РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Велико Търново , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Евгений Пачиков
Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500018 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Предмет на подадената от името на ищеца Р. СТ. Р. чрез пълномощника му –
адвокат Н.И. от ВТАК , въззивна жалба е решение № ../20.11.2020 г.. по гр.д. №
1782/2020 г. на ВТРС, с което е отхвърлен предявения срещу „Е.С.“ АД установителен иск
, имащ за предмет отрицание на претендирано от дружеството вземане за сумата 4897,16
лева по фактура ..../16.04.2020 г. и вземане за сумата 779,35 лева по фактура №
**********/14.05.2020 г. представляващи допълнително начислена стойност на потребена
електрическа енергия за обект в с.Р. , ул. С.К. № ... , с абонатен № ... е отхвърлен като
неоснователен , с молба за отмяната му и уважаване на иска в неговата цялост, с
присъждане на направените по производството разноски.
Оплакванията в жалбата за неправилност и необоснованост на решението
се свеждат до погрешна преценка и пренебрегване на установените от събраните
доказателства обстоятелства , налагащи обратен на приетия от съда главен извод: случаите
не осъществяват / не е доказано да осъществяват/ хипотезата на нормата на чл. 55, ал.1
ПИКЕЕ и не е породено спорното субективно право на корекции на сметките на ищеца за
минал период , поради недоказаност на обстоятелството, че записите на цифрови показания
в невизуализирания за отчет регистър Т 4 на двете средства за търговско измерване
отразяват реално преминала през тях и потребена електрическа енергия.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна чрез пълномощника си -
адвокат А.М. от ВТАК е подала писмен отговор, съдържащ становище за пълно
съответствие на решението с материалния закон и доказателствата по делото и
1
неоснователност на жалбата- осъществен е нормативния фактически състав/ процедурен и
материално правен/ на притезателното облигационно право на корекция, изведен от
нормите на чл. 55, ал.1 , чл.49, ал.1, ал.5 ПИКЕЕ.
В с.з. всеки от пълномощниците на страните съответно поддържа и
оспорва жалбата с доводи, изложени устно и развити в писмени защити.
Претендират присъждане на разноските по производството и навеждат
възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по
реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото
доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:
По реда на чл.124 ГПК е предявен установителен иск, имащ за предмет отрицание на
претендирани на основание 55, ал.1 ПИКЕЕ парични вземания за стойност на
потребена електрическа енергия за битови нужди/ по същество е налице обективно
съединяване на два иска/ .
Ищецът твърди , че поради качеството си на наследник по закон на Р.Р. К. ,
починал на 24.08.2011 г. е придобил качеството на потребител на електрическа енергия за
битови нужди/ краен клиент/ за присъединен към електроразпределителната мрежа
недвижим имот в с.Р. , ул. С.К. № .., за който е открита партида с абонатен номер № .. е в
договорно правоотношение с „Е.П.П.“ АД-В. за доставка / продажба/ на това благо.
Вменено му е задължение по издадени от ответното дружество „Е.-С.“ АД-В., фактура
..../16.04.2020 г. на стойност 4897,16 лева с ДДС и фактура № .../14.05.2020 г. на
стойност 779,35 лева да заплати тези стойности, представени като цена на потребена в
обекта електрическа енергия за периода от 19.10.2018 г. – 05.12.2019 г. в обем на 24 678
квт/ч./ по първата фактура / и за периода от 06.12.2019 г. до 07.04.2020 г. в обем на 3903
квт/ч./ по втората фактура/. Отрича да дължи плащане на тези суми, тъй-като липсват
обстоятелства в доказана годна връзка с правно основание да се начислява корективно за
минал период стойност на допълнителна електрическа енергия , нито е потребявал такава в
посоченото количество.
Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на „Е.С.“ АД В. , че не дължи сумите , както и да му присъди
направените по производството разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК и на устните състезания чрез посочения
пълномощник, отстоява становището , че вземанията за сумите произтичат от
обстоятелствата на извършенr на 05.12.2019 г. и 07.04.2020 г. г. от негови служители в
осъществяване на едно право / чл. 45, чл.46 ПИКЕЕ- обн.ДВ. бр.35/30.04.2019 г. / и по
надлежния ред – чл.49, ал.1 и ал.3 ПИКЕЕ, контролни проверка на средствата за търговско
измерване за обекта на ищеца , чийто резултат е предмет на надлежно съставени
констативни протоколи/ подписани от ищеца / в който са записани констатации за
показанията им по тарифи, след което са подменени с други по причина, че и в двата
случая е установено неправомерно натрупване на електрическа енергия в невизуализиран
и ненастроен за отчет регистър на тарифа 4 ; изготвена метрологична експертиза на
подменените средства за търговско измерване № 1114171463593345 и № 1127031900367075,
за което са съставени протокол № .../25.03.2020 г. и протокол № ../05.05.2020 г.. на
ГД"МИУ"-РО-Русе, установяващи при софтуерно четене / при съответствие на
метрологичните характеристики и несъответствие на техническите и без видима външна
2
намеса / - наличие на регистрирана енергия на тарифа 4: 24678.9 kWh / на първото / и
3903.692 / на второто/ , която не е визуализирана на дисплея ; въз основа на записаните
данни в тази тарифа / факт на отклонение от нормалното функциониране на СТИ/ е
преизчислено реално потребеното количество електричество енергия / натрупано и
невидимо при редовното отчитане, но измерено / , чрез завишаването му с въпросните
количества , остойностено е и вменено на клиента като задължение за плащане в
посочените размери и за периоди на основание чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ по двете фактури
като стойност на потребена електрическа енергия. Моли да бъде отхвърлен като
неоснователен предявения иск с присъждане на направените по производството разноски.
Доказателствено установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния
съд чрез събраните нарочни писмени документи / констативни протоколи, фактура, справки/
и свидетелски показания на служители на електроразпределителното дружество, са
значимите за спорното вземане , факти, изложени по-горе / извършените проверки на
средствата за търговско измерване на въпросните дати , констатациите , подмяната им,
проведени метрологични проверки и основените им резултати , потвърдени от
заключението на приетата съдебно. електротехническа експертиза и приети за годно
основание за преизчисляването на сметките за потребена електроенергия за минал период .
Тъй-като въззивният съд изцяло споделя всички приети от първоинстанционния
фактически констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение, то препраща към
тях и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря - чл.272 ГПК.
Безспорно / и признато/ е правното качество „битов клиент” по смисъла на пар.1, т.2а от
ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и
краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ принадлежащо на ищеца , т.е. същият
е носител на право да закупува електрическа енергия и да му бъде доставяна срещу
заплащане на стойността й , и заедно с това- на ползвател на преносната мрежа по
смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ.
Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за
търговско измерване / основна съставна част на всяка измервателна система/ и вменяването
на задължението за плащане са действали нормите, съдържащи се в текстовете на новите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия , издадени от председателя на
КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), приети от Комисията с решение по т.1 от протокол
№ 67/24.04.2019 г. на основание чл.21, ал.1, т.9, във връзка с делегираното на този
административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ нормотворческо
правомощие. С тълкуването на разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6, в неделима връзка с чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ / изм. ДВ. бр. 54/2012 г. – в сила от 17.07.2012 г. / се вижда, че
законодателят е показал / въпреки оскъдните и непрецизни текстове/ положителната си
воля все пак да съществуват в обективния правопорядък правила за корекции на сметки
за минало време, т.е. допуска спорното особено субективно преобразуващо материално
право в полза на електроразпределителното дружество- чл.56, ал.1 ПИКЕЕ.
Вероятно най- точното му определение е вид самостоятелен нормативно
установен способ за определяне на обема на задължението на потребителя чрез
необоримо предположение за количество потребена електрическа енергия като
съдържателна негова предпоставка, или иначе казано: средство за компенсиране на
неполучената стойност на неизмерената електроенергия, без неговото основание за
пораждане и упражняване да се интересува от обстоятелствата/ те са правно
3
безразлични/ дали нежелателната неправомерна промяна произхожда винаги от
поведението на потребителя- ползвател/ краен клиент/ т.е.нему не се дири имуществена
отговорност за вреди на принципа на вината/, дали допълнителното количество
електрическа енергия – предмет на преизчисляването съответства на реалното неизмерено
потребление, щом то не може да се установи. Уредбата/съществуването му е в
съответствие с принципа за удовлетворяване на една обществена необходимост за
въвличане на потребителите/ крайните клиенти и ползвателите в отговорностите по
опазване и предотвратяване на неправомерни манипулации върху средствата за търговско
измерване и разпределителната мрежа от недобросъвестни лица, водещ логически до
постигане в крайна сметка до една справедливост и ликвидиране на последиците на
икономическото явление, наречено неоснователно обогатяване. Без значение е , че миналия
период е преди деня на влизане в сила на ПИКЕЕ. Въобще не може да се говори за някакво
неуредено „обратно“ действие на нормативния акт , защото пораждането на правото на
корекция е о т момента на откриването на факта на наличие на измерено/ но неотчетено/
количество електрическа енергия в невизуализирания регистър , щом този момент е след
началото на действието му / на акта/. Да се мисли противното е против всякаква правна
логика и практически ще обезсмисли за дълго време прилагането му за подобни случаи.
Двата случая изцяло осъществяват хипотезата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ , уреждаща
субективното преобразуващо право на енергийното предприятие/ оператор на мрежата/ да
извърши корекция на сметките на клиента- ищец като начисли допълнителното
количество електрическа енергия , измерено / съществуващо като запис/ в
невизуализирания за отчет регистър Т4 след монтажа на средствата за търговско
измерване . Независимо от привидната „несправедливост“ / връщане назад във времето до
датата на монтажа/ нормата държи сметка за идеята на правото / обяснена по горе/, в която
подразбираемо се включва невъзможността да се установи откога е началото на събитието
на неправомерната софтуерна манипулация, тъй-като иначе тя би се обезсмислила , ако
трябва да се доказва практически невъзможното- откога е реалното „скрито“ потребление и
точния му размер/ нали затова е манипулацията , за да не се видят данните !?/. За
извършването на преизчисляването по ал.1 е необходимо откриването/ установяването на
факта на запис на показания на електрическа енергия в невизуализирания за отчет
регистър да е в резултат на метрологична проверка / каквато тук е факт / и констативен
протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ / какъвто също е факт/, схващан като първичен
„процедурен“ начален елемент от нормативния фактически състав на правото - чл.55, ал.2
ПИКЕЕ/ спор по него не е повдигнат с жалбата/
Този факт на запис на цифрови данни в невизуализирания за отчет регистър се
счита за показател за измерване на количеството електрическа енергия, следващо като
прочит на тези данни по смисъла на понятието в текста на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ , тъй-като
измерването означава регистриране на произведената или потребената активна и реактивна
електрическа енергия- пар.1, т.1 на ДР на ПИКЕЕ. Доколкото цифровите данни на записа
са типични по вид , т.е. такива каквито се виждат и на настроените за отчет регистри, то
явлението им не може да бъде друго освен регистрация и да се откаже приложението на
нормата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ , само защото невизуализирания за отчет регистър 1.8.4 не
бил изследван в БИМ, дали измервал точно и не се знаело дали към момента на монтажа
на СТИ е имал и той нулеви показания, би било проява на крайно и дребнаво
правосъдно задълбаване до формализъм , поставящ ответника в положение да доказва
недоказуемото или много трудно доказуемото и предубедено разрешаване на спора в негов
ущърб.
Впрочем по въпроса дали тези записи на цифрови данни на двете средства за
търговско измерване са възникнали след датите на монтажа им на обекта ,
4
първоинстанционният съд е дал убедително обоснован положителен отговор чрез
логически анализ на писмените доказателства/ констативните протоколи за монтаж и
техническа проверка , справка и протокол за проверка от „Е.6 ООД- С. / в съчетана
подкрепа на свидетелските показания и даденото от вещото лице мнение, че
показанията на сумарния регистър дават сбора от показанията на всички останали тарифи.
Въззивният съд споделя изцяло тези мотиви и препраща към тях- чл.272 ГПК.
Вярно е , че заключението на приетата електротехническа експертиза не дава
отговор каква е конкретната причина за появата на тези записи , но и не опровергава най-
реалната вероятност тя да е софтуерна манипулация чрез препрограмиране на фабричните
настройки на СТИ, защото вариантът да е някаква внезапно настъпила неизправност от
типа „бъгване“ е на практика нищожен, теоретичен / мнението на вещото лице в съдебно
заседание /.
Един такъв подход на съда относно свръх- претенциозно доказателствено третиране
на фактите, откровено би „въвел“ допълнителни предпоставки в нормативния текст, което е
правно недопустимо / не такъв е подхода обаче в мотивите на решение № 75/13.04.2021 г.
по гр.д. № 2206/2020 г. на ВКС , четвърто Г.О. , по което дело е разгледан случай подобен
на настоящия /.
Затова предявените искове подлежат на отрицателна санкция на
отхвърляне - израз на което е постановения с обжалваното решение правораздавателен
резултат.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на
ответника възстановяване на направените по въззивното производство разноски във вид
на заплатено адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1464 лева. Същото обаче
значително надвишава минималния нормативно установен размер определен по реда на
чл.7, ал.2, т.1, и т.2 Наредба № 1/09.07.2004 г. според защитавания материален интерес
срещу двата иска и е прекомерен с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото , поради което направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК е основателно и
възнаграждението следва да бъде намалено до 900 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 793 /20.11.2020
г. по гр. дело № 1782/2020 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р. СТ. Р. , с ЕГН: **********
да заплати на „Е.–С.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.В. , бул. В.В. № ...,
В..-Т.. –Е, с ЕИК ... сумата 900 лева - представляваща направени по въззивното
производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6