№ 297
гр. П.***, 05.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в открито
заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 322 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по Жалба с вх. №
1204/18.05.2020 г. на Е.Б.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. П.З.,
срещу Решение 670126***/30.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П.***, с
което е отхвърлена нейна Жалба вх. № 1012-13-45/31.03.2010 г. при ТП на НОИ –
гр. П.*** против Разпореждане № 670126***/19.02.2020 г. на ръководител ПО. С
разпореждането, на основание чл.69, ал.1 от КСО, чл.69б, ал.1 от КСО, чл.82,
ал.2 от КСО и чл.84 от КСО, на жалбоподателката е отказано:
- отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст;
- отпускането на добавка по чл.84 от КСО от
пенсия за осигурителен стаж и възраст на починал съпруг на Е.Б.Г. и
- отпускането на наследствена пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Е.Б.Г..
В жалбата се твърди, че решението на
директора на ТП на НОИ е постановено при съществено нарушение на материалния
закон. Сочи се, че съгласно чл.94, ал.1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се
отпускат от датата на придобиване на правото ако заявлението с необходимите
документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата, а ако документите са
подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и
добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. В този връзка се
излага, че към 21.06.2017 г. жалбоподателката е отговаряла на привилегированите
условия за придобиване право на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като към
тази дата е имала необходимите 94 точки /възраст 50 години, 4 месеца и 25 дни
при изискуема такава 47 години и 4 месеца, и осигурителен стаж 43 години, 7
месеца и 25 дни, приравнен на положен такъв от първа категория труд: 16 години,
1 месец и 28 дни при изискуеми 10 години стаж от първа категория труд/. В този
аспект изводът на административния орган, че към момента на подаване на
заявлението жалбоподателката не е отговаряла на изискванията на чл.69б, ал.1 от КСО е неправилен, както е неправилен извода, че тази разпоредба е неприложима
по отношение на нея.
В съдебно заседание, жалбоподателката –
редовно призована, се представлява от адв. Юлиан С.*** /преупълномощен от адв. П.З./,
който поддържа жалбата, моли за отмяна на оспореното Решение
670126***/30.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П.*** като неправилно и
незаконосъобразно и преписката да бъде върната на административния орган със
задължителни указания за уважаване на подаденото от Е.Г. заявление за
определяне на пенсия и отпускане на такава. Претендира направените по делото
разноски в размер на 415,00 лв. /четиристотин и петнадесет лева/, от които:
400,00 лв. /четиристотин лева/ - заплатено в брой адвокатско възнаграждение, и
15,00 лв. /петнадесет лева/ - внесена държавна такса, и представя списък на
същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ - П.***,
чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Йонита С.*** излага
становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на директора на ТП на НОИ – П.*** – да бъде потвърдено. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – П.***, като обсъди
доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Решение 670126***/30.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П.***.
То е получено от жалбоподателката Е.Б.Г. на 05.05.2020 г., което се установява
от отбелязването върху известието за доставяне /л.36/. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен
и започва да тече от момента на получаването му. Жалбата, по която е образувано
делото, е подадена чрез административния орган на 18.05.2020 г., видно от
отразеното върху печата /л.1/. С оглед на това се налага извода, че жалбата е
подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от
търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в
законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално
допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От доказателствата
по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е образувано
по повод Заявление вх. № 2113-13-1133 от 01.11.2019 г. /л.13/, подадено от Е.Б.Г.
до директора на ТП на НОИ – П.***. С него поискала да й бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст за ранно пенсиониране. Със Заявление вх.
№ 2116-13-819 от 01.11.2019 г. /л.16/ поискала да й бъде отпусната и добавка по
чл.84 от КСО от пенсията на починалия й съпруг Кирил Лозанов Георгиев. Към
заявленията са приложени документи по опис, сред които:
- Удостоверение за наследници на К.Л.Г.***с
изх. № 333/25.10.2019 г., издадено от община П.*** /л.17/,
както и документи, удостоверяващи
осигурителния й стаж:
- Удостоверение обр. УП-3, № 43/15.02.2001
г., издадено от ХЗВ – гр. П.*** /л.20/, от което се установява трудов стаж,
положен в периода: 02.09.1985 г. – 14.07.1986 г.: 10 мес. 12 дни, 14.07.1986 г.
– 20.01.1988 г.: 01 год. 06 мес. и 06 дни, 20.01.1988 г. – 25.06.1991 г.: 03
год. 05 мес. и 05 дни, 25.06.1991 г. – 13.06.1994 г.: 02 год. 11 мес. и 18 дни;
- Удостоверение № 549/31.05.2003 г., издадено
от Поделение 26450 /л.21/ и удостоверяващо прослужено време на длъжност
„срочнослужещ“ в периода: 23.04.2001 г. – 31.05.2003 г., а именно: 02 год., 01
мес. и 08 дни;
- Удостоверение № 2893/15.09.2003 г.
/л.22/, издадено от Поделение *** и удостоверяващо прослужено време на длъжност
„кадрова военна служба“ в периода: 01.06.2003 – 31.08.2003 г., а именно: 00
год., 03 мес. и 00 дни;
- Удостоверение № 1103/31.10.2003 г.
/л.23/, издадено от Поделение *** и удостоверяващо прослужено време на длъжност
„кадрова военна служба“ в периода: 01.09.2003 – 31.10.2003 г., а именно: 00
год., 02 мес. и 00 дни;
- Удостоверение № 38/30.10.2005 г. /л.24/,
издадено от Поделение ***и удостоверяващо прослужено време на длъжност „кадрови
военнослужещ“ в периода: 01.11.2003 – 31.10.2005 г., а именно: 02 год., 00 мес.
и 00 дни;
- Удостоверение № 6/31.05.2007 г. /л.25/,
издадено от Поделение *** и удостоверяващо прослужено време на длъжност
„кадрови военнослужещ“ в периода: 01.11.2005 – 31.05.2007 г., а именно: 01
год., 07 мес. и 00 дни;
- Удостоверение № 10/31.05.2008 г. /л.26/,
издадено от Поделение *** и удостоверяващо прослужено време на длъжност
„кадрови военнослужещ“ в периода: 01.06.2007 – 31.05.2008 г., а именно: 01
год., 00 мес. и 00 дни;
- Удостоверение № 5/31.03.2011 г. /л.27/,
издадено от Поделение *** и удостоверяващо прослужено време на длъжност
„кадрови военнослужещ“ в периода: 01.06.2008 – 31.03.2011 г., а именно: 02
год., 10 мес. и 00 дни;
- Удостоверение № 3-1941/19.07.2013 г.
/л.28/, издадено от Поделение *** и удостоверяващо прослужено време на длъжност
„военнослужещ“ в периода: 01.04.2011 – 31.07.2013 г., а именно: 02 год., 04
мес. и 00 дни;
- Удостоверение № 22/31.10.2019 г. /л.29/,
издадено от Поделение ВФ ***и удостоверяващо прослужено време на длъжност
„военнослужещ“ в периода: 01.08.2013 – 31.10.2019 г., а именно: 06 год., 03
мес. и 00 дни.
Въз основа на представените документи
ръководител ПО в ТП на НОИ – П.*** зачел на жалбоподателката:
-
осигурителен стаж от първа категория труд /чл.104, ал.4 от КСО/ - 18 год. 06
мес. 24 дни;
- осигурителен стаж от втора категория труд
- 04 год. 05 мес. 24 дни;
- осигурителен стаж от трета категория труд
- 11 год. 00 мес. 22 дни;
Общият осигурителен стаж към дата:
01.11.2019 г., превърнат на основание чл.104 от КСО към трета категория труд
бил изчислен на: 47 год. 06 мес. и 13 дни.
Същият приел, че:
1. на Е.Г. не се следва лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.69, ал.1 от КСО, тъй като към
датата на заявлението за пенсия – 01.11.2019 г., тя има 27 години общ
осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужеща
по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, но не е
навършила изискуемата се възраст за 2019 г.: 53 години и 04 месеца, а има
навършени 52 години 09 месеца и 05 дни;
2. по отношение на Г. не са налице и
предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на първа категория труд на основание чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като по
този ред, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС могат да се пенсионират
лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО поради недостигащ
осигурителен стаж, а тя не отговаря на условието да е навършила изискуемата се
по чл.69 от КСО възраст за 2019 г. – 53 години и 04 месеца, и няма недостигащ
осигурителен стаж за правото на пенсия по чл.69 от КСО;
3. не се следва добавка по чл.84 от КСО от
пенсия на починал съпруг, тъй като Е.Б.Г. няма отпусната пенсия, към която да
се изплаща такава;
4. не се следва отпускане на наследствена
пенсия на основание чл.82, ал.2 от КСО, тъй като Г. не отговаря на изискването
да има навършена възраст 5 години по-рано от възрастта й по чл.68, ал.1 от КСО.
Горните изводи ръководител ПО в ТП на НОИ –
П.*** обективирал в Разпореждане № 670126***/19.02.2020 г. и въз основа на тях
отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е.Б.Г.,
добавка по чл.84 от КСО от пенсия за осигурителен стаж и възраст на починал
съпруг на Е.Б.Г. и наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е.Б.Г..
Срещу този административен акт Г. подала Жалба вх. № 1012-13-45 31.03.2020 г.,
изложила доводите си и поискала правото й на пенсия да бъде преценено отново
като се постанови ново разпореждане, с което да й се отпусне пенсия при
условията на чл.69б, ал.1 от КСО, считано от 01.11.2019 г., както и добавка по
чл.84 от КСО. Посочила, че правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69, ал.1 от КСО е възникнало на 21.06.2017 г., когато е събрала необходимите
94 точки и е отговаряла на изискванията за възраст и положен стаж от първа
категория. Направила възражение, че неправилно
административният орган аргументира отказа си с разпоредбата на чл.18, ал.4
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ - подзаконов нормативен
акт, и обвързва отпускането на този вид пенсия с липсата на
предпоставки за отпускане на пенсия по чл.69 от КСО.
След разглеждането на Жалба вх. №
1012-13-45 31.03.2020 г.,
административният орган – директорът на ТП на НОИ – П.***, приел същата
за неоснователна и постановил процесното решение, с което я отхвърлил. Счел, че
разпоредбата на чл.69б, ал.1
от КСО е неприложима спрямо Г., тъй като е налице
ограничението на чл.18, ал.4
от НПОС. Приел, че лицата, които са придобили изискуемия
стаж, но не са достигнали необходимата възраст по чл.69 от КСО, не могат да се възползват от облекчения режим на чл.69б, ал.1
от КСО.
Така установената
фактическа обстановка мотивира съдът да направи следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1,
т.2, б.“а“ от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3
от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по
жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното Решение
670126***/30.04.2020 г. е издадено от директора на ТП на НОИ – П.***, който е
компетентен орган по чл.117, ал.3
от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от
компетентен по материя, време и място орган.
Решение
670126***/30.04.2020 г. е постановено в предвидената от
закона писмена форма и съдържа законоизискуемите реквизити, в т.ч. фактическо и
правно основание за издаване на акта. В този смисъл то е мотивирано, така както
изисква нормата на чл.117, ал.3
от КСО. Издадено е в рамките на едномесечния срок за
произнасяне по чл.117, ал.3
от КСО.
Относно
съответствието на акта с материалния закон и административнопроизводствените
правила, съдът съобрази следното:
Отпускането на
различните видове пенсии за осигурителен стаж и възраст е уредено в Раздел І,
Глава Шеста от КСО.
Със Заявление вх. №
2116-13-819 от 01.11.2019 г. жалбоподателката Е.Б.Г. е
поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1
от КСО, а със Заявление вх. № 2116-13-819 от същата дата е
поискала да й бъде отпусната добавка по чл.84 от КСО от пенсията на починалия й
съпруг К. Л. Г..
По делото няма спор, че към датата на
заявлението Г. е имала 18 години, 06 месеца и 08 дни осигурителен стаж
от І категория труд, 04 години, 05 месеца и 24 дни – осигурителен стаж от ІІ
категория труд и 11 години, 00 месеца и 22 дни – осигурителен стаж ІІІ
категория труд. Общият й осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд,
при спазване разпоредбите на чл.104 от КСО, е: 47 години 06 месеца и 13 дни. От
тях две трети са действително изслужени като военнослужеща по Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България. Към датата на подаване на
заявлението – 01.11.2019 г. тя е била на 52 години, 09 месеца и 05 дни.
Съгласно чл.69б, ал.1,
т.1 от КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на
първа категория труд, придобиват право на пенсия при условие, че са навършили
възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8
месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100
за мъжете. С чл.69б, ал.1, т.2 е регламентирано, че от 31 декември 2015 г.
възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година
с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна
възраст.
Жалбоподателката Е.Г.
е родена на *** г. Предвид критериите на горепосочените разпоредби и с оглед на
представените по административната преписка писмени доказателства
/удостоверения за осигурителен стаж/ се налага извода, че на 21.06.2017 г. тя е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за ранно
пенсиониране по чл.69б, ал.1, т.1 и т.2 от КСО. Това е така, защото към тази
дата:
- е работила при условията на първа
категория труд повече от 10 години, а
именно: 16 години, 01 месец и 28 дни /като се има предвид, че към
01.11.2019 г. й е бил признат осигурителен стаж от първа категория 18 години 06
месеца и 08 дни и видно от Удостоверение № 22/31.10.2019 г., издадено от
Поделение ВФ ***, в периода от 21.06.2017 г. до 01.11.2019 г. е работела като
„военнослужещ“, т.е. също е полагала І-ва категория труд, тъй като съгласно
чл.222 от КСО трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа
категория труд/;
- е била на възраст 50 години, 04 месеца и
25 дни при изискуеми съгласно правилото на чл.69б, ал.1, т.2, вр. ал.1 от КСО
48 години и 4 месеца /изискуема възраст към 31.12.2015 г. 47 години и 8 месеца + увеличение от 4 месеца за 2016 г. + увеличение от 4
месеца за 2017 г. = 48 години и 4 месеца/;
- е имала осигурителен стаж
43 години, 07 месеца и 05 дни /изчислено съобразно правилата на чл.104 от КСО/;
- събрала е сбор от осигурителен стаж и
възраст 94.
Съгласно чл.94, ал.1 от КСО „Пенсиите и
добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако
заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата.
Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на
правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им“.
Тази разпоредба прави изрично разграничение между датата на придобиване на
правото на пенсия и датата, на която се отпускат пенсиите и добавките. В случая
жалбоподателката е подала заявлението си на 01.11.2019 г. Това рефлектира върху
преценката за началния момент, от който пенсията се отпуска, но не трябва да
влияе на преценката относно придобиването на самото право на пенсия, което е
станало на дата, различна от датата на подаване на заявлението /в случая: след
изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото/.
Същевременно, въпреки наличието на
условията по чл.69б, ал.1 от КСО относно жалбоподателката Е.Г.,
административният орган е приел, че не може да й бъде отпусната пенсия,
тъй като не отговаря на условията на чл.69 от КСО не поради недостигащ осигурителен стаж, а поради недостигаща възраст,
респ. че чл.69б, ал.1
от КСО е неприложим с оглед нормата на чл.18, ал.4
от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Тези изводи на административния орган противоречат на материалния закон.
Същият неправилно тълкува разпоредбата на чл.69б, ал.1
от КСО в смисъл, че с оглед чл.18, ал.4 от НПОС законодателят е дал още една
възможност за преференциални условия за пенсиониране на лицата, полагали труд
като военнослужещи и непридобили право на пенсия по чл.69 от КСО само и единствено когато това се
дължи на недостигащ осигурителен стаж. Точно обратното: чл.18, ал.4 от НПОС
създава привилегия за лицата по чл.69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж да се пенсионират по-рано при
условията на чл.69б като премахва пречката за тези от тях, които изначално
отговарят на условията за възраст и стаж по чл.69б, ал.1
от КСО. Обратното би означавало законодателят да е предвидил
неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с
разписаното в чл.3, т.1, 2 и 3 от КСО, че държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на
принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и
равнопоставеност на осигурените лица. В случая е установено, че
жалбоподателката отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл.69б, ал.1
от КСО, поради което незаконосъобразно й е отказано
отпускането пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание.
Горното налага, на
основание чл.173, ал.2
от АПК, преписката да бъде върната на административния орган
за издаване на нов административен акт при съобразяване на указанията, дадени в
настоящото решение относно тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на
спора и направеното искане от страна на адв. С.***, съдът намира, че следва да
осъди ответника да заплати на жалбоподателката Е.Б.Г. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. /четиристотин
лева/, което видно от Договор за правна защита и съдействие № 177/11.05.2020 г.
е заплатено изцяло в брой. Съгласно чл.120, ал.1 от КСО, за делата по глава
осма от КСО осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса, т.е. претендираната
сума от 15,00 лв. /посочена в списъка по чл.80 от ГПК като внесена държавна
такса/, се явява недължимо платена и същата не следва да се възлага на
ответната страна.
Водим от горното и
на основание чл.118, ал.1
от КСО във връзка с чл.172, ал.2,
предл.2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
670126***/30.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П.***, с което е отхвърлена
Жалба вх. № 1012-13-45/31.03.2010 г. на Е.Б.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***,
против Разпореждане № 670126***/19.02.2020 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ -
П.***.
ВРЪЩА преписката на
административния орган за издаване на административен акт по подадените от Е.Б.Г.
заявления: Заявление
вх. № 2116-13-819 от 01.11.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1
от КСО, и Заявление вх. № 2116-13-819 от 01.11.2019 г. за
отпускане на добавка по чл.84 от КСО от пенсията на починалия й съпруг К. Л.Г.,
съобразно указанията по приложението на закона, дадени
в мотивите на решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – П.***
да заплати на Е.Б.Г.
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 400,00 лв.
/четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от датата
на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/