Решение по дело №1740/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „К.Б. “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ***представлявано от Калин Борисов Георгиев, чрез пълномощник – адв. А.Х., против Решение № 931/20.06.2023г., постановено по АНД № 20223110203034 на Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2200279/20.04.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ“ Варна, като размерът на наложеното със същото на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414 ал.2 от Кодекса на труда КТ/ административно наказание „имуществена санкция“ от 2 000 лв., за нарушение по чл.62 ал.1, вр. чл.1 ал.2 от КТ, е намален на 1 500 лв.

Касаторът по подробно изложени съображения, твърди незаконосъобразност на въззивното решение поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва описаната в НП и възприета от съда фактическа обстановка, като твърди, че същата не съответства на събрания по делото доказателствен материал. Оспорва и изводите за доказаност на нарушението. Счита, че същите са формирани едностранно, само на база показанията на свид.Н. И. и П.М., като необосновано не са кредитирани тези на свид.К.И. и Ж. Ж.. Намира за неправилни мотивите на съда, че Н.Н. се е намирал в трудови правоотношения с „Рур Реал“ ЕООД, от което е бил изпратен на обекта и което евентуално би могло да му се явява работодател, доколкото със същото имат сключен договор за сътрудничество, в т.ч. обмен на работници. Счита, че проверяващите не са възприели какво точно е правил Н. на обекта. Акцентира върху факта, че лицето не е попълвало декларация, а това е направила проверяващата свид.М., като освен това данните по тази декларация не обосновават елементи на трудово правоотношение, което изисква многократно изпълнение на трудовите задължения.Твърди и че не е разгледано възражението, че АНО е бил длъжен да обяви съществуването на трудово правоотношение на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ. На изложените основания, моли да се отмени решението на ВРС и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП. В проведеното по делото съдебно заседание, не се явява представител. От пълномощника е депозирана молба, в която жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, в депозирана чрез процесуален представител писмена молба, оспорва жалбата, като неоснователна. Сита, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на въззивното решение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „К.Б. “ ЕООД против НП № 03-2200279/20.04.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството е наложена на основание чл.414, ал.3 КТ имуществена санкция в размер на 2 000лв. за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 18.03.2022 г. служители на Дирекция „ИТ“ – Варна /свид.Н.И. и П.Миткова/ извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект еднофамилна жилищна сграда, находящ се в УПИ IV -138, кв. 14 по плана на СО „Боровец – юг“, гр. Варна, изпълняван от въззивното дружество, където установили, че три лица, сред които и Н.Н., извършвали кофражна дейност. Посочените от лицата данни били обективирани в подписани от тях Констативен протокол, като Н. декларирал, че работи за „К.Б. “ от деня на проверката, с уговорено трудово възнаграждение и работно време. Пристигналият след започване на проверката управител, потвърдил, че лицата в обекта са работници на дружеството. След последваща документална проверка, било установено, че Н. полага труд, без да има сключен писмен трудов договор с „К.Б. “ ЕООД. С оглед установеното, компетентните органи съставили срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че като работодател е допуснал до работа лицето Н. Х.Н. за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. АУАН бил редовно връчен на представител на дружеството, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения. Административнонаказващият орган /АНО/ като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, а постъпилите възражения преценил като неоснователни, издал процесното НП.

Въззивният съд е приел, че горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и депозирани свидетелски показания, като е кредитирал изцяло тези на свид.Н.И. и М., а тези на свид.К.И. не е кредитирал в частта, в която е заявил, че лицето Н. в деня на проверката е било там само за да се запознае с работата, доколкото същите са в противоречие с всички събрани по делото писмени доказателства и с данните отразени в съставения КП, подписан от този свидетел. По идентични съображения и с оглед липса на непосредствени впечатления, не са кредитирани и показанията на свид.Ж., че работниците, които била изпратила на обекта, не работели към него момент.

Съдът е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове; при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е съобразил всички релевантни доказателства и законосъобразно е приел нарушението за извършено, като е дал и правилна квалификация на деянието.

ВРС е приел, че е доказан фактическият състав на вмененото нарушение – чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, тъй като Н. е бил допуснат до работа на обект на „К.Б. “ ЕООД, да изпълнява трудова дейност като кофражист, в изпълнение на възложена му от дружеството работа, с уговорено работно време и трудово възнаграждение /факти декларирани от самото лице/, без да е налице сключен трудов договор.

Обсъдил е възраженията на въззивника, като е приел същите за неоснователни. Конкретно е изложил мотиви за недоказаност на твърдението, че Н. е бил нает от друго дружество и е изпратен на работа по договора за сътрудничество, тъй като нито от клаузите на договора, нито от показанията на свид.Ж. се установява, че „Тур реал“ ЕООД осъществява дейност като предприятие, което осигурява временна работа, като липсват и доказателства Н. да е бил нает от това дружество.

За да измени размера на наложената санкция, въззивният съд е отчел липсата на мотиви, поради които АНО е наложил санкцията в този размер и е приел, че предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административните наказания, могат да се постигнат и с такава в минимално определения в закона размер.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Същите в голяма част са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и подробно обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи по-горе, споделя изцяло и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради което не е необходимо тяхното повтаряне.

Допълнително, съдът намира за необходимо да посочи следното:

-При постановяване на оспореното решение въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.

-Съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че между „К.Б. “ ЕООД и лицето Н.Х.Н. е възникнало правоотношение и че същото е с характер на трудово. Този факт се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и най-вече от данните предоставени от самото лице и удостоверени от същото с подпис, както и установената на място от проверяващите обстановка. Не без значение е и липсата на възражение от страна на управителя на дружеството, потвърдил към момента на проверката, че работниците в обекта са негови. Дадените в последствие показания от свид.К И. и Ж. не съответстват на събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност, а обслужват защитна теза на дружеството.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, преди постъпването на работника на работа, като неизпълнението на това задължение се санкционира по чл.414 ал.1 от Кодекса. Релевантните факти са предоставяне на работна сила за конкретен работодател, без тези отношения да са уредени в писмена форма. Установената по делото фактическа обстановка, безспорно води до извода за наличие на всички посочени елементи. Абсолютно обосновани от събраните по делото доказателства са изводите на съда, че посоченото в НП лице е извършвало трудова дейност като кофражист, при определено работно време, възнаграждение и почивки /обстоятелства отразени в протокола, посочени от Н. и установени от свидетелските показания/, на обект на касатора, без да е представен трудов договор при извършената документална проверка.

-Представеният от страната договор за сътрудничество /както правилно е приел и ВРС/ не опровергава горните изводи, тъй като същият не установява релевантни за конкретния спор факти, а именно, че Н. е бил работник на „Тур реал“ ЕООД и е бил изпратен от това дружество да работи на обекта на касатора.

-Неоснователно е и възражението на касатора за незаконосъобразност на НП, доколкото АНО не е обявил съществуването на трудово правоотношение. Както беше посочено и по-горе, нормата на чл.1, ал.2 от КТ повелява, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл. 405а от КТ, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, то съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи при Инспекцията по труда. Липсата на постановление не обосновава заключение за липса на нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Производството по обявяване на трудовото правоотношение е самостоятелно и се развива независимо от административнонаказателното производство /АНП/. За да е налице нарушение на чл.62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ е достатъчно да се установи, че дадено лице престира работна сила в полза на работодател, при наличие на елементите на трудово правоотношение, без да е налице сключен писмен трудов договор - обстоятелства, които безспорно са установени в хода на АНП.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че ВРС правилно и законосъобразно с оглед събраните по делото доказателства е приел, че наказаното лице е извършило вмененото нарушение, за което е ангажирана и отговорността му с обжалваното НП.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и на основание чл.63д от ЗАНН, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника ю.к.възнагаждение в размер на 80 лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.

Воден от горното, настоящият състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 931/20.06.2023г., постановено по АНД № 20223110203034 на Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-2200279/20.04.2022г., като наложеното на „К.Б. “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ***ап.3, представлявано от К. Б. Г., административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл.62 ал.1, вр. чл.1 ал.2 от КТ е намалено на 1 500 лв.

ОСЪЖДА „К.Б. “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ***ап.3, представлявано от К.Б.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: