№ 775
гр. Ловеч, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500432 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, р-н „Лозенец", ул. „Димитър
Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от З. С. Р. чрез Пълномощника Десислава Димитрова
– юрисконсулт против разпореждане №1199 на Районен съд Тетевен, по ч. гр. д. №375/2022
г., I граждански състав
Твърди, че обжалва Разпореждане №1199 на Районен съд Тетевен, по ч. гр. д. №
37'5/2022 г., I граждански състав, с което се отхвърля заявлението на "ВИВУС.БГ" ЕООД
срещу А. Т. Т. в частта му относно претендираните такса за допълнителна незадължителна
услуга за бързо разглеждане на заявлението за кредит в размер на 247,57 лева, сумата от
80.00 лева разходи за изпращане на напомнителни писма и наказателна лихва за забава в
размер 1490,16 лева, уговорени в Договор за кредит № ********** като неправилно и
необосновано.
Сочи, че не е налице твърдяното от съда нарушение на чл. 10а, ал. 2, ал.З, ал. 4 и
чл. 33 от ЗПК.
Излага, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия свързани с усвояване и управление на кредита, но таксата за експресно
разглеждане, както и таксите за изпращане на напомнителни писма за просрочени плащания
не се отнасят до действия, касаещи усвояване и управление на кредита, доколкото същите се
дължат за услуга, която се изпълнява преди сключването на договора за кредит и не касае
условията по предоставянето и връщането на същия или са свързани със събиране на
1
просроченото задължение и това са разходи във връзка с неизпълнение на задължения на
кредитополучателя. за договаряне на каквито законът изрично дава възможност - чл.11. ал.1,
т.15 ЗПК. Сочи, че предвид гореизложеното, не е налице заобикаляне на ограничението на
чл. 33 от ЗПК, съответно и прекомерно оскъпяване на кредита, откъдето и твърдението на
съда, че кредиторът неоснователно се е обогатил е Фактически невярно.
Счита, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и
при сключване на Договор за кредит № ********** кредитоискателката се е запознала със
същия преди неговото подписване (както със специалните, така и с общите условия).Излага
че в т. 13.4 от Общите условия по договора за кредит е описано събирането на процесните
разходи при неизпълнение на задължението на кредитоискателя по договора и размерът на
разноските по тази точка се определя като се съобразява Тарифата на Кредитора, при
подписването на договора за кредит, кредитополучателката се е съгласила със заплащането
на тези разходи в случай на забава от нейна страна.
Изтъква, че в ЗПК понятието ,.управление на кредита" не е дефинирано - така и
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/Е. на Съвета (OB, L
133/66 от 22 май 2008 г.). Сочи, че в мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение
на ЗПК /ДВ. бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ се сочи, че идентифициран
проблем са редица такси, свързани с отпускане, обслужване и погасяване на кредита (такса
за кандидатстване, такса за одобрение, такса за усвояване на кредита, такса за оценка на
имота, годишна такса за управление на кредита, такса за разплащателна сметка, такса за
предсрочно погасяване и др.) Сочи, че целта на таксите е да се покрият административните
разходи на банката при предоставяне на определена услуга. Счита, че със законопроекта се
забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са
част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за
действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление и следователно
вносителите на законопроекта разграничават предоставянето на кредита от неговото
управление, но не поясняват смисъла на понятието управление, а общоупотребимото
значение на думата е ръководене. Твърди, че логическото тълкуване на термина
„управление" показва относимостта му към обичайното състояние на кредитното
правоотношение, но не и към неизпълнението на задълженията на кредитополучателя и при
положение, че законодателят не е дефинирал термина „управление на кредита", изводът, че
разходите за действия по събиране на задълженията в размер на 20 лв. за всяко изпратено до
потребителя писмо имат характера на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, почива на предположение.
Сочи, че кредитоискателката е заявила искане за ползване на допълнителната услуга
по приоритетно разглеждане, което изрично е отбелязано в искането за кредит. Твърди, че
таксата за експресно разглеждане се изчислява спрямо сумата на Кредита и периода на
Договора за кредит (чл. 2.4. от Общите условия на договора за кредит) и общата дължима
2
сума за допълнителната незадължителна услуга, която е трябвало да се заплати е била
видима на сайта на Кредитора. Сочи, че отделно, в Специалните условия на
процесния договор за кредит с номер ********** изрично и самостоятелно е уговорен
точният размер на таксата за ползване на тази услуга. В т.2.2. и следващите от Общите
условия по Договора за кредит е описана подробно допълнителната незадължителна услуга
за експресно разглеждане на заявлението за кредит.
Счита, че по съществото си таксата за експресно разглеждане представлява
възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която той е предоставил на
кредитоискателката преди сключването на договора и която услуга няма връзка с условията
и параметрите на договора за кредит, отнасящи се до определянето на размера и
заплащането на възнаграждението за ползване на предоставения паричен ресурс и това е
така, тъй като таксата за експресно разглеждане е дължима за това, че кредитоискателката се
възползва от възможността искането й за сключване на кредит да бъде разгледано
приоритетно с правото да получи отговор в рамките на 15 /петнадесет/ минути от
получаване на искането (чл. 2.2. от Общите условия на договора за кредит), т.е. тази такса
следва да овъзмезди усилията на кредитора за това, че ангажира приоритетно свои
работници и служители да направят проверка и оценка на кредитоспособността на
кредитоискателя
Счита, че на следващо място таксата за експресно разглеждане няма задължителен
характер, за разлика от общите разходи по кредита в това число възнаградителната лихва,
визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на
ЗПК. Заявава, че ползването на услугата за експресно разглеждане, а от там и заплащането
на такса за него, става само по изрично искане на потребителя. Счита, че ползването на
такава услуга, а от там и плащане на такса за нея, зависи изцяло от преценката на
кредитоискателя - дали в конкретния случай същият желае да получи експресен отговор по
искането си за кредит в рамките на определения кратък срок или не. Заявява, че ползването
на допълнителната незадължителна услуга „Експресно разглеждане" гарантира на
кредитоискателя единствено получаването на отговор в посочения срок. Сочи, че ползването
на услугата за експресно разглеждане не гарантира отпускане на кредит, тъй като е
възможно в обхвата на експресното разглеждане, при извършване оценка на
кредитоспособността на кредитоискателя, която оценка кредитодателят е задължен да
извърши по силата на чл.16, ал.1 от ЗПК, да се установи, че кредитоискателят не е
кредитоспособен и да откаже да отпусне кредита, а същевременно, липсата на желание на
кредитоискателя да ползва тази услуга и незаявяването й не е пречка да се иска кредит и да
бъде отпуснат такъв кредит (чл. 2.6. от Общите условия на договора за кредит).
Изтъква, че ГПР изразява процентно общите разходи по кредита, а в §1, т.1 от ДР на
ЗПК законодателят е дал легална дефиниция на понятието общи разходи по кредита за
потребителя и това са „ всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
3
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клати и условия, а
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. " Прави извод, че
от така цитираната легална дефиниция, законодателят прави изрична уговорка, че в обхвата
на общите разходи по кредита, които следва да се отчитат при формиране на ГПР, попадат
разходи за допълнителни услуги, само доколкото ползването на такива допълнителни услуги
е предвидено като задължително условие за сключване на договора за кредит и по аргумент
за противното от това правило, таксата за експресно разглеждане не е част от обшите
разходи по кредита.
Сочи, че в процесния случай ползването на услугата по експресно разглеждане не е
задължително за отпускането на кредита изобщо или за отпускането му с предлаганите от
кредитора параметри. Сочи, че заплащането на таксата е опционално, по избор на
потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде
разгледано в рамките на 15 минути, а таксата за експресно разглеждане дава право на
потребителя да получи услуга, която не е свързана с дейността на кредитора по
кредитиране, а е свързана с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско
положение. Счита, че със заплащането на таксата, потребителят си гарантира приоритетното
разглеждане на искането му за кредит и така, ако кредитоискателят има спешна нужда от
средства и не може да си позволи да чака искането му да бъде разгледано в срок от седем
календарни дни от получаването му, както е предвидено в общия случай (чл. 2.1. от Общите
условия), той има право, но не е и длъжен, да се възползва от опцията за експресно
разглеждане.
Излага, че ДР на ЗЗП услуга е „всяка материална или интелектуална дейност, която
се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет
прехвърляне владение на вещ ", като от това правило се налага изводът, че опцията за
експресно разглеждане представлява услуга, в смисъл на дейност, която се извършва с оглед
договора за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Сочи, че доколкото втората
част от определението за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя
известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от
договора за потребителски кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на такива.
Сочи, че в процесния случай кредитополучателката му дължи възнаграждение за
това, че се е възползвала от опцията за експресно разглеждане на искането за отпускане на
кредит. Излага, че предлаганата възможност за експресно разглеждане не е пряко свързана с
договора за кредит, а е по повод на същия и с оглед на гореизложеното, таксата за експресно
разглеждане, първо, не е пряко свързана с договора за кредит, тъй като такъв може да
съществува в правния мир и без нея и второ, заплащането й е в резултат на свободната воля
и индивидуално желание на кредитоискателката; трето, заплащането й не е задължително
условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил
4
разходите за подобни допълнителни услуги от общите разходи по кредита.
Относно отхвърлената сума в размер на 1490,16 лева, представляваща наказателна
лихва за забава за просрочено задължение по Договор за кредит № ********** сочи, че въз
основа на Общите условия по договор за кредит № ********** в т. 13.2 е посочено, че в
случай на забавяне на плащания по договора за кредит от страна на Кредитополучателя А.
Т. Т., същият дължи на Дружеството Кредитодател надбавка за наказателна лихва в размер
договорената лихва и прибавената към нея законова лихва по чл. 86 от ЗЗД върху
неизплатената сума за периода на просрочие.
Смята, че не е твърдението, че наказателната лихва за забава противоречи на чл. 86
от ЗЗД, тъй като в самите Общи условия е пояснено, че законовата лихва за забава е част от
трупащите се лихва на клиента при просрочие, а останалата лихва, която продължава да се
трупа при просрочие на клиента, е уговорената договорна лихва в Договор за кредит №
********** и тя продължава да се начислява докато задължението на клиента не се погаси,
тъй като продължават да съществуват договорните отношения между страните.
Сочи, че договорната лихва няма нито обезпечителен, нито обезщетителен, нито
санкционен характер и по своята правна и икономическа природа възнаградителната лихва е
цена (възнаграждение), което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените
парични средства и ако длъжникът не плати в срок цената, той дължи и законова лихва, по
аргумент от чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че цената по договора за кредит (възнаградителната
лихва) и законната лихва имат различна същност и не е налице нищожност при възникване
на задължение за кумулативното им заплащане.
Сочи, че в законът изрично е предвидена възможност за установяване на горна
граница на договорната лихва с постановление на Министерски съвет (чл. 10, ал. 2 от ЗЗД),
която несъмнено е самостоятелна и явно според законодателят не се съотнася към размера
на законната лихва, която според закона отделно се определя с постановление на
Министерски съвет (чл.86, ал.2 от ЗЗД). Счита, че фактът, че законодателят не е обвързал
правилата на чл.10, ал.2 от ЗЗД, от една страна, и чл.86, ал.2, от друга, налага извод, че за
законодателят тези възнаградителната и законната лихва са самостоятелни явления и между
тях няма зависимост и ако е имал воля да обвърже размера на възнаградителната лихва със
законната лихва, законодателя би предвидил това изрично или поне не би предвидил
самостоятелно правило за определяне и всяка от тях.
Освен горното, посочва също, че понастоящем горна граница на договорната лихва по
смисъла на чл.10 ал.2 от ЗЗД, не съществува и такава не само, че не е определена, но и
съгласно чл. 2 от Постановление № 5 от 18.01.1991 г. за лихвите по депозитите, влоговете и
кредитите на населението и фирмите, лихвите по кредитите, депозитите и влоговете в
левове се договарят между банките и кредитополучателите, съответно депозантите
(вложителите), на пазарна основа.
Сочи, че в контраст с това, към момента действа ПМС № 426 от 18.12.2014 г. за
определяне на законната лихва по просрочени парични задължения, издадено на основание
5
чл. 86, ал. 2 от ЗЗД и то, предвид изричния си текст и основание за издаване, намира
приложение само за определяне на размера на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Сочи,
че предвид законовата регламентация, въз основа на която е издадено, посоченото ПМС
ограничава действието си само до установените от нея рамки и не може да бъде прилагано
за други случаи.
Наред с горните съображения посочва, че освен разбирането, застъпено в цитираните
от ищцата решения на ВКС в свое Решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., II
г.о., ВКС е имало повод да изрази разбиране, че няма пречка страните да уговарят
възнаградителна лихва над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД, както и, че по действащото българско
право максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл.9 от ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на добрите нрави. Сочи, че ВКС е приел, че противно на добрите нрави е
да се уговаря компенсаторна лихва /лихва за забава/, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен с ипотека заем, надвишаваща
двукратния размер на законната лихва, когато уговорката за последната е нищожна, поради
което се дължи само законната лихва /еднократния й размер/, но видно от представения
договор за кредит, същият не е обезпечен с ипотека, залог или солидарна отговорност,
поради което уговорената възнаградителна лихва в размер на 41 % не е в противоречие на
добрите нрави.
Следвайки горното, моли съдът да приеме, че по време на просрочието на клиента
общата стойност на лихвата, която се е натрупала е сбор от договорната лихва, уредена в
Договор за кредит № **********, и законовата лихва за забава, която е в размер на 10.00%
от стойността на главницата, която е останала непогасена, когато клиентът е изпаднал в
просрочие, от което следва, че исканата сума за претендирата лихва в размер на 1490,16 лева
не противоречи на разпоредбите чл. 86 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК.
Моли съда да отмени Разпореждане № 1199 на Районен съд Тетевен, по ч. гр. д. №
375/2022 г., I граждански състав, с което се отхвърля заявлението на "ВИВУС.БГ" ЕООД
срещу А. Т. Т. в частта му относно претендираните такса за бързо разглеждане в размер на
247,57 лева, 80.00 лева разходи за изпращане на напомнителни писма и наказателна лихва за
забава в размер 1490,16 лева, уговорени в Договор за кредит № ********** като неправилно
и необосновано.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането е
получено от заявителя на 27.06.2022 г., по твърдения на жалбоподателя ,тъй като по делото
липсват данни кога тое връчено, а жалбата е подадена на 4.07..22 г. /п.кл/, против подлежащ
на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413,
ал. 2 от ГПК).
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.
№375/2022 г. по описа на Районен съд – Тетевен, намира за установено следното:
6
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е
образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят “Вивус.БГ“ЕООД-
София е претендирал, че А. Т. Т. от гр.Тетевен, обл. Ловеч дължи заплащане на неплатена
главница в размер на 1200 лв, неплатена договорна лихва в размер на 40,43 лв, дължима за
периода от 26.08.2019 г. до 25.09.2019 г., наказателна лихва за забава 1490,16 лв., такса за
допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на заявлението за кредит 247,57
лв., начислена на 26.08.2019 г., разходи за изпращането на напомнителни писма за
просрочени плащания 80 лв., начислена на четири равни части, както следва 10.10.2019 г,
26.10.2019 г, 10.11.2019 г. и 15.01.2020 г., съгласно т.13.3 във връзка с т.13.4 от договор за
кредит №********* по договор за кредит №*********. В обстоятелствената част на
заявлението е посочено, че вземанията произтичат от процесния договор, сключен от
разстояние на 26.08.2019 г, по силата на който Т. се е задължила да погаси задължението си
за срок от 30 дни с падежна дата 25.09.2019 г. на кредитора с педишно нанименование
„4финанс“ЕООД, а сега “Вивус.БГ“ЕООД-София. Излага, че тя се е запознала с ОУ по
кредита, както и с възможността, ако не може да погаси задължението с ив този срок, да
поиска удължаване, да заплати такса и да получи нова падежна дата по кредита, но тя не се е
възползвала от това си право, не е погасила кредита на падежната дата и поради това дължи
горепосочените суми и е начислена наказателна лихва на основание т.13.2 от договоора.
Твърди, че тя е поканена с напомнителни писма за изплати задължението си, за които също е
начислена такса от 80 лв.. Изтъква, че на 15.01.2020 г. задължението на Т. е изпратено на
колекторска фирма, на която е начислена и сумата 20 лв, дължима от Т., но до 5.05.2022 г.,
тя не е изплатила задължението и е изпаднала в просрочие от 953 дни. Претендира и
здаплащане на 61,16 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение Към заявлението са
приложени освен пълномощно и документ за внесени ДТ, договор за кредит кредит
№********* с неговите приложения и ОУ.
С Разпореждане № 946/10.05.2022 г. постановено по делото, районният съд е
оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че в 3 дневен срок следва да
обясни как е формирана сумата от 1490,16 лв наказателна лихва срещу длъжника Т..
Постъпила е молба с вх.№2537/22 г. от „Вивус.БГ“ ЕООД, с която той посочва, че
тази сума е начислена на основание т.13.2 от ОУ към договора за кредит за периода от
25.09.2019 г. до 5.05.2022 г., като за периода от 13.03. до 13.07.20 г. не е начислявана
законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП. Освен това уточнява, че субата
е сформирана като надбавка в рамер на договорената лихва и прибавената към нея законова
лихва по чл.86 от ЗЗД върху неизплатената сума за периода на просрочие т.е 40,99% за
годинаплюс 10% законна лихва или по 1,68 лв. на ден. След това посочва, че задължението е
500 лв, 41% е договорната лихва за година, 10% е наказателната лихва 365 дни има в
годината.
Постановено е разпореждане №1199/9.06.202 г. по ч.гр.д.№375/22 г. на ТРС, с което
е отхвърлено заявлението, подадено от „Вивус .БГ“ЕООД за заплащане на сумата 1490,16 лв
наказателна лихва за периода 25.09.2019 г. до 5.05.2022 г, сумата от 247,57 лв. такса за
7
допълнителна услуга за бързо разглеждане на кредита, сумата от 80 лв. разходи за
заплащане на напомнителни писма, както и за разноски за ДТ в заповедното производство за
разликата от 25 лв. до 61,16 лв., а именно 36,16 лв.
В мотивите си районният съд е приел, че клаузите от договора, касаещи такса за
бързо разглеждане от 247,57 лв и 80 лв. за изпращане на напомнителни писма противоречи
на закона-чл.10а ал.4 от ЗПК, оскъпява кредита, заобикаля чл.33 от ЗПК и води до
неоснователно обогатяване. Сочи, че претенцията от 1490,16 лв. за наказателна лихва също
противоречи на чл.33 от ЗПК, според който кредиторът при забава на плащането има право
само на законната лихва.
Настоящата инстанция приема, че е сезирана с обжалване на разпореждане №
1199/9.06.22 г. постановено по ч.г.д.№375/22 г. досежно вземането за 1490,16 лв наказателна
лихва за периода 25.09.2019 г. до 5.05.2022 г, сумата от 247,57 лв. такса за допълнителна
услуга за бързо разглеждане на кредита, сумата от 80 лв. разходи за заплащане на
напомнителни писма, както и за разноски за ДТ в заповедното производство за разликата от
25 лв. до 61,16 лв., а именно 36,16 лв.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК,
задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или
на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на ЗПК, поради
което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето си. Съгласно чл.33,ал.1 при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а в ал.2 е посочено, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има
задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за
неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. В този смисъл правилно ТРС е отхвърлил заявлението за сумата
от 1490,16 лв. наказателна лихва, която както е уточнил заявителят, представлява
договорната лихва 40,99% плюс законната лихва от 10.%. Неоснователни са възраженията на
„Вивус.БГ“ЕООД, че претенцията за наказателна лихва не противоречи на закона, тъй като
няма таван за договорната лихва. В случая обаче договорната лихва е присъдена със заповед
№174/9.06.22 г. в размер на сумата 40,43 лв. и отхвърлената претенция не е за договорна
лихва, а за неустойка за забавено плащане.
По отношение на претенцията за сумата от 247,57 лв. такса за допълнителна услуга
8
за бързо разглеждане на кредита, настоящата инстанция също намира, че тя противоречи на
чразпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК, съгласно който кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Тази такса за допълнителна услуга –бързо разглеждане представлява по своята
същност точно такава такса, оскъпява допълнително кредита и води до неоснователно
обогатяване на кредитра, поради което също е недължима.
Що се отнася до претенцията от 80 лв. разходи за изпращане на напомнителни писма
на основание т.13т.4 от ОУ към договора, то ЛОС също счита, че тя е недължима. На първо
място в т.13.4 от ОУ са изброени редица действия на кредитодателя, свързани със събране
на дълга, като размерът на разноските се определя, като се съобразява Тарифата на
кредитора. В случая тази тарифа не е приложена нито към договора, нито към ОУ, за да
може съдът да установи дължимостта точно на 80 лв. разходи. Кредиторът е посочил
първоначално, че е изпратил четири напомнителни писма, а след това в обстоятелствената
част посочва, че те са три. Също уточнява, но само в обстоятелствената част, че
задължението е било препратено на колекторска фирма „ХИТ Инкасо“ООД, като за това
препращане се дължи сумата 20 лв. Така формулирана претенцията за дължимост на 80 лв. е
неясна, като кредитополучателят не може да придобие представа за какви точно действия
дължи заплащане-нарушение на разпоредбата на чл.10а ал.4 от ЗПК, който изисква видът,
размерът и действието, за което се събират разходите и таксите да са ясно и точно определи
в договора за кредит. Нарушена е и разпоредбата на чл.10а ал.3 от ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да събира повече от веднъж такса/и или комисионна за едно и също
действие.
Следователно заявлението противоречи на закона и на основание чл.411 ал.2 т.2 от
ГПК следва да бъде отхвърлено в обжалваните части досежно сумите 1490,16 лв
наказателна лихва за периода 25.09.2019 г. до 5.05.2022 г, сумата от 247,57 лв. такса за
допълнителна услуга за бързо разглеждане на кредита, сумата от 80 лв. разходи за
заплащане на напомнителни писма, както и за разноски за ДТ в заповедното производство за
разликата от 25 лв. до 61,16 лв., а именно 36,16 лв.
По изложените съображения и поради съвпадане на правните изводи на ЛОС с тези,
отразени в атакуваното разпореждане на РС- Тетевен, то следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1199/9.06.2022 г. на Районен съд – Тетевен,
постановено по ч.гр.д. №375 по описа на съда за 2022 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10