С. РАЙОНЕН СЪД, ГО, осми състав, в
публично заседание на шестнадесети
ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
при
секретаря: В. К., като разгледа
докладваното от Председателя гр.дело № 4143 по описа на РС С. за 2017 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Предявен
е осъдителен иск, с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена на иска 8 000 лева.
Производството е образувано по
искова молба на И.Х.М. *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, гр. С. за заплащане на обезщетение в размер на
8000 лева за причинени неимуществени вреди вследствие на телесна повреда,
получена в резултат на трудова злополука.
В исковата молба се твърди, че ищецът И.Х.М. работи
като огняр към ответната ГД „ИН”, като изпълнявал трудовите си задължения на
територията на Затвора гр. С..
На 14.02.2017 г. около 09:15 часа, изпълнявайки
трудовите си задължения, конкретно - пренасяйки радиатор, който е бил
демонтиран от стаите на първа група на затвора, при слизане по стълбите на
котелното на затвора усеща, че носеният от него и лишената от свобода С.Х.
радиатор, започва да му се изплъзва от ръцете. За да не падне радиатора на
краката му и същевременно, за да предпази л.св. Халилова да не я удари
радиатора, ищецът отскочил назад, а радиатора бутнал наляво. При изтласкването
на тялото си назад, ищецът загубил равновесие и паднал, като веднага след
съприкосновението със земята усетил много остра болка в ходилото на левия крак.
След инцидента към 10:00 часа фелдшера на затвора мл.
инспектор Д.П.П. прегледал ищеца и го е изпратил в ОРБ - гр. С., където му е
направена снимка. След огледа на снимката от ортопед – д-р А., същият
констатирал, че има счупване на кост в ходилото на левия крак. Д-р А. поставил
шина на крака на ищеца, с която обездвижил крака му, за да наблюдава дали
правилно ще зараснат счупените кости и след петия ден след като се е уверил, че
заздравителния процес протича правилно, е гипсирал крака му. С гипсиран крак М.
бил 30 (тридесет) дни. След като гипса бил свален, ищецът се е придвижвал с
помощта на патерици 3 месеца. Докато е бил с гипсиран крак и в последствие,
докато се е налагало да използва патериците, ищецът е разчитал на помощта на
сина си – Х.И.М., който му е помагал освен за предвижването в ежедневието му,
но и за извършване на всички действия от хигиенно-битов характер, които
изискват движение и стоене на място в изправено положение. След третия месец
ищецът е започнал постепенно да раздвижва крака си и да се придвижва без
помощта на патериците и сина си.
През цялото това време И.М. е изпитвал болки, като в
самото начало те са били силни, а с течение на времето с оглед оздравителния
процес, техния интензитет и сила постепенно са намалявали. В молбата се твърди,
че и до днес при влошаване на времето, ищеца изпитвал дискомфорт и тъпи болки в
областта на счупването. Възстановяването му от получената травма по време на
работа, е продължило три месеца и половина в домашни условия, като М. се е
върнал на работа в Затвора С. дори преди изтичане на последния му болничен
лист, въпреки, че е изпитвал все още болки при ходене.
В молбата се твърди, че настъпването на инцидента и
получаването на травмата е в пряка и непосредствена последица на инцидента и
получените увреждания при изпълнение на трудовите задължения от страна на М..
Това обстоятелство не се оспорвало от ръководството на Затвора гр. С., които са
му оказали пълно съдействие за надлежно уведомяване на осигурителната
институция, попълване на всички необходими документи за това. По случая,
непосредствено след инцидента са били снети писмени обяснения и на
л.св.Халилова, които напълно кореспондирали с твърденията на М. за времето,
мястото, начина, причините довели до инцидента, при който последният е
пострадал. Вследствие злополуката е настъпила травма – „фрактура ос метатарзи 5
педис син”, която ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания.
От съда се иска да постанови решение, с което да
осъди ответната дирекция - ГДИН при МП, която да заплати на ишеца сумата от 8
000 (осем хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени
вреди в резултат от претърпяната трудова злополука, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 14.02.2017 г., до окончателното изплащане на
главницата, както и направените по делото разноски, в това число и адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения срок от ответната страна е
депозиран писмен отговор, в който се оспорва исковата молба и по основание и по
размер.
В с.з. ищецът, редовно призован, не
се явява лично. Представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който моли
за уважаване на исковете.
В с.з. ответното дружество, редовно
призовано, се представлява от пълномощник по чл. 32, т. 3 ГПК, който моли за
отхвърляне на исковете.
От
представените по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля Е.М. и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка по делото:
Ищецът
И.Х.М. *** на основание Трудов договор №
Л-113/2 от 08.01.2014 г. е бил в трудово-правни отношения с работодателя и
ответник в производството Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
към министъра на правосъдието, гр. С.. Към 14.02.2017 г. изпълнявал длъжността
"огняр" в сектор ФРО при затвора в гр. С. и около 09,15 часа при
изпълнение на трудовите си задължения, по-конкретно пренасяне на радиатор,
който бил демонтиран от стаите на първа група на затвора, при слизане по
стълбите, носейки радиатора заедно с
една от лишените от свобода, загубил равновесие и паднал. При съприкосновението
си със земята, ищецът си счупил кост в ходилото на левия крак.
С разпореждане № 5104-19-9/22.02.2017 г. на ТП
на НОИ- С. /за което липсват данни да е обжалвано от работодателя/, на
основание чл.
60, ал.1 от КСО злополуката е приета за трудова по смисъла на чл.
55, ал.1 от КСО.
След злополуката, на 14.02.2017 г. в
ОРБ С. на ищеца била направена снимка и било установено, че има счупване на
кост в лявото ходило. На ищеца била поставена шина за обездвижване на крака, а
след петия ден кракът бил гипсиран. От представените по делото болнични листи
се установява, че ищецът е бил в болнични за домашно-амбулаторно лечение за
времето от 14.02.2017 г. до 07.06.2017 г.
От
заключението на допуснатата, приета като доказателство по делото и неоспорена
от страните Съдебномедицинската експертиза се установява, че на ищеца,
вследствие претърпяната на 14.02.2017 г. трудова злополука, описана по-горе, причинените
травматични увреждания са следните:
Счупване на пета метатарзална кост
/предноходилкова кост/ на лявото ходило, което наложило гипсиране на ходилото
за един месец и е довело до "ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК". При такива счупвания имобилизацията на крайника трае около един
месец. След това пострадалите лица следва да провеждат възстановителни
процедури и функцията на крайника се възстановява за срок от около три месеца,
както е било и в конкретния случай.
От
показанията на свидетеля Е.М., съпруга на
ищеца, се установява, че съпругът й носел гипс в продължение на около 40 дни и
бил в болнични за три месеца. В началото не можел стъпва на крака си, вечер не
можел да спи от болки, приемал болкоуспокояващи лекарства. Като тръгнал на
работа все още накуцвал, но там не ползвал патерица.
При така изложената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
Както
се приема в съдебната практика/в.ж. Решение № 111 от 27.05.2011 г. на ВКС,ІV г.о., постановено по реда на чл. 290
от ГПК и др./ предявен иск по чл. 200
от КТ съставлява трудов спор по Кодекса на труда,
като съгласно чл.
80, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.)/действаща норма на чл.
104, т.4 от ГПК/ е подсъден на районен съд.
Съгласно
разпоредбата на чл.
200, ал. 1 КТ, работодателят отговаря имуществено пред работника за вреди
от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя,
независимо дали има вина за настъпването им. Тази отговорност има обективен и
безвиновен характер. При разглеждането на споровете по чл. 200 КТ за съда съществува задължението само да установи наличие на
трудовоправни отношения между страните, наличие на трудова злополука или
професионално заболяване, причинна връзка между последиците и трудовата
злополука, а въпросът в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука,
респ. налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни
лица от предприятието - работодател, не представлява задължителен елемент от
състава на отговорността пред пострадалия работник. По общото определение,
възприето от законодателя и съдебната практика, трудова злополука са
травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по повод на
извършената работа, т.е. такива, които се намират в причинна връзка с трудовата
дейност на пострадалия работник и са обусловили временна или трайна загуба на
трудоспособност (инвалидност), както е и в настоящия случай.
Безспорно се установи по делото, че
страните са били в трудови правоотношения, като ищецът е заемал длъжността "огняр"
в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на
правосъдието, гр. С., с местоизпълнение на длъжността затвора в гр. С.. Не се
спори по делото, че злополуката от 14.02.2017 г. е призната за трудова по чл.
55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 5104-19-9/22.02.2017 г. на ТП НОИ гр. С. на
основание чл.
60, ал.1 от КСО. Ищецът е носел гипс на левия крак за около 40
дни, бил в болнични за период от около три месеца и за този период провеждал
домашно амбулаторно лечение. В резултат
на трудовата злополука е получил "Счупване на пета метатарзална кост
/предноходилкова кост/ на лявото ходило", което наложило гипсиране на
ходилото за един месец и довело до "ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА
ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК".
В
предвид на изложеното са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на работодателя за обезщетяване на неимуществени вреди по чл.
200, ал.1 от КТ. Размерът на
прендираните неимуществени вреди се определя по справедливост - арг. чл. 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС от
23.12.1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа
конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1273/2009 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290
от ГПК). В тази връзка съдът съобрази, че вследствие на процесната трудова
злополука ищецът е получил "ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА
ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК", като периодът за възстановяването му е бил около три
месеца, през който период е изпитвал болки, приемал е болкоуспокояващи
лекарства и се е придвижвал с патерици.
Като взе предвид съвкупността от
посочените обстоятелства, обусловени и от съществуващата икономическа
конюнктура в страната, съдът намери, че справедливото обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди възлизат на сума в размер на 4 000
лв., като претендираният от ищеца размер над тази сума до 8 000 лв., се явява
несъразмерен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Съдът счита, че обезщетение в подобен размер би репарирало понесените
от ищеца болки и страдания от физическо и морално естество.
Върху определеното обезщетение и на
основание чл.
86, ал.1 от ЗЗД,следва да се присъди и законната лихва от датата на
увредата- 14.02.2017 г., до окончателното и заплащане.
По
разноските за настоящето производство:
Тъй
като се касае за трудов спор, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса
и разноски съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
С
оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса
следва да бъде заплатена от ответника по сметка на Районен съд С.. Дължимата се
от ответника държавна такса, изчислена съобразно уважения размер на иска от 4
000,00 лева, е в размер на 160,00 лева.Освен това ответникът следва да заплати
по сметка на РС С. и сумата от 150,00 лева, представляваща направени по делото
разноски за експертиза, изплатени от бюджета на съда.
Ищецът
е сторил и разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като е
представил списък за разноски по чл. 80 ГПК. Съгласно представения списък,
ищецът претендира разноски в размер на 1400 лева, платени за адвокатски
хонорар.
Ответникът е направил възражение за
редукция на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от ищеца, като
прекомерни, съгласно чл.
78, ал.5 от ГПК. Съдът счита, че в конкретния случай е налице прекомерност
на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца за процесуално
представителство, защита и съдействие по иска по чл. 200, ал. 1 КТ в размер на 1400
лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ
Съгласно чл.
78, ал.1 ГПК съразмерно на уважената част на иска, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца 500,00 лева, заплатени за адвокатски хонорар
съобразно представения списък на разноските и извършената редукция.
Ответната ГД "ИН" претендира
юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК. Разпоредбата указва,
че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на това възнаграждение обаче не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП,
който препраща към НЗПП.
Съгласно чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правна помощ, приета с ПМС № 4/2006 г. /обн., ДВ, бр. 5 от
Съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал.
8 ГПК, съразмерно на отхвърлената част на иска, ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника сума в размер на 100,00 лева.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът
ОСЪЖДА на основание чл.
200, ал.1, вр. чл.
52 от ЗЗД, ГД "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: град С.,
бул. „Ген.Н.С." № 21, представлявана от юрк П.С., ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.М.,
ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 5, сумата 4 000 лева /четиридесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова
злополука и причинени в резултат на същата травматични увреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 14.02.2017
година, до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата над 4000 лева до пълния предявен размер от 8 000,00
лева.
ОСЪЖДА
ГД "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерство
на правосъдието, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Ген.Н.С."
№ 21, представлявана от юрк П.С., ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.М., ЕГН: ********** ***,
със съдебен адрес ***, офис 5, СУМАТА от 500,00 лева /петстотин лева /, представляваща
сторени от ищеца разноски пред РС С., съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл.
78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
И.Х.М., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес ***,
офис 5, да заплати на ГД "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на
управление: град С., бул. „Ген.Н.С." № 21, представлявана от юрк П.С.
СУМАТА от 100,00 лева/сто лева/, представляваща сторени от ответника разноски
пред РС С., съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
ГД "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерство
на правосъдието, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Ген.Н.С."
№ 21, представлявана от юрк П.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по
сметка на РС С. СУМАТА от 160,00 лева/сто и шестдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважената
част от предявения иск, както и сумата от 150,00 лева за експертиза, на
основание чл.
78, ал.6 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд С., в двуседмичен срок от
връчването му на страните.