и за да се произнесе взе предвид следното : Настоящото производство е с правно основание чл.473,ал.1,във вр.с чл.32 а и сл. от ПВ, и се движи по реда на чл.217 от ГПК. Производството е образувано по частна жалба,депозирана от Кмета на Община Кърджали и насочена против отказа на съдията по вписванията при Районен съд ,гр. Кърджали от 16.11.2006 г. В жалбата се изтъква,че мотивите за отказа на съдията по вписвания да впише представения Договор за отстъпено право на ползуване върху недвижим имот-общинска собственост от 31.10.2006 г.,се оборвали от представените по делото доказателства –два броя скици,които показвали наличието на стария и разположението на новия трафопостове и разположението на електропровода,който ще захранва ел. енергията между тях. Твърди се също,че идентификаторът на посочения имот 021 е улица. Изтъква се ,че видът на представения за вписване договор е договор за право на ползуване ,което изрично било написано в него. Жалбодателят моли въззивната инстанция да отменени обжалвания отказ. Настоящата инстанция при извършената по повод и във връзка с частната жалба,проверка,прие за установено следното: С молба от 16.11.2006 г. “EVN – България-Електроразпределение Пловдив” АД,клон Кърджали,е поискало вписване на сключен с Община Кърджали Договор за учредяване право на ползуване от 31.10.2006 г.,с правно основание Закона за енергетиката. На същата дата – 16.11.2006 г.,съдията по вписванията при Районен съд,гр. Кърджали е отказал вписване на приложения договор. Изложил е мотиви в два аспекта. Първият досежно невъзможност да бъдат индивидуализирани 15-те кв.м. върху които се отстъпва безвъзмездното право на ползуване,като част от общата площ от 1820 кв.м. И втори мотив,че договорът бил неясен по отношение на това,какво искат да договорят страните –право на ползуване или право на строеж. Счел е ,че договорът е сключен в противоречие с разпоредбата на чл.56 от Закона за собствеността. Представен е по делото предметът на исканото вписване,а именно наименования Договор за отстъпено право на ползуване върху недвижим имот-общинска собственост от 31.10.2006 г. Същият е индивидуализиран досежно правно основание - чл.44,ал.2 от МСМА и чл.67,ал.2 от ЗЕ и Заповед № 736/14.07.2006 г. на Кмета на Община Кърджали,относно страните- Община Кърджали и “ЕВГ -България-Електроразпределение “АД,град Пловдив,действуващо чрез пълномощник /по делото е представено пълномощно/, и посочения предмет на същия – Община Кърджали учредява безвъзмездно право на ползуване за срок от 10 /десет/ години на втората страна по договора върху терен от 15 кв.м. в недвижим имот -публична общинска собственост с идентификатор 15000.101. 021 по кадастралната карта на с. Главатарци,Община Кърджали,целият състоящ се от 1820 кв.м. ,при посочени граници, и съгласно ел. схема към одобрен ПУП-ПЗ ,за монтиране на Бетонов Трафопост /БКТП/. По делото са представени Скица за поставяне на трафопост в имот –публична общинска собственост /улица/ с идентификатор 15000.101.021 по кадастралната карта на с. Главатарци и Скица на част “Електро” на обект- ПУП-ПЗ-схема за ел.захранване за имот 10,землище с. Главатарци. Представена е по делото и цитираната в договора Заповед № 736/14.07.2006 г. на Кмета на Община Кърджали ,с която на основание чл.44,ал.2 от ЗМСМА и чл.67,ал.2 от ЗЕ е предоставено на “Електроразпределение – Пловдив” АД,клон Кърджали,безвъзмездно право на ползуване върху терен от 15 км. в имот с идентификатор 15000.101. 021 по кадастралната карта на с. Главатарци,публична общинска собственост и съгласно ел.схема към одобрен ПУП-ПЗ ,за монтиране на Бетонов Трафопост /БКТ/. В хода на тези констатации съдът изгради своето становище: Съобразно константната съдебна практика когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване само ако актът не подлежи на вписване, ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията (официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите), както и ако актът няма необходимото съдържание (индивидуализация на страните и на имота, ако вписваният акт се отнася до конкретен имот). На друго основание вписване не може да бъде отказано. Представеният за вписване акт по конкретното дело е договор по който страна е надлежен държавен орган. Същият е акт-договор,с премет ,изрично изписан,и с който се учредява право на ползуване върху недвижим имот – п¾блична общинска собственост и подлежи на вписване,съобразно глава II от Правилника за вписванията. Спазени са изискванията на чл. 6 от същия правилник посочени са индивидуализиращите белези на страните и на имота,и неговата цена- в конкретния казус- безвъзмездно. Предметът на договора е предопределен и от цитираната в него разпоредба на чл.67,ал.2 от Закона за енергетиката,който недвусмислено определя възможността по този ред да бъде учредено право на ползуване върху публична собственост. Идентификацията на имота се постига и чрез приложена към настоящото дело - Скица за поставяне на трафопост в имот –публична общинска собственост /улица/ с идентификатор 15000.101.021 по кадастралната карта на с. Главатарци. В този аспект съдията по вписванията е трябвало да впише договора, без да обсъжда въпроса дали са налице нарушения на разпоредбата на чл. 56 от ЗС, тъй като дейността му не обхваща проверка на законосъобразността на договора. Настоящата инстанция счита,че следва да бъде обърнато внимание на съдията по вписванията при РС,гр. Кърджали,че разпоредбата на чл. 32а от ПВ,предвижда,че актът ,с който същият се произнася е определение за отказ. Определенията пък от своя страна имат необходими реквизити,формулирани от принципите на гражданското ни законодателство,в частност ГПК. Настоящият акт едва при изключително разширително тълкуване може да бъде приет като такъв акт. Нещо повече,доколкото в него дори не е посочено кой го издава,само може да се предполага,че това все пак е съдията по вписвания при РС,гр. Кърджали. А доколкото това производство все пак се движи по реда на чл.217 и сл. от ГПК,то същото предполага и изпълнение на процедурата по чл.215 от ГПК от страна на съдията по вписвания. Дори да приемем,че същият е приел,че следва да извърши само процедурата,предвидена в чл.32а,ал.2 от ПВ,то следва да се отбележи ,че и това не е направил надлежно,доколкото за лицето на което е връчен отказа не може да се установи ,че е упълномощен представител на някоя от страните по договора. Предвид изложеното, следва да се отмени като незаконосъобразен отказа на съдията по вписванията при Кърджалийския районен съд да извърши вписване на представения акт – Договор за отстъпено право на ползуване върху недвижим имот-общинска собственост от 31.10.2006 г.,и на основание чл.217,ал.2 от ГПК, съгласно която разпоредба в тези случаи въззивният съд сам решава въпроса по същество, следва да се постанови вписването на акта в службата по вписванията при съда. Водим от изложеното и на основание чл.473, ал.2 във връзка с чл.217 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА ОТКАЗА от 16.11.2006 г. на съдията по вписванията при Кърджалийския районен съд , вместо което постановява: ДА СЕ ВПИШЕ Договор за отстъпено право на ползуване върху недвижим имот-общинска собственост,сключен на 31.10.2006 г. между Община Кърджали и “ЕВГ -България-Електроразпределение “ АД, град Пловдив,в съответните книги в службата по вписванията при Кърджалийския районен съд, съгласно Правилника за вписванията. Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове :1.
2.
|