Решение по дело №525/2011 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

        Номер   909                          Година   27.07.2011                 Град   С.З.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми юни                                                                                  Година 2011 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар: С.Ч.                 

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 525 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно съединени първоначални искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК, и насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

 

Ищецът Н.Б. твърди в исковата си молба, че притежавал г. и и. гражданство, а по професия бил строителен инженер магистър по управление на отпадни води, с втора магистърска степен по икономика на развитието. Притежавал над 20 г. професионален опит в работа с международни организации, между които СБ, ЕС, ЕИБ, О., в различни държави и региони, като експерт и старши съветник. В момента работел в П.т. като съветник към М.в.к.у. и бил член на екипа за преговори по проблемите на водите между правителството на И. и П. а.. Запознал се с ответницата през последната седмица на януари 2009 г. по време, когато работил като регионален координатор по проекти за сътрудничество финансирани от ЕИБ в региона на Б. и Р.. По това време същата работила в нощен клуб „А." като сервитьорка. След като се запознали, започнали да излизат по заведения, като между тях за кратко съществували и интимни отношения. Второто идване на ищеца в С.З. се осъществило в края на март 2009 г., като разбирайки, че бил тук, ответницата започнала отчаяно да го търси по телефона, както и в жилището, в което живеел  тогава, но в същия ден той нямал възможност да се види с нея, защото бил изморен от дългото пътуване от Р. до С.З.. Вечерта се срещнали в заведението, където работела и тя го информирала, че вероятно е бременна. На въпросът й, какво да прави с бебето, той учудено я попитал какво имала предвид, а тя му е казала, че се чудела дали да го махне или задържи. Ищецът категорично настоял тя да задържи бебето, тъй като неговият морал и разбирания не позволявали противното. След това я поканил да живеела в жилището, което обитавал под наем, в което в същото време живеел и негов приятел - П.Е., гражданин на И.. По време на бременността ищецът осигурявал на ответницата 600 евро ежемесечно, за да покривала потребностите си и да се чувствала спокойна, износвайки бебето им. Същият плащал наема за апартамента, всички комунално - битови разходи, включително и наетата домашна помощница. Детето се родило на *** г., а след като бил известен от ответницата за раждането му, ищецът незабавно пристигнал в Б., за да го види. Извършил всички действия по припознаването му, поради което фигурирал като негов баща в съставения за раждането му акт. През първите три месеца след раждането му същият идвал в С.З. на всеки две-три седмици и оставал при детето в продължение на поне три дни. В края на януари 2010 г. отново пристигнал, за да бъдел с детето си, но виждайки го то се разплакало. При тази нормална за едно малко дете реакция ответницата започнала да се кръсти и прави знаци все едно, че детето видяло някакъв демон, което се повтаряло всеки път, когато ищецът бил с него - тя започвала да се кръсти, да му се кара и да му казва да се маха. Всичко това ищецът много тежко изживял, като по всякакъв начин се опитвал да й обясни, че бил баща на детето, а не някакъв измислен от нея демон или злодей. Истинското и неподправено негово желание било да има близки отношения с детето си, да се грижел за него и да го виждал как израствало. За да създадял по - близки отношения с него ищецът напуснал високоплатената си работа и останал да живее в С.З., което драстично намалило доходите и възможностите му за развитие на кариерата. Започнал да работи единствено по ден-два в месеца, предоставяйки консултантски услуги. Много по-силно било неговото бащинско чувство и желанието му да бъдел заедно с детето си, но всичко това останало неразбрано и неоценено от ответницата. В този период ищецът окончателно разбрал, че двамата с нея не можели да създадат семейство и да бъдат заедно. Установил, че тя била безкрайно суеверен и мнителен човек, в допълнение на което през цялото им кратко съвместно живеене той трябвало да приготвя сам храната или пък да осигурява готова от ресторанти, за да можели да се хранят. Почистването в къщата било грижа на наетата от него чистачка. Около Великденските празници на 2010 г., при опитите му да поговорел сериозно с ответницата по темата, обяснявайки й, че суеверията й били малко прекалени и безсмислени, тя му казала, че бебето плачело винаги, когато било с него, тъй като бил правел странни неща с него. В допълнение добавила, че всички чужденци били странни и в този смисъл различни и ненормални. Възмущението и огорчението на ищеца от отношението й към него, и обидата, били безкрайно силни. От този момент той решил да бъде далеч от ответницата, защото имала различно, необичайно и много странно мислене по отношение на чужденците и най-вече лично към него. На 13.05.2010 г. се върнал на предишната си работа, без в нито един момент да преставал да изпълнява задълженията си на родител на детето. Всеки месец му плащал 500 евро издръжка, отделно от което 400 евро за комфортното жилище, в което ответницата живеела и го отглеждала. Това били суми, чиито размери далеч надхвърляли обичайния размер на присъжданата и изплащана издръжка на дете в днешните икономически и социални условия в страната. Получавайки подобни суми и бидейки обезпечена по този начин с жилище и средства, ответницата не само можела да посреща потребностите на детето, но осигурявала един доста добър стандарт на живот и за самата себе си. Независимо от това същата била недоволна и заявявала на ищеца, че искала да й бъде плащана месечна издръжка в размер на 2500 лева. Ищецът бил отговорен родител и като такъв предприел и допълнителни действия, за да осигури израстването, развитието и бъдещето на своето дете, като му открил депозит в Х.б., по който ежемесечно внасял средства за бъдещото му образование, отделно от което сключил в полза на това си дете и застрахователна полица с вноска от 100 евро месечно, обезпечаваща в пълна степен медицинското му лечение. Ищецът бил християнин, като в периода от 13.05.2010 г. до 05.08.2010 г. се опитвал да обясни на ответницата, че било добре да кръстят детето им, което искал да се случи в Г. или И., където били неговите роднини, които до този момент не били виждали никога бебето на живо, но ответницата му заявила, че който от роднините му иска да види детето, трябвало да дойде в Б., което отново било много болезнен удар за ищеца. Той й изпратил съобщение, с което я уведомил, че през август ще дойде за четири дни в Б., за да бъдел с детето, но когато пристигнал в С.З. установил с безкрайна болка и учудване, че жилището било затворено, а ответницата с детето заминала при родителите си в Д., което поставило ищеца в изключително тежко положение да не знаел причините, поради които всичко това се случвало. В следващите дни независимо, че плащал сериозен наем за апартамента, се наложило той да пренощува в хотел, тъй като нямал ключ за жилището. Същият информирал полицията за случващото се, невъзможността да се видел с детето си и лишаването му от достъп до жилището, което бил наел. През времето, в което бил в полицията, съседи информирали ответницата за случващото се и тя се върнала в С.З. с бебето в наетото жилище. Тогава ищецът й звъннал по телефона с молба да дойде с приятел и да вземел бебето със себе си поне за час, но тя първоначално отказала, а после   настоявала задължително да бъдела с него. В крайна сметка ищецът успял да се види с детето в присъствието на ответницата и то за съвсем кратко време, след което отново напуснал страната и се върнал към своята работа. Един месец по – късно дошъл отново в С.З., за да подготви и направи кръщенето на своето дете. Наложило се неговите роднини и близки да пътували от Г., И. и Ш., за да присъстволи на събитието, а родителите на ответницата, въпреки отправената им покана, категорично отказали да присъстват на кръщенето на детето и на празника, организиран след това по този тържествен повод, което било крайно неприемливо и обидно за ищеца. Бабата и дядото на детето не дошли въпреки, че никога не били имали проблеми лично с ищеца, а дори и да знаели за съществуването на такъв между него и ответницата, нямало да се опитат да помогнат или да окажели някакво съдействие. Напротив, през цялото време оказвали подкрепа и поощрявали ответницата да ограничавала достъпа на детето до неговия баща и по възможност детето да нямало никакви контакти с другия си родител. Ищецът бил изключително отговорен като човек и родител. Въпреки огромните разстояния, на всеки 6-7 седмици си идвал в С.З., за да бъдел с детето си и да се грижел за неговото израстване и развитие. По онова време, както и сега, бил изключително загрижен за начина, по който същото било възпитавано, тъй като капацитетът и възможностите на ответницата да се грижела добре за детето им и да го възпитавала правилно, били твърде ограничени. По цял ден била съсредоточена да гледа единствено чалга по телевизията, което било неприемливо въпреки, че ищецът се опитвал да й обясни, че детето им имало потребности да гледало и различни детски програми, с която цел той закупил огромен LCD телевизор и домашно кино за него с анимации и други подходящи филми, но ответницата не проявила никакъв интерес към това му начинание. Възмущение будели и други нейни вредни навици, както и начинът, по който се грижела за собственото си дете. Ищецът ставал свидетел на рани по лицето и краката му в периода, когато започвало да прохожда, тъй като очевидно му липсвали достатъчно грижи и надзор от страна на майката. Нещо повече. Същото било водено от ответницата в клуб „А." през деня, в задимената му обстановка, което било крайно неприемливо за разбиранията и културата на ищеца, и за здравето и възпитанието на детето. През август 2010 г. ищецът дълбоко разочарован и огорчен от действията на ответницата и непрекъснатото й желание да му пречуля да виждал детето си, взел решение да потърси правата си, както и тези на собственото му дете, чрез сезиране на компетентния съд. Въпреки огорчението и афектираността му, все пак преценил, че било полезно и морално да осигури още една последна възможност на ответницата, за да успеели да постигнат едни балансирани и отчитащи интересите на всички страни отношения, които най-вече да бъдели от полза и в интерес на правилното развитие и израстване на детето им в една благоприятна за него среда. След като изминал обаче оттогава един значителен период, за ищецът станало кристално ясно, че това не можело да се случи, поради което сезирал съда с исковата си молба, за да потърсел защита на нарушеното си право на лични отношения с детето, както и на правото му то да имало свой баща. Същият не възразявал упражняването на родителските права по отношение на детето М.С. Н. Б., с оглед цялостната преценка на съда и наличие на предпоставките за това, да бъдело предоставено на ответницата, при която да бъдело определено и местоживеенето на детето им. Както подробно описал по-горе, същият работел по програми и проекти в различни държави и региони по света,като в същото време бил отговорен родител, безкрайно привързан към детето си и като такъв имал желание да участва непосредствено в пълноценното му развитие и израстване. Очевидно било, че трайно установилата се съдебна практика, която определяла режимът на лични отношения на отсъстващия родител с детето през всяка първа и трета или пък втора и четвърта седмица от месеца, била неприложима и неподходяща в случая и не била в състояние да отчете потребностите и възможностите на ищеца, както и най-вече да послужела за осигуряване на интересите на неговото дете. Поради това в случая било необходимо възприемането на един по-гъвкав и нестандартен подход при определяне на режима на лични отношения, който действащия СК позволявал, с оглед което моли да му се определи следния режим на лични отношения с детето: да имал право да го взема със себе си през последните 8 календарни дни от всеки втори месец, след влизане в сила на съдебното решение, като вземането на детето да ставало от дома на майката, където било определено и неговото местоживеене, и съответно връщането му отново там, както и втората половина от Коледните и Великденските празници и 30 календарни дни през лятото, което време да не съвпадало с ползването на платения годишен отпуск на майката. По отношение на размерът на дължимата се издръжка ищецът предлага на съда да бъдел определен в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство, като за целта бъдели отчетени потребностите на детето от една страна, възможностите на лицето, което следвало да я заплаща от друга, както и най-вече обичайните размери на заплащаната издръжка за дете на сходна възраст, установили се в съдебната практика. Като отговорен баща ищецът бил готов и в състояние да обезпечавал потребностите на собственото си дете, но възразявал срещу възможността плащането на издръжка на същото да се превръщало във възможност за ответницата да черпела ползи от това за себе си и по този начин да се обогатявала неоснователно. Разпоредбата на чл. 127а, ал.1 от СК постановявала, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решавали по общо съгласие на родителите, но между страните не съществувало разбирателство и общо съгласие по отношение на възможността детето им да пътува в чужбина. Ищецът притежавал г. и и. гражданство, като в тези две държави били неговите роднини и близки, с които той основателно държал детето да имало контакт и да познавало. Като негов баща ищецът настоявал същото да познавало неговия кръг от роднини, да говорело езика му, да познавало културата и бита му. Ответницата и детето поддържали непрекъснат контакт с роднините и близките на последната, живеещи в  Д., а те имали роля във възпрепятстването на личните отношения и контактите на ищеца с това негово дете. За разлика от ответницата, ищецът бил лишен от всякаква възможност да взема със себе си детето им, когато се прибирал в И. или Г., да го запознаел със своята майка и своите роднини и близки. Самият той считал, че имал това право и бил убеден, че детето трябвало да познава езика, културата му, неговите роднини и близки. От страна на ответницата по делото обаче, липсвало съгласие да бъдели издадени необходимите лични документи на детето им, свързани с възможността му да пътувало в чужбина и на още по-силно основание налице било противопоставяне то да бъдело извеждано извън границите на страната. След допуснатото по искане на ищеца изменение в петитума на иска за определяне на лични отношения с малолетното дете, искането по първоначалните искове е да се определи следния режим на лични отношения на ищеца с малолетното му дете М.С. Н.Б. - същият да има право да взема със себе си това дете през последните осем календарни дни от всеки втори месец, след влизане в сила на съдебното решение, като вземането на детето да става от дома на майката, където да бъдело определено и местоживеенето му и съответно връщането му да се осъществявало отново там, както и през втората половина от Коледните и Великденските празници и 30 календарни дни през лятото, несъвпадащи с ползването на платения годишен отпуск на майката, а в случай, че съдът не уважал това му искане – да определи следния режим на лични отношения на ищеца с малолетното дете на страните – всяка първа и трета или всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспИ.е при бащата, след влизане в сила на съдебното решение по този въпрос в сила, като вземането на детето да става от дома на майката и да бъде връщано пак там, както и втората половина на Коледните и Великденски празници, и 30 календарни дни през лятото, несъвпадащи с отпуска на майката, като с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК съдът да се произнесял относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и издръжката му с оглед на всички факти и доказателства, установени по делото, както и да се заместело липсващото съгласие на ответницата и да бъдело разрешено подаването на молба за издаването и получаването на паспорт на детето само със съгласието на ищеца, като негов баща и да бъдело разрешено пътуването на детето в чужбина придружавано от неговия баща, в рамките на определения му със съдебното решение режим за лични отношения с него. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК същият не е подал отговор на насрещната искова молба на ответницата, какъвто е подал след изтичане на този срок, който му отговор поради това съдът не може да вземе предвид. В тази насока чрез пълномощника си същият заема в съдебно заседание становище, че предявените от ответницата насрещни искове по чл. 127, ал. 2 от СК били допустими, а този за издръжката на детето прекомерен.

 

Ответницата Б.П.П. заема становище, че първоначалните искове били допустими и частично основателни, като ги оспорва в частта, в която се иска определяне на режим на лични отношения на ищеца с детето за осем каледнарни дни от всеки втори месец, както и през втората половина на Каледните и Великденските празници, и да се замести липсващото й съгласие и разреши издаването на паспорт на детето и пътуването му в чужина придружено само от ищеца, като счита, че на същия следвало да се определи режим на лични отношения с детето им в нейно присъствие, а исковете му за издаване на паспорт на детето и извеждането му в чужбина само с негово съгласие да се отхвърлят, като неоснователни и й се присъдят сторените по делото разноски с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в подадена от пълномощника й писмена защита. В срока за отговор същата предяви против ищеца насрещни искове, които съдът прие за съвместно разглеждане с първоначалните, по които искове ответницата твърди в насрещната си искова молба, че с ищеца нямали сключен граждански брак, но имали фактическо съжителство, от което било родено на *** г. детето им М.С. Н.Б., което той припознал. От януари 2011 г. били фактически разделени и тя сама упражнявала родителските права, всъщност и преди това, поради дългите и чести отсъствия на ищеца от страната. Когато се разделили детето било на една година, но не познавало баща си, а тъй като било непрекъснато при нея и тя се грижела за него, между нея и това дете имало създадена силна емоционална връзка. През периода, когато съществувала все още връзка между страните, от раждането на детето до края на 2010 г. ищецът виждал детето само няколко пъти за два – три дни, което било недостатъчно за възникване на емоционална връзка между него и това дете. За времето от три месеца, когато бил останал в Б., поради проблеми в работата си в Кипър, той отделял не повече от 15 минути на ден за детето, за което никога не се бил грижил дори за час, затова били основателни съмненията й дали въобще можел да се грижи за това дете. Той се дразнел, че то предпочитало майка си, което било обяснимо. Недоволството му стигнало дотам, че взимал детето от нея и се заключвал в стая с него, за да не му пречел никой на контакта. Чували се обаче крясъци, защото не можел да спре плача на детето. Това му отношение още повече отблъсквало последното от бащата му и то започнало да изпитва страх в негово присъствие. Агресивното му поведение към детето щяло да се отрази негативно на физическото и психическо здраве на това дете. Откакто били разделени, ответницата не била възпрепятствала свижданията на ищеца с детето, само искала да бъдели в нейно присъствие, заради спокойствието на детето, макар и от разстояние. Счита, че ищецът нямало да може да се грижи за детето, а и нямал родителски качества за това. При нея имало добри условия за отглеждането му. Нейните родители я подпомагали в ежедневието. Създала била нормална семейна атмосфера и детето било обградено с много любов. Счита, че било в негов интерес тя да упражнявала родителските права върху него, а и ищецът в исковата молба не предявявал искане за упражняването им. Тя получавала доходи в размер на 240 лева – месечно, плюс детските добавки в размер на 35 лева, а ищецът получавал доходи в размер около 5000 евро, което й било известно лично от него, поради което можел да участва с по – голям дял в издръжката на детето им. Насрещното искане е да се предостави на ответницата упражняването на родителските права върху малолетното дете на страните и се определи при нея местоживеенето му, като се осъди ищецът да му заплаща чрез нея ежемесечна издръжка в размер на 1000 лева считано от 01.02.2011 г. Претендира за разноските по делото.

 

            Дирекция „Социално подпомагане” С.З. и Дирекция „Социално подпомагане” Д., редовно и свеевременно призовани, не изпащат представител, като с представени социални доклади заемат писмено своето становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в настоящото производство.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

По предявените първоначален и насрещни искове по чл. 127, ал. 2 от СК

 

            Страните не спорят, а се установява и от социалните доклади, преценени в съвкупност с показанията на свидетелите Б., М. и П., че ищецът и ответницата не са сключвали граждански брак. Запознали се в края на януари 2009 г. в заведение „А.” в С.З., в което ответницата работела като сервитьор по трудов договор за неопроделено време, видно и от социалния доклад на ДСП – Д.. По това време ищецът работел като регионален координатор по проекти за сътрудничество финансирани от Е.и.б. в региона на Б. и Р., поради което имал наето под наем жилище в С.З., на ул. --, в което отсядал при  престоите си в града, видно и от социалния доклад на ДСП – С.З.. След като излизали зедно в продължение на около две седмици, ищецът заминал във връзка с работата си в Р.. При завръщането си ответницата му съобщила, че е бременна. Ищецът й предложил и тя се прместила да живее в наетия от него апартамент в града, наемът за който продължил да плаща ищецът, заедно с възнаграждението на наета от него домашна помощница – свидетелката М., която почиствала това жилище два пъти седмично, видно и от нейните показания. На *** г. се родило и детето на страните - М.С. Н.Б., което ищецът припознал (л. 13). От края на януари до първата десетдневка на май 2010 г. ищецът престоял в Б. и страните живели заедно с детето им в С.З. в наетото от ищеца горепосочено жилище. Последното страните сменили на 17.04.2010 г., от когато заживели в друго жилище в града на -- наето с договор за наем от 16.04.2010 г. сключен с наемодателите от ответницата. И за това жилище обаче страните не спорят, че месечният наем отново плащал ищеца. От социалните доклади и показанията на разпитаните по делото горепосочени свидетели се установи по делото още, че и по време на бременността на ответницата, и след раждането на детето на страните до края на януари 2011 г., ищецът ежемесечно осигурявал и средства в размер на 500 евро за издръжка на детето и ответницата. През периода на съжителството на страните от януари до май 2010 г. между тях се породили спорове относно възпитанието и храненето на детето им и поддържането на домакинството, които продължили след това и през време на краткотрайните им срещи през следващите няколко месеца, обусловени отново от работата на ищеца в чужбина, този път в П. територии по сключен на 12.05.2010 г. с немска фирма граждански договор за извършване на консултанска дейност и съпътстващи мерки за изграждане на ВиК система в същите територии, финансирана от Правителството на Г. чрез Б.р.. Поради тези спорове страните се разделили в края на януари 2011 г., когато ответницата напуснала наетото жилище в С.З., на -- и се установила да живее с детето в дома на родителите си в Д., а ищецът продължил да плаща наема на същото жилище въпреки, че от раздялата на страните до 30.05.2011 г. се прибирал в него само при кратките си престои в страната поради това, че за същия период е продължил да живее в П. територии във връзка с работата си по посочения договор като съветник към министреството на водите и комуналните услуги и член на екипа за преговори по проблемите на водите между правителството на И. и П. а., видно от социалния доклад на ДСП – С.З. и представените от пълномощника му и неоспорени от ответницата писма на Генералното консулство на Г. в Й. и на ръководителя на посочения проект към Б.р. (л. 86-89, 105 и 123-124). Така от края на януари 2011 г. до приключване на устните състезания страните живеят разделени. През този период ищецът не е плащал издръжка на живеещото с ответницата в дома на родителите й в Д. малолетно дете, с което се срещнал веднъж при престоя си за три дни през май 2011 г. в С.З. (св. П. и Б.).    

 

Съдът не кредитира, тъй като не са непосредствени и са нелогични, доколкото се градят в тази им част само на разказаното й от ищеца и не се подкрепят от останалите доказателства - показанията на свидетелката Б. в частта им, в която установява, че ответницата настройвала детето против ищеца, като му казвала да не отива при него, защото бил „демон и от този сорт такива приказки”. Съдът не кредитира и показанията на свидетелката М. в частта им, в която установява, че на два пъти, първо когато детето било на 4-5 месеца, а след това когато „нямало още годинка”, ищецът се затворил с него в стаята си в съвместно обитаваното с  ответницата жилище под наем в С.З., на --, като въпреки, че плачело, той не го успокоил, а не допуснал в стаята да го успокоят продължително време и тази свидетелка и ответницата, че ищецът пиел антидепресанти, че нямало случаи да се заиграе с детето, с което не говорел, както и че през май-юни на миналата година не осигурил средства за издръжка на детето, защото в тази им част показанията на тази свидетелка са нелогични, лишени от непосредственост, непоследователни и вътрешно противоречиви. Първоначално кетгорично заявява, че ищецът се затворил два пъти с детето в стаята си, когато плачело и не го успокоявал, като не пуснал в същата да го успокоят и ответницата и тази свидетелка, след което напълно непоследователно, вътрешно противоречиво и нелогично на горното продължава, че всъщност ищецът не се бил заключвал в посочената стая с детето при тези два случая, а само затворил вратата след себе си, а при почукванията на същата свидетелка отговорил с „не” и въпреки, че последната не видяла през затворената врата какво той прави вътре с детето решила, че не го успокоявал, защото не се чувала никава реч, а само хлипането на детето. Очевидно е, че в тази им част показанията на тази свидетелка са лишени не само от непосредственост, доколкото същата не е видяла през затворената врата дали ищецът не успокоява детето, примерно като го люлее на ръце без да му говори, но са и напълно нелогични, доколкото е нелогично при един такъв описван от същата свидетелка продължителен плач на това дете стигащ до хлипове, майка му да не влезе въобще в незаключената стая, за да го вземе и успокои, нещо повече, нелогични са и показанията на тази свидетелка, че след посочените от нея излизания на ищеца от същата стая с детето, не майка му – ответницата, а тази свидетелка го взела на ръце, за да го успокоява при все, че по-нататък в показанията си същата сочи, че работа й всъщност не е включвала въобще гледането на това дете, при което е нелогично то да я познава, респективно тя да го е успокоявяла, след като не е давала показания да го е гледала въобще някога преди това. Първоначално категорично заявява, че имала наблюдения, че ищецът пиел антидепресанти, след което напълно непоследователно и вътрешно противоречиво на горното продължава, че всъщност не го видяла да ги пие, а само да влизал в стаята си с чаша вода, в която имал куфарче с лекарства, които не може да посочи, но на едно от тях прочела листовката, която била на български, но наименованието му също не може да посочи, от която разбрала, че се предписвало при силна депресия и оттам си направила извод, че той употребявал антидепресанти. Първоначално категорично заявява, че не знае чужди езици, след което напълно непоследователно, вътрешно противоречиво и нелогично на горното продължава, че ищецът говорел на детето на английски език, като по нейни спомени думите му били само „М.С., папа” и не повече от 5 минути се бил заигравал с детето. След това напълно непоследователно, вътрешно противоречиво и нелогично и на горното продължава, че нямало такива случаи, когато ищецът да подавал нещо да се заиграе с детето, а след това, че „той не говорел с М.С., просто казвал „Б., В., чао…”, след което напълно противоречиво и на горното продлъжава, че „… искам да кажа, че когато съм ходила в техния дом, той почти винаги излиза Н. и затова няма впечатления, какво е отношението му към детето, извън посочените горни два случая, тъй като в останалите, когато аз отида, той се изкъпва и излиза”. Същата свидетелка освен това сама признава, че показанията й, че ищецът не осигурил издръжка на детето си през май-юни 2010 година не са непосредствени, а се градят само на разказаното й от ответницата.

 

Съдът не кредитира, тъй като са непоследователни, вътрешно противоречиви, изолирани и лишени от непосредственост и показанията на свидетелката П. (майка на ответницата) в частта им, в която установява, че по време на бременността на ответницата ищецът й изпратил само два пъти по 1000 лева за издръжка, че на 18.01.2011 г. я изгонил заедно с детето от квартирата им в С.З., че крещял на детето когато бил с него и при скайп – връзки със същото, че по време на връзката им ответницата живеела в постоянен страх, че имало периоди, когато последният не плащал издръжка на детето, когато живеели заедно с ответницата, че пиел антидепресанти, които смесвал с алкохол, че излизал винаги сам и се прибирал сам от ресторант, като веднъж се прибрал и пиян, че имал негативно отношение към българите, както и че същата свидетелка го чувала да казва, че ако вземе детето с него в чужбина, нямало да го върне повече в Б.. Показанията й, че по време на бременността на ответницата ищецът й изпратил само два пъти по 1000 лева за издръжка, както и че имало периоди, когато не плащал издръжка на детето когато живеели заедно с ответницата, противочерат на частичните признания на последната в обясненията й по реда на чл. 176 от ГПК по делото, според които само два месеца – юли и август 2010 г. ищецът не й е изпратил 500 евро месечно за издръжка през целия период на бременността й, а след това раждането на детето и до раздалята им, както и на извънсъдебните признания на ответницата пред изготвилите доклада социални работници при ДСП – Д., според които „докато са били в С.З. бащата е изплащал издръжка в размер на 500 евро месечно” (л. 99). Същата свидетелка сама признава при разпита й, че всички нейни показания, включително и тези, че на 18.01.2011 г. ищецът изгонил ответницата с детето от квартирата им в С.З., че по време на връзката им последната живеела в постоянен страх от него, че ищецът пиел антидепресанти, които смесвал с алкохол, че излизал винаги сам на ресторант и се прибирал сам, както и че имал негативно отношение към българите, са лишени от всякаква непосредственост и се градят само на разказаното й от ответницата. А показанията на тази свидетелка, че ищецът веднъж се прибрал пиян, че крещял на детето и при скайп – връзки с него, че имал негативно отношение към българите, както и че същата свидетелка го чувала да казва, че ако вземел детето в чужбина, нямало да го върне, са непоследователни и вътрешно противоречиви. Първоначално същата категорично заявява, че била виждала ищеца да употребява алкохол, веднага след което непоследователно и вътрешно противоречиво на горното продължава, че всъщност не го виждала да пие, а когато се прибирал леко пийнал и й казвал „синьора”, след което непоследователно и на горното продължава, че всъщност само една вечер на 20.04.2010 г. била останала в апаратмента им в С.З., когато към 12 и нещо се приблал ищеца леко пийнал, веднага след което непоследователно и вътрешно противоречиво и на горното продължава, че бил пиян. Първоначално дава категорични показания, че след кръщенето на детето тя през десет дена идвала в апартамента в С.З., за да помага на ответницата за детето, при които й престои чувала, как ищецът крещи на последното по скайпа, а ответницата му обяснявала, че то било възпитано и интелигентно, защото той я обвинявал, че неправилно се грижела за него, след което напълно непоследователно и вътрешно противоречиво на горното същата свидетелка продължава, че всъщност това било само един път, когато била чула ищеца да крещи на детето по скайпа, а за другите случаи ответницата й била споделяла. В тази им част показанията на тази свидетелка са и нелогични, доколкото е нелогично същата да е разбрала, че ищецът крещи на детето при посочената скайп връзка, след като сама признава в показанията си, че не е била в същата стая при последната и не знае английски език, а именно на последния дава показания, че се е осъществила същата връзка. Тази свидетелка сама признава, че от една страна показанията й за негативното отношение на ищеца към българите не са непосредствени, а плод на разказаното й от ответницата, а от друга, че показанията й, че чула ищецът да заявява, че ако изведял детето в чужбина нямало да го върне, не представляват въобще негово желание да откъсва това дете от родината му и неговата майка, като го установява да живее с него в чужбина.

 

Посочената непоследователност, вътрешна противоречивост, нелогичност и липса на непосредственост в показанията на свидетелите Б., М. и П. в посочените им части, в съчетание с близката родствена връзка на свидетелката П. с ответницата (нейна майка) - ги правят неубедителни и оправдават напълно недоверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност в същите части (чл. 172 от ГПК). В останалата им част показанията на тези свидетели съдът кердитира, тъй като са последователни и логични, и не противоречат, а се подкрепят и допълват от останалите доказателства. Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените първоначален иск за определяне на лични отношения на ищеца с детето и насрещни искове на ответницата за определяне местоживеенето, упражняването на родителиските права и издръжката на това дете, са доказани напълно в своето основание. Според нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК. Следователно, при тези искове съдът определя не само при кого от родителите да живеят децата им, но и кой от тях да упражнява родителските права по отношение на тях, режимът на лични отношения и издръжката им (чл. 127, ал. 2 от СК). Това е така, защото живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, като текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее. Поради това положението е идентично с това, като при развод, който извод следва и от самата норма на чл. 127, ал. 2, изр. 1 от СК, която препраща към тази на чл. 59 от СК и от обстоятелството, че извънбрачните деца не могат да се поставят в неравностойно положение в сравнение с брачните, а в случай на развод съдът служебно се произнася по всички тези въпроси и без искане на страните (чл. 59, ал. 2 от СК, така и Р № 669-1992 г.-II г.о. на ВС).

 

В случая по делото се установи, че от раждането на малолетното дете на страните до приключване на устните състезания, само ответницата е полагала и полага лични и ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието на това дете, поради което то следва да остане да живее при нея (така и р. II, б. “в” от ППВС № 1/1974 г.). Вярно е, че по делото не е установено някой от родителите му да има или да е имал престъпни или противообществени прояви, които да са създали отрицателен негов нравствен облик и лош пример за това им дете, нито пък да не притежава родителски и възпиталески качества добре да го напрявлява в живота, като му дава положителен пример и му внушава правилни постъпки. Вярно е също така, че по делото няма данни да е неподходяща и социалната среда, в която предстои да живее това дете при някого от родителите му, като е вярно и това, че ищецът разполага с по-добри от тези на ответницата материални условия на живот, доколкото получава възнаграждение от посечаната си работа в чужбина, значително надхвърлящо средната работна заплата за страната, която по данни на НСИ за първото тримесечие на 2011 г. е 671 лева. Но също така е вярно, че това дете е към датата на приключване на устните състезания на твърде ниска възраст от година и седем месеца, при която несъмнено се нуждае от непосредствена майчина грижа, която само ответницата може да му осигури (р. II, б. “ж” от ППВС № 1/1974 г.). Освен това по делото се установи, че силна емоционална връзка съществува само между ответницата и това дете, обусловена от ежедневните и непосредствени грижи, които последната му осигурява ежедневно с много любов и топлина още от раждането му, докато такава връзка няма изградена между това дете и неговия баща, поради ниската му възраст и честите и продължителни отсъствия на последния извън страната поради работата му в чужбина, в който смисъл, макар и това дете да познава кой е неговият баща дори на снимка, от който да не изпитва и никакъв страх, видно от показанията на свидетелите П., М. и Б., между него и ищеца не съществува емоционална връзка (р. II, б. “д” от ППВС № 1/1974 г.). Освен това само ответницата, за разлика от ищеца, е заявила и поддържа по делото, включително при изслушването й пред съда - искането си на нея да се предоставят за упражняване родителските права върху това дете, като се определи местоживеенето му при нея, което е указание за сериозната й загриженост и желание да изпълни родителския си дълг (р. II, б. “г” от ППВС № 1/1974 г.). Всички тези обстоятелства в съчетание с ниската възраст и женския пол на това дете, както и становищата в социалните доклади налагат само извода, че в интерес на това дете е да се определи местоживеенето му при ответницата по делото, като негова майка, на която да се предоставят за упражняване и родителските права върху това дете (р. II от ППВС № 1/1974 г.).

 

Това според чл. 59, ал. 2 от СК налага съдът да се определи и режим на лични отношения на ищеца със същото дете, който от една страна да тушира, доколкото е възможно, неблагоприятните последици от раздялата на родителите му, а от друга да осигури на това дете и възможност, да се вижда и общува с ищеца, като негов баща. Следва тук да се отбележи, че съдът не намира за установени твърденията на ответницата в отговора и насрещната й искова молба, че детето не познавало въобще ищеца като негов баща, а той да е имал агресивно поведение спрямо това дете, вследствие на което то да е изпитвало или да изпитва някакъв страх от него. Тези твърдения на ответницата следва да са приемат и за напълно опровергани от кредитираната част на покзанията на разпитаните по делото горепосочени свидетели, преценени в съвкупност със социалните доклади, според които детето не само знае, че ищецът е негов баща, но не изпитва от него и никакъв страх, нито пък е изявило до сега някаква друга проява на негативни чувства към него, като между тях липсва само изградена емоционална връзка, поради ниската възраст на това дете и дългите отсъствия на ищеца от раждането му от дома поради работата му в чужбина, които са довели до липсата на достатъчно дълъг личен контакт между тях, които да обуслови с времето изграждането на такава връзка. Поради това в социалния доклад на ДСП – С.З. са застъпени само евентуално, а не окончателно становища за подходящност/неподходящност на предложения от ищеца първоначално режим на лични отношения с детето в исковата молба и то не поради липсва между тях на емоционална връзка, както неоснователно поддържа пълномощника на ответицата в писмената му защита, а поради липсата на данни за еднаквост на възгледите на родителите на това дете относно възпитанието му, а не поради установен страх или психическа травма на същото дете от ищеца или пък, че не го познавало въобще, както несъстоятелно твърди ответницата (л. 106). Нещо повече. В същия доклад е посочено, че поради липса на проведена преди изготвянето му среща с детето, социалните работници не са и в състояние да дадат становище за емоционалната му връзка с някого от родителите му, а за последната в социалния доклад на ДСП – Д. е застъпено по същество само становището, че поради твърде ниска възраст това дете и почти непрекъснатите отсъствия от раждането му на неговия баща, то обективно много малко е общувало с него, поради което в този смисъл не го познава, защото между тях няма изградена емоционална връзка, а не че не познава въобще своя баща, с когото да не се е срещало и общувало въобще, както неосноваелно поддържа по същество ответницата. В този смисъл следва следователно да се схващат и двата социални доклада, а именно, че режимът на лични отношения между ищеца и малолетното дете следва да е такъв, че да съобразява неизградената все още емоционална връзка между тях, а не че предложеният от ищеца първоначално режим на лични контакти с това дете през последните осем календарни дни от всеки втори месец, втората половина на Коледните и Великденските празници и 30 календарни дни през лятото, несъвпадащи с отпуска на майката, е неподходящ въобще, както несъстоятелно поддържа пълномощника на ответницата в писмената му защита, защото в същитите тези доклади е посочена по същество и нуждата на това дете да поддържа лични контакти със своя баща, именно защото недостатъчните такива от раждането му до момента са обусловили по същество липсата на емоционална връзка между тях,    за изграждането на която следователно следва да се определи, но само в началото, такъв режим, който да не причинява дисконфорт у това дете, без обаче да се стига при определянето му до крайности, защото те несъмнено не ще способстват да се изгради между същото и баща му и в бъдеще, тази толкова необходима, но липсваща в момента емоционална връзка между тях, а последното също несъмнено не е в интерес на това дете. Доколкото при определяне режима на лични отношения на всяко дете с родителя, при когото то няма да остане да живее след раздялата, е от първостепенно значение интереса на детето, а в случая този на малолетното дете на страните налага да му се определи, но само в първите му години такъв режим на лични контакти на ищеца с него, който да позволи да се изгради необходимата емоционална връзка между тях, без обаче това да причинява дисконфорт у това дете, едновременно с което и да му позволи да се вижда и общува със своя баща, за да не го забрави, съдът намери, че в интерес на това дете е да определи до навършване на 7 - годишната му възраст следния режим на лични отношения на ищеца с него - последните осем календарни дни от всеки втори месец без преспИ.е при бащата, втората половина на Коледните и Великденските празници и 30 календарни дни през лятото, несъвпадащи с отпуска на майката, без преспИ.е при бащата, като се определи осъществяването на последния и в присъствието на майката на това дете, като защитна мярка по чл. 59, ал. 8, т. 1 от СК, защото именно с последната то има изградена силна емоционална връзка, поради което присъствието й при осъществяването му до 7-годишна му възраст ще способства това дете да се чуства сигурно и спокойно, което несъмнено е в негов интерес. Поради това съдът намери, че именно този режим на лични отношения на ищеца с детето следва да определи до навършване на 7 - годишна възраст на това дете, защото последният ще способства от една страна за изграждане на необходимата между същото и ищеца емоционална връзка, без да доведе до дисконфорт у същото дете, а от друга ще позволи реално осъществяване на същия режим и от страна на ищеца, за който по делото има данни, че живее и работи в чужбина, при което този именно режим на лични отношения с детето, неминуемо е по-подходящ и удобен и за ищеца и за самото дете. След навършване на 7 – годишната му възраст обаче, то предстои да тръгне на училище, при което няма да е в негов интерес да отсъства от учебни занятия по осем дни през всеки втори месец от годината. Освен това до навършване на тази възраст на детето ще бъде изградена и емоционалната връзка между него и ищеца, при което е ненужно след същата режима на лични отношения между тях да се осъществява в присъствието на ответницата. Поради това съдът намери, че този режим на лични отношения не е подходящ след навършване на 7-годишна възраст на детето, защото би се превърнал след нея от наложена по необходимост към момента от интереса на това дете и защитна мярка по чл. 59, ал. 8, т. 1 от СК за запазване на душевния му конфорт поради това, че все още няма изградена емоционална връзка със своя баща, в лишено от основание при израстването му в бъдеще ограничение, което въпреки наличие вече на изградена такава емоционална връзка между тях, ще продължи в бъдеще необосновано да ограничава личния контакт между това дете и баща му, не само поради липсата на преспИ.е при последния, но и поради предписаното осъществяване на същия режим в присъствието на ответницата. Ето защо съдът намери, че изцяло в интерес на това дете е да му се определи такъв режим на лични отношения на ищеца с него, който само в началото, до навършване на 7-годишната му възраст, да се осъществява без преспИ.е при последния и в присъствието на ответницата – последното като защитна мярка по чл. 59, ал. 8, т. 1 от СК, която обаче след изграждане на необходимата емоционална връзка между ищеца и това дете при навършване на 7-годишната му възраст, следва да отпадне в бъдеще, за да осигури на последното необходимите за изграждане на личността му - лични отношения с неговия баща и след раздялата на родителите му. Ето защо с оглед всичко изложено, за такъв съобразен с интереса на детото режим на лични отношения на ищеца с него, съдът намери следният: бащата да вижда и взема детето през последните осем календарни дни от всеки втори месец без преспИ.е при бащата, втората половина на Коледните и Великденските празници и 30 календарни дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, без преспИ.е при бащата, като този режим се осъществява в присъствието на майката до навършване на 7-годишна възраст на детето, а след това - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспИ.е при бащата, втората половина на Коледните и Великденските празници, и 30 календарни дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката (чл. 59, ал. 3 и ал. 8, т. 1, във вр. с чл. 127, ал. 2 и 4 от СК).          

 

По въпроса за издръжката на малолетното дете съдът съобрази от една страна нуждите му от такава, които определи съобразно обикновените условия на живот за него преди раздялата на родителите му, вземайки предвид възрастта му (т. 4 от ППВС № 5/1970 г.). От друга страна съдът съобрази и възможностите на родителите му да му осигуряват издръжка, които определи съобразно техните доходи, имуществено състояние и квалификация (чл. 143, ал. 1 от СК). В тази насока от представените социални доклади, писмо от 11.04.2011 г. до ищеца и признанията на пълномощника му в съдебно заседание се установи, че ищецът е работоспособен и има висше по степен образование със специалност строителен инженер магистър по управление на отпадни води, като има и втора магистърска степен по икономика на развитието. Същият има над 20 години опит в работа с меджународни организации, между които С., Е., Е.и.б. и О. в различни държави и региони като експерт и старши съветник. От 12.05.2010 г. до 30.05.2011 г. е работил и по граждански договор в П.т., като съветник към М.в.к.у. и член на екипа за преговори по проблемите на водите между Правителството на И. и П. а., по който договор до изтичането на срока му на действие на 30.05.2011 г., пълномощникът на ищеца призна в съдебно заседане, че послединят е получавал месечно възнаграждение от 5000 евро. Доколкото този признат от пълномощника му факт е неизгоден за ищеца, а по делото липсват доказателства, които да го опровергават, нещо повече, пред изготвилите доклада социални работници при ДСП – С.З. и ищецът е признал, че разполага с достатъчно добри доходи, както и че поддържа висок стандарт на живот, съдът намери за установено от това признание, че ищецът разполага с възможности да заплаща ежемесечна издръжка на своето малолетно дете в такъв размер, който се обуславя от нуждите му (чл. 175 от ГПК; т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). От социалния доклад на ДСП – Д. и представената от ответницата диплома за завършено висше образование се установява още, че същата е работоспособна и има висше по степен образование, с образователно-квалификационна степен бакалавър по специалността „счетоводство и контрол”, като работи по трудов договор за неопределено време на длъжност „сервитьор” във фирма „А.” ЕООД С.З., а в момента ползва отпуск по чл. 164 от КТ за отглеждане на детето на страните до 2 - годишната му възраст, през времетраенето на който отпуск получава парично обезщетение в размер на минималната работна заплата установена за страната, която в момента е 240 лева. Никоя от страните не е представила по делото декларация за семейното си и имотно състояние, в която да декларира какви доходи получава и имущество притежава. По делото липсват доказателства някоя от страните да има и друго ненавършило пълнолетие дете от реда на малолетното им, на което също да е задължена безусловно да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 и чл. 143, ал. 2 от СК). Доколкото по делото се установи в тази насока още, че от края на януари  2011 г. страните живеят разделени, в течение на който период малолетното им дете живее с ответницата, а от друга страна ответникът, чиято е тук според чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест, не представи доказателства да е плащал ежемесечна издръжка на това си дете и за този минал исков период от 01.02.2011 г. до подаване на 08.03.2011 г. на насрещната искова молба на ответницата в съда по делото, следва в случая съдът да определи нуждата на малолетното дете на страните от издръжка и присъди такава на същото и за този минал исков период от 01.02.2011 г. до 08.03.2011 г. съгласно нормата на чл. 149 от СК, както и за периода от подаване на 08.03.2011 г. на насрещната искова молба на ответницата в съда до настъпване на обстоятелства за изменяване или прекратяване на тази издръжка. Следва при определяне размера й да се вземе предвид и обстоятелството, че малолетното дете на страните живее и ще живее при своята майка, която е полагала и ще полага грижи за отглеждането и възпитанието му (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.).

 

С оглед всичко изложено и като взе предвид от една страна условията на живот на малолетото дете, които е имало преди раздялата на родителите му, а от друга, че и двамата му родители му дължат издръжка, а нуждата на последното от такава е показател за размера й, който не следва поради това да стимулира към обществено неполезен начин на живот, лукс или да дава възможност същата да се използва за цели извън самата издръжка, съдът намери, че в случая за задоволяване на нуждите от такава на малолетното дете на страните с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание е необходима и достатъчна общо сумата от 670 лева месечно, от която ответникът с оглед възможностите си може и следва да бъде осъден да заплаща на това си дете ежемесечна издръжка в размер на 402 лева считано от посочената минала дата 01.02.2011 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, а останалата част от сумата, до необходимите за същото дете общо 670 лева месечно, следва да се поемат от ответницата по делото, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. Поради това този насрещен иск на ответницата следва да бъде уважен до сумата от 402 лева месечна издръжка на малолетното дете считано от 01.02.2011 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК), а в останалата му част над тази сума до претендираната с този иск по-голяма от 1000 лева, същият следва да се отхвърли, като неоснователен.

 

По предявения първоначален иск по чл. 127а, ал. 2 от СК

 

Този иск съдържа две искания – разрешение за снабдяване на детето с паспорт само със съгласието на ищеца и разрешение детето да пътува в чужбина придружено от ищеца, като негов баща в рамките на определения му режим на лични отношения с това дете. И за двете искания законът изисква съгласието на двамата родители (чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД). При разногласие, когато родителите не могат да вземат решение, спорът се решава от съда по реда на чл. 127а, ал. 2 от СК.

 

В случая страните не спорят, а и ответницата призна при изслушването й по реда на чл. 127а, ал. 3 от СК, че не е дала съгласието си за снабдяване на детето им с паспорт и пътуването му в чужбина придружено от ищеца с мотив, че между него и детето няма изградена емоционална връзка, като поради липсата на конкакти между тях и ниската му възраст - то не го познавало. Поради това същата е отказала да даде съгласието си за издаване на паспорт на това дете и пътуването му в чужбина въобще, на което основание моли и съда да се отхвърли изцяло предявения от ищеца иск по чл. 127а, ал. 2 от СК за заместване на това й съгласие. Този пълен нейн пълен отказ обаче, ограничава правото на детето на страните по чл. 10, ал. 2 от Конвенцията за правата на детето (КПД) на свободно придвижване и напускане на страна въобще, което не е в негов интерес, а последният според чл. 3, ал. 1 от КПД и чл. 127а от СК е висшо благо и първостепенно ръководно начало при всички разрешения отнасящи се до деца, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилища, административни или законодателни органи. В този смисъл чл. 9, ал. 3 от КПД (Приета от ОС на О. на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., Обн. ДВ, бр. 55/1991 г., в сила от 03.07.1991 г.) императивно предвижда още да бъде зачитано правото на всяко дете, което е отделено от единия или от двамата си родители, да поддържа лични отношения и пряк контакт с всеки от тях редовно, освен ако това противоречи на висшите му интереси, а според чл. 10, ал. 2 от КПД освен при изключителни обстоятелства, всяко дете, чиито родители живеят в различни държави, има право да поддържа лични отношения и преки контакти редовно с всеки един от тях, за което има право да напуска, която и да е страна, включително и собствената си, и да се връща в нея, което негово право подлежи само на тези ограничения, които са съвместими с другите му права и са предписани от закона, като необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, здраве или морал, или правата и свободите на други лица (в този смисъл виж и Р № 686/10.07.2006 г., по гр.д. № 260/2006 г. на II г.о. на ВКС).

 

В случая по делото се установи от една страна, че родителите на малолетното дете живеят разделени от края на януари 2011 г., като живеят и работят в различни държави, доколкото ответницата живее понастоящем с детето в Д. при родителите си, а ищецът в Палестиниските територии, където работи, като има г. и и. гражданство, респективно е живял и има роднини в Г. и И.. От друга страна по делото липсват данни за наличие на ограничения предписани в закона (чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД) и съвместими с правото на детето на страните на свободно придвижване и напускане на страната, признато в чл. 10, ал. 2 от КПД. А след като е така и според чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД издаването на паспорт на това дете е необходима предпоставка то да упражни това признато му от закона право, ответницата не е имала основание да не даде въобще исканото й от ищеца съгласие за издаване на паспорт на това им дете. Нейният пълен отказ да му се издаде такъв паспорт без основание е ограничило и ограничава правото на това дете въобще да напуска страната, което очевидно не е в негов интерес. Поради това съдът намери, че предявеното първо искане по чл. 127а, ал. 2 от СК да се разреши издаването на такъв паспорт на това дете само със съгласието на ищеца е основателно и следва да бъде уважено.

 

Частично основателно е и второто искане по чл. 127а, ал. 2 от СК на ищеца за разрешаване на това дете да пътува в чужбина. Въпреки неоснователните доводи за противното в писмената защита на пълномощника на ответницата, по делото се установи, че детето на страните познава своя баща, с когото обаче няма изградена емоционална връзка поради ниската му възраст и липсата на достатъчен контакт между тях до сега поради продължителните отсъствия на ищеца от страната във връзка с работата му в чужбина. Такава силна емоционална връзка това дете има само с ответницата, която е негова майка. В този смисъл интересите на същото очевидно не диктуват да не му се разреши въобще да пътува чужбина, до каквото по същество е довел пълният отказ на ответницата да даде съгласието си за това, а диктуват да му се разреши да пътува в чужбина, но придружавано поради ниската му възраст от последната, като негова майка и законен негов представител до навършване на 7 – годишна му възраст, до когато следва да бъде изградена и нужната емоционална връзка между същото и неговия баща, а след навършване на тази възраст на детето – следва да му бъде разрешено да пътува в чужбина придружавано само от неговия баща, все в рамките на определения му с настоящото решение режим на лични отношения с това дете. Ето защо съдът намери, че отказът на ответницата въобще да даде съгласието си това дете да пътува в чужбина въпреки, че интересите му не диктуват това, е лишен от основание, ограничил е и ограничава правото на това дете по чл. 10, ал. 2 от КПД на свободно придвижване и напускане на страна въобще, което не е в негов интерес, който диктува то да има възможност да пътува в чужбина, където живее и работи неговият баща, за да се среща и осъществява личен контакт с него редовно в рамките на определения му режим на лични отношения, през който да има възможност да се запознае и с роднините му, които също живеят в чужбина, но да бъде придружавано поради ниската му възраст от неговата майка и законен представител до навършване на 7 - годишна възраст на това дете и изграждане през този период на нуждата емоционална връзка между него и баща му, след което при пътуванията му в чужбина следва да се разреши това дете да бъде придружавано само от неговия баща, защото интересите му диктуват това, а както се посочи и по-горе, те според чл. 3, ал. 1 от КПД и чл. 127а от СК – са висшо благо и първостепенно ръководно начало при всички разрешения отнасящи се до деца. Ето защо съдът намери, че следва да уважи частично предявеното от ищеца второ искане по чл. 127а, ал. 2 от СК и да разреши на малолетното дете да пътува в чужбина, но придружено от своята майка и законен представител до навършване на 7- годишната му възраст, а след това придружено от своя баща, все в рамките на определения му с настоящото решение режим на лични отношения с това дете, като в останалата му част, с която ищецът иска да се разреши на това дете да пътува в чужбина придружавано само от него и до навършване на 7-годишната му възраст, това му искане по този му истк следва да бъде отхвърлено, като неоснователно в тази му част.

 

При този изход на делото сторените от ищеца разноски по същото по първоначалните искове следва да се възложат в тежест на ответницата съразмерно с уважената им част или сумата от 470.83 лева, а сторените от последната разноски по делото по тези искове следва да се възложат в тежест на ищеца съразмерно отхвърлената им част или сумата от 25 лева, сторените от ответницата разноски по насрещните й искове следва да бъдат възложени в тежест на ищеца и ответник по тях съразмерно уважената им част или сумата от 144.12 лева, а сторените от последния разноски по тези искове следва да бъдат възложени в тежест на ответницата и ищца по тях съразмерно с отхвърлената им част или сумата от 99.67 лева, или в тежест на ответницата следва да се възложат сторените от ищеца разноски по делото съразмерно уважената част от първоначалните и отхвърлената част от насрещните искове или сумата от общо 570.50 лева, а в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответницата разноски по делото съразмерно уважената част от насрещните искове и отхвърлената част от първоначалните или сумата от общо 169.12 лева (чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК). В тежест на ищеца следва да бъде възложена и дължимата се държавна такса в размер на 594.96 лева върху определената издръжка на малолетното дете и за минало време (чл. 78, ал. 6 от ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

           

            ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете М.С. Н.Б. с ЕГН **********, при неговата майка Б.П.П. ***, с ЕГН **********.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете М.С. Н.Б. с ЕГН **********, на неговата майка Б.П.П. ***

 

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата Н.Б., роден на *** г., гражданин на Република Г. и Република И., с адрес за призоваване ***, с малолетното дете М.С. Н.Б. с ЕГН **********: бащата да вижда и взема детето през последните осем календарни дни от всеки втори месец без преспИ.е при бащата, втората половина на Коледните и Великденските празници и 30 календарни дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката Б.П.П. ***, без преспИ.е при бащата, като този режим се осъществява в присъствието на майката Б.П.П. *** навършване на 7-годишна възраст на детето, а след това - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспИ.е при бащата, втората половина на Коледните и Великденските празници и 30 календарни дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката Б.П.П. ***

 

ОСЪЖДА Н.Б. ***, да заплаща на малолетното си дете М.С. Н.Б. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б.П.П. ***, ежемесечна издръжка в размер на 402 (четиристотин и два) лева считано от 01.02.2011 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Б.П.П. ***, против Н.Б. *** иск за присъждане на издръжка на малолетното дете В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 402 лева месечно до претендираната 1000 лева месечно.

 

            РАЗРЕШАВА издаване и получаване на паспорт на малолетното дете М.С. Н.Б. с ЕГН **********, само със съгласието на неговия баща Н.Б. ***

 

РАЗРЕШАВА на малолетното дете М.С. Н.Б. с ЕГН ********** да пътува в чужбина придружено от неговата майка и законен представител Б.П.П. *** до навършване на 7-годишната му възраст, а след това придружено от неговия баща Н.Б. ***, все в рамките на определения му с настоящото решение режим на лични отношения с това дете, КАТО ОТХВЪРЛЯ този иск В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която се иска да се разреши на детето да пътува в чужбина придружено само от неговия баща и до навършване на 7-годишната му възраст.  

 

            ОСЪЖДА Б.П.П. ***, да заплати на Н.Б. ***, сумата от общо 570.50 лева (петстотин и седемдесет лева и петдесет стотинки) за направени по делото разноски съразмерно уважената част от първоначалните и отхвърлената част от насрещните искове.

 

            ОСЪЖДА Н.Б. ***, да заплати на Б.П.П. ***, сумата от общо 169.12 лева (сто шестдесет и девет лева и дванадесет стотинки) за направени по делото разноски съразмерно уважената част от насрещните и отхвърлената част от първоначалните искове.

 

ОСЪЖДА  Н.Б. ***, да заплати по сметка на Старозагорски районен съд, сумата от 594.96 лева (петстотин деветдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки) за дължима се държавна такса върху присъдената издръжка на малолетното дете.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: