Р
Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. Разград, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 33 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е
жалба от „Фелис 93“ ЕООД, ЕИК ********* против Решение
№ 1012-16-24/1 от 14.02.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което
са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-16-01048677 от 14.12.2021 г.,
издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Разград, с които на жалбоподателя е
указано да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО по
отношение на 68 физически лица поради това, че не подлежат на осигуряване по
българското законодателство. В жалбата се твърди, че задължителните предписания
следва да бъдат отменени на основание чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК, тъй
като са издадени при липса на компетентност, при липса на изрична законодателна
процедура и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че решението, с което
са потвърдени задължителните предписания, също е постановено при допуснати
процесуални нарушения и без нормативно основание. Излагат се съображения, че
административните актове не са мотивирани и не е налице годен акт, определящ
приложимото законодателство, за да се приеме, че българското е неприложимо. Иска
се задължителните предписания и
решението за потвърждаването им да бъдат отменени. Претендират се разноски.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа доводите си по решението, че посочените
в предписанията лица са
упражнявали трудовата си дейност в РГермания, поради което съгласно чл. 11, пар.
1 и при отсъствие на предпоставките по чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за тях са относими социалните
разпоредби на тази държава-членка.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По повод постъпили заявления за
изплащане на парични обезщетения за безработица от лица, за които има данни, че
са упражнявали трудова дейност в друга държава членка на ЕС, длъжностните лица
от сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ - Разград са отправили сигнали
до контролните органи при ТП на НОИ - Разград за извършване на проверка поради
съмнения за нарушаване на осигурителното законодателство. На основание чл. 108,
ал. 1 КСО и чл. 28, ал. 1, т. 2 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и
начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ е извършена проверка на осигурителя „Фелис 93“ ЕООД.
С Писмо изх.№ Ц1042-16-37/1 от 21.05.2021
г. е отправено искане до ТП на НАП — Варна за установяване на приложимото
законодателство в сферата на социалната сигурност съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004
за всички лица, наети по трудово правоотношение във „Фелис 93” ЕООД.
Приходната администрация е извършила
проверка, резултатите от която са отразени в Протокол №
П-03001721099934-073-001/10.11.2021 г. В него са анализирани представените от „Фелис
93” ЕООД документи и декларираните в НАП данни, предвид които е установено, че
дружеството е регистрирано по ДОПК на 18.10.2019 г. и извършва услуги с място
на изпълнение на територията на Германия. Основната му дейност се изразява в
наемане на работници в България и командироването им в Германия за изпълнението
на сключени договори за услуги. За периода от 18.10.2019 г. до момента на
проверката е подало уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за назначени по трудов
договор 67 лица, наети преобладаващо на длъжност „пакетировач“ /код НКПД
93210001, код по КИД 9609/ и на длъжност „общ работник“ /код НКПД 96220001, код
по КИД 4222/. За 2019 г. дружеството не е декларирало приходи от продажби. Процентното
съотношение на реализирания оборот в България спрямо общия реализиран оборот е:
за периода 01.2020 г. - 12.2020 г. – 0,45 %, а за периода 01.2021 г. -
29.10.2021 г. – 0,47 %. За командированите работници няма издаден формуляр А1,
удостоверяващ, че за периода на командироването са субект на българското
осигурително законодателство. Според органите на НАП спрямо наетите и
командировани лица в Германия не са налице изискванията по чл. 12, пар. 1 от Регламент
(ЕО) № 883/2004 и те са подчинени на законодателството на Германия.
Междувременно, на 30.09.2021 г. „Фелис
93” ЕООД е подало в ТД на НАП – Варна, офис Разград 36 бр. искания за издаване
на Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство за наети лица, по
които са издадени решения за отказ от № 17008834450 от 29.10.2021 г. до №
17008834486 от 29.10.2021 г., потвърдени с Решение № 32/24.02.2022 г. на
директора на ТД на НАП – Варна. Решението и потвърдените с него откази са били
предмет на съдебен контрол по адм. дело № 34/2022 г. по описа на АдмС – Разград
и с влязло в сила Решение № 123 от
11.10.2022 г. жалбата е отхвърлена.
Проверката по разходите на ДОО е
приключила с Констативен
протокол № КВ-5-16-01048807 от 14.12.2021 г., в който са отразени фактическите
обстоятелства по Протокол
№ П-03001721099934-073-001/10.11.2021 г. на инспектора по приходите в ТД на НАП
– Варна.
При
горните факти и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 37 от Инструкция за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ контролният
орган на ТП на НОИ – Разград е издал Задължителни предписания №
ЗД-1-16-01048677 от 14.12.2021 г., с които наредил на осигурителя “Фелис 93”
ЕООД в срок от 20 работни дни да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО с вид осигурен 01, декларация обр. № 1, на 68 лица, както следва:
1. Ф.
О. А. за периода от
25.08.2020 до 14.01.2021;
2. Б.
Б. А. за периода от
14.12.2020 до 30.04.2021;
3. Я.
М. М. за периода от
23.04.2021 до 31.07.2021;
4. А.
Б. А. за периода от
14.12.2020 до 30.04.2021;
5. С.
С. М. за периода от
13.01.2020 до 13.05.2021;
6. Н.
А. О. за периода от
16.12.2019 до 19.01.2020;
7. З.
Я. Н. за периода от
07.03.2020 до 29.03.2020;
8. Е.
М. Ш. за периода от
13.01.2020 до 31.03.2020;
9. Д.
З. Х. за периода от
14.12.2020 до 17.12.2020;
10. М.
Ю. А. за периода от 07.03.2020
до 29.03.2020;
11. Б.
Е. А. за периода от 07.01.2020
до 31.05.2020;
12. Е.
Н. К. за периода от
12.02.2020 до 29.02.2020;
13. Г.
М. М. за периода от
12.02.2020 до 31.03.2020;
14. Г.
Б. А. за периода от 12.02.2020
до 13.05.2020;
15. Н.
И. Ю. за периода от
08.06.2020 до 04.10.2020;
16. М.
Ф. К. за периода от 12.02.2020
до 31.03.2020;
17. В.
П. С. за периода от 12.02.2020
до 31.08.2020;
18. К.
Х. А. за периода от 13.01.2020
до 31.01.2021;
19. Н.
Ф. М. за периода от 16.12.2019
до 30.01.2020;
20. Ш. М. Г.
за периода от 14.12.2020 до 14.01.2021;
21. Л.
Ф. М. за периода от
17.08.2021 до 14.09.2021;
22. Н.
М. С. за периода от
28.03.2020 до 20.08.2020;
23. Х.
И. Х. за периода от
13.01.2020 до 05.01.2021;
24. Т.
И. З. за периода от
24.06.2020 до 18.10.2020;
25. Д.
М. Р. за периода от 25.08.2020
до 30.09.2021;
26. А.
Н. Д. за периода от
01.06.2021 до 15.07.2021;
27. С.
Х. М. за периода от
22.02.2020 до 17.05.2021;
28. М.
А. Х. за периода от
16.12.2019 до 29.02.2020
29. А. М. А. за периода от
23.04.2021 до 30.04.2021;
30. М.
А. А. за периода от
16.12.2019 до 14.01.2020;
31. М.
Х. А. за периода от
09.06.2020 до 06.12.2020;
32. С.
К. И. за периода от
12.02.2020 до 30.04.2020;
33. Н.
Р. Н. за периода от
15.04.2020 до 17.05.2020;
34. С.
М. Д. за периода от 1.6.2021
до 15.07.2021;
35. Ф.
А. И. за периода от
01.04.2020 до 17.05.2020;
36. Й.
Х. В. за периода от
07.03.2020 до 29.03.2020;
37. И.
А. С. за периода от 03.02.2020
до 17.05.2021;
38. Р.
М. И. за периода от
16.12.2019 до 29.02.2020;
39. С.
С. А. за периода от 16.12.2019
до 29.02.2020;
40. Б.
Х. М. за периода от
16.12.2019 до 30.01.2020;
41. М.
И. П. за периода от
15.04.2020 до 09.11.2020;
42. З.
С. С. за периода от
28.03.2020 до 14.10.2020;
43. Р.
М. П. за периода от
28.03.2020 до 30.06.2020;
44. Д.
С. Ю. за периода от 12.02.2020
до 09.11.2020;
45. А.
А. Х. за периода от
13.01.2020 до 13.05.2021;
46. В.
В. Н. за периода от
21.04.2021 до 31.10.2021;
47. С.
А. Т. за периода от
16.12.2019 до 29.02.2020;
48. Н.
М. А. за периода от 9.6.2020
до 16.10.2020;
49. Е.
Р. Р. за периода от
16.12.2019 до 30.01.2020;
50. А. А. Ю. за периода от 08.06.2020
до 30.06.2020;
51. Ю. А. Ю. за периода от
08.06.2020 до 30.06.2020;
52. Ф.
Н. Ф. за периода от
11.01.2021 до 26.01.2021;
53. К.
Ф. А. за периода от
23.04.2021 до 30.04.2021;
54. Х.
Г. Ю. за периода от
24.08.2021 до 31.10.2021;
55. Х.
К. Х. за периода от
13.01.2020 до 31.01.2021;
56. С.
Н. А. за периода от
16.12.2019 до 17.05.2020;
57. С.
С. Б. за периода от
17.08.2021 до 31.10.2021;
58. Ю.
О. А. за периода от
28.03.2020 до 02.12.2020;
59. Т.
Т. И. за периода от
05.10.2020 до 30.04.2021;
60. А. А. Х. за периода от
25.08.2020 до 14.01.2021;
61. Ф.
Н. Ф. за периода от 28.03.2020
до 30.04.2021;
62. М.
Н. И. за периода от 28.03.2020
до 10.05.2020;
63. Д.
С. А. за периода от 28.03.2020
до 10.05.2020;
64. Д.
Л. С. за периода от
21.04.2021 до 31.10. 2021;
65. Е.
Л. Ф. за периода от
17.08.2021 до 14.09.2021;
66. С.
Ф. И. за периода от 23.04.2021
до 31.07.2021;
67. Ю.
А. Т. за периода от
10.05.2021 до 31.10.2021;
68. Б.
С. И. за периода от
05.10.2020 до 30.04.2021.
Контролният орган на ТП на НОИ – Разград
е приел, че за посочените лица се прилага законодателството на друга държава
членка и те не подлежат на задължително осигуряване по българското
законодателство.
Задължителните предписания са били оспорени
по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който ги е
потвърдил с обжалваното пред съда Решение № 1012-16-24/1 от 14.02.2022 г. Решаващият
орган е взел предвид изразеното от ТД на НАП становище, че не е налице
кумулативно изпълнение на изискванията на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) №
883/2004 спрямо наетите и изпратени от „Фелис“ 93 ЕООД лица на работа в друга
държава членка и следва да се приложи основното правило, че приложимо е законодателството
на държавата членка, на чиято територия полагат труд – Германия и
осигурителните вноски следва да се привеждат в тази държава в съответствие с
нейното законодателство.
Със задължителните предписания е указано
заличаване на данните за осигуряване на 68 лица, като по отношение на 36 от тях
са постановени отказите за издаване на удостоверение А1 за приложимо
осигурително законодателство, чиято законосъобразност е призната с влязлото в
сила решение по адм. дело № 34/2022 г. по описа на АдмС – Разград.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е постановено от
ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който съгласно чл. 117, ал. 3 във вр. с
ал. 1, т. 3 КСО се произнася по жалби срещу задължителни предписания на
контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО. Процесните задължителни
предписания са издадени от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Разград,
който е контролен орган по смисъла на чл. 3, т. 1 от Инструкция № 1 от
3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на НОИ и неоснователно е оплакването по жалбата за
некомпетентност на административния орган.
Решението е в надлежната
писмена форма, има изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание и при издаването
му са спазени административнопроизводствените правила. Съдът не споделя довода
на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в това, че
не е бил уведомен за постъпилите сигнали и за извършената проверка. Проверката
по разходите на ДОО е извършена при спазване на правилата по чл. 27 - чл. 32 от
Инструкция № 1 от 3.04.2015 г., които не предвиждат уведомяване на проверяваното
лице. Дори да се приеме, че то е следвало да бъде уведомено за започване на
административно производство и да му се осигури участие в него съгласно
разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК, нарушението не е
съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Съществено е онова нарушение, което
ако не е било допуснато, резултатът би бил различен с оглед на фактите, които
административният орган е счел за установени и които са от значение за издаване
на индивидуалния административен акт. В случая фактите по делото са безспорни –
подадени са данни в Регистъра на осигурените лица на НОИ по чл. 5, ал. 4 КСО с
декларация обр. № 1 за всички посочени в
предписанията лица с код на вид осигурен 01. Не се спори и относно дейността на
работодателя, който наема работници в РБългария и ги командирова за изпълнение
на трудова дейност в Германия. Спорът е относно приложимото осигурително
законодателство по отношение на командированите лица, за които са били подадени
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, но това е правен въпрос, по който следва да се
произнесе съдът.
Оспореното решение и
потвърдените с него задължителни предписания съответстват на материалния закон
и неговата цел. Правилно административният орган е приел, че по отношение на
лицата, за които са подадени данните за осигуряване по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО,
не е приложимо българското осигурително законодателство и тези данни следва да
бъдат заличени.
Съгласно чл. 19, пар. 2 от
Регламент ЕО № 987/2009
на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за
установяване процедурата за прилагане на Регламент ЕО № 883/2004 г. за
координация на системите за социална сигурност по
искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на
държавата-членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от основния регламент, предоставя атестация,
че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата
и при какви условия.
Компетентната институция съгласно
чл.
88, ал. 2 ДОПК е НАП и тя е постановила влезли в сила
откази за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително
законодателство по отношение на 36 лица от общия брой 68, посочени в
задължителните предписания. По отношение на останалите 32 лица приложимото
осигурително законодателство следва да се определи по
правилата, уредени в Дял II на Регламент № (ЕО) № 883/2004.
Съгласно общото правило на чл. 11, пар.
1 от Регламент № (ЕО) № 883/2004 лицата, за които се прилага настоящият
регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка, като
при наети лица разпоредбата на чл. 11, пар. 3, б. а) определя, че се прилага
законодателството на държавата-членка, в която се осъществява дейността.
Изключението от това общо правило при
командироване на заети лица се съдържа в разпоредбата на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно която лице, което осъществява
дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който
обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на
същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата
държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не
превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Съгласно чл. 14, пар. 1 от Регламент №
(ЕО) № 987/2009 за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за целите на
прилагането на член 12, пар. 1 от основния регламент „лице, което осъществява
дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който
обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка“ включва лице, което е наето с цел да бъде
командировано в друга държава-членка, при условие че непосредствено преди да
започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на
държавата-членка, в която е установен неговият работодател.
Съгласно чл. 14, пар. 2 от Регламент №
(ЕО) № 987/2009 за целите на прилагането
на член 12, пар. 1 от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява
дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва
значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности,
на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под
внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното
предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните
характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните
дейности.
В Решение от 3 юни 2021 г. по Дело
C-784/19 Съдът на ЕС е постановил, че член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) №
987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в
държава членка предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно
осъществява дейността си“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
883/2004, в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна
част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на
предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията
на посочената държава членка.
Доказано е по делото, че основната
икономическа дейност на жалбоподателя е наемане на работници и командироването им на работа във ФРГермания. Тази дейност
не е осъществявана на територията на РБългария, поради което не може да се
приложи специалното правило на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004. По силата на чл. 11, пар. 1 от
Регламент № (ЕО) № 883/2004 командированите работници са подчинени на
осигурителното законодателство на държавата-членка, в която се осъществява
дейността – ФРГермания и правилно с оспореното решение са
потвърдени задължителните предписания към осигурителя за заличаване на
подадените данни за осигуряване на тези работници.
В подкрепа на горните изводи е съдебната практика, изразена в Решение № 2575 от 18.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 13000/2020 г., VI о. и Решение № 3077 от 1.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 13001/2020 г., VI о.
Предвид горното съдът
намира, че не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Фелис 93“
ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 1012-16-24/1 от
14.02.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което са потвърдени
Задължителни предписания № ЗД-1-16-01048677 от 14.12.2021 г., издадени от
контролен орган при ТП на НОИ – Разград.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/