Решение по КНАХД №345/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А. В. М. от с.Катунец, обл. Ловеч, [улица], чрез пълномощника си адв.С. И. Б., срещу Решение № 117 от 06.06.2025 година, постановено по административно наказателно дело № 1090 по описа за 2024 година на Районен съд – Ловеч, с което осми наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление № ЛЧ-ЗМВР-13 от 30.10.2024 година, издадено от Началник РУ Ловеч при ОД на МВР Ловеч, като законосъобразно.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания, че решението е неправилно с искане да бъде отменено и постановено друго решение, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е съобразил задължителните разпоредби на ЗАНН. Излага доводи, че при съставянето на АУАН и при издавеното на процесното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност. Посочено е, че при издаването на НП, наказващият орган не е съобразил императивната разпоредба на ЗАНН, съгласно която се посочват три имена, длъжност, заповед за назначаване, като предвид изложената в съдебно заседание фактическа обстановка и от доказателствените средства възпроизведени в него, не се доказва жалбоподателя да е извършил процесното нарушение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, представлява се от упълномощеният процесуален представител адв. С. Б., който подържа подадената жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решението на РС-Ловеч и Наказателното постановление, и да му се присъдят разноски за двете инстанции, съобразно Наредбата за адвокатските възнаграждения.

Ответникът – Началник РУ на МВР – гр.Ловеч, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно. Счита, че първоинстанционният съд е дал подробен отговор на всички наведени оплаквания за незаконосъобразност на издаденото НП и за допуснати процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство.

Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд - Ловеч е било издаденото от ответника въз основа на АУАН бл. № 0543222, Наказателно постановление /НП/ № ЛЧ-ЗМВР-13 от 30.10.2024 година, с което е наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 500 лева, на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР.

Административнонаказателната отговорност е била ангажирана за това, че на 29.09.2024г., около 03:55 ч., в град Ловеч, пред дискотека „Илит“ лицето не изпълнява отправеното му устно полицейско разпореждане да преустанови действията си, изразяващи се във викове и буйстване, като след поискване на документ за самоличност за установяване на самоличността му, лицето отказва да представи такъв и прави опит да избяга от проверката.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща административното нарушение. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено, при спазване формалните изисквания за реквизити на ЗАНН, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на НП на формално основание. Наред с това е приел, че административнонаказващият орган /АНО/ е посочил точната правна квалификация. Счел е нарушението за безспорно установено от приложените към преписката доказателства, както и че административното наказание е правилно определено.

Настоящият касационен състав на Административен съд Ловеч намира постановеното решение за правилно. Решаващият състав е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства извършеното административно нарушение. Изложените от първоинстанционния съд мотиви за законосъобразност на наказателното постановление са обосновани от съвкупната преценка и анализа на представените писмени и гласни доказателства.

При извършената проверка от касационната инстанция не се установиха нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП от категорията на съществените, които да доведат до отмяната му. Както правилно е приел решаващият съд актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, времето и мястото на извършване, предвид спецификата на нарушението, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Описаното в акта и наказателното постановление деяние е административно нарушение, което в случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В тази връзка, според приложените по делото Заповед № 8121 з-1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи и Удостоверение рег.№ 295р- 20279/04.12.2024г. на ОД на МВР Ловеч издателя попада сред правоимащите да налагат административно наказание по смисъла на чл.47, ал.1, б. „б” от ЗАНН. Правилно решаващият съд е приел, че наказващият орган е индивидуализиран ясно чрез двете си имена и длъжността си, като актът е подписан според изискванията на ЗАНН и в тази връзка възраженията на ПП на жалбоподателя за липса на реквизити в акта и НП се явяват неоснователни.

Обосновано с доказателствата по делото решаващият съд е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на развилото се административно - наказателно производство, което да е ограничило или нарушило по какъвто и да било начин правото на защита на нарушителя, за да доведе до самостоятелна отмяна на наказателното постановление.

Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, доказано по безспорен начин в развилото се административно и съдебно производство.

Според ангажираната от наказващият орган разпоредба на чл.264, ал.1 от ЗМВР, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. Функциите на полицейските органи са обвързани с предоставените им със закон правомощия.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи имат право да издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Дадените полицейски разпореждания /независимо от тяхната форма, устни, писмени или чрез други разбираеми знаци/ са задължителни за адресатите си по силата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. За да е съставомерно обаче и да е налице административно нарушение, попадащо под хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 264 от ЗМВР, е необходимо това пречене да е противозаконно, т. е. да е налице дължимо поведение от страна на гражданина по силата на законовата разпоредба и което поведение да не е било изпълнено. По делото се установява по безспорен начин, че е налице неизпълнение на устното полицейското разпореждане, дадено от надлежен орган.

Следва да се съобрази, че „противозаконно пречене“ се осъществява, когато са създадени едно или повече препятствия пред орган на МВР за изпълнение на функциите му, като изпълнителното деяние изисква активно действие и поведение от страна на дееца, препятстващо орган на МВР да изпълнява задълженията си по служба.

В случая безспорно полицейските служители са действали законосъобразно, като са отправили до жалбоподателя, касатор в настоящото производство валидни полицейски разпореждания, съгласно правомощията си - да им предостави личната си карта /чл.64, вр. с чл.70, ал.2, вр. с ал.1 от ЗМВР/ и да преустанови действията си изразяващи се във викове и буйстване.

Безспорно установено от доказателствата по делото е също, че жалбоподателят, касатор в настоящото производство и че въпреки недвусмислено и ясно заявеното разпореждане на полицейския орган да преустанови действията си, изразяващи се във викове и буйстване и да представи документ за самоличност е отказал на полицейските служители да им представи личната си карта същият е направил опит и да избяга от проверката, което е довело и до неговото задържане за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице с рег. №1762зз-131/29.09.2024 г. По този начин е извършил действия, съзнателно пречещи на полицейските органи да му извършат проверка и да изпълнят задълженията си по ЗМВР.

При така установените факти с активните си действия същият противозаконно е пречил на полицейските органи да изпълнят задълженията си, като е създал пречки пред безпрепятственото изпълнение на задълженията им по установяване на самоличността му /чрез предоставяне на личната карта/ и преустановяване на действията си, изразяващи се във викове и буйстване. Данни за такива действия се установяват от показанията на свидетелите Г. и П., които са констатирали нарушението пред входа на дискотеката. Техните показания са обективни, последователни и правилно са кредитирани от решаващият съд, както и се възприемат за достоверни от касационния такъв. Правилно и обосновано в случая районният съд е приел противозаконно пречене на орган на МВР да изпълни задължението си, с което жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.264, ал.1 от ЗМВР.

Извършеното деяние е основание за реализирането на административнонаказателна отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административно наказателно отговорното лице.

Наказанието е правилно индивидуализирано и не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. За извършеното административно нарушение, административно наказващия орган е наложил минимално предвиденото в закона по вид и размер административно наказание. Същото е справедливо, съобразено с извършеното, с неговата обществена опасност и е в минимално предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.

Правилно решаващият съд е приел, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са налични. По делото не са ангажирани доказателства за налични смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като маловажно.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. При така установените факти материалният закон е издирен и приложен правилно от Съда.

Неоснователни са твърденията в жалбата и по същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата, като съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящият състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че полицейските служители са очевидци и имат непосредствена представа и възприятия за нарушението. Възприел е правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията за посочените обстоятелства на актосъставителят и свидетелите при съставяне на АУАН, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК. По делото не са налични каквито и да е данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото или пък необективност.

С оглед изложените съображения, касационната инстанция, след извършена проверка по чл.218 АПК на оспорения съдебен акт установи, че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон, поради което не са налице основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН и като правилен, следва да остане в сила.

От ответника не е направено искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските.

При този изход на спора ответникът има право на разноски. Такива не са претендирани, затова и съдът не дължи произнася в тази насока.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 117 от 06.06.2025 година, постановено по административно наказателно дело № 1090 по описа за 2024 година на Районен съд – Ловеч.

Решението е окончателно.