Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. Перник, 29.09.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Наталия Симеоноваи с участието на прокурор Бисер
Ковачки от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа, докладваното от съдия
Силвия Д. КАНД № 159/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.В.С. с ЕГН ********** и адрес: ***,
чрез адв. К.И. ***, срещу Решение № 372/01.06.2022 г., постановено по АНД № 43/2022
г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 42-0003146/10.12.2021 г. на директора на РД „Автомобилна
администрация“ София, с което на М.В.С., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно
наказание глоба от 2000,00 лв. /две хиляди лева/ за нарушение по чл.18, т.5 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Оспорва възприетата от съда фактическата обстановка. Счита, че деянието
му съставлява евентуално извършено нарушение по чл.31, ал.1, предл. първо от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, но не и по чл.18, ал.5 от същата наредба,
както са приели актосъставителя, а после и наказващият орган. Твърди, че по
този начин, а и чрез непълното изписване на нормативния акт, чиято разпоредба е
нарушена, е накърнено правото му на защита, тъй като това е попречило да
разбере какво точно административно нарушение му се вменява като извършено.
Прави искане за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Жалбоподателят - редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Представлява се от адв. К.И., която поддържа жалбата и направените с нея
искания.
Ответникът по касационната жалба – директорът на РД „Автомобилна
администрация“ София - редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание. Същият е представил писмено становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки счита жалбата за
неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд –
Перник като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените
от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна, а съображенията са следните:
За да постанови обжалваният съдебен акт,
районният съд е приел за установено, че на 17.11.2021 г., около 10:40 ч., в гр.
Перник, на таксиметрова стоянка на ъгъла на ул. Юрий Гагарин и ул. Козлодуй, жалбоподателят
М.В.С., като водач на МПС – лек автомобил „Ситроен ЦЗ“ с рег. ****,
собственост на Р.Х., с трайно поставен върху покрива на автомобила и открит
знак „Такси“ и електронен таксиметров апарат с фискална памет, включен на режим
„свободен“, извършва таксиметров превоз на пътници /видно от фискални бонове/
без да притежава Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил,
установено чрез справка в информационната система на ИААА. Срещу С. е образувано административнонаказателно производство със
съставянето на АУАН серия А-2021, № 297368/17.11.2021 г. Актосъставителят приел,
че деянието му съставлява нарушение по чл.18, т.5 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ, тъй като като водач на лек таксиметров автомобил не
отговаря на едно от законоизискуемите изисквания по посочената разпоредба, а
именно: не притежава валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“
за съответната община, на чиято територията се извършват превозите /Приложение
№ 7/.
Въз основа на АУАН директорът на РД
„Автомобилна администрация“ София издал Наказателно
постановление № 42-0003146/10.12.2021 г., с което за извършено нарушение по чл.18,
т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози наложил на М.В.С. административно
наказание глоба от 2000,00 лв. /две хиляди лева/.
Съдът достигнал до извода, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяна на оспорения акт на процесуално
основание. Разгледал е и е обсъдил направените от жалбоподателя възражения и е
приел същите за неоснователни като подробно е изложил съображенията си.
След анализ на събраните по делото доказателства и при извършена проверка
относно правилното приложение на материалния закон, съдът приел, че описаното
деяние е извършено от лицето, сочено за нарушител, че установените по делото факти
покриват всички обективни и субективни елементи от състава на административното
нарушение по чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, поради което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно
и законосъобразно.
Относно законосъобразността и справедливостта на наложеното наказание
решаващият първоинстанционен състав е приел, че правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните, както и
че на жалбоподателя е наложено предвиденото в нея по вид и размер наказание,
което е определено в абсолютен размер, съответстващ на наложения такъв с
наказателното постановление – глоба в размер на 2000,00 лв.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение
е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното
му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Същото е
правилно.
Съображенията са следните:
Фактическата обстановка по делото е установена при
спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са писмени и гласни доказателства, относими
към факти, включени в предмета на доказване. Обсъден е приобщения
доказателствен материал. В решението е обективирана извършената от съда дейност
по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за
установени и доказателствата за това. Изложени са аргументи във връзка със
заявените оплаквания. При провеждане на съдебното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилен
и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че
административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите
го процесуални правила. Приложеният АУАН е съставен от компетентно за това лице
и съдържа всички законоустановени реквизити. Предявен е на нарушителя, подписан
е от него и е отбелязано, че същият има възражения срещу отразените констатации, но
такива не са постъпили в законоустановения срок. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган е
издал процесното Наказателно постановление № 42-0003146/10.12.2021
г. То е постановено в
изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е подписано от издателя.
Предвид установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка, съответстващ на закона е изводът на
Районен съд – Перник за осъществяване на състава на нарушението по чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Съгласно тази разпоредба, водачът
на лек таксиметров автомобил трябва успешно да е положил изпит по теми,
определени с тази наредба, и да притежава валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за съответната община, на чиято
територия се извършват превозите /приложение № 7/. Именно за липса на удостоверението, посочено във
второто предложение на разпоредбата, е наказан настоящият касатор. Последният
твърди, че по
делото не са събрани всички относими към спора доказателства за извършването на
нарушението, както и че фактическата обстановка е останала неизяснена и поради
това - установена неправилно. Тези му възражения не се приемат за основателни.
Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на
представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид
документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Едновременно
с това е отчел събраните свидетелски показания, съпоставяйки ги както помежду
им, така и с останалия доказателствен материал. Същият е дал възможност на
нарушителя да участва активно в производството, да изложи становището си по
казуса, да ангажира доказателства и така да реализира защитата си в пълен обем.
Въз основа на доказателствената
съвкупност, районният съд правилно е приел за установено, че касационният
жалбоподател е извършил описаното в наказателното постановление деяние, съдържащи
всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, поради което правилно и
законосъобразно срещу него е образувано административнонаказателно
производство, а впоследствие е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност и му е наложено съответното наказание по чл.93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози.
Последното е определено правилно по вид и размер и съответства на предвиденото
за конкретното нарушение.
Изцяло неоснователни са доводите на
касатора, че в момента на проверката не е осъществявал таксиметров превоз, а само се е намирал в автомобила,
който преди това бил управляван от друго лице и поради това той не бил извършил
вмененото му нарушение. Независимо,
че легалните определения по §1,
т.1 и 26 от ДР на ЗАвтП уреждат общественият превоз като такъв, осъществяван
срещу заплащане, то за установяване на тази дейност не е задължително да бъде
доказано реално извършено заплащане от клиент. Това следва непосредствено от
определението за „таксиметров превоз“ по §1, т.26 от ДР на ЗАвтП, според което водачите държат в
готовност МПС, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Съответно
на тази легална дефиниция е описаното в АУАН и НП, тъй като автомобилът е установен с поставен
знак „такси“, с включен електронен таксиметров апарат с фискална памет /ЕТАФП/ на свободен режим „зелено“. В този смисъл е и употребеният в АУАН, а
после и в НП израз „изчака за наемане на пътници“, идентичен по
смислово съдържание на „държи в готовност МПС“, поради което не е допусната
твърдяната в касационната жалба липса на мотиви, изопачаване или неправилно
търкуване на установените факти.
Съгласно чл.46 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ за таксиметровия превоз на пътници,
при преустановяване на работа водачът е задължен да постави на предното стъкло
вдясно на автомобила табела „Не
работи“ /приложение
№ 13/ и да свали или
закрие с калъф знака „такси“.
По аргумент от противното и като е престоявал на посоченото в АУАН и НП място, с поставен знак „такси“ и включен
ЕТАФП „зелено“ наказаното лице е извършвало „таксиметров превоз“ по смисъла на §1, т.26 от ДР на ЗАвтП, тъй като е
държало в готовност автомобила, в който се е намирало, за да изпълни пътуване
до определена от клиента цел. Тези фактическия действия на нарушителя
безпротиворечиво се установяват от събраните по делото доказателства.
Вменената за нарушена разпоредба на чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ урежда императивно задължение за
водача на лек
таксиметров автомобил да притежава валидно
удостоверение „Водач
на лек таксиметров автомобил“
за съответната община, на чиято територия се извършват превозите /приложение
№ 7/. Именно за липса на такова
удостоверение е наказан настоящият касатор, поради което поведението му е
квалифицирано като нарушение по посочената разпоредба. Обстоятелството, че
същият се е сдобил с Удостоверение № 1010423 не променя горните изводи, тъй
като то е от 31.05.2022 г., а нарушението е извършеношест месеца по-рано - на
17.11.2021 г.
Предвид
всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице
релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради
което и на основание чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на спора молбата на касатора за присъждане на направените по делото разноски е
неоснователна. Ответникът не е направил подобно искане, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 372/01.06.2022 г., постановено по АНД № 43/2022
г. по описа на Районен съд – Перни.
РЕШЕНИЕТО
Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/
2. /п/