МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 13/25.08.2020 г., ПОСТАНОВЕНА ПО
НЧХД № 49/2019 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - СРЕДЕЦ
Наказателно частен характер дело № 49/2019 г. е образувано по тъжба на Г.К. Ц., с ЕГН **********,***, против Р.В.С.,
с ЕГН **********,***. Заявените с тъжбата обвинения са за извършени
престъпления от С., както следва:
-
по чл. 170, ал. 1 от НК – за
това, че през месец май 2018 г. влезнал в чуждо жилище – на Г.К. Ц.,
представляващо първи етаж /стая и кухня/, находящо се в гр. Средец, ул. „***“ №
*, като употребил за това сила и заплашване, счупвайки прозореца на жилището, в
което живее Ц.
-
по чл. 170, ал. 4 от НК – за
това, че през периода от месец май 2018 г. до депозиране на тъжбата на
03.04.2019 г. противозаконно е останал в
чуждо жилище – на Г.К. Ц., находящо се в гр. Средец, ул.
“***” № *, ет. *, представляващо първи етаж /стая и кухня/, въпреки изричната
покана на Г.К. Ц. да го напусне.
С влязло в сила протоколно определение от 30.06.2020 г.
съдебното производство по НЧХД на основание чл. 287, ал. 7 от НПК е прекратено
в частта по тъжбата на Г.К. Ц. против Р.В.С. по обвинението за престъпление по
чл. 170, ал. 1 от ГПК, като в тази част делото е изпратено на Териториално
отделение – Средец при Районна прокуратура – Бургас за обследване на разкрито в
хода на съдебното следствие квалифициращо обстоятелство за евентуално
престъпление от общ характер по чл. 170, ал. 2 от НК. Съгласно чл. 88, ал. 3 от НПК, приетият за съвместно разглеждане граждански иск за обезщетение на
неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, причинени на Ц. с първото вменено с
тъжбата деяние, не се разгледа и може да се предяви пред гражданския съд.
Касателно второто обвинение, сочените в тъжбата
обстоятелства по фактическото изпълнение на престъплението са, че от месец май
2018 г. до момента на депозиране на тъжбата подс. С. противозаконно продължил
да живее в жилището на тъжителката Ц., представляващо първи етаж от къща /стая
и кухня/, находящо се в гр. Средец, ул. „***“ № *, въпреки че през месец май
2018 г. тъжителката неколкократно изрично го поканила да напусне жилището й.
Твърди се, че тъжителката е ползвател на целия имот пожизнено по силата на
учредено й право с Нотариален акт № 176, том 3, дело № 1682/1997 г., като обитава
жилище, представляващо първи етаж /стая и кухня/. Поддържа се, че през м. май
2018 г. подсъдимият влезнал с взлом в къщата, счупвайки стъклото на прозореца,
изгонил я, начупил мебели, сменил бравата на входната врата, самонастанил се, постоянно
я заплашвал и не я допускал в имота.
С тъжбата против подсъдимия С. е предявен граждански иск
за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, причинени на Ц. с
второто вменено с тъжбата деяние, изразяващи се в нанесен психически тормоз,
лишаване от жилище, нечовешко отношение. Тъжителката е конституирана в качеството
на граждански ищец в настоящото производство.
В съдебно заседание
гражданската ищца и частна тъжителка участва лично и с повереник.
Процесуалният представител счита, че подсъдимият е осъществил състава на
предявеното му обвинение и следва да бъде признат за виновен. Относно
предявения граждански иск прави искане да бъде уважен. Претендира направените
по делото разноски.
Подсъдимият Р.В.С. участва лично и със защитник. Не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан. Защитникът
изразява становище, че по делото не са събрани доказателства, които да
обуславят осъдителна присъда, моли за отхвърляне на гражданския иск, претендира
разноски.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Отношенията и положенията, които имат значение, са
следните:
Подсъдимият Р.В.С. е внук на тъжителката Г.К. Ц. по
майчина линия. Свидетелят К. А. Ц. е син на тъжителката Г.К. Ц., чичо на
подсъдимия Р.В.С. и брат на св. М. К. Свидетелката М. А. К. е майка на подсъдимия,
дъщеря на тъжителката и сестра на св. К. Ц. Свидетелят В.П.С. е баща на
подсъдимия и бивш съпруг на св. К. Свидетелят А. Г. Ж. е зет на св. К. Ц.
По силата на дарение, обективирано в Нотариален акт №
176, том ІІІ, дело № 1682/02.12.1997 г., св. М. К. и св. К. Ц. са придобили собственост
от родителите си – св. Г. Ц. и А. Ц. /починал понастоящем/, върху ½ ид.
ч. от дворно място с административен адрес в гр. Средец, ул. „***“ № *, от
което да ползват западната част, св. Ц. и върху ½ ид. ч. от построената
в дворното място полумасивна жилищна сграда, представляваща западен близнак, а
св. К. и върху построената в дворното място паянтова сграда – лятна кухня. Дарителите
са запазили пожизнено правото на ползване върху дарения имот.
От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че през м. октомври 1998 г. на
мястото на дарената на св. К. паянтова сграда – лятна кухня е изградена без
строителни книжа масивна жилищна сграда на два етажа, узаконена с Акт за
узаконяване № 16/30.03.2001 г. на Гл. архитект на Община Средец на името на св.
М. С. /понастоящем с фамилията К. на втория й съпрууг/. Актът за узаконяване е
съставен въз основа на нотариално заверено съгласие от собствениците на целия
имот, в това число и от тъжителката Г. Ц., изразено в заявление от 17.12.1999
г. с нотариална заверка на подписите пред Нотариус с рег. № 4327, с което дават
съгласие М. А. С. „да построи съгласно одобрен проект една жилищна сграда с
площ и етажност, съгласно допустимите норми по закон – известния ни проект с
площ 70 кв. м., състояща се от един жилищен етаж и един тавански етаж”. По
силата на разрешение за строеж № 38/26.09.2016 г. на Гл. архитект на Община
Средец на името на М. А. К. таванският етаж, чрез завишаване на светлата
височина на етажа, е преустроен в нормален жилищен етаж. От старата дарена на К.
постройка са запазени източната стена до ниво първи етаж /като височината на
съществуващия зид е завишена с два реда тухли и излята стоманобетонова плоча/,
калканният зид към западния близнак на св. Ц., част от вътрешна стена и
съществуващ прозорец. Конструкцията на помещенията е променена, като са
изградени частично нови основи, пристройка от коридор на първи етаж и надстройка
от втори етаж. На първия етаж са оформени две самостоятелни стаи – спални с общ
коридор на мястото на старите две преходни стаи от дарената лятна кухня и са
новоизградени дневна, кухня и баня с тоалетна. Първият и вторият етажи са
свързани с външно стълбище, като вторият етаж не е измазан и не е пригоден за
живеене.
Отношенията в семейството са влошени, като поводът е
начинът на ползване на жилището на първия етаж, собственост на св. М. К..
При така изяснените отношения и положения, имащи значение
за фактическата обстановка, съдът приема следната хронология на събитията:
Строителството от 1998 г. на масивната двуетажна жилищна
сграда е извършено по време на брака на св. М. К. и св. В.С., от който на ***
г. е роден синът им – подсъдимият Р.В.. Семейството до раздялата си е живяло на
първия етаж в собствената на св. К. къща, като след раздялата на родителите му подсъдимият
С. е останал да живее при майка си в процесното жилище на първия етаж, а от
време на време е живял и при баща си в гр. Средец. От служебна справка по реда
на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че от 11.10.2001 г. подсъдимият е
с настояща адресна регистрация в гр. Средец, ул. „***“ № *, а от 27.02.2006 г.
е и с постоянна регистрация на същия адрес.
По време на строителството през 1998 г. тъжителката Ц. е
живяла със съпруга си /в последствие починал/ на съседната улица при майка си.
Не се установяват данни по делото след 98 г. до 2017 г. тъжителката да е живяла
в процесното жилище на първия етаж от сградата в гр. Средец, ул. „***“ № *, ет.
*. Налице са данни, че след като е овдовяла, е сключила граждански брак с дядо Г.
Ж., при когото е заживяла. През 2017 г. тъжителката се разделила с Ж., поради
което дъщеря й – св. К.а я прибрала в дома си в гр. Средец, ул. „***“ № *, ет. *,
заедно с багажа й. Тъй като св. К. заминавала за Кипър, а тъжителката изразила
несъгласие да живее заедно с внука си – подс. С., това наложило семейното
решение последният да отиде да живее при баща си – св. С., докато св. К. била в
Кипър. През декември 2017 г. св. К. се завърнала в дома си за празниците. През
месец януари 2018 г. отново отпътувала за Кипър заедно със сина си – подс. С.,
който поработил малко там, но тъй като не се почувствал комфортно, на
13.05.2018 г. се завърнал в България. Св. К. дала на подс. С. ключовете от дома
им, за да се прибере. Подс. С. установил, че патронът на входната врата на
жилището на първия етаж е сменен и не може да влезе в дома си. Вуйчо му – св. Ц.
го приел в къщата си-западен близнак, двамата разговаряли, подсъдимият го
попитал къде е баба му и му казал „искам да си вляза вкъщи”. Подсъдимият научил
от св. Ц., че междувременно, докато бил в Кипър, баба му – тъжителката Ц, се
омъжила за дядо Т. и заминала да живее при него в с. Белила, като заключила етажа.
Тъй като не можал да влезе в дома си, подс. С. пренощувал у св. Ц.. На
следващия ден подсъдимият намерил тъжителката в с. Белила, за да й поиска ключ,
но тя го изгонила. За един-два дни отседнал в хотел, след което отишъл при баща
си – св. С.. Двамата с баща му звъннали по телефона на майка му, която им дала
указания да разбият патрона на първия етаж и да го сменят. По този начин и с
разрешението на майка си, като собственик на имота, подс. С. се прибрал в дома
си в гр. Средец, ул. „***“ № * и живял там до 17.01.2019 г., когато напуснал
България и отново отишъл при майка си в Кипър.
Междувременно, на 07.06.2018 г. тъжителката Ц. инициирала
производство по реда на ЗЗДН с твърдения, че на 13.05.2018 г. подсъдимият С.
отишъл при нея в дома й в гр. Средец, искал ключ и тъй като тя не му предоставила,
той счупил прозорец, изкъртил вратата и се нанесъл трайно да живее в дома й. С
Решение № 80/06.07.2018 г. по гр. дело № 288/2018 г. РС – Средец е оставил без
уважение молбата по ЗЗДН на тъжителката, като е приел, че в производсвото тя не
е процедирала еднозначно в твърденията си – в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е заявила, че в следствие на действията на С., които според нея били акт
на домашно насилие, се принудила да отиде в с. Белила, където да живее с Т. Д.,
а пред съда заявила, че сама, доброволно е заживяла в дома на Д. в с. Белила, а
не като реакция от поведението на внука си. Съдът още е приел, че не отговарят
на установените по делото факти твърденията й С. да е счупил прозорец, да е изкъртил
вратата и да се е нанесъл трайно да живее в дома й, както и да й е взел
ключовете за жилището и да не й ги дава. Направил е извод, че претендираното
разбиване на врата и прозорец в имота не отговаря на твърдяния от Ц. начин –
като самоволно действие от страна на С. с цел да се нанесе в имота. Указал е,
че производството по делото няма за цел регулиране на влошените отношения между
страните по повод ползването на имота посредством способите на ЗЗДН.
Тъжителката Ц. е депозирала и жалба в Районна прокуратура
– Средец за това, че от средата на месец май 2018 г. внукът й Р.С. е ограничил
достъпа й до къщата в гр. Средец, ул. „***“ № *, ет. *, по която е образувана
пр. преписка № 348/2018 г. по описа на РП – Средец и е извършена проверка,
приключила с Постановление от 01.08.2018 г. за отказ да се образува досъдебно
производство. Тъжителката е подала в РП – Средец повторна жалба, съдържаща
оплакване срещу внука й Р.С. за неправомерно влизане в дома й в гр. Средец, ул.
„***“ № *, ет. *, като образуваната пр. преписка вх. № 690/2018 г. по описа на
РП – Средец след извършена проверка отново е приключила с отказ за образуване
на досъдебно производство, обективиран в Постановление от 18.03.2019 г.
В настоящото производство не се установиха данни,
съответстващи на твърденията в тъжбата и уточнението й, че през месец май 2018
г. тъжителката неколкократно изрично поканила подсъдимия да напусне жилището,
че подсъдимият я изгонил, че постоянно я заплашвал, че не я допускал в имота.
Напротив, на първо място – с цитираното по-горе Постановление от 01.08.2018 г.
на Районна прокуратура – Средец фактически е установено, че на 11.07.2018 г.
тъжителката Ц. е посетила имота и е сменила патрона на вратата, като още същия
ден е дала и ключ на Р.С., което установено от РП положение е в разрив с
твърденията в настоящата тъжба за противоправни действия от страна на
подсъдимия, а на второ място – от гласните доказателства се извеждат данни, че
след като подсъдимият на 17.01.2019 г. пак заминал за Кипър, тъжителката отново
заключила жилището, което наложило на 09.02.2020 г. св. К. и подс. С. при повторното
си завръщане в дома си да сменят двете врати на етажа, за да влезнат вътре.
Отделно от всичко, инкриминираният от тъжителката период
май 2018 г. – 03.04.2019 г. е частично недоказан. Според данните по делото – в
справки от ОДМВР – Бургас за пътуване на лице – български гражданин, в
показанията на св. К.и в молба вх. № 384/10.02.2020 г., подсъдимият е бил извън
България през периода 17.01.2019 г. – 09.02.2020 г., поради което няма как да е
живял на адреса си в България след 17.01.2019 г. до иницииране на НЧХД, както и
до датата на уточнителна молба вх. № 909/22.04.2019 г., в която тъжителката
твърди „и до настоящия момент не ме допуска в него и в дворното място”,
„противозаконно продължава да живее в него на адрес гр. Средец, ул. „***“ № *,
ет. *”.
Приложените по делото писмени
доказателства за образувани преписки, граждански и наказателни производства са
индиция за изострените отношения между тъжителката и подсъдимия, и изобщо в
семейството.
От изисканата по делото справка за съдимост на БС –
Средец и от приложеното НЧХД № 145/2018 г. по описа на СРС се установява, че
подсъдимият Р.В.С. е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК по НАХД №
4/2010 г. по описа на Районен съд – Средец и е осъждан по НЧХД № 145/2018 г. по
описа на РС – Средец, като за престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК, чл. 146,
ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 1 от НК му е определено на осн. чл. 23, ал. 1 от НК
общо наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на
осн. чл. 66, ал. 1 от НК, а към общото наказание на осн. чл. 23, ал. 2 от НК е
присъединено наказание глоба. Осъждането му отново е във връзка с
междусемейните конфликти.
Горната фактическа обстановка съдът изведе от показанията
на свидетелите К. Ц., М. К., В.П.С., А. Ж. и от обясненията на подс. Р.С. – при
съпоставка и съвпадение и/или взаимно допълване на съдържащите се в тях данни, от
приобщените по делото писмени доказателства – Нотариален акт № 176, том ІІІ,
дело № 1682/02.12.1997 г., Постановление от 01.08.2018 г. на СРП за отказ да се
образува досъдебно производство, Пр. преписка вх. № 690/2018 г. по описа на РП
– Средец и Постановление от 18.03.2019 г. на СРП за отказ да се образува
досъдебно производство, НЧХД № 145/2018 г. по описа на РС – Средец, Гр. дело №
288/2018 г. по описа на РС – Средец, Удостоверение за раждане на подсъдимия,
издадено от Община Средец, справка за съдимост на БС – Средец, справка по реда
на Наредба № 14/18.11.2009 г., справки от ОДМВР – Бургас за пътуване на лице –
български гражданин, Акт за узаконяване
№ 16/30.03.2001 г. на Гл. архитект на Община Средец, Заявление с нотариална
заверка на подписите рег. № 4327 от 17.12.1999 г., Удостоверение за раждане на
М. А. Ц., както и от СТЕ.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка, установена от
събраните доказателства, е изводимо, че подсъдимият не е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 170, ал. 4 от НК — противозаконно оставане в чуждо жилище, въпреки изрична покана за напускането му. Предявеното обвинение не е доказано от обективна
и субективна страна.
За да е съставомерно деянието по посочения текст, законът
предвижда, че негов предмет може да бъде само чуждо жилище. Жилище е мястото за живеене,
което се обитава от едно
или повече лица, според съдебната практика
жилището е “помещение, което се обитава постоянно или временно от едно лице или
повече такива за живеене”. Чуждо за дееца е жилище,
в което той не може да
пребивава на правно основание /живеене, работа, отдих и др./.
Изпълнителното деяние се осъществява
чрез бездействие – не се изпълнява
изрично искане на пострадалия жилището да бъде
напуснато от дееца. Съществен
елемент от обективната страна на състава на престъплението е, че съдържанието
на волята на обитателите на това жилище е то да не се посещава и ползва от
други, чужди на семейството хора. В случая процесното жилище на първия етаж на
двуетажна къща в гр. Средец, ул. „***“ № *, състоящо се от две самостоятелни
стаи – спални, коридор, дневна стая, кухня и баня с тоалетна, собственост на
св. М. К., не е чуждо за нейния син – подсъдимия С., тъй като то е неговият дом
от раждането му и той е регистриран официално от 11.10.2001 г. на този адрес на
семейството му, поради което и живее в него на правно основание и със съгласието
на собственика. По отношение на претендираното от тъжителката Ц. ползване на
частта от жилището, състояща се от една стая и кухня от общо всички помещения
на първия етаж, съдът намира да отбележи, че от доказателствата по делото би
могъл да се направи извод, че правото й на ползване е учредено върху
несъществуваща вече паянтова постройка, на мястото на която е построена изцяло нова
двуетажна сграда – узаконена без никакви тежести и условия с нейното съгласие,
поради което е спорно дали правото й е отпаднало или следва да се счита като
учредено само за малка част от жилищния етаж, който спорен въпрос следва да се
отнесе към гражданския съд. Със сигурност Ц. не е в правото си да извършва обсебващи
действия по отношение на целия жилищен първи етаж, като заключване на входната му врата, съхраняването на единствен
ключ и недопускане на останалите му обитатели. Със сигурност съществува
учреденото й право на ползване върху ½ ид. ч. от
построената в същото дворно място полумасивна жилищна сграда, представляваща
западен близнак, собственост на св. Ц., което жилище също може да ползва за
живеене.
От субективна страна липсва
съзнание у подсъдимия за обитаване на „чуждо" жилище по смисъла на
закона и умисъл у подсъдимия за извършване на престъпен резултат. В
неговото съзнание е налична представа, че майка му е собственикът, който
му предоставя жилището за ползване и че това е неговият дом, на семейството му.
В заключение, обитаваното
от подсъдимия жилище няма характер на
чуждо по смисъла на закона и най-вече възприятието на подсъдимия за неговото ползване не е такова.
Съдът прие, че подс. С. не е осъществил състава на
престъплението чл. 170, ал. 4 от НК, в което го обвинява тъжителката, тъй като
анализът на всички кредитирани доказателства води до този еднозначен и
категоричен извод. Затова СРС призна подсъдимия за невинен в това през периода от месец май 2018 г. до 03.04.2019 г.
противозаконно да е останал в чуждо жилище – това на Г.К. ***, находящо се в
гр. Средец, ул. “***” № *, ет. *, въпреки изричната покана на
Г.К. Ц. да го напусне. По изложените съображения съдът на основание чл. 304 от НК оправда
подсъдимия С. по повдигнатото от частната тъжителка г.
Ц.обвинение по чл. 170, ал. 4 от НК.
Тъй като подсъдимият С. бе признат за невинен по
предявеното му обвинение за престъпление по чл. 170, ал. 4 от НК по отношение
на тъжителката Ц. и не са налице условия за гражданската му отговорност, съдът
отхвърли изцяло предявения граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди
като неоснователен. С настоящите мотиви съдът указва и пояснява на страните по
делото, че при обявяване на присъдата си по отношение на отхвърлянето на иска е
допуснал техническа грешка, като вместо отхвърления действителен размер от
1 000 лева е изписал 2 000 лева.
Съдът на основание чл. 190, ал. 1 от НПК осъди
тъжителката да заплати на подсъдимия направените по делото разноски за
възнаграждение на упълномощения от него защитник в размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: