Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ А.
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 619 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съодът е сезиран с
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 162 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „М.К.“ АД, дружество, регистрирано в
Швейцария, вписано в Търговския регистър на Кантон Цуг, Швейцария, с
регистрационен № СН-170.3.032.036-7 срещу „Н.е.к.“ ЕАД. На основание чл. 26,
ал. 4 ГПК, като съищец по делото е конституирано дружеството „Т.Р.“ ЕАД.
Ищецът твърди, че съществуват вземания, чиито
титуляр е „Т.Р.“ ЕАД и които са предмет на
особен залог, учреден в полза на „М.К.“. Тези вземания са
възложени за събиране на „М.К.“на основание чл. 44а, ал. 2 от Закона за особените
залози в качеството му на
заложен кредитор, вписал пристъпване към изпълнение по залога. Твърди, че на 30.12.2011 г. между него и „Т.Р.“ ЕАД е
бил сключен Договор за доставка на въглища № MECH-RUS-2012, в последствие
изменен с допълнителни споразумения от 30.12.2011г., 31.03.2012г.,
27.08.2012г., 08.10.2012г., 09.04.2013г., 11.04.2013г. и 15.07.2013г.. Твърди,
че страните по договора са подписали споразумение за прекратяване на същия,
като е предвидено да запази действието си за вече възникнали задължения на
купувача във връзка с доставки на въглища, извършени въз основа на поръчки,
направени преди датата на споразумението за прекратяване. Твърди, че с
допълнителни споразумения № 7 и № 8 към договора за доставка на въглища страните
по договора уреждат изпълнението на възникналите, но непогасени задължения на
купувача, като към датата на подписването на допълнително споразумение №7
/15.07.2013 г./, страните се съгласяват, че непогасените задължения на „ТЕЦ
Русе“ ЕАД за извършени доставки на въглища възлизат на 18 805 049.22 щатски
долара. Твърди, че ТЕЦ Русе не е изпълнило тези задължения и в допълнителните
срокове, предвидени в погасителния план. На 05.07.2013г. за обезпечаване на
всички вземания по договора да доставка на въглища, включително вече
съществуващите към този момент, признати или възникнали съгласно Допълнително
споразумение № 7 от 15.07.2013 г., е бил сключен договор за залог на вземания,
по силата на който „Т.Р.“ ЕАД, като
залогодател, е учредил в полза на „М.К.“
АГ, като заложен кредитор, първи по ред особен залог, включително всички
съществуващи и бъдещи вземания на „Т.Р.“ ЕАД по договор за продажба на
електрическа енергия № 12ИЕ-2102030 от 2012г., сключен между „Т.Р.“ ЕАД и „Н.е.к.“ ЕАД, изменен с допълнително
споразумение № 1 от 10.01.2013г., заедно с всички негови изменения,
подновявания, добавяния и замени, предвиждащи продажба на електрическа енергия
от „Н.е.к.“ ЕАД на „Т.Р.“ ЕАД, както и
всички съществуващи бъдещи вземания по всеки друг договор за продажба на
електрическа енергия между тези страни, както
и вземанията на „Т.Р.“ ЕАД от „Юробанк България“ АД за всеки позитивен
баланс по банкова сметка *** „Т.Р.“ ЕАД в банката в български левове с IBAN: ***,
BIC: ***, заедно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности на тези
вземания, включително натрупани лихви. Договорът за залог е бил вписан в
Централния регистър на особените залози на 31.07.2013г. под рег. №
2013073101765 по партидата на „Т.Р.“ ЕАД, като на 18.05.2018 г. вписването на
залога е продължено за нов 5-годишен период, а на 02.12.2016 г. е пристъпено
към изпълнение спрямо заложените вземания в съответствие с глава VІІ от ЗОЗ,
поради неизпълнение на задълженията на „Т.Р.“ ЕАД по договора за доставка на
въглища. Пристъпването към изпълнение е вписано под рег. № 2016120201975 и за
депозитар по смисъла на чл. 38 от ЗОЗ, вр. чл. 18, ал. 4 от ЗЧСИ, е посочен ЧСИ
С.Б.Я., рег. № 844 на КЧСИ. Твърди, че “НЕК“ ЕАД е титуляр на лицензия за
обществена доставка на електрическа енергия, а ТЕЦ Русе е титуляр на лицензия за производство на
електрическа и топлинна енергия. Въз основа на тази лицензия оперираната от
него ТЕЦ „Русе- Изток“ произвежда електрическа енергия от високоефективно
комбинирано производство. В периода от пристъпването към
изпълнение до настоящия момент между “НЕК“ ЕАД и ТЕЦ Русе няма сключен изричен
писмен договор за доставка на електрическа енергия. Независимо от това, през
този период НЕК изкупува електрическа енергия от ВКЕП, произведена от ТЕЦ Русе,
по преференциални цени, определени от КЕВР, за което ТЕЦ Русе издава на “НЕК“
ЕАД данъчни фактури. Преференциалната цена за електрическа енергия от ВКЕП,
произведена от ТЕЦ Русе в периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. е в размер
на 132.31 лева /MWh без ДДС. Преференциалната цена за електрическа енергия от
ВКЕП, произведена от ТЕЦ Русе в периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. е в
размер на 164.56 лева /MWh без ДДС. Преференциалната
цена за електрическа енергия от ВКЕП, произведена от ТЕЦ Русе в периода от
01.07.2017 г. до 01.01.2018 г. е в размер на 149.34 лева / MWh без ДДС. Твърди, че през м. март 2017 г. ТЕЦ Русе е
произвело и продало на “НЕК“ ЕАД поне 15 126.800 MWh електрическа енергия,
произведена от ВКЕП, за което “НЕК“ ЕАД дължи плащане на преференциална цена в
общ размер на 2 401 585.27 лева. Посочва, че
през м. април 2017 г. ТЕЦ Русе е произвело и продало на “НЕК“ ЕАД поне 17 801.820
MWh електрическа енергия, произведена от ВКЕП, за което “НЕК“ ЕАД дължи плащане
на преференциална цена в общ размер на 2 826 300.37 лева. Сочи, че през м. май
2017 г. ТЕЦ Русе е произвело и продало на “НЕК“ ЕАД поне 19 223.480 MWh
електрическа енергия, произведена от ВКЕП, за което “НЕК“ ЕАД дължи плащане на
преференциална цена в общ размер на 3 796 004.26 лева. Твърди, че през м.
юни 2017 г. ТЕЦ Русе е произвело и продало на “НЕК“ ЕАД поне 18 248.795 MWh
електрическа енергия, произведена от ВКЕП, за което “НЕК“ ЕАД дължи плащане на
преференциална цена в общ размер на 3 603 666.53 лева. Твърди, че през м. юли 2017 г. ТЕЦ Русе е произвело и продало
на “НЕК“ ЕАД поне 18 437.774 MWh електрическа енергия, произведена от ВКЕП, за
което “НЕК“ ЕАД дължи плащане на преференциална цена в общ размер на 3 304
237.10 лева. Твърди, че през м. септември 2017 г. ТЕЦ Русе е произвело и
продало на “НЕК“ ЕАД поне 16 292.904 MWh електрическа енергия, произведена от
ВКЕП, за което “НЕК“ ЕАД дължи плащане
на преференциална цена в общ размер на 2 919 835.94 лева. Твърди, че през м.
остомври 2017 г. ТЕЦ Русе е произвело и продало на “НЕК“ ЕАД поне 17 865.870
MWh електрическа енергия, произведена от ВКЕП, за което “НЕК“ ЕАД дължи плащане на преференциална цена в общ
размер на 3201550.92 лева. Твърди, че количествата електрическа енергия от
ВКЕП, произведена от ТЕЦ Русе през периода м. март- м. юли 2017 г. и м.
септември - м. октомври 2017 г. и изкупена от “НЕК“ ЕАД, единичната и обща
преференциална цена, дължима от “НЕК“ ЕАД за тези количества е
22 053 180.39 лева. Доколкото същите представляват парични вземания
по договори за продажба на електрическа енергия, доставена от ТЕЦ Русе на “НЕК“
ЕАД, вземанията на ТЕЦ Русе за цената на електрическата енергия от ВКЕП,
произведена от ТЕЦ Русе през периода м. март - м. юли 2017 г. и м. септември -
м. октомври 2017 г. и закупена от “НЕК“ ЕАД, са част от заложените вземания и
са предмет на обезпечението, учредено в полза на М.К., съгласно договора за
залог. Съответно доколкото тези вземания на ТЕЦ Русе са възникнали след
пристъпването към изпълнение, “НЕК“ ЕАД дължи плащане на дължимите по тези
вземания суми по банковата сметка на депозитаря, вписана в ЦРОЗ с вписването на
пристъпването към изпълнение и не може да изпълни валидно като плати на
залогодателя ТЕЦ Русе. В тази връзка, с
нотариална покана, връчена на “НЕК“ ЕАД на 05.12.2016 г., е отправено искане до
НЕК, на основание вписването на пристъпването към изпълнение в ЦРОЗ на 02.12.2016
г., от този момент нататък да изпълнява всички свои непогасени или бъдещи
парични задължения към ТЕЦ Русе във връзка с продажба на електрическа енергия,
по банковата сметка на депозитаря, вписана в ЦРОЗ с вписването на пристъпването
към изпълнение. На 27.01.2017 г. на “НЕК“ ЕАД е връчена втора нотариална
покана, с която М.К. отново отправя искане до “НЕК“ ЕАД, в срок от 5 работни
дни от получаването на поканата да плати по банковата сметка на депозитаря
всички суми, дължими от “НЕК“ ЕАД на ТЕЦ Русе във връзка с продажба на
електрическа енергия и станали изискуеми след датата на пристъпването към
изпълнение, или останали непогасени дотогава.
Твърди, че на 15.05.2018 г. на “НЕК“ ЕАД е връчена трета нотариална покана, с която се иска, в срок от
5 работни дни от получаването на поканата да бъдат платени по банковата сметка
на депозитаря всички суми, дължими от “НЕК“ ЕАД на ТЕЦ Русе. Твърди, че към настоящия момент по сметка на
депозитаря не са постъпвали плащания от НЕК на каквито и да е суми за
погасяване на заложени вземания. Твърди, че НЕК дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цената на закупената от ТЕЦ Русе електрическа
енергия в процесния период м. март- м. юли 2017 г. и м. септември - м. октомври
2017 г. от падежа на съответното задължение до окончателното му изплащане в
съответствие с чл. 44а, ал. 3 от 303. Твърди, че размерът на законната лихва за
този период е 3 600 023.60 лева. Моли,
ответникът да бъде осъден да заплати в
съответствие с чл. 44а, ал. 3 от Закона за особените залози, на депозитаря по
чл. 38, ал. 1 от ЗОЗ, вписан по партидата на „Т.Р.“ ЕАД в Централния регистър
на особените залози като залогодател по особен залог, вписан в ЦРОЗ под peг. №
2013072101765, подновено с вписване с peг. № 2018051800512, във връзка с
вписване в ЦРОЗ с peг. № 2016120201975 на пристъпване към изпълнение, дължими
на ТЕЦ Русе, които са възложени за събиране на основание чл. 44а, ал. 2 от Закона
за особените залози на ищеца „М.К.“ , на
основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 162 ЗЕ следните суми в общ размер на 21 400 000
лева, които представляват преференциалната цена с ДДС за доставена от ТЕЦ Русе
електрическата енергия от високоефективно комбинирано производство, закупена от
НЕК през следните периоди: 1. 2 401 585.27 лева за периода м. март 2017 г.;
2. 2 826 300.37 лева за периода м. април
2017 г.; 3. 3 796 004.26 лева за периода
м. май 2017 г.; 4. 3 603 666.53 лева за
периода м. юни 2017 г.; 5. 3 304 237.10 лева с
ДДС като част от обща претенция в размер
на 3 830 115.67 лева с ДДС за периода м. юли 2017 г. ; 6. 2 919 835.94 лева, като част от обща претенция в размер на 3 384 557.53 с
ДДС за м. септември 2017 г.; 7. 2 548
370.53 лева, като част от обща претенция в размер на 3 711 312.91 лева с ДДС за
периода м. октомври 2017 г. /исканията на ищеца по т. 5 т. 6 и т. 7 са съобразени с изменението, направено от ищеца в
допълнителната искова молба/, а на основание чл. 86 от ЗЗД следните суми в общ
размер на 3 508 215.47 лева, които представляват обезщетение за забава в размер
на законната лихва: 480 317.05
лева, начислена върху иска в размер на 2 401 585.27 лева по т. 1 за периода от
датата на падежа на съответното задължение до датата на предявяване на
исковете; 541 707.57 лева, начислена върху иска в размер на 2 826 300.37 лева
по т. 2 за периода от датата на падежа на съответното задължение до датата на
предявяване на исковете; 599 838.08 лева, начислена върху сумата от 3 247
687.40 лева, представляваща преференциалната цена съгласно Решение № Ц - 8 от
28.04.2017 г. на КЕВР отм./ за количеството доставена от ТЕЦ Русе на “НЕК“ ЕАД
през м. май 2017 г. електрическа енергия от високоефективно комбинирано
производство, за периода от настъпването на падежа на задължението до датата на
Решение № Ц-5 от 28.02.2019 г. на КЕВР, и върху сумата в размер на 3 796 004.26
лева по т. 3 за периода от датата на Решение № Ц-5 от 28.02.2019 г. на КЕВР до
датата на предявяване на исковата молба; 543 752.44 лева, начислена върху
сумата от 3 083 132.05 лева, представляваща преференциалната цена съгласно
Решение № Ц - 8 от 28.04.2017 г. на КЕВР /отм./ за количеството доставена от
ТЕЦ Русе на “НЕК“ ЕАД през м. юни 2017 г. електрическа енергия от
високоефективно комбинирано производство, за периода от настъпването на падежа
на задължението до датата на Решение № Ц-5 от 28.02.2019 г. на КЕВР, и върху
сумата в размер на 3 603 666.53 лева по т. 4 за периода от датата на Решение №
Ц-5 от 28.02.2019 г. на КЕВР до датата на предявяване на исковата молба; 548
870.50 лева, начислена върху иска в размер на 3 304 237 10 лева по т.5 за
периода от датата на падежа на съответното задължение до датата на предявяване
на исковете; 435 542 19 лева, начислена върху иска в размер на 2 919 835.94
лева по т. 6 за периода от датата на падежа на съответното задължение до датата
на предявяване на исковете; 358 187.66 лева част от общата претенция в
размер на 449 995.77 лева, която представлява обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху иска в размер на 3 201 550.92 лева по т. 7 за периода от
датата на падежа на съответното задължение до датата на предявяване на
исковете. Претендира и законна лихва мърху главниците за периода от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените в производството разноски. В
исковата молба е посочена банкова сметка ***, в изпъленне на изискването на чл.
127, ал. 4 от ГПК.
Препис от исковата молба е връчен на ответника „Н.е.к.“ ЕАД, като в законоустановения
срок е подаден отговор, с който се
оспорват исковете, като
недопустими и неоснователни. Не оспорва процесния договор за доставка за въглища,
сключен между М.К. и „Т.Р.“ ЕАД, както, и че действието на договора е било
прекратено. Не оспорва, че „М.К.“ и ТЕЦ Русе са сключили договор за особен
залог. Твърди, че ТЕЦ Русе е уведомило
“НЕК“ ЕАД за сключения договор за особен залог с уведомление от 07.08.2013 г.
Твърди, че с уведомлението залогодателят ТЕЦ Русе е инструктирал “НЕК“ ЕАД да
извършва плащанията си към ТЕЦ Русе по следната банкова сметка: ***: BG97 BPBI *******,
BIC ***, Юробанк И Еф Джи България. Твърди, че няколко месеца след това, с
писмо от 23.01.2014 г., ТЕЦ РУСЕ е уведомило “НЕК“ ЕАД, че е открило своя
разплащателна сметка в „Инвестбанк“ и моли банковите преводи, които “НЕК“ ЕАД
ще извършва, да бъдат по новата сметка на ТЕЦ Русе, както следва: IB AN: *******,
BIC: ***, Инвестбанк. Твърди, че се съобразил с волята на своя кредитор и е
започнал да плаща по новата банкова сметка ***, вместо по заложената банкова
сметка, ***. 17 от ЗОЗ. Твърди, че за месеците март, април, май, юни, юли,
септември и октомври 2017 г., “НЕК“ ЕАД, в качеството си на обществен
доставчик, на основание ЧЛ. 162 от ЗИ /в
редакцията, действала към процесния период/ е изкупувано цялото количество
електрическа енергия от ТЕЦ РУСЕ в качеството си на производител на топлинна и
електрическа енергия от високоефективно производство. Твърди, че между ТЕЦ Русе
и “НЕК“ ЕАД и имало сключен договор за продажба на електрическа
енергия-комбинирано производство от ТЕЦ
Русе със срок на действие до 31.12.2012г. Действието на този договор е било
удължено до 31.12.2013 г., като след тази дата не е бил подновяван или заменян
със сключването на нов със същия предмет. Не оспорва, че това е договорът за
продажба на електрическа енергия в Уведомлението по чл. 17 от ЗОЗ. След
изтичане на договора отношенията между НЕК ЕАД и ТЕЦ Русе са се уреждали
единствено по силата на закона съгласно чл. 162 от ЗЕ. Не оспорва посочените в исковата молба приложими
ценови решения на КЕВР, като посочва, че към настоящия момент частта от
ценовото решение на КЕВР, с което се определят преференциалните цени за
изкупуване на електрическата енергия, произведена от ТЕЦ Русе за месеците юли,
септември и октомври 2017 г., е отменено и засега КЕВР не се е произнесло с ново такова. Твърди, че “НЕК“ ЕАД е погасило задълженията си към ТЕЦ
Русе за доставената електрическа енергия. Счита, че е налице противоречие в
общата сума, която М.К. претендира по договора за особен залог. Навежда доводи
за недопустимост на исковете поради липса на процесуална легитимация за ищеца
за завеждане на делото в качеството на процесуален субституент. Твърди, че
ищцовото дружество не следва да се счита за процесуален субституент на ТЕЦ
Русе, тъй като същото е получило дължимите му се суми, а не е бездействало,
което само по себе си води до липса на основна предпоставка за наличие на
процесуалната субституция по смисъла на чл. 134 от ЗЗД. Евентуално оспорва
исковете като неоснователни. Счита, че предмет на процесния особен залог са
единствено вземанията, описани като заложено имущество и вписани в ЦРОЗ,
съобразно Заявлението за вписване на особения залог в ЦРОЗ и продължението към
поле 17 „Заложено имущество“ от същото, както и в полученото от ответника
уведомление по чл. 17 от ЗОЗ. Оспорва, че съществуващите между “НЕК“ ЕАД и ТЕЦ
Русе за процесния период отношенията имат договорен характер, като поддържа, че
същите са основани на разпоредбата на чл. 162 от ЗЕ. Твърди, че заложеното
имущество касае залог върху вземания по конкретна банкова сметка, *** ***, BIC ***,
която банкова сметка ***. Оспорва “НЕК“ ЕАД да е длъжник по заложеното вземане,
върху което е пристъпено към изпълнение. Счита, че особеният залог касае
залагане на вземане на ТЕЦ Русе от “ НЕК“ ЕАД за
изкупена електрическа енергия, която се превежда по IBAN ***, BIC ***. Счита,
че “НЕК“ ЕАД е длъжник единствено за вписаното в ЦРОЗ заложено имущество. В
този смисъл
вписването в ЦРОЗ заложено по буква б) от
Поле 17 на Заявлението за вписване на особения залог е вземане по конкретна
банкова сметка. *** “ НЕК“ ЕАД и за всички трети лица правно валидни са
единствено вписаните обстоятелства. Не следва да се изисква от правните субекти
да изследват дали вписаните обстоятелства и тези съгласно текста на Договора за
особен залог съвпадат, тъй като по силата на процесния особен залог заложени са
вземания за доставена електрическа енергия по конкретна банкова сметка, *** “
НЕК“ ЕАД за електрическа енергия. Оспорва наличието на договорно правоотношение
между М.К. и “ НЕК“ ЕАД, поради което не може да бъде търсена отговорност от
ответника за договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД. Оспорва размера
на претендираната сума. Счита, че само сумата от 15055544.53 щ.д., за която е
вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ и за която отвеникът е уведомен на
05.12.2016 г. може да бъде реално търсена от ищеца,но не и сума в по-висок
размер. При преценката дали е достигната
тази сума от 15055544.53 щ.д. следва да се съобрази и развоя на т.д. №
4854/2018 г. на САС. Оспорва исковата претенция по отношение периода за
месеците юли, септември и октомври 2017 г., предвид липсата на определена от
КЕВР цена за доставената електрическа енергия. Оспорва основателността и на
претендираното обезщетение за забава. Оспорва размера на претендираната лихва
за забава. Претендира направените в производството разноски.
Ищецът подава допълнителна искова молба, с която поддържа исковата
молба. Допълва, че бездействието на
залогодателя не е процесуална предпоставка за съществуването или надлежното
упражняване на правото на иск на заложния кредитор като процесуален субституент
по чл. 44а ЗОЗ. Твърди, че „М.К.“ не основава
правото си да претендира вземания, чиито титуляр е ТЕЦ Русе на чл. 134 ЗЗД.
Допълва, че с пристъпването към изпълнение, „М.К.“ е придобило право да събере
процесните вземания, доколкото са възникнали след вписването пристъпването към
изпълнение в ЦРОЗ. Оспорва бездействието на залогодателя да е предпоставка за
правото на иск. Допълва, че възлагането на заложените вземания за събиране на М.К.
в качеството му на заложен кредитор, вписал пристъпване към изпълнение по
залога, става по силата на закона. Затова М.К. действа като процесуален
субституент на ТЕЦ Русе. Твърди, чена 24.04.2019 г. с вписване № 2019042401981
(Д№31-И) М.К. е вписало в ЦРОЗ по партидата на залогодателя ТЕЦ Русе изменение
на вписаните обстоятелства относно пристъпването към изпълнение. В Група „Част
от вземането, която се търси“ в поле № 22 „Размер“ на основание чл. 13 (1) от
ПУДЦРОЗ е вписано изменение на частта от обезпеченото със залога вземане, която
се търси, като е вписана сумата 16 882 731.87 щатски долара. Допълва, че
длъжникът по заложеното вземане, не може да противопоставя на заложния кредитор
възражения, с които разполага залогодателят и които произтичат от отношенията
между заложния кредитор и залогодателя Допълва, че ТЕЦ Русе не може да оспорва
обезпеченото вземане или заложното право на М.К., защото М.К. не упражнява свои
материални права в процеса. Допълва, че всички вземания на ТЕЦ Русе към “ НЕК“
ЕАД, които произтичат от договори за продажба на електрическа енергия, са
предмет на залога в полза на М.К., независимо по каква банкова сметка *** “
НЕК“ ЕАД тези свои задължения. Допълва, че “ НЕК“ ЕАД е обвързано от залога от
получаването на уведомление по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗ, което съгласно чл. 17, ал.
2, т. 3 от ЗОЗ съдържа данни за вписването в ЦРОЗ и от обхвата на заложеното
имущество, вписан в ЦРОЗ по партидата на залогодателя ТЕЦ Русе в група № 7
Заложено имущество, поле Описание (Д № 7-И). Счита, че последващите едностранни
изявления на залогодателя, с които последният прави промени в обхвата на
заложеното имущество без съгласието на заложния кредитор са непротивопоставими
на “НЕК“ ЕАД, доколкото липсва съответно вписване в ЦРОЗ. Счита, че третото
задължено лице “ НЕК“ ЕАД не се е
съобразило с вписаното пристъпване към изпълнение по действителен особен залог,
който му е противопоставим. Допълва, че през м. юли 2017 г. ТЕЦ Русе е
произвело и продало на “НЕК“ ЕАД поне 18 437.774 MWh електрическа енергия,
произведена от ВКЕП, за което “НЕК“ ЕАД дължи плащане на преференциална цена
съобразно Решение Ц -26/2019 в общ размер на 3 830 115.67 лева с ДДС, която се
претендира частично по делото, като от общо дължимата сума от 3 830 115.67 лева
с ДДС М.К. претендира присъждане на сума в размер на 3 304 237.10 лева с ДДС.
Твърди, че през м. септември 2017 г. ТЕЦ Русе е произвело и продало на “НЕК“
ЕАД поне 16 292.904 MWh електрическа енергия, произведена от ВКЕП, за което НЕК
ЕАД дължи плащане на преференциална цена съобразно Решение Ц -26/2019 в общ
размер на 3 384 557.53 с ДДС, която се претендира частично по делото, като от
общо дължимата сума от 3 384 557.53 с ДДС М.К. претендира присъждане на сума в
размер на 2 919 835.94 лева с ДДС. Твърди, че през м. октомври 2017 г. ТЕЦ Русе
е произвело и продало на “НЕК“ ЕАД поне 17 865.870 MWh електрическа енергия,
произведена от ВКЕП, за което “НЕК“ ЕАД дължи плащане на преференциална цена
съобразно Решение Ц -26/2019 в общ размер на 3 711 312.91 лева с ДДС, която се
претендира частично по делото, като от общо дължимата сума от 3 711 312.91 лева
с ДДС М.К. претендира присъждане на сума в размер на 2 548 370.53 лева с ДДС.
Твърди, че всички плащания от “НЕК“ ЕАД към ТЕЦ Русе по заложените вземания
след датата, на която “НЕК“ ЕАД е уведомено за пристъпване към изпълнение,
които не са извършени в съответствие с чл. 44а, ал. 3 от ЗОЗ по специалната
банкова сметка ***, не могат валидно да погасят задълженията на “НЕК“ ЕАД към
ТЕЦ Русе, които са предмет на залога, и не обвързват М.К.. Затова, дори да бъде
установено, че “НЕК“ ЕАД е извършвало плащания по процесните фактури в полза на
ТЕЦ Русе, същите не са погасили задълженията му по тях, защото са извършени в
противоречие с чл. 44а, ал. 3 ЗОЗ. Счита, че доколкото датата на получаване на
фактурите не може да бъде установена, а между страните не е уговорен срок за
плащане на процесните фактури, падежът на задължението по тях настъпва с
изтичането на 14- дневния срок от датата на фактурата.
Конституираният, на
основание чл. 26, ал. 4 ГПК, съищец „Т.Р.“ ЕАД подава допълнителна искова молба,
с която оспорва предявените искове. Излага доводи за недопустимост на
предявените искове поради липса на активна процесуална легитимация на
дружеството ищец. Оспорва исковете като неоснователни, като счита, че
процесният договор за залог не е влязъл в сила и не е породил правни последици.
Оспорва наличието на вземания на залогодателя ТЕЦ Русе от ответника “НЕК“ ЕАД.
Счита, че влизането в сила на договора е предпоставено от предадено джиросано в
полза на „Топлофикация Плевен“ ЕАД временно удостоверение за всички 100% акции
от регистрирания капитал на „Т.Р.“ ЕАД, което в случая не се е осъществило.
Оспорва наличието на вземане по договора за залог, тъй като поддържа, че
процесните вземания, върху които ищецът търси изпълнение не са предмет на процесния
договор за особен залог. Счита, че учреденият в полза на „М.К.“ особен залог се
простира единствено за вземане по конкретна банкова сметка. *** „М.К.“ срещу „Т.Р.“
ЕАД в размер на 15 055 544.53 щатски долара, които да са предмет на
договор за залог на вземания. Прави възражение за нищожност /поради липса на
предмет/ на клаузата 3.1 в процесния договор за залог на вземания от 05.07.2013
г., във връзка с дефиницията за „вземания“
на чл. 1 от договора, че същият има за предмет „всички бъдещи
вземания“. Иска от съда да отхвърли
предявените искове, като недопустими, евентуално неоснователни. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът подава отговор на
допълнителната искова молба, в който поддържа направените възражения в отговора
на искова молба за недопустимост и
неоснователност на исковете. Допълва, че ако разпоредбите на договора за особен
залог изискват от ТЕЦ Русе да не променя банкова сметка, ***, които са заложени
по процесния особен залог, това би влечало единствено отговорност за договорно
неизпълнение. Допълва, че след подаване на ОИМ, КЕВР е приела Решение № Ц-26 от
16.07.2019 г. относно утвърждаване на ТЕЦ Русе на пределни цени на топлинната енергия,
за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. и преференциална цена на
електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от
централа с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, за
периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. с оглед отмяната на Решение № Ц -
18/01.07.2017 на КЕВР с окончателно решение на Върховния административен съд, с
което е била определена преференциалната цена за процесиите месеци юли,
септември и октомври 2017 г.. Твърди, че доколкото Решение № Ц-26 от 16.07.2019
г. на КЕВР предвижда по- висока цена за изкупуване на електрическа енергия от
Решение № Ц - 18/01.07.2017 на КЕВР, ТЕЦ Русе е издало дебитни известия. Счита,
че “НЕК“ ЕАД не е било обвързано от пристъпването към
изпълнение от страна на „М.К.“, респективно не е следвало да плаща по сметка на
депозитаря и правилно е погасило паричните си задължения на ТЕЦ Русе като лице,
имащо право да получи изпълнението. Оспорва твърдевиено, че не се установяват
датите, на които са получени процесните фактури.
Ответникът претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Между ищеца и съищеца е
сключен договор № MECH-RUS-2012 от
30.12.2011г, съгласно който „М.К.“ АГ
продава на „Т.Р.“ ЕАД руски въглища за парни котл в периода 01.01. 2012 г. – 31. 12.2012 г. в размер на 195
000 метр. тона в насипно състояние + 10 % по опция на продавача. Към този
договор са сключени 8 допълнения и приложения, които са представени по делото.
На 05.07.2013 г. страните по договора подписват договор за прекратяването му, като
постигат съгласие прекратяването да не окаже влияние върху каквито и да е
заявки за доставка на въглища, направени от купувача към продавача и
задължението на купувача да заплати на продавача всички суми, които са станали
платими на продавача /везависимо дали плащането е станало дължимо към датата на
прекратяване/ за доставка на въглица преди или след датата на прекратяване,
съгласно заявки, направени от купувача преди прекратяването. С приложение № 7/15.07.2013 г. към договора за
продажба на въглица, страните потвърждават, че неизплатената сума, дължима от
купувача по договора за доставка на въглища към 15.07.2013 г. е 18 805 049.22
щ. д., като приложение № 1 е подписан от страните график на плащане с точно посочване на
дължимите вноски за главница и лихва и падеж на дължимите плащания.
На 05.07.2013 г. ищецът
и съищецът сключват договор за особен
залог на вземания за обезпечение на суми, дължими по гореописания Договор за
доставка на въглища, с който учредяват първи по реда особен залог на вземанията на залогодателя „Т.Р.“ ЕАД.
Съгласно приетите в договора за особен залог „Дефиниции и тълкуване“,
„вземания“ означава а) всички съществуващи и бъдещи вземания на залогодателя по
договор за доставка на електроенергия /този договор е индивидуализиран от
страните като договор №
ИЕ-2102030/05.05.2012 г., сключен между НЕК и залогодателя/, заедно с всички
изменения, подновявания, допълнения и замествания към него; б) всички
съществуващи и бъдещи вземания по всеки друг договор за доставка на
електроенергия на НЕК ли неговите правоприемници, като за срока на действие на
договра за особен залог, така определените вземания следва да се превеждат по
банкова сметка, ***годателя в „Юробанк България“ АД /с конкретно посочен IBAN ***/
и всички вземания за положителното салдо по тази банкова сметка, ***, обезпеченията и другите принадлежности, включително
натрупани лихви, като „вземане“ означава
всяко вземане, което е част от вземанията към съответния момент. Страните са постигнали
съгласие приложимото по договора право да е българското. В случай на
неизпълнение, продължаващо повече от 21 календарни дни, заложният кредитор има
право да упражни всички свои права съгласно действащия закон и да възстановява
парични средства, които има право да получи по договора за доставка на въглища
чрез принудително изпълнение върху вземанията, съгласно каквато и да е
процедура, предвидена в българското законодателство, включително, но без да се
ограничава до ЗОЗ – чл. 6.1.1. от договора.
Учреденият с този договор особен залог е вписан в Централния регистър на особените залози с първоначалното
вписване № 2013073101765., като подлежащите
на вписване обстоятелства се съдържат в оптичен архив, състоящ се от три
страници. При вписването, като продължение към Поле № 17, е отразено следното:
„заложеното имущество означава: а) всички съществуващи и бъдещи вземания на „Т.Р.“
ЕАД по Договор за продажба на електрическа енергия № 12ИЕ-2102030 от
05.10.2012г., сключен между „Т.Р.“ ЕАД и
„Н.е.к.“ ЕАД, изменен с Допълнително споразумение № 1 от 10.01.2013г.,
заедно с всички негови изменения, подновявания, добавяния или замени,
предвиждащи продажба на електрическа енергия от „Н.е.к.“ ЕАД на „Т.Р.“ ЕАД; б)
всички съществуващи и бъдещи вземания по всеки друг договор за продажба на
електрическа енергия на „Н.е.к.“ ЕАД или неговите правоприемници, които
вземания за срока на Договор за залог на вземания, сключен на 05.07.2013г.
между„Т.Р.“ ЕАД, като залогодател, и „М.К.“ АД като заложен кредитор се
превеждат и депозират в следната банкова сметка, *** „Т.Р.“ ЕАД в „Юробанк и Еф
Джи България“, Русе, в български лева IBAN: ***, BIC: ***)
вземания за всеки позитивен баланс на кредит по банковата сметка, заедно с
обезпечението, учредено върху тях, включително лихва, и всякакви свързани ползи“.
С вписване № 20108051800512 към първоначалното вписване, е отразено подновяване
на вписването.
На 07.08.2013 г. ответникът „НЕК“ ЕАД е получил уведомление на основание чл. 17, ал. 1
и 2 ЗОЗ, с което залогодателят „Т.Р.“ ЕАД го уведомява за гореописания залог на
вземания. С допълнително уведомление, на 12.08.2013 г. ответникът е уведомен от
залогодателя за допуснати технически грешки в текста на първоначалното уведомление.
На 02.12.2016 г.
заложният кредитор „М.К.“ АГ е пристъпил към изпълнение спрямо заложените
вземания, като пристъпването към изпълнение е вписано в ЦРОЗ с № 2016120201975.
На 01.08.2016 г.
заложният кредитор сключва договор с ЧСИ С.Я., с който му възлага функциите на
депозитар по чл. 38 от ЗОЗ. В това си качество ЧСИ Я.изпраща уведомление на
залогодателя, с което го уведомява за пристъпването към изпълнение на заложния кредитор, който търси
изпълнение в размер на 15055544.53 щ д., която сума следва да бъде преведена по
посочена в уведомлението банкова сметка, *** „УниКредит Булбанк“ АД.
С нотариална покана,
връчена на ответника на 05.12.2016 г., последният е уведомен за учредения в полза на „М.К.“ АГ залог на
вземания и за пристъпването към изпълнение. С поканата, на
осн. чл. 17, ал. 1 и 2 ЗОЗ, ответникът е уведомен от заложния кредитор, че с
процесния договор за особен залог са заложени вземанията на залогодателя „Т.Р.“
ЕАД: 1/ по договор за продажба на електрическа енергия №12ИЕ – 2102030 от
2012г., сключен между залогодателя и „НЕК“ ЕАД ; 2/ всички съществуващи и
бъдещи вземания по всеки друг договор за продажба на електрическа енергия на
„НЕК“ ЕАД от „Т.Р.“ ЕАД, като търсената сума е в размер на 15 055 544.53 щ.д. С
последваща нотариална покана, връчена на 03.02.2017 г., ответникът е уведомен,
че към 25.01.2017 г. по сметката на назначения от ответника депозитар не са
постъпили плащания, поради което е поканен в 5-дневен срок да преведе по
сметката на депозитаря, открита в „Уникредит Булбанк“ АД всички суми, дължими
за изкупуване на произведената от залогодателя електрическа енергия, които са
станали изискуеми към 02.12.2016 г. и след тази дата.
Страните по делото не
спорят, а и от представените писмени доказателства /решения на КЕВР и
административния съд/ може да се направи извод, че „Т.Р.“
ЕАД е дружество, лицензирано по Закона за енергетиката с издадена лицензия за
дейността производство на електрическа и топлинна енергия № Л-029-03 от
15.11.2000г., изменена с Решения № И1-Л-029 от 14.05.2003г. и № И2-Л-029 от
22.01.2007 г., което произвежда електрическа енергия от централа за комбинирано
производство на електрическа и топлинна енергия ТЕЦ“Русе-Изток“, определяна
като електрическа енергия от
високоефективно комбинирано производство.
За периода м. март 2017
г. – м. октомври 2017 г. вкл. „Т.Р.“ ЕАД
е доставяло на ответника такава електрическа енергия, като за доставките
помесечно са издадени следните фактури: №
10000001679/31.03.2017 г. за сумата от 2401712.29 лева; №
10000001690/30.04.2017 г. за сумата от 2826430.56 лева; №
10000001701/31.05.2017 г. за сумата от 3247768.50 лева; № 10000001714/30.06.2017 г. за сумата от
3083097.42 лева; № 10000001724/31.07.2017 г. за сумата от 3304196.60 лева; №
10000001749/30.09.2017 г. за сумата от 2919818.74 лева; №
10000001752/31.10.2017 г. за сумата от 3318147.23 лева. Издадени са дебитни
известия от 15.03.2019 г., съответно към фактурите от 31.05.2017 г. и
30.06.2017 г., във връзка с промяна на данъчната основа – цената на доставената
електрическа енергия от високоефективно комбинирано
производство, за сумите от 548330.54 лева и 520528.63 лева.
Гореописаните фактури
са получени от ответното дружество, съответно на 04.04.2017 г; 03.05.2017 г.;
01.06.2017 г.; 04.07.2017 г.; 02.08.2017 г.; 12.10.2017 г. и 02.11.2017 г.
От заключението на
приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, като
безпристрастно и обективно дадено, както и от уточненията, направени от вещото
лице Т. в о.с.з. на 10.12.2020 г., се установява, че гореописаните фактури и
дебитни известия са надлежно
осчетоводени от двете дружества, включени са в дневниците за покупки на „НЕК“
ЕАД, като са подадени със
справка-декларация до ТД на НАП и ответното дружество има право на пълен
данъчен кредит по процесните покупки, като е ползвало такъв. „НЕК“ ЕАД е извършило плащания по посочените
фактури по банковата сметка на „Т.Р.“
ЕАД, посочена във фактурите и дебитните
известия, с изключение на цялото плащане по фактурата от 31.03.20187 . и част
от плащането по фактурата от 30.06.2017 г., които плащания са извършени в полза
на трети лица /каквато уговорка е съществувала между съищеца и ответника, видно
от представените по делото доказателства/. Вещото лице е изчислило и дължимата
законна лихва върху сумите по фактурите за период, съответно 15 дни от датата
на издаване на съответната фактура /по задача на ищеца/ и 15 дни от датата на
получаване на съответната фактура /по задача на ответника/ до датата на
исковата молба.
След приключване на
устните състезания по делото е настъпило ново обстоятелство – влязло е в сила
на 10.08.2021 г. постановеното от СГС, ТО, 23 състав, по т.д. № 1034/2017 г.
решение № 770/13.04.2018 г., поради което и на основание чл. 298 от ГПК, Съдът
следва да зачете силата на пресъдено нещо на решението досежно съществуването
на твърдените от ищеца договори, сключени със съищеца, както качеството му на
заложен кредитор, който е пристъпил към изпълнение на учредения в негова полза
особен залог.
Предвид изложеното, Съдът намира за ненужно да
обсъжда приетите по делото доказателства, касаещи направените от съищеца и
ответника възражения относно валидността на договорите, от които ищецът извежда
легитимацията си на заложен кредитор, както и относно наличието на правото му
да пристъпи към изпълнение на вписания в негова полза особен залог в ЦРОЗ, тъй
като правото им да правят такива възражения е преклудирано с влизането в сила
на горепосоченото решение, с което със сила на пресъдено нещо са разрешени тези
въпроси.
При така установеното,
Съдът приема за установено, че ищецът „М.К.“ АГ е кредитор на „Т.Р.“ ЕАД по
договор за продажба на въглища, като за обезпечение на вземанията му по този
договор е учредено валидно заложното право по ЗОЗ с договор за особен залог, надлежно вписан в
регистъра на ЦРОЗ и като такъв противопоставим на ответника „НЕК“ ЕАД.
Установено е вписването на пристъпване
към изпълнение от страна на заложния кредитор, упражняването от същия на
правомощието по ЗОЗ да уведоми заложния длъжник за пристъпването към изпълнение.
В това си качество ищецът „М.К.“ АГ разполага с процесуална легитимация за
заяви пред съда претенция за вземанията на залогодателя срещу неговия длъжник,
като в това производство залогодателят „Т.Р.“
ЕАД е конститурин като съищец, тъй като заложният кредитор и залогодателят са
необходими задължителни другари, притежаващи съвместна активна процесуална
легитимация по чл. 26, ал. 4 ГПК.
Установи се, че
залогодателят и ответникът „Н.е.к.“ ЕАД
са били обвързани от облигационно отношение за доставка на електрическа енергия от високоефективно комбинирано
производство, тъй като съгласно чл. 162 от Закона за енергетиката, „Н.е.к.“ ЕАД, в качеството си на обществен
доставчик, е изкупувал енергията, произведена от съищеца „Т.Р.“ ЕАД, при ежемесечното й
отчитане, на регулирана цена по решение на КЕВР. Част от съдържанието на така възникналото
облигационно правоотношение е и задължението на ответника да заплаща стойността
на произведената електрическа енергия за месеците март, април, май, юни, юли, септември и
октомври 2017 г., съгласно решението на КЕВР за утвърждаване на пределни цени
на топлинната енергия и определяне на преференциални цени на електрическата
енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано
производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на
ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“. Липсват данни страните
да са уговорили срок за плащането на цената на произведената от съищеца
електрическа енергия, поради което паричното задължение на ответника следва да
бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или друга покана за
плащане – арг. от чл. 303а, ал. 3, изр. 1 от ТЗ. Съдът намира, че в случая се
установяват датите, на които ответникът е получил процесните фактури и това са
вече посочените от съда в решението такива. Неоснователно е възражението на
ищеца, че от ангажираните от ответника доказателства не се установяват тези
дати. От представените от ответника доказателства /нарочни молби на съищеца с
поставен вх № от входящия регистър на ответника, в които подробно са описани
приложенията към съответната молба и
известия-обратни разписки за доставянето на тези молби/ по безспорен начин се
установяват датите, на които ответникът е получил процесните фактури.
Неоснователни са направените от ответника и съищеца
възражения, че вземанията по тези фактури не са обект на договора за особен
залог. От съдържанието на сключения между ищците договор за особен залог и
постигнатото от страните съгласие за дефинициите и тълкуването на използвантие
в него термини, може да се направи извод, че предмет на залога са всички бъдещи вземания на залогодателя
към обществения доставчик с източник договори за изкупуване на произведена от
залогодателя електрическа енергия, като посочването на конкретна банкова сметка
***то за времето на действие на договора за особен залог до уведомяване на
задълженото лице за пристъпването към изпълнение. По делото е проведено пълно
главно доказване на обстоятелството, че вземанията по процесните фактури са за
дължимата на залогодателя цена за произвеждана от комбинирано производство
електрическа енергия и продавана от залогодателя на ответника електрическа
енергия, съответно влизат в предмета на учредения в полза на ищеца особен
залог, към изпълнение на който е пристъпено по реда на ЗОЗ. В този
смисъл е неоснователно направеното от ответника възражение, че има лимит на
вземанията, обект на залога, а именно сумата от 15055544.53 щ.д. Страните по договора
за особен залог не са постигали съгласие да ограничат размера на вземанията,
които са обект на учредения залог, а са индивидуализирали същите по определяем
начин, а именно: всички бъдещи
вземания на залогодателя към обществения доставчик с източник договори за
изкупуване на произведена от залогодателя електрическа енергия.
С вписване в ЦРОЗ на пристъпването към изпълнение и
известяване на залогодателя, както и на длъжника, на който залогът е бил
съобщен, плащанията по вземанията, обект
на залога, е следвало да бъдат извършвани по сметката на назначения депозитар. Затова извършеното от ответника плащане по
процесните фактури в полза на залогодателя /по негови банкови сметки и на
указани от него трети лица/, след датата
на уведомяването 05.12.2016 г., не може да се противопостави на заложния
кредитор и няма погасително действие – арг. от чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Видно от заключението на вещото лице, ответникът е
платил на „Т.Р.“ ЕАД цена за произведената електрическа
енергия за месеците март, април, май,
юни, юли, септември и октомври 2017 г. общо
в размер на 22170030.51 лева, поради което следва да се приеме, че
вземанията за доставка на електрическа енергия на „Т.Р.“ ЕАД, обект на залога, са в този размер.
Независимо от обстоятелството, че платената сума включва и дебитни известия,
издадени след подаване на исковата молба, съдът намира, че това е цената на дължимата от ответника на
съищеца цена за произведената електрическа енергиа за процесните месеци, като
обстоятелството кога е платена и дали въобще е платена на съищеца тази цена е
без значение за основателността на претенцията по чл. 44а от ЗОЗ, тъй като с
нея заложният кредитор предявява вземания на залогодателя за конкретен период,
с твърдението че за произведеното количество електрическа енергия се дължи
цена, съгласно решението на КЕВР за утвърждаване на пределни цени на топлинната
енергия и определяне на преференциални цени на електрическата енергия,
произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано
производство на електрическа и топлинна енергия и съобразно разпоредбата на чл.
чл. 235, ал. 3 от ГПК Съдът следва да зачете настъпилите промени в стойността
на дължимата цена с решение № Ц-5/2019 г.
Предвид изложеното, Съдът приема, че искът на заложния
кредитор по чл. 44а от ЗОЗ за главница, дължима на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 162 от ЗЕ, е основателен и доказан за предявения общ размер от 21400
000 лева.
Видно от постигнатото от ищците
съгласие в договора за учредяване на особен залог, особеният залог включва и
лихвите по заложеното вземане, съответно основателна е претенцията на заложния
кредитор за присъждане на лихви за
забава при плащането на дължимата главница по фактурите, като искането на ищеца
за присъждане на такава е основателно за период от 15 дни от датата на
получаване на съответната фактура до датата на исковата молба /затова лихва не
се дължи върху вземанията по платената от ответника разлика в цената по
дебитните известия към част от фактурите/. Съгласно направените от вещото лице
изчисления /по варианта на изчисление, съобразно задачата на ответника/
размерът на дължимата лихва за забава за този период възлиза на общо 3583216.55
лева /без начислената лихва за забава върху дебитните известия/.
Предвид изложеното искът на ищеца за лихвата е
основателен и доказан за предявения размер от 3508215.47 лева и за период 15 дни от установената с решението дата на
получаване на съответната фактура от ответника до датата на исковата молба,
съответно следва да бъде отхвърлен за останалия
предявен от ищеца период /15 дни от датата на издаване на съответната фактура
до 15 дни от получаване на съответната фактура от ответника/.
При този изход на производството, ищецът „М.К.“ АД има
право на направените в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца такива в
размер на 1176415.36 лева, в това число 996328.61 лева заплатена държавна
такса; 179386.75 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 700 лева депозит за
вещо лице. Съищецът няма право да
възразява срещу претендираните от ищеца разноски, съответно да прави възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, тъй като не носи отговорност за репарацията на претендираните
от ищеца „М.К.“ АД разноски.
Съдът намира, че ответникът не следва да бъде осъждан
да възстановява направените от съищеца „Т.Р.“ ЕАД разноски, тъй като
направените от този ищец разноски са във връзка с поддържането от него
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове, съответно
не може да се приеме, че ответникът следва да понесе отговорност за тези
разноски, поради което те следва да
останат в тежест на съищеца.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.е.к.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, като
заложен длъжник, да заплати на депозитаря по залог с вписване рег. №
2013073101765 на Централния регистър на особените залози, по който е пристъпено към изпълнение с вписване рег. №
2016120201975 на Централния регистър на особените залози, на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 162 от ЗЕ, сумата от 21 400 000 лева /двадесет и един
милиона и четиристотин хиляди лева/ за произведена електрическа енергия от
високоефективно комбинирано производство за месеците март, април, май, юни, юли, септември и
октомври 2017 г., със законната лихва за забава от 05.04.2019 г. до
окончателното плащане, която сума е дължима на „Т.Р.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, като залогодател, по предявения иск на „М.К.“ АГ, регистрирано
в Швейцария, вписано в Търговския регистър на Кантон Цуг, Швейцария, с регистрационен
№ СН-170.3.032.036-7, със седалище и адрес на управление Швейцария, Кантон Цуг,
*******, *******, като заложен кредитор,
по чл. 44а, ал. 3 от ЗОЗ, вр. чл. 26, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА „Н.е.к.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, като
заложен длъжник, да заплати на депозитаря по залог с вписване рег. №
2013073101765 на Централния регистър на особените залози, по който е пристъпено към изпълнение с вписване рег. №
2016120201975 на Централния регистър на особените залози, на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3508215.47 лева /три милиона петстотин и осем хиляди двеста и петнадесет
лева и 47 ст./, представляваща дължимата лихва за забава при плащането на
задължението за главницата за период от 15 дни от установената с решението дата
на получаване на съответната фактура от ответника до 05.04.2019 г, която сума е
дължима на „Т.Р.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, като
залогодател, по предявения иск на „М.К.“
АГ, регистрирано в Швейцария, вписано в Търговския регистър на Кантон Цуг,
Швейцария, с регистрационен № СН-170.3.032.036-7, със седалище и адрес на
управление Швейцария, Кантон Цуг, *******, *******, като заложен кредитор, по чл. 44а, ал. 3 от ЗОЗ, вр. чл. 26, ал. 2
от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за останалия
предявен от ищеца период за начисляване на лихвата.
ОСЪЖДА „Н.е.к.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „М.К.“ АГ, регистрирано в
Швейцария, вписано в Търговския регистър на Кантон Цуг, Швейцария, с
регистрационен № СН-170.3.032.036-7, със седалище и адрес на управление
Швейцария, Кантон Цуг, *******, *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноски по делото в размер на сумата от 1 176 415.36 лева /един милион
сто седемдесет и шест хиляди четиристотин и петнадесет лева и 36 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: