№…………………………./05.05.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар АЛБЕНА
ЯНАКИЕВА,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 864 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР
(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т. 8 ТЗ).
Приети са за
разглеждане искове, предявени от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ"ЕАД, ЕИК130550702, гр.
София, ул. „Мария Луиза" №100, ет. 3, представлявано от изп. директори П.и В., действащи чрез ю.к. Д. срещу „ЮНИТРАНС
1”ООД, ЕИК103319538, гр. Варна ул. Карамфил бл.34 вх. 3 ет. 2 ап. 3,
представлявано от управител С. и Ю.Н.С., ЕГН ********** ***, действащи чрез общ
пълномощник адв. П. *** офис 1, като субективно съединена претенция на заявител
за осъждане на солидарни длъжници (издател и авалист) за присъждане на вземане в размер на 37 333,52лв, заявено за
плащане в искане за издаване на заповед за изпълнение като ЧАСТ от главница
по запис на заповед, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до
окончателно плащане на присъдената сума.
Ищецът (вписан
като приобретател на права от ремитент в джиро на гърба на издадена ценна
книга) твърди, че на 20.04.2007г с издаването на запис на заповед ответното
дружество, чрез управителя си, се задължило да заплати сума от 40 000 лева,
платима на Българска пощенска банка АД без разноски и протест при предявяване,
като издателят уговорил и срок до 20.05.2017г, в който ценната книга да бъде
предявена за плащане. Задължението било авалирано лично от ответника С..
Банката, вече с наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД джиросала оригинала на
записа, а на 19.05.20г. новият кредитор поискал
със заявление по ЧГД 4924/20г. на ВРС да му бъде издадена заповед за
изпълнение срещу солидарно задължените издател и авалист въз основа на
оригиналния документ. Като реплика срещу възражението на ответника за
недобросъвестност, ищецът е посочил, че ценната книга е била издадена в
съответствие с уговорка за обезпечаване на изпълнение по договор за револвиращ кредит, договорен на 18.04.2007 и отпуснат на
дружеството с лично поръчителство на управителя С. за главница и срок за
ползване, съответни на вписани в ценната книга. Твърди, че договорената
револвираща кредитна линия от 40 000лв е следвало да се ползва за краткосрочни
оборотни нужди за срок от 120 месеца, с текуща месечна лихва от 4.4 пункта над
референтен лихван процент (БЛПМФ) обявен като 10 % и
подлежащ на периодична актуализация. Длъжниците
допуснали забава към 21.11.2008г., като към 03.08.2017г натрупаните задължения
за усвоена главница и неплатена лихва възлизали съответно на 37333.52лв
главница и 9214.66лв лихви, като от 25.03.2016 допълнително кредиторът начислил
и законна лихва от 5155.12лв. В тази размери задълженията били прехвърлени на
ищеца – цесионер на 03.08.2017г. от банката, вече с наименование „Юробанк България" АД като част от пакет, наред с
вземания от други клиенти, подробно описани в списък – приложение към рамков договор
за цесия № 5300/1946/21.06.2017г. В изпълнение на задължението да прехвърли
вземанията ведно с всички техни принадлежности и обезпечения, цедентът джиросал
и обезпечителната ценна книга. Тъй като длъжниците не погасили ползваната
револвираща главница на крайна падежна дата 20.04.2017г., отчетена според
документите за възникване на дълга, представени от цедента, цесионерът изпратил уведомление за
прехвърлянето на правата на кредитора до длъжника и подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу издателя и авалиста, преди изтичане на давността
за правата по ценната книга.
Ответниците, чрез общия си пълномощник адв. П.
са оспорили претенцията с общ отговор, но тази защита е предприета своевременно
само от ответника С., а дружеството е пропуснало срока по чл. 367 ГПК, поради
което и оспорване на задължение на ответника – издател на записа не се зачита
от съда.
Длъжникът авалист
оспорва част от съдържанието на записа и валидността на джирото, като сочи, че
срокът за предявяване не е бил фиксиран, а бланкетното съдържание е било
попълнено произволно от лице, различно от издателя, като вписването на дата
20.05.2017г е извършено без наличие на такава уговорка. Съответно счита, че
кредиторът е пропуснал едногодишен срок за предявяване за плащане на запис с
уговорен падеж на предявяване, след което до сезирането на съда е изтекъл и
тригодишен давностен срок за търсене на изпълнение по тази ценна книга. Твърди,
че джирото е съставено от лица без представителна власт. Евентуално, ответникът
сочи, че ценната книга е била съставена като гаранция, разширяваща
възможностите на кредитор по обезпечен с
поръчителство договор за банков кредит да ангажира по облекчения ред за
събиране на вземания солидарната отговорност на кредитополучателя – търговско
дружество и поръчителя, осъществяващ управлението на търговеца
–кредитополучател към момента на договаряне на кредита. Твърди, че джиратарят,
който се легитимира и като правоприемник по цесия, сключена с първоначалния
кредитор, е придобил ценната книга като е знаел за тази уговорка за
предназначението на документа и позоваването на абстрактния характер на ценната
книга и на авала при погасени задължения по този
кредит на поръчителя и кредитополучателя би представлявало недобросъвестно
упражняване на права.
Ответниците
оспорват възникването на описаното от цесионера кредитно задължение, като сочат
че не е получена договорената главница, евентуално, че с анекс към револвиращия кредит от 28.06.2008г са изменили съществените
условия на кредитирането, като са уговорили връщане на усвоената до този момент
главница на вноски, разсрочени в погасителен план и са подновили обезпеченото
задължение без да запазват действието на предходно обезпечение. Сочат, че са
пропуснали вноски по погасителния план, с което са причинили предсрочна
изискуемост на дълга в цялост през 2008г и до сезирането на съда е изтекъл
давностен срок, изключващ правото на кредитора, респективно и на неговия
правоприемник да търси главницата или лихвите. Позовават се на уговорени в
раздел IV от общи условия за кредити, отпуснати на юридически лица преки
последици от допусната забава, като твърдят автоматично настъпване на
изискуемост без да е необходимо каквото и да е изявление на страните.
Отделно авалистът
сочи, че отговорността на поръчителя е погасена по право, тъй като кредиторът е
пропуснал да потърси от главния длъжник изискуем дълг повече от шест месеца.
В първо съдебно
заседание(л.210) е обявен окончателен устен
доклад по оповестения на страните проект (л. 103) с по-подробно изложени
твърдения по фактите и окончателната правна квалификация на претенциите, като
съдът допълнително е докладвал и нови твърдения, изграждащи пояснените
относителни възражения на авалиста срещу недобросъвестния приносител на ценната
книга. Съдът е докладвал изрично пропуснатия срок за защита на търговското
дружество и е разграничил абсолютните и относителните възражения срещу правото
на джиратаря, обосновани само от авалиста.
В писменото си
становище по съществото на спора,
представителят на ищеца излага доводи за валидно поети задължения предприета
своевременно претенция срещу издател и авалист след пропускане на срокове за
предявяване за плащане на джиросания запис на заповед. Като се позовава на
обявените от праводателя му сведения за кредитното правоотношение, породило
задължението за връщане на усвоен в срока за револвиране кредит към крайна дата
за ползване на сумата, цесионерът отрича да му е било известна промяната в
уговорките с кредитополучателя и поръчителя. Като се позовава на доказаното
усвояване на кредитирането от дружеството и отчитане на падежа на кредита от
18.04.2017г., респективно и на изтеклия срок за предявяване като начало на
погасителната давност по каузалното вземане и по менителничния иск, пледира за
установяване на неизпълнението на задълженията на кредитополучателя, което
обуславя добросъвестността му като
кредитор по ценната книга. Моли претенцията му за реално изпълнение на
солидарните задължения на издателя и авалиста да бъде уважена в цялост.
Пълномощникът на
двамата ответници е пледирал за пълно отхвърляне на предявените искове, като се
е позовал на доказано относително възражение за недобросъвестност на джиратаря.
Счита, че новационният ефект на анекса към револвиращия
кредит погасява задължението, за което е била издадена ценната книга, а след
договарянето на новите параметри на кредита следва да се прилага и давност,
считано от падежните дати, която е изтекла. Погасяването на задълженията на
кредитополучателя изключва и добросъвестното събиране на сумите по
гаранционната ценна книга.
Страните
претендират насрещно и за определяне на разноски по делото,
конкретизирани по размери в списъци по чл. 80 ГПК ( л. 191 и л. 227). Ищецът е заявил начални размери в исковата си
молба. Размерите на хонорари на представителите са насрещно оспорени за
размери, надвишаващи нормативен минимум.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в
нарочно определение №261008/18.12.2020г(л.101), допълнено с определение
№260069/15.1.2021г(л.112), след изтичане на предоставен на първия ответник срок
за обосноваване на основателни причини за късно упражнено право на отговор.
Съдът е констатирал провеждането на заповедно производство по гр.д.4924/20 на
ВРС 25с-в и стабилизирането на отказ на съда да легитимира кредитора с изпълнително
основание заповед за незабавно изпълнение, въз основа на оригинален документ по
417 ГПК, като е отчел, че това предварително производство може да има само
процесуално значение, като по-ранен момент на сезиране на съд с претенция по менителнично правоотношение
(чл. 422 ал. 1 ГПК) и зачитане на заплатена такса. В същото предварително
произнасяне съдът е квалифицирал оспорването на правата на кредитора като
носител на заявеното вземане като защита по същество, а не като позоваване на
липса на положителна предпоставка. Съответно и позоваването на преклузивен срок
по чл. 147 ЗЗД за търсене на отговорност от поръчител не е възприето като
пречки за упражняване на правото на прекия менителничен иск, предявен срещу
авалист, поради специалните правила, които уреждат тази сделка(Решение №
120/30.7.2010г. на ВКС по т. д. №
988/2009 г., ТК, 2 т.о.).
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Заявлението си за
издаване на заповед за изпълнение, кредиторът е основал на запис на заповед,
съставен като оригинален писмен документ, приложен в заповедно производство(л.
5 от приложено ЧГД4924/20),
чиято автентичност като напечатан текст с непопълнен бланкет не е оспорена.
Освен местата за подписи и изписване на имената на полагащи подпис
лица(обозначени изрично като „попълнени собственоръчно от лицето“) в текста на
документа са фиксирани и бланкети за две дати, съответно на издаване на документа
и на краен срок за предявяване за плащане. Тези бланкети са попълнени,
съответно с 20.04.2007г и 20.05.2017г. Текстът е наименован
като запис на заповед и съдържа обозначение за такъв характер на документа в
писменото изявление за поемане на задължението за заплащане на главница от 40 000 лева, ведно с
годишна лихва в размер на 14.5% върху тази сума, считано от издаване на записа.
Твърдения на
насрещните страни относно обстоятелствата, при които този документ е бил
съставен съвпадат, тъй като се основават на договарянето на кредитна сделка,
съответна на представените от ищеца писмени документи: на 18.04.2007 между
„Българска пощенска банка" АД и
кредитополучателя "ЮНИТРАНС-1" ООД бил сключен Договор за
Банков кредит №BL 6484/ 18.04.2007г.(л.18), като е договорено ползване на
револвираща кредитна линия от 40 000лв за краткосрочни оборотни нужди за срок
от 120 месеца, с текуща месечна лихва от 4.4 пункта над референтен лихван процент (БЛПМФ) обявен като 10 % и подлежащ на
периодична актуализация. Кридитополучателят поел
задължение да заплаща текущо начислявана лихва, както и такси за подновяване и
ежегоден комисион, като е уговорил и право да
погасява и съответно да ползва отново (револвира)
средствата до разрешения лимит за следваща календарна година след преценка на
актуалното му финансово състояние от кредитора. В специален раздел към този
договор били уговорени поръчителство от Ю.С.(тогава управител, участващ в
договаряне на търговския кредит) и издаване на запис на заповед от
кредитополучателя за сума по кредита и лихвата и удължен от издателя срок за
предявяване, съобразен с крайния срок за погасяване на кредита, който да бъде и
авалиран от поръчителя като физическо лице( л.83). Не
е спорно, че така описания договор за поръчителство на С. съответства на
документа, представен от ищеца, съставен на 18.04.2007г (л.152). Към договорът
било съставено и приложение, с което кредитополучателя и поръчителя
удостоверили че заемната сметка с предоставен
кредитен лимит е открита на 20.04.2007г, като тази дата е била изписана
като ръкописно попълнен бланкет в този напечатан документ(л.86).
Извършената
проверка на търговските книги на банката кредитор, възложена на назначения от
съда експерт установява надлежното отразяване на действията на страните по изпълнение
на така уговореното оборотно кредитиране на търговеца. Вещото лице е
установило, че кредитът действително е усвоен на 20.04.2007г, когато в
разплащателната сметка на дружеството са постъпили 39 600лв, след удръжка
от лимита на началните такси и средствата са ползвани от кредитополучателя,
като са извършени погасявания само на начислените лихви, без да е ползвано
право на револвиране на части от главницата в рамките на първата година (л.
203). Допълнително, вещото лице е констатирало, че след 28.06.2008г. кредитът е
преобразуван от револвиращ в стандартен и кредиторът
е отчитал изпълнение на длъжника си на равни месечни вноски по погасителен план
с падежи от 21.07.2008г. до 20.06.2013г., като е осчетоводил редовно обслужване
до 18.11.2008г., а с последна вноска от 21.11.2008г. е погасена и част от
текуща лихва. Експертът е установил и отписване на просрочения кредит на
22.01.2010г като към задбалансови вземания са
пренесени главница и начислени до този момент договорни и наказателни лихви за
забава, върху осчетоводени вноски с настъпили падежи, а след този момент до
25.03.2016г. банката не е олихвявала задълженията. Тази счетоводна операция
според вещото лице не е обоснована, тъй като не е било отразено нито предсрочна
изискуемост на кредита, нито прехвърляне на задълженията на друг кредитор (в
които случаи се отписват вземания по непогасени задължения). Същевременно едва
от 25.03.2016 г. е начислена законна лихва за забава, като към 21.06.2017г
общият „задбалансов“ дълг е формиран от 37333.52лв
просрочена главница(по вноски с падежи по плана до 20.06.2013г), и лихви от
13937.17лв.(формирани от падежирала договорна лихва
7538.37лв и наказателна лихва 1699.96лв, начислени от падежи на вноски до
отписването през 2010г. и добавената законна лихва 4698.84лв). Съдът изцяло
възприема тези констатации на експерта, като резултат от приложени специални
знания при оглед на счетоводна документация и съхранени в досието на клиента
документи.
Данните за
размерите на задълженията съответстват и на писмените доказателства за
договорената на 21.06.2017г цесия между банката –кредитор и ищеца по делото.
Видно от представените рамков договор за цесия № 5300/1946/21.06.2017г. (л. 59)
и приложение, индивидуализиращо група от закупени от цесионера вземания от
клиенти по договори за кредит, банката, вече с променено наименование „Юробанк България" АД е прехвърлила правата си спрямо
кредитополучателя и поръчителя по същия кредитен договор, като е обявила
размери, съвпадащи с отчетените задбалансово
вземания(л.68-гръб). Незначителното разминаване в сумата на лихвите, установени
от експерта като дължими към момента на прехвърлянето 21.06.2017г и вписани в
приложението съдът намира за оправдано, поради вписването на крайна дата на
начисляването два месеца преди самата цесия(30.04.2017г). Според уговорката в
чл. 1 ал. 2 т. 4(л. 59 гръб) по договора
с прехвърлителя, цесионерът е следвало до получи пълното кредитно
досие, вкл. договора за кредит,
погасителния план, допълнителни споразумения към него и актуално извлечение от счетоводните
книги на цедента, както и уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, ако е било изпращано до длъжника. Видно от съставения протокол от
11.09.2017г(л. 89) цедентът е предал 2 бр. договори за поръчителство и 2 бр.
договори от 18.04.2007г, както и 2 бр. приложения към него и по един брой запис
на заповед и протокол изх.№ 520-02.04.2007г., отчет за приходи и разходи и ГДД
на кредитополучателя за периода преди сключване на договора, а в справка-
извлечение за дълга по кредита (л.87) са били удостоверени размери на
просрочени от 21.11.2008г вземания за главница и договорни лихви и законна
лихва, начислена от 25.03.2016г. С допълнителен протокол от 03.02.2021г (л.215)
цедентът е предал и допълнителни оригинали, представляващи погасителен план от
22.07.2008г, анекс от 24.06.2008г и запис на заповед без дата на издаване.
Видно от така
получените от цесионера нови документи, представени пред съда след констатиране
на наличието им в досието при цедента, на 24.06.2008г., страните по кредитната
сделка са договорили изменение на специалните условия по кредита, като са
изключили револвиране за напред и са добавили задължение за погасяване на
главницата от усвоената до момента част от кредитния лимит на 60 равни месечни
вноски(л.216). Уговорката за реквизитите по издадената обезпечителна ценна
книга е променена, в съответствие с новия краен срок за погасяване и
допълнително поето задължение от нов авалист, обезпечаващ задължения на
издателя наред с досегашния поръчител. Съставен е и погасителен план с падежи
до 20.06.2013г(л. 217) и вноски във фиксиран размер на главница 666.67лв и
лихва, начислена върху тях, както и нов запис на заповед, попълнен от
кредитополучателя и двама авалисти, издаден без
попълнен бланкет на дата на издаване и краен срок за предявяване за
плащане(л.218). Съдържанието на тези документи не е оспорено.
Въз основа на така установените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Предмет на делото
по претенция на кредитор, легитимиран с джиро от ремитент на ценна книга, е
пораждането на задължението на издателя, установено в ценна книга, издадена и
прехвърлена в изискуема от закона форма. Писменият документ, инкорпориращ както
едностранното поемане на менителнично задължение на
лицева страна, така и едностранно изявление за прехвърляне на права на гърба, е
бил връчен на ответниците като приложение към искова молба, поради което и
срокът за оспорването му съвпада със срока за отговор. Пропуснатата защита от
ответника – търговско дружество, нарушило задължението си да поддържа
канцелария и да оповести действителния си адрес на управление, изключва
разглеждането на каквито и да било възражения и оспорвания на автентичността на
частния документ(арг. от чл. 370 ГПК). Затова и
спрямо тази страна съдът следва да установи само изявяване на воля в необходимата
форма по чл. 535 ТЗ. В случая
подписаният от законен представител на дружеството запис на заповед съдържа
всички визирани в закона реквизити, поради което съдът приема, че задължението
за плащане на главницата е възникнало. Падежът е уговорен по допустим от чл.
486 ал.1 т.1 ТЗ начин „на предявяване“, като платецът изрично е предоставил на
кредитора си по-дълъг срок за предявяване за плащане, до изтичане на който не
би изпаднал в забава (чл. 487 ТЗ). Няма спор, че издателят не е канен да плати
по ценната книга в този срок, но пропускането му на 20.05.2017г. няма значение
за него, тъй като задължението на поемателя на менителничня
ефект да предяви за плащане ценната книга на платеца е свързано само със
запазване на евентуални регресни права към други
платци, но не и спрямо издателя, който остава задължен по вече изискуем за
него, макар и непоискан надлежно дълг(Решение № 11 от 14.05.2019 г. на ВКС по
т. д. № 1574/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 162 от 18.12.2015 г.по т.д.№ 2514/2014г. на ВКС I т.
о., ТК, Решение № 132 от 23.06.2016 год.по т. дело N 2316/2015 I т. о., ТК).
Положеното джиро в полза на ищеца сочи като автор на изявлението банка, чиято
идентификация с юридическото лице, първоначален поемател
е несъмнена (според публично оповестени данни за търговците в специалния
регистър, воден от Агенция по вписвания), поради което писменото изявление
поражда прехвърлителен ефект по чл. 469 ал.1 ТЗ.
С връчването на
исковата молба, в която джиратарят се позовава на легитимиращ го оригинален
документ, фактическият състав на поставяне на длъжника-издател в забава е
довършен, а липсата на предложено изпълнение на паричния дълг и очертаване на
каквото и да било погасително, правоизключващо или правоотлагащо възражение в срока за отговор е достатъчна за
да възникне неудовлетвореното притезание. Искът
на легитимиран с джиро приносител срещу издателя на валидна ценна книга следва
да бъде уважен за цялата поискана сума от 37 333.52 лв,
която не надхвърля уговорената главница. Липсата на установено предявяване
преди връчване на исковата молба изключва забавата на този длъжник, съответно
няма основание за зачитане на правоувеличаващ ефект
на заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение. Фикцията на чл.422 ГПК
е оправдана само ако кредиторът е завил вече изискуемо притезание, но не и
когато падежът настъпва в хода на процеса. Затова и акцесорната
претенция за присъждане на лихви, начислени след сезиране на съда следва да се
уважи само от момента на фингирано връчване на
исковата молба, отчетено на 07.08.20г. по предпоставки на чл. 50 ал. 4 ГПК. За
предходен период от 19.05.2020г искането не следва да се уважава.
Това разрешение на спора по отношение на
издателя не препятства своевременно проведена защита от авалиста, основана както на абсолютни, така и на
относителни възражения срещу правата на джиратаря. Солидарно задължените лица
не са задължително необходими другари и макар и отношенията им с кредитора да
произтичат от общи факти, задълженията им са различни и решението по делата им
може да е различно в резултат на упражнената степен на защита от всеки от тях
(чл. 6 ал.2 вр. чл. 216 ал.1 ГПК). Съдът отчита, че
ответникът авалист упражнява възражения спрямо джиратаря, легитимиран с
абстрактна менителнична сделка, поради което и основанията на тези възражения
по принцип не могат да се извличат от причини, които стоят извън формата и
съдържанието на менителничните сделки по записа на
заповед( чл. 485 ал.2 ТЗ). В предварителния си доклад съдът вече е изключил необоснованото
възражение за извършване на джирото от лица без представителна власт(л.104),
като допълнително към аргументите съдът добавя и недопустимото позоваване на
висяща недействителност от лице, различно от представлявания джирант(ТР № 5/14 ОСГТК на ВКС). Затова и на първо място следва
да се разгледа позоваването на злоупотребата с бланкета,
удължаващ срока за предявяване за плащане на ценната книга и произтичащи от нея
възражения за изсрочване на прекия менителничен иск
по давност.
Съпоставката на записа
и уговорката в кредитния договор налага категоричен извод, че който и да е
авторът на ръкописния текст на датите на издаване и краен срок за предявяване
за плащане, той е попълнил бланкетните места в текста
на документа изцяло в съответствие с волята на участващите в сделките лица.
Явно е, че към момента на съставяне на документа от издателя тези дати не е
можело да са известни, тъй като настъпват в следващ момент на изпълнение на
банката кредитор, след довършване на преговорите и подписване на договора за
кредит. Вещото лице е потвърдило, че главницата по кредита е предоставена два
дни след сключване на договора и именно тази дата е посочена като дата на издаване и от нея е
отчетен срока, съвпадащ с краен срок за погасяване (уговорен като 120 месеца от
откриване на заемна сметка). Така финализираното
съдържание на авалираната от С. ценна книга изцяло
съответства на уговореното с негово участие поемане на обезпечение за
задълженията на управляваното от него дружество.
Отговорността на
авалиста по прекия иск на легитимиран приносител е такава, каквато е и
отговорността на издателя (чл. 485, ал. 1 ТЗ), защото авалът
покрива тази отговорност. В практиката се приема, че изключения от тези правила предвижда чл.
514 ТЗ, тъй като по прекия иск на
поемателя отговаря само издателят, но не и авалистът(Решение № 67 от 25.05.2017
г. на ВКС по т. д. № 60075/2016 г., I г. о., ГК). Пропускането на
уговорения срок за предявяване погасява менителничното поръчителство (Решение № 183 от 29.04.2014
г. по т. д. № 474/ 2012 г., на ВКС I т. о.) тъй като бездействащият поемател съхранява само права спрямо платец, а такъв по
записа е само издателят.
В случай, че това
тълкуване не бъде споделено, поради поемането на отговорност от авалиста за
задължения именно на издателя, спрямо когото прекия иск продължава да
съществува( така както е прието в решение № 1 от 01.03.2010г. по т.д. №
520/2009г. на ВКС, ІІт.о.; Решение № 61 от 30.01.2009
г. на ВКС по гр. д. № 6485/2007 г., IV г. о., ГК.), съдът намира за необходимо да разгледа и останалите възражения на този
длъжник.
Възражението за
изтекъл давностен срок за упражняване на пряк иск по ценна книга не е
основателно. Тригодишната давност по чл.
351 ал.1 ТЗ се отчита от края на срока за предявяване за плащане(Решение
№ 11 от 14.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1574/2018 г., I т. о., ТК, Решение №
162 от 18.12.2015 г.по т.д.№ 2514/2014г.
на ВКС I т. о., ТК, Решение № 132 от 23.06.2016 год.по т. дело N 2316/2015 I т.
о., ТК ). В случая давностният срок изтича на 20.05.2020г., но на тази дата е
предявено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Макар че,
искането за снабдяване със заповед е било отхвърлено, кредиторът е съхранил
ефекта на сезиране на съда с предявяване на осъдителния иск в срока по чл. 415
ал. 3 ГПК и затова може да се ползва от фингирано начало на съдебния спор в последния ден от
давностния срок ( арг.
от чл. 422 ал. 1 ГПК), съответно от прекъсване и спиране на давността по прекия
иск срещу издателя и авалиста му( чл.116 б. б и чл. 115 б. ж ЗЗД).
Останалите възражения,
заявени от авалиста се основават на предвидено в чл. 465 ТЗ (като израз на
по-общ принцип за добросъвестност при упражняване на права по търговски сделки)
забрана за позоваване на абстрактния
характер на менителничните сделки, които предхождат или
съпровождат правото на пряк иск за носителя на правата по менителничния
ефект(Решение № 67 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 60075/2016 г., I г. о.,
ГК, Решение № 92 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 569/2016 г., I т. о., ТК ).
Когато приносителят на ценната книга е кредитор и по каузално задължение,
поради което длъжникът по прекия иск се е задължил с менителнична сделка,
неговата материална легитимация по прекия иск е производна от легитимацията му
като кредитор по каузалното правоотношение във всеки един момент. В настоящия
казус няма съмнение, че процесния запис на заповед е не само издаден, но и авалиран в изпълнение на поето задължение от търговеца
-кредитополучател и поръчителстващия за него управител, като специално предварително
условие за предоставяне на главница по револвиращ
оборотен търговски кредит. Макар че ищецът ( сега джиратар) не е бил страна в
това договаряне, той е придобил с цесия от договарящия се кредитор–ремитент
именно вземането за тази главница и е получил от своя праводател документация
за дълга, в която безспорно е бил включен началния кредитен договор, договора
за поръчителство и гарантиращия изпълнението по тях авалиран
запис. Така въпреки, че не е станал страна в правоотношението, частният
правоприемник не е можел да не знае за връзката между кредитната и менителничната сделка, още повече че именно цесионерът
(според уговорката в рамковия договор) се е задължил да провери по документите
обосновката за съществуване на дълга и при нужда да изиска допълнителна
информация при констатирани несъответствия в предадено кредитно досие. Знанието
на цесионера за основанието, породило кредитния дълг и обезпечаващият го запис
на заповед, изисква този джиратар да се третира като недобросъвестен приносител
и съответно неговата материална легитимация по прекия иск е производна от
състоянието на каузалното правоотношение към прехвърляне на правата. В този
случай правото на личните възражения на
авалиста – поръчител в каузалното правоотношение е обусловено от знанието на
джиратаря за фактите, пораждащи правопогасяващи възражения свързани с главното
и акцесорното каузални правоотношения, поради които авалиста се е задължил с поръчителство
по менителничната сделка. Такива за предявените в
настоящия процес възражения за начално неизпълнение на кредитора, за новиране на револвиращия
кредит и изсрочване по давност на главницата, както и
погасяването на отговорността на поръчителя, покрита с авала
по ценната книга.
Първото от тези
относителни възражения е неоснователно, доколкото вещото лице категорично е
установило, че кредитния лимит е предоставен и използван в цялост през първата
година от действие на договора. Второто възражение се основава на изтекла
давност от момент, в който ответникът счита, че банката е упражнила право на
предсрочна изискуемост. Това възражение е недоказано, доколкото за да отпадне уговорения между страните 10
годишен срок за ползване е било нужно не само да настъпи някакво неизпълнение
(уговорено като основание за такова право в чл. 25 от кредитния договор), но и кредиторът
да се позове в изрично уведомление до длъжника за това( по арг.
от т. 18 от ТР № 4/2013 ОСГТКна ВКС). Длъжниците нямат право да се позоват на собствената си
забава, а доказателства за изявление на банката не са представени и не са
установени от експерта при прегледа на книжата на кредитора. Същевременно при
отчитане на крайния срок 20.04.2017г. като единствен падеж за главница по
револвираща кредитна линия, приложимата към това парично задължение обща
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД не би могла да изтече дори и в хода на
процеса.
Основателно е
обаче последното лично възражение на авалиста. Като цесионер по кредита,
джиратарят е знаел не само че ценната книга е издадена по настояване на
кредитор по банков кредит, но и че авалистът е поръчител и поемането на
отговорността му за задълженията на издателя, произтича от връзката му с
управлението на кредитополучателя. Знанието за настъпил падеж на обезпечената с
поръчителството главница е налагало на новия кредитор да отчете крайния срок, в
който поръчителя носи отговорност след падеж на главното задължение(чл. 147
ал.1 ЗЗД). В счетоводното извлечение, предоставено на цесионера, цедентът е
обявил, че главницата е просрочена, считано от 21.08.2008г и върху нея е
начислявана законна лихва за забава от 25.03.2016г. Като не е проверил дали
праводателят му си е запазил права спрямо поръчителя в рамките на шест месеца,
изтекли много преди цесията, цесионерът следва да понесе риска от
противопоставяне на възражението за погасяване на отговорността на поръчителя.
Упражняване на права по авалирана от такъв поръчител
ценна книга е в непримиримо противоречие с изискванията на добросъвестността.
Отделно от това,
както се установи при съвкупната преценка на писмените документи и експертното
заключение по осчетоводените данни при първоначалния кредитор (цедент и
ремитент), обявените в справката размери и падежи съответстват на договорени
нови условия по кредитната сделка, с които съществено е променен видът на
ползваното кредитиране. Индивидуализацията на прехвърления дълг по счетоводната
справка на цедента е в явно противоречие с установения в предадения от него кредитен
договор падеж на 20.04.2017г. и е налагало на приобретателя да предприеме
проверката за осчетоводяването на дълга(аналогична на възложената на вещото
лице), при която биха се изяснили своевременно фактите, оповестени в хода на
настоящия процес. Съдът отчита и клаузата в чл. 1 ал. 3 и 4 от кредитния
договор, възлагаща на страните задължение за ежегодно актуализиране на оценката
за кредитоспособност и необходимостта от изрично произнасяне на кредитора като
условие за револвирането в следващ годишен период. При такива условия, за да
възприеме като действащ в полза на длъжника пълния десетгодишен срок,
приобретателят на кредитора е следвало да издири предвидените ежегодни
разрешения за револвиране или анекси.
Именно такова е
споразумението между страните, подписано след изтичане на първия годишен
период. С него кредиторът е лишил клиента си от револвирането и е договорил
стандартен кредит с падежи, настъпващи ежемесечно. Този погасителен план е
приложен преди цесията и въз основа на него са били осчетоводени прехвърлените
задължения. Затова и цесионерът, респективно в качеството му и на джиратар, не
може да е добросъвестен по отношение на факта на променените падежи. Отчетен от
най- късния възможен момент на изискуемост по плана (а не от по-ранен обявен от
цедента в справката момент на просрочие на цялата
главница), общият давностен срок за вземането по кредита е изтекъл на
20.06.2018г. Според установената съдебна практика не следва да се допуска чрез менителнични сделки императивните правила на закона за
погасителна давност да бъдат заобикаляни, като за тази цел правата на
недобросъвестният приносител на ценна книга са ограничени по чл. 465 от ТЗ,
когато тя обезпечава погасени по давност задължения (Решение № 319 от 8.01.2019
г. на ВКС по т. д. № 2985/2017 г., II т. о., ТК). В случая не само
поръчителската отговорност е преклудирана, но и давността по обезпечения с
поръчителството главен дълг е изтекла след цедирането
на вземането, но категорично преди упражняване на правата по ценната книга от
джиратаря.
Извън това,
самото съдържание на постигнатото споразумение за изменението на условията по
кредита изключва правата на поемателя по гаранционния запис. Дори и да не се приеме,
че промяната на начина на ползване и погасяване на главницата е толкова
съществена, че да промени вида на кредитирането(чрез обективна новация на основанието на дълга), няма никакво съмнение, че
кредиторът е приел да замени получената вече ценна книга с друга, чийто
реквизити да съответстват на новите падежи и допълнителното ново лично
обезпечение. След това съглашение не може да има никакво съмнение, че
предходното действие на издадената по-рано ценна книга е отпаднало и ползването
й от частния правоприемник е несъвместимо с добросъвестността.
В заключение
претенцията спрямо авалиста се оказва неоснователна и следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По претенция за разноски:
При този изход от делото, пасивният ответник следва да поеме половината
от направените от ищеца разноски, а горницата остава в тежест на кредитора.
Ищецът следва да понесе и разходите по активната защита на ответника С..
Ищецът е представил доказателства за заплатена държавна такса от
746.67лв, която съответства именно на половината от общо внесена за разглеждане
на исковете, след приспадането на зачетената сума, заплатена при подаване на
заявлението за издаване на заповедта. Разноските по възложената от съда
експертиза са направени само за защита срещу възраженията по каузалното отношение,
поради което и не са причинени от пасивна защита на осъдения търговец и не
следва да му се възлагат. Представителството на юрисконсулта налага
възстановяване на разходи на работодателя му в размер, нормиран в чл. 25 ал.1
НЗПП. Съдът определя хонорар в максималния размер от 300лв, за цялостната
защита по делото, характеризиращо се с усложнена фактическа обстановка след
разширяване на предмета на доказване с преюдициялно
отношение и правна сложност на комбинирани абсолютни и относителни възражения.
От този максимален размер съдът възлага половината на осъдения ответник. Така
общият размер на разходите, дължими от търговското дружество и подлежащи на
компенсиране в полза на ищеца възлиза на 896.67лв.
Ответниците са били общо представлявани от един адвокат, но
възнаграждението му е уговорено само от ответника С.. Списъкът на тази страна
се изчерпва само с вземане на адвоката за предоставена безплатна адвокатска
услуга. Представен е договор с удостоверено безплатно представителство в
хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.(л.145) и декларация
от възложителя за получено безплатно обслужване от адвоката. С оглед установената съдебна практика
(определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК) при
липса на оспорване на съвпадащите волеизявления на страните по договора за
правна помощ, съдът следва да приеме за установена материалната затрудненост на
страната като основание за договарянето на безплатната услуга. В случая
насрещната страна не е възразила по възможностите на ищеца да заплати услугата
по защита в исков процес, а и доказателства за ограничени финансови възможности
и влошено здравословно състояние са били разгледани от съда по повод
освобождаването на същата страна от задължение за внасяне на разноски.
Минималният размер за адвокатска услуга, според интереса предявен с исковата
молба, възлиза на 1650лв по методика на чл. 7 ал. 2 от НМРАВ. Този минимален
размер следва да бъде присъден пряко на адвокат П., представлявал ответника по
отхвърлената претенция пред настоящата инстанция.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по сметка на
съда следва да бъдат събран и остатък от авансирани от бюджета разходи в размер
на 300 лв за възнаграждение на експерт(по допуснатата
само по иска срещу авалиста експертиза), назначена по възражения на страна,
освободена от авансово внасяне на разноски. Тази част също следва да бъде
възложена на ищеца, предявил
неоснователния иск (чл. 78 ал.6 ГПК).
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЮНИТРАНС 1”ООД, ЕИК103319538, гр. Варна ул. Карамфил бл.34 вх. 3 ет. 2 ап. 3, представлявано от управител Ю.Н.С., да заплати на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ"ЕАД, ЕИК130550702, гр. София, ул. „Мария Луиза" №100, ет. 3, представлявано от изп. директори П.и В. по банкова сметка *** „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД с IBAN ***:
37 333,52 лв.(тридесет и седем хиляди триста тридесет и
три лева и петдесет и две стотинки), представляваща главница по запис на
заповед, издадена на 20.04.2007г в гр. Варна в полза на Българска пощенска
банка АД за сума от 40 000лв, платима на предявяване, ведно със законна лихва върху присъдената
главница, считано от 07.08.2020г до
окончателно плащане на присъдената сума, на осн.чл. чл. 538 ал.1 вр. чл. 463 ал.1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД,
896,67 лв.(осемстотин деветдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки), представляваща разноски за внесена такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на тази основателна част от съединени
претенции, на осн.чл.78 ал. 1 и ал.8 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на законната лихва от дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ЧГД 4924/20г. на
ВРС до предявяването на ценната книга за плащане чрез връчване на искова молба.
ОТХВЪРЛЯ предявен от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ"ЕАД, ЕИК130550702, гр. София,
ул. „Мария Луиза" №100, ет. 3, представлявано от изп.
директори П.и В. срещу Ю.Н.С., ЕГН ********** ***, за присъждане на СЪЩАТА СУМА, претендирана
като СОЛИДАРНО задължение на авалист по същия запис на заповед, ведно със
законна лихва считано от подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ЧГД 4924/20г. на ВРС до
окончателно плащане, на осн.чл. 485 ал.1, вр. чл. 465 ТЗ.
ОСЪЖДА „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ"ЕАД,
ЕИК130550702, гр. София, ул. „Мария Луиза" №100, ет. 3, представлявано от изп. директори П.и В. да заплати на адвокат П.К.П. ЕГН**********
***, сумата 1650лв (хиляда шестстотин и петдесет лева), представляваща
възнаграждение за безплатно предоставена на ищеца Ю.Н.С. адвокатска услуга за
процесуална защита по неоснователния иск, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ"ЕАД, ЕИК130550702, гр. София, ул. „Мария
Луиза" №100, ет. 3, представлявано от изп.
директори П.и В. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - гр.Варна в Централна
кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC ***, IBAN ***, сумата от 300 лв (триста лева),
представляваща авансирани от бюджета разходи за допусната експертиза по
доказване на неоснователната претенция, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ"ЕАД, ЕИК130550702, гр. София,
ул. „Мария Луиза" №100, ет. 3, че следва да представи доказателства за
заплатената присъдена сума, като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в
сила на решението, в полза на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен
лист, като в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна
лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните, чрез пълномощници, със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД