Решение по дело №1612/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от „МОДУЛ“ ЕООД, ЕИК *********, с управител М.Р.М., чрез адв. Р.Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0851-000152/05.05.2023 г. издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Добрич, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията за срок от 185 дни на пътно превозно средство л.а. „Ситроен С3“ със СРМПС № ********* и регистрационни табели с номер В 7095 ТК.

Жалбоподателят сочи, че автомобил с рег. № ***с договор за наем от 05.05.2023 г. е предоставен на Boris Mardo /Б.М./, който притежава Свидетелство за управление на МПС, съответно не е предоставяло право на S.T. /при превод на български език на СУМПС името е преведено Щ.Т./ право да управлява автомобила. Отделно от това Щтефан Торстен притежава СУМПС издадено на 11.10.2017 г. валидно до 10.10.2032 г. В оспорената заповед е посочено, че нарушението е извършено на 07.05.2023 г. и не е посочено мястото на нарушението. В АУАН за дата на нарушението е посочена 05.05.2023 г. и място на нарушението – гр. Добрич. Намира, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Нормата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП не предвижда хипотеза „не притежава свидетелство за управление“. Дори и да се приеме, че некоректно е изписана предвидената хипотеза, тя е относно водачи които никога не са притежавали СУМПС за съответната категория. В случая тези обстоятелства не са налице, защото Торстен притежава СУМПС и на него не е предоставен автомобила. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на процесуалните, материалните правила и целта на закона, при непълнота на доказателствата. Моли за отмяната на същата и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответник - началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Добрич не е изразил становище по спора. При представяне на административната преписка е направено възражение за прекомерност относно заплатеното възнаграждение за адвокат и моли при уважаване на жалбата, същото да се определи в минимален размер.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение №959851/05.05.2023 г. от мл. автоконтрольор при ОД МВР – Добрич против Щ.Т.за това, че на 05.05.2023 г. в 20,30 ч. в гр. Добрич по бул. 25 септември в посока гр. Варна до Стадион „Дружба“ след допуснато ПТП се е установило, че не притежава СУМПС, с което е нарушил чл.150 от ЗДвП. Отнети са като доказателства СРМПС № ********* и рег. табели В7095ТК.

Издадена е процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0851-000152/05.05.2023 г. от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Добрич, с която на „МОДУЛ“ ЕООД е наложена ПАМ на основание чл. 171, т.2а б.„а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 185 дни, отнети са СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с № В 7095 ТК, с оглед фактическите установявания, че на 07.05.2023 г. л.а. „Ситроен С3“ с рег. № В 7095 ТК, собственост на „МОДУЛ“ ЕООД е управляван от Щ.Т.роден на *** г., който управлява автомобила като не притежава СУМПС.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2400-23-32/05.05.2023 г. посетено от Д.И.служител в сектор „ПП“ при ОД МВР – Добрич, се установява, че собственик на л.а. „Ситроен С3“ с рег. № ***е „МОДУЛ“ ЕООД. Водач на автомобила е бил Щ.Т..

Договор за предоставяне на автомобил с рег. № ***под наем е сключен за срок от 05.05.2023 г. до 16.05.2023 г. между „МОДУЛ“ ЕООД – наемодател и Boris Mardo – наемател, със СУМПС № К330344Е431 издадено на 21.12.2009 г. По силата на договора автомобила е предоставен на наемателя на 05.05.2023 г.

СУМПС № К330344Е431 е издадено на 21.12.2009 г. от Федерална Република Германия на Б.М. роден на *** г., за клас ВЕ, С1Е, СЕ, МSL, само относно СЕ валидността е до 14.01.2023 г., за останалите категории автомобили не е посочено ограничение на валидността. Документа е представен преведен на български език от лицензиран преводач.

СУМПС № А03071801Х2 е издадено на 11.10.2017 г. валидно до 10.10.2032 г. от Федерална Република Германия на Щ.Т.за клас АМ, А1, А, В, ВЕ, L. Документа е представен преведен на български език от лицензиран преводач.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 14.06.2023 г. Жалбата е депозирана на 28.06.2023 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, която е адресат на заповедта, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С т.1.2 от Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на Директор на ОД МВР – Добрич във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощен да прилага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Добрич, с правомощия за цялата територия обслужвана от ОД МВР – Добрич.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД МВР – Добрич е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Добрич, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.2а от ЗДвП на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Добрич. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея е описана фактическата обстановка, посочено е правното основание за налагане на ПАМ, срокът за който се издава и отнетите документи и табели. Не е посочено от кога започва да тече срока на наложената ПАМ, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като на основание чл. 172, ал.6 от ЗДвП заповедта за ПАМ подлежи на предварително изпълнение и датата на издаването й е датата, от която започва изпълнението. В заповедта е посочено, че Щ.Т.е управлявал автомобила без да притежава свидетелство за управление. Поради това, че не са изложени мотиви, че водача не притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, съдът приема, че ответника е приел, че водача не е правоспособен. В този смисъл, въпреки че не е използва точната лексика на нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП волята на ответника е ясна.

Не е посочено място на управление на МПС. В случая този пропуск е съществено процесуално нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя, съответно е основание за отмяната на заповедта по арг. на чл.146, т. 3 от АПК.

Нормата на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда - За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Посочената норма е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. В случая ПАМ е наложена за 185 дни, поради което е в предвидения срок.

От Договор за наем от 05.05.2023 г. на МПС с рег. № В 7095 КТ се установява, че автомобила е предоставен на Б.М. и същия е правоспособен водач, видно от СУМПС издадено на 21.12.2009 г. от ФРГ, като относно категория В не е посочен краен срок за валидност, т.е. СУМПС е било валидно към 05.05.2023 г. и 07.05.2023 г.

От АУАН № 959851/05.05.2023 г. се установява, че на 05.05.2023 г. в гр. Добрич л.а. „Ситроен С3“ с рег. № ***е управляван от Щ.Т., който е правоспособен водач със СУМПС издадено от ФРГ, валидно до 10.10.2032 г.

От установеното се налага извода, че „МОДУЛ“ ЕООД не е предоставило автомобила на лице, което не е правоспособен водач, поради което липсват предпоставки за издаване на процесната ПАМ.

Формално е спазен чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно посочване дата на нарушението и като такава ответника е приел 07.05.2023 г. От АУАН се установява, че ПТП с л.а. „Ситрен С3“ управляван от Щ.Т.е станало на 05.05.2023 г. Липсват доказателства, чрез които да се установява, че автомобила е управляван на 07.05.2023 г. Процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон - чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, защото не е установено на 07.05.2023 г. автомобила да е управляван от лице, без да е правоспособен водач и автомобила да е предоставен от „МОДУЛ“ ЕООД.

Неизясняване от ответника, налице ли са всички доказателства за налагане на ПАМ е довело до издаване на заповедта и в нарушение на целта на закона. Допуснато е нарушаване на чл.6, ал.1 и ал.2 от АПК, тъй като жалбоподателя е бил лишен от възможността да го ползва без да са налице законни основания за това.

От изложеното се налага извод, че оспорената заповед е изядена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за нейната отмяна съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Жалбоподателят е заплатил държавна такса 50 лева и възнаграждение за адвокат в брой 1000 лева, видно от Договор за правна защита и съдействие от 23.06.2023 г. Процесуално представителство е извършено по делото от адв. Р.. От ответника е направено възражение за прекомерност, но тъй като заплатеното възнаграждение за адвокат е в предвидения минимум по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., съдът не следва да го намалява. Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва ОД МВР – Добрич да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 1050 лева.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0851-000152/05.05.2023 г. издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Добрич.

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Добрич да заплати в полза на „МОДУЛ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1050 /хиляда и петдесет/ лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.

	Съдия: