№ 124
гр. Пазарджик, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. П.
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. П. Гражданско дело №
20205220103640 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба с предявен иск по чл.109 ЗС , както и
претенции по чл. 32 ЗС.
В исковата си молба / по предявен като насрещен иск в друго производство и
разделен за самостоятелно разглеждане на основание чл. 211 ал.2 ГПК / , както и в
допълнителните уточняващи молби и становища във връзка с указания на съда / ищецът В.
З. Г. ЕГН ********** от с. Г** чрез своят процесуален представител адв. М. П. , със съдебен
адрес : гр. Пазарджик, ул. „** твърди против Б. И. Г. ЕГН ********** от с. ** общ.
Пазарджик, чрез адв. В. К. от ПзАК , С. С. Г. ЕГН **********, от с. Гл** и М. С. С. ЕГН
********** с адрес : гр. Т** , че ищецът В. Г. е собственик по силата на Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 36, том V, дело № 2659/1998 г. на PC-Пазарджик - на втори
жилищен етаж, с площ от 90 кв.м. от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ
III-282, кв.26 по плана на с. г, както и на 1/2 идеална част от поземлен имот от УПИ III-282,
кв.26 по плана на с.г, с площ от 880 кв.м., а другата 1/2 идеална част от поземления имот от
УПИ III-282, кв. 26 по плана на с.г, с площ от 880 кв.м. е собственост на брат му с З. Г.,
който е собственик на първи жилищен етаж, с площ от 90 кв.м. от двуетажна масивна
жилищна сграда, построена в УПИ III-282, кв. 26 по плана на с. г. Твърди се, че предвид
правата си, които притежава ищецът е собственик на 1/2 идеална част от общите части на
жилищната сграда и 1/2 идеална част от дворното место. Твърди се още, че брат му с З. Г.
починал на 2**09 г., а негови преки законни наследници са съпругата му /ответницата/ Б. И.
Г., ЕГН ********** от с. г ул. **9, и децата му С. С. Г., ЕГН ********** от с. г, ул. ** и М.
С. С., ЕГН ********** от гр. **. Всички те притежавали по 1/3 идеална част от първи
жилищен етаж и предвид правата им притежават по 1/3 идеална част от общите части на
жилищната сграда и но 1/3 идеална част от дворното место.Прави се уточнение, че в
дворното место има построени два масивни гаража, като единият е собственост на ищеца, а
вторият на ответницата Б. Г. . Също има построена лятна кухня, в която ищецът живее и
ползва, а ответницата Б. Г. има пристройка до масивната жилищна сграда от около 40 кв. м,
която е с приземен етаж и първи етаж.Твърди се, след смъртта на брат му ответницата Б. Г.
1
през 2010 г. без негово съгласие поставила врата от телена метална мрежа, която заключва и
само тя има ключ за вратата, както и поставила телена метална мрежа, с която разделила по
нейно усмотрение дворното место. Като поставила вратата от телена метална мрежа ищецът
не можел да отиде до гърба на неговия си масивен гараж, не можел да го измаже отзад, не
можел да му сложи изолация за по-добро отопление, да си изградя комин за парно котле, с
което да отоплява етажа си. Твърди се, че с поставянето на врата от телена метална мрежа,
която заключва и само ответницата има ключ за тази врата, тя лишава ищеца от достъпа до
гърба на масивния му гараж негова собственост, който не може да ремонтира, като по този
начин го лишава от ползването на масивния му гараж по предназначение и го лишава в
пълен обем да упражнява правата си.В ИМ е инкорпорирана скица на телената метална
врата. Освен това ищецът твърди, че ответницата Б. Г. без негово съгласие през 2019 г. е
заключила една от избените стаи от около 30 кв.м. и по този начин е ограничи достъпа до
припадащите се на ищеца 1/2 ид.ч. площ от обитаемата част на избата, а в другите избени
помещения , които били отворени , тя си държала гараж и твърдяла , че те също са нейни. В
ИМ е инкорпорирана скица на стаите на избения етаж.
Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да отключи,
отвори вратата от телена метална мрежа осигуряваща достъп до дворното место зад
двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ III-282, кв.26 по плана на с. г или да ми
предаде ключа от същата, както и да осъди ответницата да отвори врата на избата,
осигуряваща достъп до стая от окото 30 кв. м. - втора врата в ляво при влизане в избата в
двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ III-282, кв.26 по плана на с. г или да ми
предаде ключа от същата.
Постъпила е и молба-становище от ищеца с вх. № 23627/10.12.2021 г., с която
изразяват становище по писмения отговор на ответницата и правят изменения и допълнения
на исковата молба. В исковата молба и в допълнителните становища / уточнения, ищецът
чрез своят процесуален представител поддържа и заявеното при същите обстоятелства
искане за осъществяване на спорна съдебна администрация , като се моли съда да
разпредели ползването на общите части – подпокривно пространство – таван и изба в
жилищна сграда с идентификатор **.2 , както и да разпредели ползването на съсобствения
им поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с. г. Уточнява / в молба / становище вх.
№ 23627/1012.201 г. – на л. 84 от делото / , че предявява иска по чл. 109 ЗС само по
отношение на ответницата Б. И. Г. , а претенцията по чл. 32 ЗС заявява и поддържа против
всички ответници. Сочи доказателства. Претендира съдебно –деловодни разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от адв. К. , които от името
на своята доверителка Б. Г. , поддържа възражения по редовността на исковата молба и
допустимостта на съединяването на иск по чл. 109 ЗС с претенция по спорна съдебна
администрация по чл. 32 ЗС. По негаторния иск оспорва фактическите твърдения на ищеца ,
като поддържа , че телената мрежа, с която е разделено дворното място и телената врата
към нея е изградена през 2014 г. по решение и със средства на покойната майка на ищеца - т
Г., а ответницата само е помагала при изграждането. Към този момент т Г. е притежавала
доживотно вещно право на ползване върху целия имот-запазено изрично в н.а. за покупко-
продажба № 36/16.06.1998 г. , а нейните синове В. (настоящия ищец) и наследниците на с (Б.
Г., С. Г. и М. С.) са притежавали само т.н.” гола собственост”.Твърди се, че до момента на
поставяне на тази ограда, ответницата и свекървата са били в близки отношения и са
работили общо част от двора, но поради появили се дрязги с другата снаха (съпругата на
ответника), т Г. е разделила двора по начина по който е сметнала за необходимо. На
практика съсобствениците са встъпили в правата си едва след като на 31.12.2017 г. т Г.
починала. Що се отнася до избеното помещение от 30 кв. м., се поддържа, че през 2019 г.
ищецът премахнал входната врата на тази стая и зазидал отвора към нея откъм общия
2
коридор, след което заявил на ответницата да ползва тази стая самостоятелно като си отвори
друг вход откъм двора. След разправии, ищецът доброволно възстановил входната врата на
помещението и лично предал ключа за него на ответницата , но в същото време, ищецът
предприел друго фактическо преустройство в избената част - предмет на исковата молба по
която е образувано и висящо към този момент гр.д. № 2695/2020 г. на ПзРС. Ответницата
оспорва иска като първо го намира за недопустим, евентуално и като неоснователен по
същество.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата М. С. С. чрез
особения й представител, с който изразява становище по допустимост на иска. Не възразява
да се приемат представените писмени доказателства с ИМ, както и да се допуснат до разпит
исканите свидетели и назначаването на СТЕ. Не предявява доказателствени искания.
В настоящото производство е съединена за общо разглеждане и произнасяне с
едно решения претенция , по която първоначално е било образувано гр.д. № 3459/ 2022 г.
по описа на ПзРС , с правно основание чл. 32 ЗС от Б. И. Г. против В. З. Г., М. С. С. и С. С.
Г.. В исковата молба се поддържат доводи , че между страните е съсобствена сграда с
идентификатор **.1 , находяща се в дворната част на поземлен имот с идентификатор ** с
площ от 29 кв.м. Поддържат се твърдения, че тази сграда е построена в съсобствения
недвижим имот и на основание чл. 92 ЗС собствеността върху същата следва собствеността
върху земята, поради което се моли съда да извърши разпределение на реалното ползване на
тази сграда / състояща се от три отделни помещения, като изрично се заявява съгласие,
ползването да бъде разпределено така, че за Б. Г., С. Г. и М. С. да бъде определен един общ
реален дял.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника В. З. Г.
, в който същият чрез своят процесуален представител не е оспорил изложените в исковата
молба обстоятелства за възникнала съсобственост, като признава , че тази постройка ,
представляваща самостоятелна сграда с предназначение лятна кухня, не е била включена в
нотариалния акт за дарение . Поддържа, се че тази сграда е била построена преди много
години от родителите на страните и се ползвала основно от тях, но след тяхната смърт и
най- вече след смъртта на тяхната майка през 2017 г. ответникът В. Г. бил направил
значителни подобрения в сградата със собствени труд и средства. От друга страна ,
предявява насрещна претенция по чл. 32 ЗС , с която се моли съда да извърши
разпределение на реалното ползване на извършена без строителни книжа в съсобствения
недвижим имот пристройка от два етажа , всеки един от около 30-40 кв.м. , като първия етаж
от пристройката е изградена от избения етаж, а втория етаж е долепен до първия жилищен
етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор **.1 по КККР на с. г.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК , ответницата Б. Г. е оспорила като недопустимо
и неоснователно искането за реално разпределение на пристройката към жилищната сграда ,
като се излагат твърдения, че тази пристройка не се подчинява на режима на чл. 92 ЗС , а на
97 ЗС , поради което не съществува като самостоятелен обект , а има несамостоятелно
значение и е част от главната вещ / първи жилищен етаж/.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор и от назначения от съда особен
представител на ответницата М. С. , в който се поддържа, че претенциите по чл. 32 ЗС са
3
допустими и основателни, с изключение на тази за определяне на реалното ползване на
пристройка към първи жилищен етаж , като се поддържа,че тази пристройка е
присъединена към този етаж и няма самостоятелно значение.
Не е постъпил писмен отговор от ответника С. Г. , който редовно призован в открити
съдебни заседания – не се явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание , представляваните страни – лично и чрез процесуалните си
представители поддържат своите доводи – респективно възражения.
Предвид събраните по делото доказателствата , съдът намира следното:
Не са спорни между страните следните обстоятелства , които се установяват и от
представените писмени доказателства , че те са съсобственици по силата на нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 36 / 1998 г. и наследствено правоприемство/ удостоверение
за наследници изх. № УН -1517/ 12.08.2020 г. / на недвижим имот – дворно място с
идентификатор ** по КККР на с. г , общ. Пазарджик с административен адрес : с. г, общ. **
, както и на построената в този имот двуетажна жилищна сграда **.2 със застроена площ от
117 кв.м. Не е спорно , а и от представения като писмено доказателство титул за
собственост , от приложените скици/ схеми , както и от заключенията / основно и
допълнително / на допусната по делото СТЕ , се установява , че построената в съсобствения
недвижим имот жилищна сграда е в режим на етажна собственост , тъй като ищецът и
ответниците / при общо равни права помежду им / са собственици на отделни обекти в
сграда/ съответно втори и първи жилищен етаж/ , поради което и не е спорно също така , че
при същите права / по 1/ 2 ид.ч. за ищеца и 1/ 2 ид.ч. общо за ответниците / те са собственици
, както на дворното място , така и на общите части от жилищната сграда / таван и изба/.
Също така от горните доказателства се установява безспорно , че в дворното място е
построена самостоятелна сграда с идентификатор 15028.501.1. със застроена площ от 29
кв.м. – едноетажна с предназначение – селскостопанска сграда. За тази постройка не се
спори , че е построена в имота още по времето на общите на страните наследодатели и не се
оспорва, че същата е съсобствена при същите права.В момента се ползва от ищеца В. Г.,
който не оспорва тези факти, като поддържа само , че след 2017 г., в тази постройка /
състояща се от три помещения, той е извършил значителни подобрения. Тези твърдения
обаче нямат отношения към правопораждащите факти за възникналата съсобственост , а
следва да се преценят от съда във връзка с поддържаното искане за предоставяне за ползване
в реален дял на В. Г.. От заключенията на ВЛ Г. безспорно се установява, че сградата с
идентификатор **.1 е на един етаж с обособени два самостоятелни обекта с два външни
входа към дворното място – складово помещение с полезна площ от 9,83 кв.м. и помещение
за живеене , състоящо се от стая , коридор, баня и тоалетна с полезна площ от 18,98 кв.м.
По същество не е спорен и друг факт, а именно че в имота има изградена пристройка
, която е прилепена към избения и към първи жилищен етаж. Страните не оспорват, че тази
пристройка е построена и се ползва от ответниците , а от заключенията на ВЛ Г. се
установява, че първото ниво на пристройката е прилепено към избения етаж на сградата и
представлява вкопана в земята изба със самостоятелен вход от към дворното място с
4
полезна площ от 7,65 кв.м. ,а второто ниво е санитарно- битово помещение с площ от 13,54
кв.м. и представлява спомагателно помещение с обслужващо предназначение , което е
функционално свързано с жилищните помещения на първия етаж , собственост на
ответниците.
Освен посочените по-горе обстоятелства, от основното и допълнително заключение
на вещото лице Г. , които съдът кредитира изцяло , като компетентно изготвени и
неоспорени от страните , се установява още, че избата на жилищната сграда е с полезна
площ от 72,51 кв.м. и съществува във вида , в който е построена сградата в следните
помещения : общо стълбище с полезна площ от 7,95 кв.м. , преходно помещение – салон с
полезна площ от 14,21 кв.м. , помещение от север с полезна площ от 12,35 кв.м. ,
помещение от юг с полезна площ от 16,90 кв.м. , две свързани помещения с преход и
полезна площ от 21,10 кв.м. Пак според заключението на вещото лице / основното / ,
металната врата на двора , разположена от югозападния ъгъл на жилищната сграда е с
ширина от 1,60 л.м. и през нея ищецът може да отиде до гърба на масивния си гараж , ако
тази врата е отворена. Кладенеца в двора е разположен на 8,63 л.в. в посока юг от
жилищната сграда към дъното на имота и се ползва за септична яма от ищеца. До тази яма
не може да се стигне , ако металната врата е заключена. Вещото лице е изготвило проекти за
определяне на реалното ползване и тези проекти са два – за ползването на поземления имот
и по един за ползване на избата, на тавана като обща част с полезна площ от 87,82 кв. , на
пристройката и на стопанската сграда – предмет на настоящите претенции. Приложени са
към заключенията скици.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е разпитана като свидетел
съпругата на ищеца п с Г. , която в показанията си поддържа, че в имота има металната
мрежа и металната врата, поставени от ответницата Б. Г. , още приживе на нейната свекърва
– още през 2014 г. Ответницата Г. поддържа, че металната врата е постоянно заключена и те
не могат да достигнат до кладенеца. Вратата била поставена през времето, когато нейният
съпруг се намирал в и и сега се държала заключена от ответницата Г.. Свидетелката
поддържа, че през годините все пак синът на ответницата Г. им отключвал когато го
помолели, но от около 2 години и той спрял да им отключва вратата. Освен това нямали
достъп до гърба на своя гараж, тъй като искали да го измажат. От друго място не можело да
се мине към кладенеца , а ответницата не дава ключ от вратата. Къщата имала избен етаж и
те двамата с ищеца си сложили бурканите в една от трите стаи, но ответницата им казала ,
че тя е чужда и затова те пък се принудили да си заградят и да си направят стая в салончето
на избата. Свидетелката поддържа, че ответницата била заключила едната от стаите, която
била с площ от около 30 кв.м. Другите стаи не били заключени, но и в тях имало багаж на
ответницата и на нейния син.
Не е спорно и се установява, че с влязло в сила съдебно решение ,
постановено в предишен между страните процес / по гр.д. № 2695/2020 г. по описа на ПзРС
и въззивно решение по гр.д. № 605/ 2021 г. по описа на ПзРС – недопуснато до касационно
обжалване / е бил осъден ищеца В. Г. да премахне паянтова постройка – гараж изпълнена
5
от дървена конструкция с площ от 13,34 кв.м. , както и да премахне преграждаща стена от
тухлена зидария и вградената в нея дървена врата , в коридора на избения етаж. Отхвърлен
е иска на Б. И. Г. В. З. Г. да премахне ограда от метална мрежа , закрепена на 11 бр. метални
колове , изградена от лицето към дъното на парцела.
При наличие на така установената фактическа обстановка , съдът приема
следното от правна страна.
По предявения от В. З. Г. против Б. И. Г. негаторен иск с правно основание чл.
109 ЗС. Претенцията обхваща твърдения за два акта на противоправно поведение, за които
се твърди , че ограничават правото на ищеца да ползва съсобствената вещ в обем
съответстващ на правата му, а именно – ответницата не му осигурява достъп през
заключената метална врата / заключва и отказва да даде на ищеца ключ/ и на второ място –
не осигурява достъп на ищеца до стая от около 30 кв.м. / по схемата на ищеца стая Б- 2 /
също заключва и отказва да даде на ищеца ключ/.
С предявяването на иска по чл. 109 ЗС против ответника , който е съсобственик
ищецът може да иска защита срещу всяко фактическо действие от негова страна , с което
този съсобственик му пречи да упражнява в пълен обем правата му в съсобствеността.
Разпределението на доказателствената тежест по този иск указва , че е необходимо ищецът
не само да докаже, че е собственик на имота и че в този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие, но и че това въздействие на ответника създава за ищеца пречки
за ползване на собствения му имот по-големи от обикновените.
В настоящия случай доказателствата са безспорни и съвпадат изцяло с насрещните
твърдения и доводи на страните , които установяват , че ищецът и ответницата по този иск
са съсобственици на поземления имот , в който е поставена заключената метална врата ,
както и на избения етаж , тъй като този етаж е обща част от жилищната сграда,в която при
режим на етажна собственост двамата имат права на собственост върху самостоятелни
жилищни обекти. По делото са събрани гласни доказателства. Разпитана е като свидетел
съпругата на ищеца, чиито показания преценени с оглед евентуалната й заинтересованост
от изхода на спора при спазване правилата на чл. 172 ГПК , но и предвид липсата на други
доказателства , които да ги опровергават – съдът кредитира в частта в който те се подкрепят
и от данните съдържащи се в заключението на ВЛ Г.. По същество ответницата не оспорва ,
че действително отказва да осигури достъп на ищеца през металната врата в двора , като я
заключва и отказва да даде ключ и на ищеца. От показанията на свидетелката и от
заключението на експерта пък се установява, че с тези свои действия, ответницата пречи на
ищеца да има достъп до тази част от двора в който е изграден кладенец, който пък той
ползва за септична яма на жилището си. Вещото лице е категорично, че при заключена
врата , ищецът няма друг достъп до тази част от имота. Няма достъп и до задната стена на
гаража на ищеца / с идентификатор 501.381.4 /. Тези безспорно установени по делото факти
дават основание на съда да приеме , че исковата претенция в тази й част е основателна и
следва да се уважи, тъй като действително с тези свои действия ответницата ограничава и
смущава упражняване на правата на собственост от ищеца в пълен обем. Не така стои
6
въпроса с втория пункт от исковата претенция , а именно – неосигуряване на достъп до едно
от избените помещения, за което също не се оспорва , че е заключено от ответницата. Не е
доказан безспорно втория елемент, а именно – че с тези свои действия ответницата пречи
или ограничава правата на ищеца в съсобствеността. Свидетелката твърди , че ответницата е
заключила избена стая от около 30,00 кв.м./ представляваща помещение Б- 2 според схемата
на ищеца в уточнителното му становище /, но според неоспореното заключение на експерта
и приложената към него скица това помещение е с площ от 21,10 кв.м. Освен това според
заключението на експерта в избения етаж има още две помещения с обща площ от 29,25
кв.м. , за които страните не оспорват, че тези помещения са отключени и достъпът до тях не
е ограничен за ищеца. Твърдението на свидетелката в нейните показания, че в тези
помещения синът на ответницата / другия съсобственик / държи свои вещи - също не
доказват по един категоричен начин , че именно със заключването на горното помещение от
страна на ответницата са ограничени правата на ищеца в обем надхвърлящ ограниченията на
съществуващата съсобственост. Впрочем, в снимковия материал представен към едно от
становищата на ищеца е видно , че едно от избените помещения е чисто и празно и само в
една малка част има поставени вещи, за които не се установява , кой ги е поставили или
държи. Тъй като съдът не може да основе своите изводи на предположения , следва да
приеме за недоказан предявения негаторен иск в тази му част – и съответно да го отхвърли.
По претенциите за осъществяване на спорна съдебна администрация с правно
основание чл. 32 ЗС. Съдът е изложил доводи относно безспорно установените между
страните факти , а именно – съсобственост върху поземления имот и и върху общите части
на сградата в режим на етажна собственост – таван и изба. Страните на спорят , а и
доказателствата по делото са такива / нот. акт и удостоверение за наследници / , че правата
на страните в съсобствеността са в следния размер – 1/ 2 ид.ч. за ищеца и 1/ 2 за тримата
ответници / по 1/ 6 ид.ч. за всеки един от тях / , като процесуалният представител на
ответницата Б. Г. изрично е заявил, че ответниците не възразяват и имат правен интерес при
разпределението реално ползване да им бъде предоставено общо за тримата. Потвърждение
от другите двама ответници по делото – един от тях представляван от особен представител,
който не е изложил някакви възражения в тази посока /, не е извършено, но съдът ще обсъди
това искане при анализа на реално предложените възможности за разпределение във връзка
с приетите по делото заключения и скици.
По същество твърденията на страните съвпадат и по отношение на възникналата
съсобственост и върху стопанската сграда с идентификатор 501.381.1 , тъй като тя е
построена в съсобствения поземлен имот при липсата на твърдения и доказателства за
отклонение на нейния статут от статута на съсобствеността и квотите в поземления имот.
Не е спорен по делото и факта, че тази постройка се ползва от ищеца и неговото семейство,
като в своя отговор , той твърди , че е извършил в нея значителни подобрения. Спорен
между страните е въпроса , относно правния статут на построената на две нива пристройка в
същия поземлен имот. От заключението на експерта се установява, че на нивото на
жилищния етаж пристройката включва сервизни помещение / баня и тоалетна / и тази част
7
е функционално свързана с жилището на ответниците. Следва да се има предвид , че тази
част от пристройката не е отбелязана и в кадастралната карта като самостоятелен обект, а е
в очертанията на сградата и се включва в нейната квадратура. При тези данни, съдът
намира , че иска за определяне на реално ползване на тази част от описаната по-горе
пристройка се явява допустим , но неоснователен доколкото този обект е с несамостоятелно
значение, той е функционално свързана с жилищния етаж част, която е предназначена да го
обслужва, поради което не следва собствеността на земята , а на жилището / чл. 97 ЗС /.
Няма установена и доказана съсобственост върху нея между ищеца от една страна и
ответниците от друга , поради което претенцията по чл. 32 ЗС в тази й част следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. По отношение на създаденото в пристройката избено
помещение – вкопано в земята и долепено до избения етаж със самостоятелен вход отвън,
съдът намира , че това самостоятелно обособено помещение е обект със самостоятелно
предназначение на обслужващо помещение, което е съсобствено между страните, тъй като е
построено в съсобствения им поземлен имот / чл. 92 ЗС /.
При така приетото за установено и доказано по настоящото дело съдът приема , че
следва да постанови съдебен акт , с който да извърши разпределение на реалното ползване,
като следва да вземе за база , скиците приложени към изготвените заключения. За да избере
между двата варианта предложени от вещото лице за реалното ползване на поземления
имот, съдът следва да вземе предвид , всички описани по –горе факти относно обектите
върху които е възникнала съсобствеността, както и да вземе предвид решението си по
предявения в настоящото производство иск по чл. 109 ЗС. Изхождайки от тези опорни точки
, съдът приема , че разпределението на реалното ползване на поземления имот следва да се
извърши по скицата приложена към вариант втори от допълнителното заключение на
вещото лице Г.. Този вариант отговоря на всички посочени по-горе критерии , тъй като за
ищцовата и за ответната страна са определени части, които са изцяло равни и съответстват
на правата им , а от друга страна е предвидена и част за общо ползване , която е съобразена
и с осигуряването на достъп през металната врата на двора / чл. 109 ЗС /. Освен това този
вариант е съобразен и с действителното към момента ползване от двете страни и с
поставената в имота телена мрежа. Съобразен е и с необходимостта страните да имат достъп
/ чрез целесъобразно разположената част за общо ползване / до собствените им гаражи и
удобното им обслужване, както и достъп до кладенеца на двора ползван за септична яма от
ищеца . Според този вариант реалното ползване оцветено в синьо с площ от 374,96 кв.м. се
предоставя не ищеца , а това оцветено в червено със същата площ – на ответната страна.
Жълто оцветената част от 109,08 кв.м. остава за общо ползване на страните.
По отношение на другите съсобствени обекти – стопанска постройка самостоятелно
разположена в имота и избено помещение долепено до фасадата на сградата от към избените
помещения – съдът приема , че за ползване от ищеца следва да бъде предоставена цялата
самостоятелна постройка 501.381.1, включително и частта оцветена в червено с площ от
9,83 кв.м. , а на ответницата следва да се предостави ползването на цялото избено
помещение с площ от 7,65 кв.м. построено на първо ниво под нейната баня и тоалетна в
8
жилищния етаж. Съображенията за това са , че такова разпределение ще причини възможно
най- малко неудобство на страните, понеже е съобразено изцяло с ползваните и към
настоящия момент от тях обекти , а и такова едно разпределение би могло да предотврати
възникването на други имуществени спорове между тях, свързани евентуално с разходи за
тяхното строителство , респективно ремонт и подобрения. По отношение на
разпределението на тавана съдът изцяло възприема варианта предложен от вещото лице в
допълнителното заключение и приложената към него скица, като за ползване на ищеца се
предоставя частта оцветена в червено с площ от 37,24 кв.м , на ответната страна – в синьо
със същата площ . Частта за общо ползване е оцветена в жълто и е с площ от 13,34 кв.м. По
отношение на избения етаж, съдът приема , че следва да извърши разпределение по скицата
представена от вещото лице , като на ищеца се предоставят за ползване двете помещения
оцветени в червено с обща площ от 29,25 кв.м. , а на ответницата едно помещение с площ от
21,10 кв.м., а за общо ползване бъде определена частта оцветена в жълто на скицата с площ
от 22,16 кв.м. При това разпределение , няма да се избегне ползването в по-малко / с 4,07
кв.м. / , но този вариант изхожда от критерия за причиняване на възможно- най- малко
неудобства на страните, тъй като съответства на фактическото разположение и към
момента и на ползваните от страните обекти. Така ще се предотврати размяна на вече
ползвани помещения, преместване на вещи и стелажи , както и възникване евентуално на
имуществени спорове , свързани с разноски по поддръжка и подобрения на тези помещения.
С оглед на изложеното , съдът приема , че по претенциите по чл. 32 ЗС следва да
се произнесе в горния смисъл, като се постанови решение, към което като нераздела част
следва да се считат и приподписаните от съда скици приложени към заключението на ВЛ
Г..
По разноските. В настоящия случай искът по чл. 109 ЗС е предявен против
ответницата Б. Г. е уважен частично. По този иск , ищецът е направил разноски в общ размер
от 1350,00 лв. / 50 лв. ДТ, 300 + 300+250 лв. за адвокатски хонорар, 150 лв. за особен
представител / 300 лв. : 2 за двете претенции ,/ и 300,00 лв. за възнаграждение на вещо лице
/. Ответницата Б. Г. е направила разноски по този иск в общ размер от 600,00 лв. за
адвокатски хонорар. При това положение, на ищеца ще се полагат разноски по този иск в
размер от 675,00 лв. , а на ответницата разноски в размер от 300,00 лв. В производството
по разпределение ползването на съсобствен имот , което е производство по спорна съдебна
администрация , страните в първоинстанционното производство трябва да понесат такава
част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно
заплатените възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в
обема, в който са направени / Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на
Върховен касационен съд/. Направените в това производство разноски от ищеца са в общ
размер от 325,00 лв. / 25,00 лв. внесена държавна такса, 150,00 лв. за особен представител /
300:2 за вторите претенции/ и 150,00 лв. за възнаграждение на вещо лице /. Ответницата Б. Г.
е направила разноски в общ размер от 752,00 лв. / 52,00 лв. внесена държавна такса, 200,00
лв. за вещо лице и 500,00 лв. за особен представител./ Всеки един от тях следва да понесе
разноски съответстващи на дела му , като при това положение тримата ответници ще следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер от 163,00 лв. , а ищецът ще следва
9
да бъде осъден да заплати на ответницата Б. Г. разноски в размер на 376,00 лв. / ½ от 752,00
лв./ По изложените съображения, Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
По иска предявен от В. З. Г. ЕГН ********** от с. Г** чрез своят процесуален
представител адв. М. П. , със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „** против Б. И. Г. ЕГН
********** от с. ** общ. Пазарджик, чрез адв. В. К. от ПзАК с правно основание чл. 109 ЗС
, ОСЪЖДА Б. И. Г. ЕГН ********** от с. ** общ. Пазарджик да отключи вратата на
телената метална мрежа осигуряваща достъп на В. З. Г. ЕГН ********** от с. г, ул. „** „
** до дворното място зад двуетажна жилищна сграда , находяща се в УПИ ІІІ- 282 в кв. 26
по плана на с. г , общ. Пазарджик , което дворно място представлява поземлен имот с
идентификатор ** по КККР на с. г , общ. Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 109 ЗС в останалата му част като неоснователен, а именно да бъде
осъдена ответницата Б. И. Г. да отвори вратата на избата осигуряваща достъп до стая от
около 30 кв.м. , втората врата в ляво при влизане в избата на двуетажна жилищна сграда
находяща се в УПИ ІІІ- 282 в кв. 26 по плана на с. г , общ. Пазарджик , което дворно място
представлява поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с. г , общ. Пазарджик като
неоснователен.
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32 от ЗС между В. З. Г. ЕГН
********** от с. г, ул. „** „ ** представляван от адв. М. П. , със съдебен адрес : гр.
Пазарджик, ул. „**, Б. И. Г. ЕГН ********** от с. ** общ. Пазарджик представлявана от
адв. В. К. от ПзАК , С. С. Г. ЕГН **********, от с. Гл** и М. С. С. ЕГН ********** с адрес
: гр. Т** представлявана от адв. К. Ш. от ПзАК като особен представител, на съсобствените
им недвижими имоти , а именно : Дворно място представляващо УПИ ІІІ- 282 в кв. 26 по
плана на с. г , общ. Пазарджик , което е с идентификатор ** по КККР на с. г , общ.
Пазарджик,ведно с построената в него сграда с идентификатор **.1 , както и общите части
на построената в същия поземлен имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор **.2 , а
именно – подпокривно пространство – таван и изба , както и на построено в същия поземлен
имот избено помещение долепено отвън до фасадата на жилищната сграда , като първо ниво
на пристройка от към избените помещения / без идентификация по КККР /, съобразно
скиците на заключенията / основно и допълнително на вещото лице , представляващи
неразделна част от настоящото решение, както следва :
ДЯЛ ПЪРВИ за В. З. Г. – част от дворно място представляващо ПИ с идентификатор
** по КККР на с. г съобразно втори вариант от допълнителното заключение с площ от
374,96 кв.м. оцветено в синьо на скицата към този вариант , цялата построена в същия
поземлен имот сграда с идентификатор **.1 с площ от 28,81 кв.м. , оцветена в синьо и в
червено на скицата на вещото лице към допълнителното заключение, две избени помещения
с обща площ от 29,25 кв.м., находящи се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор **.2
– оцветени в червено на скицата на вещото лице в основното му заключение , както и
таванска част с обща площ от 37,24 кв.м. находяща се в двуетажна жилищна сграда с
идентификатор **.2 – оцветена в червено на скицата на вещото лице към основното
заключение.
10
ОБЩ ДЯЛ на Б. И. Г., С. С. Г. и М. С. С. - част от дворно място представляващо ПИ с
идентификатор ** по КККР на с. г съобразно втори вариант от допълнителното заключение
с площ от 374,96 кв.м. оцветено в червено на скицата към този вариант , цялото построено
в същия поземлен имот избено помещение с площ от 7,65 кв.м. долепено отвън до фасадата
на жилищната сграда , като първо ниво на пристройка откъм избените помещения / без
идентификатор по КККР / - оцветено в синьо на скицата на вещото лице към
допълнителното заключение, избено помещение с площ от 21,10 кв.м., находящо се в
двуетажна жилищна сграда с идентификатор **.2 – оцветено в синьо на скицата на вещото
лице в основното му заключение , както и таванска част с обща площ от 37,24 кв.м.
находяща се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор **.2 – оцветена в синьо на
скицата на вещото лице към основното заключение.
ДЯЛ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ ОТ СТРАНИТЕ : част от дворно място представляващо
ПИ с идентификатор ** по КККР на с. г съобразно втори вариант от допълнителното
заключение с площ от 109,08 кв.м. оцветено в жълто на скицата към този вариант , част от
избения етаж с площ от 22,16 кв.м., находящ се в двуетажна жилищна сграда с
идентификатор **.2 – оцветена в жълто на скицата на вещото лице в основното му
заключение , както и таванска част с площ от 13,34 кв.м. находяща се в двуетажна
жилищна сграда с идентификатор **.2 – оцветена в жълто на скицата на вещото лице към
основното заключение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на основание чл. 32 от ЗС на В. З. Г.
ЕГН ********** от с. г, ул. „** „ ** представляван от адв. М. П. , със съдебен адрес : гр.
Пазарджик, ул. „**, против Б. И. Г. ЕГН ********** от с. ** общ. Пазарджик
представлявана от адв. В. К. от ПзАК , С. С. Г. ЕГН **********, от с. Гл** и М. С. С. ЕГН
********** с адрес : гр. Т** представлявана от адв. К. Ш. от ПзАК като особен
представител - за определяне на реално ползване на обект представляващ второ ниво от
пристройка долепена до фасадата на жилищната сграда с идентификатор **.2 откъм първи
жилищен етаж и функционално свързана с него.
ОСЪЖДА Б. И. Г. ЕГН ********** от с. ** общ. Пазарджик, чрез адв. В. К. от ПзАК
да заплати на В. З. Г. ЕГН ********** от с. Г** представляван от адв. М. П. , със съдебен
адрес : гр. Пазарджик, ул. „**, сторените съдебно- деловодни разноски съобразно уважената
част от иска по чл. 109 ЗС в размер от 675,00 лв.
ОСЪЖДА В. З. Г. ЕГН ********** от с. Г** представляван от адв. М. П. , със съдебен
адрес : гр. Пазарджик, ул. „** да заплати на Б. И. Г. ЕГН ********** от с. ** общ.
Пазарджик, чрез адв. В. К. от ПзАК сторените по делото разноски по иска с правно
основание чл. 109 ЗС в размер от 300,00 лв., както и да й заплати по претенцията по чл. 32
ЗС разноски в размер от 376,00 лв. или общо разноски в размер от 676,00 лв.
ОСЪЖДА Б. И. Г. ЕГН ********** от с. ** общ. Пазарджик представлявана от адв. В.
К. от ПзАК , С. С. Г. ЕГН **********, от с. Гл** и М. С. С. ЕГН ********** с адрес : гр.
Т** представлявана от адв. К. Ш. от ПзАК като особен представител да заплатят на В. З. Г.
ЕГН ********** от с. Г** чрез своят процесуален представител адв. М. П. , със съдебен
адрес : гр. Пазарджик, ул. „** сторените по делото разноски по претенцията по чл. 32 ЗС в
размер на 163,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12