми по него. Ето защо, съдът приема, че договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-033 от 23.11.2018 г. е породил своето действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по
отношение на нея с получаване на уведомлението за извършената цесия на 28.12.2018 г.,
видно от известието за доставяне на л. 34 от делото.
Нещо повече, в установената съдебна практика /Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о. на ВКС и
Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о. на ВКС/ е възприето становището,
че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който следва да бъде
уведомен длъжникът за извършената цесията, то надлежно уведомяване е налице и тогава,
когато уведомлението е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В случая,
писмените доказателства по делото сочат, че на 23.11.2018 г. цедентът е упълномощил
цесионера да извърши това съобщаване от негово име. Допустимо е по силата на принципа
на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи
новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник, като упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Ето защо, като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, също следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно, Л. М М.
следва да се счита за надлежно уведомена за цесията включително и с връчването на препис
от исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомлението за нея от
23.11.2018 г.
Следователно, с оглед извършеното прехвърляне и надлежното съобщаване на
ответницата за това следва да се приеме, че цесията има действие за нея и ищецът ... в
качеството си на цесионер се явява носител на вземанията по процесния договор за кредит
№ **********, а с това и материалноправно легитимиран титуляр на същите.
По делото не се твърди, а и не се доказва да са извършвани плащания, послужили за
погасяване на предоставената по кредита сума в общ размер на 1 000 лв., поради което
предявената срещу ответницата искова претенция за главница е изцяло доказана по
основание и размер, като при този извод на съда следва да бъде разгледано и заявеното с
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно уговореното в договора кредитополучателят се е задължил да върне всяка от
заетите суми в 30-дневен срок след датата, на която същите са му предоставени от
кредитодателя. В случая, съдът приема, че по отношение на вземането за главница е
приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, като началната дата на погасителната
давност е 26.10.2016 г. – денят, следващ крайния срок на договора. Заявлението по чл. 410
ГПК е подадено в съда на 03.11.2020 г., т. е. преди изтичане на законоустановения 5-
годишен давностен срок, поради което възникналите задължения по договор за кредит №
********** не са обхванати от изтекла погасителна давност.
Изложеното обосновава извод, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР се явява основателен в
заявения размер от 1 000 лв. и следва да се уважи изцяло. Посочената сума следва да се
присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане.
6
С оглед извода на съда относно съществуването на главното парично задължение по
процесния договор за кредит № ********** за ответницата е възникнало и акцесорното
такова за заплащане на обезщетение за забава за претърпените от кредитора вреди
вследствие неточното му изпълнение в темпорално отношение. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД
вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. В случая, доколкото
заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 03.11.2020 г., а акцесорната претенция за
лихва за забава се претендира за периода от 23.11.2018 г. до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, то тя също не е обхваната от изтекла погасителна давност.
Изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор, размерът на
лихвата за забава върху установената за дължима главница от 1 000 лв. за посочения период
възлиза на 197,79 лв., колкото е и заявеният от ищеца размер, поради което предявеният
акцесорен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява
основателен и следва да се уважи изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора –цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в производството по ч. гр. дело №
53812/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, които съответно
възлизат в размер на 75 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
както и в размер на 175 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размера юрисконсултското възнаграждение на заявителя-
ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, без
събиране на допълнителни доказателства. С оглед изхода на спора, в полза на ответницата
не следва да се присъждат разноски с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., срещу Л. М М., ЕГН **********, с адрес: ..., кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. М М. дължи
на ... сумата от 1 000 лв., представляваща главница по договор за кредит № **********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане, както и сумата от 197,79 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 23.11.2018 г. до 03.11.2020 г., за които суми по ч. гр. дело № 53812/2020 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.11.2020 г.
ОСЪЖДА Л. М М., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 75 лв., представляваща
разноски в производството по ч. гр. дело № 53812/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и сумата от 175 лв., представляваща разноски в исковото производство.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8