Р Е Ш Е Н И Е
№ 260779
гр.Пловдив, 29.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на трети ноември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД №
6414/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000565 от
24.09.2020г., издадено от И. Д. Ц., на длъжност *** на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на „ТАКСИ-1-2023“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив. ***, на основание чл.105, ал.1 от
Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 200 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.34, т.2, пр.1 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999г. за таксиметров
превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. В този смисъл посочва, че в АУАН и наказателното
постановление не е посочена както датата на извършване на нарушението, така и
мястото, посочени са датата и мястото, на които е извършена проверката. Още
поддържа, че в случая липсва изброяване на нормативните разпоредби,
регламентиращи изискванията към съдържанието на пътните книжки, а само е
изброено какво не е попълнено в пътната книжка. Също сочи, че липсата на
посочени дата и място на нарушението съставлява нарушение разпоредбите на
чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Отделно от същото предлага да бъде
приложен реда на чл.28 от ЗАНН, като случаят бъде преценен като маловажен такъв
по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив не
изпраща представител, в писмено становище предлага жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи, че нарушението
е установено по безспорен начин, АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление отговарят на законовите изисквания, още случая не
може да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено като обосновано, правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като макар и подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът също намери, че последната жалба е подадена в предвидения от
чл.59, ал.2 от ЗАНН седем дневен срок за обжалване, от връчване
препис от наказателното постановление, предвид следното:
Съгласно приложеното
известие за доставяне с щрих код № ИД PS 4000 02FUQJ 5, препис
от обжалваното наказателно постановление е връчен на 30.09.2020г.. От
последното известие за доставяне се установява още, че същата пратка е
предадена на лицето „К. К.“, която има качеството на „***“ -
съгласно отразеното. Предвид това, липсват каквито и да е доказателства
въпросното лице „К. К.“ да е длъжностно лице, натоварено да поема
книжата по смисъла на чл.180, ал.5 от НПК, приложим в случая съгласно чл.84 от ЗАНН. Следва да се посочи, че изцяло в тежест на въззиваемата страна е да
представи всички доказателства относно извършеното връчване на препис от
наказателното постановление, включително и за качеството на лицето, получило
същото. Ето защо и доколкото такива доказателства не се сочат, до съдът следва
да приеме, че липсва връчване на препис от наказателното постановление на
жалбоподателя. Предвид това, настоящата жалба следва да бъде преценена като
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
При извършване на комплексна проверка на дружество „ТАКСИ-1-2023“
ЕООД, ЕИК:********* в началото на месец септември 2020г., свидетелят Х.Й.Ч. – в
качеството му на *** при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
Пловдив установил, че същото дружество, в качеството му на превозвач, не било
осъществило контрол върху попълването на пътна книжка серия А №
233/02.09.2020г., а именно – не бил попълнен правилно пътен лист № 100, като не
била попълнена датата, името на водача, начален час, краен час и дата на
приключване на пътния лист. Същевременно, за същата дата имало регистриран
таксиметров превоз, видно от приложения към пътния лист № 100 на пътна книжка
серия А № 233/02.09.2020г. дневен финансов отчет № 0867, издаден от електронен
таксиметров апарат ЕСО 25771 с фискална памет № 46082771 от 18.12.2019г. от
15:41 часа.
С оглед на горното, на 10.09.2020г.
свидетелят Ч. съставил АУАН с бланков номер 275967 от 10.09.2020г. срещу
дружеството жалбоподател „ТАКСИ-1-2023“ ЕООД, ЕИК:********* за нарушение на
л.34, т.2, пр.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на
транспорта, който АУАН бил съставен в присъствието на *** на дружеството, който
го подписал, като посочил възражения. Въз основа на същият акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Х.Й.Ч.,
който помни случая, описва извършената проверка и сторените при същата
констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показания на
свидетеля Ч. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема
последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране
извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на
акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – оригинал на пътна книжка серия А №
233/02.09.2020г., приложен по делото, от който се установява, че в пътен лист №
100 не е попълнена датата, името на водача, начален час, краен час и дата на
приключване на пътния лист; още от приложения към същия пътен лист № 100 дневен финансов отчет №
0867, издаден от електронен таксиметров апарат ЕСО 25771 с фискална памет №
46082771 от 18.12.2019г. от 15:41 часа се установява, че на 18.12.2019г. е регистриран
таксиметров превоз.
При това не се установява горната фактическа обстановка да е
спорна между страните, като описаниете в АУАН и наказателното постановление
факти по същество не се оспорват от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от
така представената Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя следва от
разпоредбата на чл.92, ал1, от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП. При съставянето
на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което„ТАКСИ-1-2023“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив. *** е нарушил
разпоредбата чл.34, т.2, пр.1 от Наредба №
34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от
министъра на транспорта – за това, че на 18.12.2019г., в гр.Пловдив, като превозвач, не е
осъществило контрол върху върху правилното попълване на пътната книжка серия А
№ 233/02.09.2020г., доколкото в която не бил попълнен правилно пътен лист №
100, като не била попълнена датата, името на водача, начален час, краен час и
дата на приключване на пътния лист.
Следва още да се посочи, че напълно правилно дата на нарушението
се отнася към тази на регистрирания таксиметров превоз от 18.12.2019г., а
неговото място, предвид самия характер на нарушението, изразяващ се в
бездействие на юридическо лице, може да бъде отнесено само и единствено към
седалището на последното – гр.Пловдив.
В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не е посочена както датата на извършване на нарушението, така
и мястото, посочени са датата и мястото, на които е извършена проверката. В
АУАН, както и в наказателното постановление съвсем ясно е отразено, че датата и
мястото на нарушението е 18.12.2019г., в гр.Пловдив, както и в
обстоятелствената част на същите ясно е оказано, че последната дата е тази на
регистриран таксиметров превоз от 18.12.2019г. Никъде в АУАН или наказателното
постановление не се твърди или сочи датата на проверката, която няма отношение
към самото нарушение.
На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че
в случая липсва изброяване на нормативните разпоредби, регламентиращи
изискванията към съдържанието на пътните книжки, а само е изброено какво не е
попълнено в пътната книжка. Не съществуват подобни нормативни разпоредби, които
да бъдат „изброени“ в АУАН и наказателното постановление, доколкото реквизитите
пътния лист не са описани в отделни разпореди, а е налице единствено образец на
пътния лист, Приложение към Наредба
№ 34 от 06.12.1999г. за таксиметров
превоз на пътници. Ето защо и не съществува друга възможност за актосъставителя
и административнонаказващия орган да опишат нарушението, освен последователно и
изчерпателно да посочат какво не е попълнено във въпросния пътен лист, както е
и сторено.
Също не може да бъде споделено и възражението за нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо
се в липсата на посочени дата и място на
нарушението, доколкото и както вече бе посочено – мястото и датата на
нарушението са съвсем ясно посочени в АУАН и наказателното постановление.
Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.34,
т.2, пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.
за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта.
Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената
опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай. Основания случая да бъде счетен за маловажен по същество не излага и
самия жалбоподател.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание
с тежестта на нарушението, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.105, ал.1 от Закона за
автомобилните превози, за процесното нарушение е предвидено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева. В случая законодателят е
предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред.
първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 36-0000565 от
24.09.2020г., издадено от И. Д. Ц., на длъжност *** на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на „ТАКСИ-1-2023“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив. ***, на основание чл.105, ал.1 от
Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 200 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.34,
т.2, пр.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на
транспорта.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.