РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Габрово, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600142 по описа за 2022 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия А. Й.
П. от гр. Габрово, чрез договорния защитник адв. И. С. от АК Габрово, против
Присъда № 43 от 13.07.2022 година, постановена по НОХД № 433/2022 г. на
Районен съд Габрово.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимия А. Й. П., роден на *** г. в гр. **, живущ в гр. ***, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че около 22,15 ч. на 13.06.2022 г. на ул.
„***" в гр. Габрово, управлявал лек автомобил марка „***" с per. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно - 1,55 на
хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК,
като на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК го е
ОСЪДИЛ на „Една година лишаване от свобода" и „Глоба" в размер на 400
лв. /четиристотин лева/.
1
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия А. Й. П. за
ВИНОВЕН в това, че около 22,15 ч. на 13.06.2022 г. на ул. „***" в гр.
Габрово, при условията на повторност, управлявал лек автомобил марка „***"
с per. № *** след употреба на наркотичните вещества канабис, амфетамин и
метамфетамин - престъпление по чл. 3436, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 28,
ал. 1 от НК, като на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.1 от
НК го е ОСЪДИЛ на „Две години лишаване от свобода" и „Глоба" в размер
на 1000 лв. /хиляда лева/.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия А. Й. П. за
ВИНОВЕН в това, че на 13.06.2022 г. в гр. Габрово, без надлежно
разрешително, изискуемо се по ЗКНВП, държал в лек автомобил марка „***"
с per. № *** следните високорискови наркотични вещества - метамфетамин с
нетно тегло 0,13 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин
43,1 % тегл. на стойност 3,25 лева и канабис с нетно тегло 0,42 грама, със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол
12,3 % тегл. на стойност 2,52 лева - престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл.
второ, т. 1 от НК, като на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.
4 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на „Седем месеца
лишаване от свобода".
На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не е наложил на подсъдимия А.
Й. П. кумулативно предвиденото в чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1 от НК
наказание „Глоба".
Съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 23, ал. 1 от НК на А. Й. П. общо
най-тежко наказание измежду налоЖ.те му с присъдата, а именно - в размер
на „Две години лишаване от свобода", което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б" от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът е присъединил към така
определеното общо наказание „Две години лишаване от свобода" и
наказанието „Глоба" в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Съдът е постановил след влизане в сила на присъдата, прилоЖ.те
веществени доказателства - орален тест за еднократна употреба към
техническо средство „Drager Drug Test 5000" и полиетиленов плик, съдържащ
празни опаковки, да бъдат унищоЖ..
Съдът е осъдил подсъдимия А. Й. П. да заплати на държавата по сметка
2
на ОД на МВР - Габрово направените по делото разноски на досъдебната фаза
в размер на 188,29 лв. /сто осемдесет и осем лева и двадесет и девет ст./, както
и сумата от 5 лв. /пет лева/ по сметка на PC - Габрово при служебно издаване
на изпълнителен лист, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава
двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 от
НПК – съкратено съдебно следствие. Няма конституирани граждански ищци
и частни обвинители.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт,
което обуславя процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба се твърди, че присъдата на РС Габрово е
несправедлива. Съдът не дооценил всички смекчаващи вината обстоятелства
в достатъчна степен, като наложил явно несправедливо наказание. В съдебно
заседание адв. С. допълва, че подс. П. извършил деянието след преживяна
лична трагедия /загуба на съпругата си/, което следвало да се възприеме като
смекчаващо вината обстоятелство.
Претендира се, съдът да измени присъдата на ГРС, като намали размера
на наложеното наказание. В съдебно заседание адв. С. поясни, че претенцията
е по отношение на наказанието „лишаване от свобода“.
От въззивната жалба е видно, че се поддържа единствено твърдение за
явна несправедливост на наложеното наказание. Не се сочат нарушения на
процесуалния закон.
В жалбата, както и в съдебно заседание, не са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание, проведено на 28.09.2022 г. жалбоподателят А. П. и
неговият защитник адв. И. С. от АК Габрово поддържат жалбата и
направените искания. При последната си дума пред настоящата инстанция
подс. П. моли размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ да
бъде намален до неговия минимум от една година.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово
пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че
присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по
делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
3
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият А. Й. П. е роден на *** г. в гр. ** Живее в гр. **
Със Споразумение № 23/15.01.2018 г. по НОХД № 1665/2017 г. по
описа на PC - Габрово, в сила от 15.01.2018 г., подсъдимият П. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК, за което и на
основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е определено наказание от „Четири
месеца лишаване от свобода", което на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС
да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, както и „Глоба" в размер
на 500 лева. Наложеното наказание „Четири месеца лишаване от свобода" е
изтърпяно на 07.05.2018 г. Има и предходни осъждания.
Около 22,15 ч. на 13.06.2022 г. автопатрулен полицейски екип, в състава
на който влизали свидетелите Д.И.С. спрял за проверка движещ се по ул.
„***" в района на кръстовището с ул. „**“ в гр. Габрово лек автомобил „***"
с per. № ***. При проверката полицейските служители установили, че
автомобилът се управлява от подсъдимия А. П., както и, че пътници в него са
свидетелите М.С. и М. Х.. При проведен на място разговор А. П. заявил на
проверяващите, че по-рано е употребил наркотични вещества и, че държи
такива в превозното средство. Въз основа на това свидетелят М.С. в
качеството си на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция" при ОД на
МВР - Габрово го подложил на тест за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „Drager Drug Test 5000" с инв. № ARJL-0025.
Установило се наличието на канабис, амфетамин и метамфетамин в дадената
проба. Това обстоятелство било фиксирано в изготвени на място АУАН серия
GA № 572164, Протокол per. № 264р-8975 и Талон за медицинско изследване
№ 070022.
Поради установен мирис на алкохол свидетелят М.С. подложил А. П. на
проба с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. номер 0045,
което отчело концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,55 на хиляда.
Показанието било вписано в изготвени на място АУАН серия GA, № 616946
и Талон за изследване № 0054387, като в последния документ подсъдимият
вписал, че приема показанията на техническото средство.
За времето от 23,36 ч. на 13.06.2022 г. до 00,08 ч. на 14.06.2022 г.
разследващ полицай от РУ - Габрово извършил в присъствието на две поемни
4
лица и на А. П. претърсване и изземване в процесния лек автомобил „***" с
per. № ***. В хода на това процесуално-следствено действие подсъдимият
посочил и предал на разследващите намиращ се на стелката на предната дясна
седалка плик, съдържащ розово кристалообразно вещество, реагирало при
полеви наркотест като „метамфетамин". Под скоростния лост била
установена свивка със суха зелена листна маса, реагирала като „канабис" при
проведения на място наркотест. В изготвения на място протокол за
извършеното действие подсъдимият собственоръчно вписал, че иззетите
вещества са предназначени за лична употреба. Впоследствие А. П. бил
транспортиран до МБАЛ „Д-р Тота Венкова" - Габрово, където пред
надлежно медицинско лице отказал да даде кръвна проба за установяване
наличието на алкохол и наркотични вещества, което било обективирано в два
броя протоколи.
В хода на образуваното досъдебно производство е изготвена и физико -
химическа експертиза, от заключението на която се потвърдило, че иззетите
на 13/14.06.2022 г. вещества са метамфетамин с нетно тегло 0,13 грама, със
съдържание на активен компонент метамфетамин 43,1 % тегл. на стойност
3,25 лева и канабис с нетно тегло 0,42 грама, със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 12,3 % тегл. на
стойност 2,52 лева.
Горната фактическа обстановка е установена от първоинстанционния
съд след съпоставка на самопризнанието на подсъдимия с писмените и
гласните доказателства, събрани по време на досъдебното производство, на
основание чл. 373, ал. 3 и чл. 372, ал. 4 от НПК.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт. Направеното от подсъдимия А. П. самопризнание се подкрепя изцяло от
събраните по време на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Пред настоящата инстанция подсъдимият П. не оспорва фактическата
обстановка, твърдението, че е извършил описаните в обвинителния акт
престъпления и правната им квалификация. Счита, че смекчаващите вината
обстоятелства не са оценени в цялост, а налоЖ.те наказания „лишаване от
5
свобода“ следвало да се намалят до минимума, предвиден в закона, което
съответно ще доведе и до намаляване размера на определеното общо
наказание.
Относно престъплението по чл. чл. 343б, ал. 1 от НК:
За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК са предвидени наказания –
лишаване от свобода от една до три година и глоба от двеста до хиляда лева.
За да извърши индивидуализация на наказанието на подсъдимия А. Й. П.,
районният съд е отчел смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
следва: смекчаващите - изначалното самопризнание, съдействието при
разследването, декларираното съжаление за извършеното, отличните
характеристични данни и относително невисоката концентрация на алкохол.
Отегчаващи - обремененото съдебно минало, липсата на правоспособност
като водач на МПС и употребата и на наркотични вещества при предприетото
управление. Самопризнанието в съдебна фаза не е отчетено като смекчаващо
обстоятелство отново, тъй като то е задължително за производството, по
което е разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и неговия
защитник желание, и от това следва определяне на наказание при прилоЖ.ето
на чл. 58а от НК. Първоинстанционният съд е установил превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
Делото е разгледано при условията на съкратено съдебно следствие в
хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Съобразявайки се с императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, първоинстанционният съд е определил
наказание лишаване от свобода, като се е ръководил от разпоредбите на
Общата част на Наказателния кодекс. Правилна е преценката, че
подходящото наказание за подсъдимия А. П. е около средния размер,
предвиден в чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно – една година и шест месеца
лишаване от свобода. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК,
определеното наказание е намалено с една трета, като съдът е постановил
подс. А. П. да изтърпи наказание – една година лишаване от свобода.
Наложено е и кумулативното наказание – глоба в размер на 400 лева, което е
под средния размер, предвиден от закона. Наказанието глоба е съобразено с
тежестта на деянието, а също така и със семейното и имуществено състояние
на дееца.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че за това престъпление
6
по делото не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, което да доведе до прилоЖ.ето на чл. 58а, ал. 4 във вр.
с чл. 55 от НК. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е
такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността
на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона
наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Случаят не е такъв. ПрилоЖ.ето на
чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Настоящият състав на ГОС намери
изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани. Искането за
намаляване размера на наказанието лишаване от свобода се явява
неоснователно. Описаното в жалбата и пред настоящия състав състояние на
„изпадане в черна дупка“ след загубата на съпругата на подс. П. не може да се
възприеме, като смекчаващо вината обстоятелство. По делото е безспорно, че
в момента на извършване на деянието П. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма данни
употребата на алкохол и наркотици да е довела до психични заболявания и
промени при подсъдимия. Няма данни и не се твърди смъртта на близък
човек /в случая съжителката му/ да е причинила психично състояние, което да
се характеризира като отклонение от нормата. Твърди се единствено, че подс.
А. П. е понесъл тежко загубата. След като е бил вменяем, П. е имал
възможност да съобрази, че управлението на автомобил след употреба и на
алкохол и на наркотици може да доведе единствено до възникването на
следваща трагедия, при която други хора да загубят живота или здравето си и
това да причини същото страдание на техните близки. Извършването на
престъпление, застрашаващо здравето и живота на околните нито е в
състояние да притъпи болката от загубата, нито е средство за преодоляване
на възникналата душевна празнота. Не се доказва П. да е имал друга спешна
нужда да управлява автомобил след употреба на алкохол и наркотици, при
това неправоспособен. Тъй като подсъдимият е лице с утвърдени криминални
навици, видно е, че е управлявал автомобила не за да преодолее загубата, а
защото е неглижирал възможността от причиняване на сериозни вреди на
околните, включително на возещите се при него пътници. Предходното
осъждане на А. П. със споразумение по НОХД № 1665/2017 г. на ГРС също е
за престъпление по чл. 343б от НК, за което е изтърпял ефективно наказание
лишаване от свобода. Към датата на предходното деяние - 19.11.2017 г. не е
губил близък човек, но е управлявал МПС след употреба на наркотици.
7
Настоящото деяние разкрива единствено тенденция в това криминално
поведение на подсъдимия и не е свързано с особености в психологичното му
състояние. По-ниско по размер наказание лишаване от свобода няма да е в
състояние да постигне целите на чл. 36 от НК за превъзпитание и поправяне
на дееца, както и да въздейства предупредително и възпиращо за нуждите на
генералната превенция. НалоЖ.те на А. П. до момента наказания при
предходните му осъждания за престъпления от общ характер не са
постигнали своето възпиращо и предупредително действие. От справката за
нарушител/водач на л. 57 - 58 от ДП е видно, че П. често управлява МПС,
независимо че е неправоспособен. Множеството глоби, налоЖ. по реда на
ЗДвП за това поведение също не са в състояние да го възпрат. Налице е
висока обществена опасност на дееца. Ето защо се явява нуждата от по-
интензивна наказателна репресия, която да въздейства предупредително и
възпиращо, както по отношение на извършителя, така и по отношение на
останалите членове на обществото. Тъй като подсъдимият е неправоспособен
водач, правилно районният съд е преценил, че няма възможност за налагане
на наказанието по чл. 343г от НК.
Относно престъплението по чл. чл. 343б, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с
чл. 28, ал. 1 от НК:
За престъплението по чл. 343б, ал. 4 от НК са предвидени наказания –
лишаване от свобода от една до пет година и глоба от петстотин до хиляда и
петстотин лева. За да извърши индивидуализация на наказанието на
подсъдимия А. Й. П., районният съд е отчел смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както следва: смекчаващи вината обстоятелства - направеното
изначално самопризнание, изразеното съжаление за извършеното и
позитивните характеристични данни. Като отегчаващи обстоятелства са
възприети споменатите до момента, както и доказано трайно противоправно
поведение, свързано с употреба на наркотични вещества, установената
употреба на три различни по вид наркотици преди управлението на лекия
автомобил. Самопризнанието в съдебна фаза не е отчетено като смекчаващо
обстоятелство отново, тъй като то е задължително за производството, по
което е разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и неговия
защитник желание, и от това следва определяне на наказание при прилоЖ.ето
на чл. 58а от НК. Първоинстанционният съд е установил баланс между
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
8
Квалифициращото обстоятелство „повторност“ действително е налице с
оглед осъждането на А. П. с споразумение по НОХД № 1665/2017 г. на ГРС,
наказанието по което е изтърпяно на 07.05.2018 г.
Делото е разгледано при условията на съкратено съдебно следствие в
хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Съобразявайки се с императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, първоинстанционният съд е определил
наказание лишаване от свобода, като се е ръководил от разпоредбите на
Общата част на Наказателния кодекс. Правилна е преценката, че
подходящото наказание за подсъдимия А. П. е над средния размер, предвиден
в чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно – три години лишаване от свобода. В
съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, определеното наказание е
намалено с една трета, като съдът е постановил подс. А. П. да изтърпи
наказание – две години лишаване от свобода. Наложено е и кумулативното
наказание – глоба в размер на 1000 лева, което съответства на средния
размер, предвиден от закона. Наказанието глоба е съобразено с тежестта на
деянието, а също така и със семейното и имуществено състояние на дееца.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че за това престъпление
по делото не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, което да доведе до прилоЖ.ето на чл. 58а, ал. 4 във вр.
с чл. 55 от НК. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е
такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността
на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона
наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Случаят не е такъв. ПрилоЖ.ето на
чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Настоящият състав на ГОС намери
изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани. Искането за
намаляване размера на наказанието лишаване от свобода се явява
неоснователно. Отново ще припомним, че загубата на близък човек не може
да бъде повод за управление на МПС след употреба на алкохол и общо три
наркотични вещества, което поставя в реален риск здравето и живота на
останалите участници в двиЖ.ето и е предпоставка за следваща трагедия.
Управлението на автомобил след употреба на алкохол и наркотици и
неправоспособен не е средство за преодоляване загубата на близък човек и не
може да се тълкува като извинителна причина за извършване на
престъпление. Настоящият състав на ГОС не намери основание да приеме, че
9
управлението на автомобил в случая е било свързано със загубата на близък
човек. Тъй като подсъдимият е лице с утвърдени криминални навици, видно е,
че е управлявал автомобила не за да преодолее загубата, а защото е
неглижирал възможността от причиняване на сериозни вреди на околните.
Предходното осъждане на А. П. със споразумение по НОХД № 1665/2017 г. на
ГРС също е за престъпление по чл. 343б от НК, за което е изтърпял ефективно
наказание лишаване от свобода. Към датата на предходното деяние -
19.11.2017 г. не е имало загуба на близък човек, но П. също е управлявал
МПС след употреба на наркотици. Настоящото деяние разкрива единствено
тенденция в това криминално поведение на подсъдимия. По-ниско по размер
наказание лишаване от свобода няма да е в състояние да постигне целите на
чл. 36 от НК за превъзпитание и поправяне на дееца, както и да въздейства
предупредително и възпиращо за нуждите на генералната превенция.
НалоЖ.те на А. П. до момента наказания при предходните му осъждания за
престъпления от общ характер не са постигнали своето възпиращо и
предупредително действие. От справката за нарушител/водач на л. 57 - 58 от
ДП е видно, че П. често управлява МПС, независимо че е неправоспособен.
Множеството глоби, налоЖ. по реда на ЗДвП за това поведение също не са в
състояние да го възпрат. Налице е висока обществена опасност на дееца. Ето
защо се явява нуждата от по-интензивна наказателна репресия, която да
въздейства предупредително и възпиращо, както по отношение на
извършителя, така и по отношение на останалите членове на обществото. Тъй
като подсъдимият е неправоспособен водач, правилно районният съд е
преценил, че няма възможност за налагане на наказанието по чл. 343г от НК.
Относно престъплението по чл. чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1 от
НК:
За престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК са предвидени наказания
– лишаване от свобода от една до шест година и глоба от две хиляди до десет
хиляди лева. Първоинстанционният съд е преценил, че са налице
предпоставките за прилоЖ.е на чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК,
и е осъдил подс. А. П. на седем месеца лишаване от свобода. При определяне
размера на наказанието лишаване от свобода съдът е ценил същите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, касаещи обществената
опасност на дееца и извършеното деяние, като между тях е налице баланс.
Правилно е становището на районния съд, че самопризнанието в съдебната
10
фаза не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство, тъй като то е
задължително за производството, по което е разгледано делото, след
изразеното от подсъдимия и неговия защитник желание, и от това следва
определяне на наказание при прилоЖ.ето на чл. 58а от НК. Районният съд е
преценил минималното количество държани наркотични вещества –
метамфетамин с нетно тегло 0,13 грама, със съдържание на активен
компонент метамфетамин 43,1 % тегл. на стойност 3,25 лева и канабис с
нетно тегло 0,42 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 12,3 % тегл. на стойност 2,52 лева, като
изключително смекчаващо вината обстоятелство. При това полоЖ.е е приел,
че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко с оглед конкретното престъпно деяние, което е довело до прилоЖ.ето
на чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК. Окръжният съд намери
изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани. При
съпоставка с обичайните случаи на държане на наркотични вещества може да
се приеме, че количеството и стойността на откритите в автомобила
наркотици е минимално, което да се тълкува като изключително смекчаващо
вината обстоятелство. Наложеното в този случай наказание от седем месеца
лишаване от свобода ще бъде в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК,
включително да въздейства предупредително и възпиращо за нуждите на
генералната превенция. За постигането на тези цели не е необходимо подс. А.
П. да изтърпи и кумулативно предвиденото наказание - глоба. Ниската
стойност и количество на наркотика, при съобразяване разпоредбата на чл.
35, ал. 3 от НК, не предполагат и парична санкция. В случая правилно е
прилоЖ.ето на чл. 55, ал. 3 от НК.
Няма нарушения при прилоЖ.ето на чл. 23 от НК.
Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно
лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да е от тях съдът, след като определи наказание за
всяко престъпление отделно, налага най - тежкото от тях. Престъпленията по
настоящата присъда са в условията на реална съвкупност. С отделни деяния
А. П. е извършил отделни престъпления. Деянията са извършени преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. С оглед прилоЖ.ето на чл.
23 от НК, районният съд е определил на подсъдимия А. П. ОБЩО
НАКАЗАНИЕ, най-тежкото от така налоЖ.те а именно - две години лишаване
от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален "строг"
режим. Правилна е преценката, че за поправяне на подсъдимия не е
11
необходимо общото наказание да бъде увеличено при условията на чл. 24 от
НК.
Тъй като деянията са умишлени и не са изтекли повече от пет години от
изтърпяване на предходно наложеното със споразумение по НОХД №
1665/2017 г. на ГРС ефективно наказание лишаване от свобода, правилно
районният съд е постановил определеното общо наказание в размер на две
години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален "строг" режим,
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС.
В съответствие с разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК съдът е
присъединил към така определеното общо наказание „Две години лишаване
от свобода" и наказанието „Глоба" в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Правилна е преценката относно възлагането на разноските и
разпореждането с веществените доказателства.
В заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и
законосъобразност на атакуваната присъда, което от своя страна обуславя
цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея извод почива на
констатацията, че самопризнанието на подс. А. П. се подкрепя изцяло от
събраните по време на досъдебното производство доказателства.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части,
както и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 43 от 13.07.2022 година, постановена по
НОХД № 433/2022 г. по описа на Габровски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13