№ 3710
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. И.А
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20241110147771 по описа за 2024 година
П. М. М. е предявил срещу „***“ АД главен установителен иск с правно основание чл.
26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 19.05.2022 г., а в условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, регламентираща
заплащането на възнаградителна лихва при ГЛП от 41,16% и клаузата, регламентираща
заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
Ищецът твърди, че на 19.05.2022 г. е сключил Договор за потребителски микрокредит
от разстояние с ответника. Уговорената заемна сума била 1000 лева. Сочи, че съгласно
договора за паричен заем ГЛП по кредита бил в размер на 41,16%, а ГПР – 49,89%, като
общо дължимата сума от 1236,72 лева следвало да се върне на 12 вноски. В договора било
посочено, че кредитополучателят следвало да предостави обезпечение, като в противен
случай следва да заплати неустойка в размер на 700,56 лева. Ищецът намира договра за
недействителен, доколкото не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и
ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Счита, че в договора не са посочени всички разходи, които
кредитополучателят ще направи и те не са отчетени при формирането на ГПР, като не е
посочен действителният % на ГПР. В условията на евентуалност счита, че отделни клаузи от
договора са нищожни, доколкото с определен фиксиран ГЛП от 41,16% се е достигнало до
значителна нееквивалентност на престациите, доколкото същият надхвърля 4 пъти размера
на законната лихва. Намира и че уговорената неустойка излиза извън присъщите
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и по същество представлява
възнаграждение за кредитора, поради което и тази клауза е нищожна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
1
намира, че процесният договор за кредит е действителен и отговаря на императивните
изисквания. Излага, че неправилното изчисляване на ГПР чрез невключване на задължение,
което е установено в месечен размер чрез посочване на неговата стойност в погасителния
план не води до недействителност на договора за кредит. Сочи, че договорът отговаря на чл.
22 ЗПК. Излага, че всички параметри на договора са точно и ясно определени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на
договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и че са налице
твърдените основания за нищожност на договора, респ. на оспорените клаузи. При
установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи
възраженията си, в това число, че процесния договор, респ. клаузи са действителни.
По делото е представен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от
19.05.2022 г., сключен между страните, по силата на който на кредитополучателя се
предоставя в кредит в размер на 1000 лева, която следва да бъде върната на на 12 равни
месчни вноски при фиксиран годишен лихвен процент от 41,16% и ГПР от 49,89%.
В § 6 и 7 от договора е предвидено, че в 3-дневен срок от датата на сключване на
договора потребителят се задължава да предостави на кредитора някое от посочените в
разпоредбата обезпечения, като в случай на неосигуряването му потребителят заплаща на
кредитора обезщетителна неустойка в размер на 700,56 лева, платима заедно с
погасителната вноска.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за
комуникация - едно или повече. В конкретния случай договора между страните е подписан
чрез използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние – адрес на
електронна поща и телефон, който е валиден начин за сключване на договори, съгласно
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Следва да се приеме, че ищецът е дал съгласие по отношение на
същественото съдържание на договора, изразяващо се в последователно извършване на
поредица от действия, свързани с подаването на заявка, прочит на договора и ОУ,
одобрението им чрез код за потвърждение, генериран и изпратен от кредитора на посочения
от кредитополучателя телефонен номер, които в съвкупност разкриват съзнателно взето
решение за сключване на договора със соченото съдържание и привеждане в действие на
взетото решение. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на
писмения му аналог, поради което правилата за връчване на писмените изявления следва да
намери приложение и относно електронните документи.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електродният документ се представя по
делото върху хартиен носител като заверен от представилата го страна препис,
възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен документ
и доколкото ответникът не е поискал представянето му на дигитален носител, този препис
представлява годно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
Ищецът не е оспорил получаване на сумата по кредита.
Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗПФУР когато договорът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за
комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя за условията на договора,
доставчикът е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 1 незабавно след сключването на
договора. В електронната платформа на ответника е предвидено потребителят сам да
попълва заявление. В настоящия случай, видно от отразеното в представения по делото
СЕВ, потребителят сам е попълнила заявлението и въз основа на данните за кредита, за
който кандидатства, кредиторът е изпратил условията на договора и СЕФ. С попълване на
заявление за кандидатстване, получаване на договора и СЕФ по електронна поща, ищецът е
направил електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕП, че приема условията на договора, с
което е спазена писмената форма за сключването му. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК не
може да намери приложение, доколкото се касае за финансова услуга от разстояние. Поради
това и по силата на упоменатата разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПФУР следва да се съобрази
обстоятелството, че на електронната платформа на ответника потребителят се съгласява, че е
получил СЕФ на посочения от мен e-mail, Договор за кредит и ОУ към него, с което следва
да се приеме, че е изпълнено горното изискване на ЗПК. Противното би означавало да се
изключи изцяло възможността за сключване на договора от разстояние.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора за кредит е посочен ГПР от 49,89 %, с което формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но
реално не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита,
представляващи обезщетителна неустойка, което се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Сумата за неустойка е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя, каквото изискване е изрично
заложено в договора за кредит. Обстоятелството, че е предвидено предоставянето на кредит
само заедно с предоставянето и на обезпечение съставлява неравноправно третиране на
потребителите, доколкото се поставя задължително условие, несвързано с договора, което
кандидатстващите следва да приемат, за да им бъде предоставен кредит.
Изложеното води и до извода, че в конкретния случай предвидената неустойка има за
3
цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Така се установява, че в договора за кредит липсва ясно посочване на действителният
процент на ГПР. Както бе посочено текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се
възприема буквално и при наличие на посочен размер на ГПР, макар и явно некоректен и
неправилно определен, да се счита изпълнено разписаното в него изискване за съдържание
на договора. ГПР е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи, е налице неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се приеме,
че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Наред с това в договора липсва ясно
разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои конкретни компоненти измежду
лихви, преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора са включени в ГПР от 49,89 % и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на кредита, както
и по каква причина неустойката е изключена от ГПР. Посочен е фиксиран лихвен процент по
кредита и годишно оскъпяване, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора. Последицата от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е разписана в
чл. 22 ЗПК и предвижда недействителност на договора за кредит.
Поради изложеното предявения иск следва да бъде уважен като основателен, като
бъдат оставени без разглеждане предявените искове в условията на евентуалност.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал 50 лева
държавна такса. Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА в
размер на 500 лева. Съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. За да определи такъв размер на
адвокатското възнаграждение съдът съобразява на фактическата и правна сложност на
делото и решение от 05.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски микрокредит от разстояние
от 19.05.2022 г. по предявения от П. М. М., ЕГН **********, срещу „***“ АД, ЕИК **, иск с
правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от П. М. М., ЕГН **********, срещу
„***“ АД, ЕИК **, евентуално съединени искове с правно основание 26 ЗЗД за прогласяване
4
нищожността на клаузата, регламентираща заплащането на възнаградителна лихва при ГЛП
от 41,16% и клаузата, регламентираща заплащането на неустойка при непредоставяне на
обезпечение от Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 19.05.2022 г.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК **, да заплати на П. М. М., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ** да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5