Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 02.10.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Вероника
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНЧХД № 406 по описа за
2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 32 от 17.12.2018
г., постановена по НЧХД № 159/2018 г., състав на РС С. е признал подсъдимия В.И.В.
за виновен в това, че на 08.10.2017 г. в гр. С., в двора на къща, находяща се
на ул. „*********“, пред П.И. Й., Г. И. Й. и К. П. е приписал на Ж.Л. Й. от гр.
С. престъпление по смисъла на чл. 308 и следващите от НК с думите „Ти с подпис
си фалшифицирала документ“ и „Майка ти с подпис е фалшифицирала документ“ –
престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. второ от НК, поради което и на основание
чл. 78 а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
С присъдата на подсъдимия В. са
възложени осъществените от частната тъжителка Ж. Й. разноски в размер на 624
лв.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е
постъпила жалба от защитника на подсъдимия В. – адв. Д.М., в която се иска да
бъде извършена проверка от въззивния съд на законността, обосноваността и
справедливостта на постановената присъда. Иска се подсъдимият В. да бъде
признат за невиновен по повдигнатото обвинение.
В допълнение към въззивната
жалба защитникът адв. М. сочи, че неправилно първостепенният съд не е обсъдил
десетките сигнали до полицията, подадени от свидетелите Г. Й. и П. Й. (на чиито
показания се основава осъдителната присъда) срещу подсъдимия В. и които
установяват влошените отношения между страните по делото. Твърди се, че
представените от подсъдимия записи доказват отправянето от посочените свидетели
на словесни заплахи срещу подсъдимия, което обстоятелство не е взето под
внимание от съда.
Набляга се на липсата на
конкретика в тъжбата относно време, място, начин и обща характеристика на
извършване на престъплението, което се твърди да е приписано от подсъдимия на
частната тъжителка, като абстрактният начин на описание се счита за особено
съществен довод в подкрепа на извода за необходимостта от оправдаването на
подсъдимия В. по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание пред
въззивния съд защитникът адв. М. поддържа въззивната жалба с изложените в нея
мотиви. Допълнително се сочи, че показанията на посочените по-горе свидетели са
дискредитирани изцяло. Подчертава се, че предявеното обвинение е неясно, като
липсата на данни относно това какъв конкретен документ е фалшифицирала частната
тъжителка според подсъдимия В..
Подсъдимият В.В. не се явява в
проведеното пред СОС съдебно заседание, като е редовно призован за него.
Частната тъжителка не е взела писмено
становище по депозираната въззивна жалба.
В съдебно заседание пред
въззивния съд повереникът на частната тъжителка – адв. П. от САК, взема
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Сочи се, че
атакуваната първоинстанционна присъда е правилна, законосъобразна и съобразена
с доказателствената съвкупност, а мотивите на съда съдържат анализ на
относимите към делото факти. Иска се потвърждаване на присъдата.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия В.И.В. с тъжбата от Ж.Л.П.
е повдигнато обвинение в това, че на 08.10.2017 г. в гр. С., в двора на къща,
находяща се на ул. „*******“, пред П.И. Й., Г. И. Й. и К. П. ѝ е приписал
престъпление по смисъла на чл. 308 и следващите от НК с думите „Ти с подпис си
фалшифицирала документ“ и „Майка ти с подпис е фалшифицирала документ“ –
престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. второ от НК.
Сочи се от частната тъжителка,
че живее на сутеренния етаж на фамилна къща, като синовете й Г. и П. Й. живеят
съответно на втори и трети етаж от къщата, а от почти две години в собствения
на сестрата на съпруга й първи етаж на същата къща живее синът на последната – В.В.,
заедно с майката на детето си и самото дете.
Твърди се, че взаимното съжителство
с подсъдимия В. се съпътства от чести спорове между частната тъжителка и
синовете й – от една страна и подсъдимия В. – от друга, поради недоволството на
подсъдимия от наличието на съсобственост и разпределението на ползването на
къщата, които спорове са придружавани с прекъсване на осветлението в общите
стълбищни части, счупени прозорци на общите части, хвърляне на отпадъци,
умишлено оставяне от подсъдимия на общата входна врата на къщата широко
отворена, заплахи за прекъсване на водоснабдяването и парното отопление чрез
срязване на преминаващите през неговия етаж тръби, както и постоянно търсене на
поводи за конфронтация и скарвания. Сочи се, че в резултат на неотстъпчивостта
на подсъдимия В. и упоритостта на действията му частната тъжителка и синовете й
от 2016 г. били принуждавани да подават
многобройни жалби в РУ С. срещу поведението на подсъдимия, за да потърсят
защита на правата си.
Твърди се, че на 08.10.2017 г.
около 13.00 часа частната тъжителка Й. се намирала у дома си и приготвяла обяд,
а синовете й П. и Г. заедно с техния приятел К. П. и две деца (първото син на Г.,
а второто племенник на П.) били до сайванта в двора на къщата и подреждали
дърва за огрев. Тъжителката чула сина си П. Й. да я вика и излязла на двора,
където заварила него и брат му да спорят с подсъдимия В.. Синът й П. я попитал
дали е фалшифицирала някакъв документ, а тъжителката отговорила, че не го е
правила. Тогава подсъдимият В. се обърнал към нея и извикал пред Г., П. и К.
„Ти с подпис си фалшифицирала документ!“, а тъжителката му отговорила, че нищо
не е фалшифицирала и се прибрала, за да предотврати възникването отново на спор
за къщата и двора.
Сочи се, че по-късно същия ден
при обсъждането на случая синовете й споделили, че преди нейното излизане на
двора подсъдимият се е опитал да ги изгони оттам и е възникнал скандал, при
който подсъдимият както обикновено е изявил претенции за съсобствеността върху
къщата, направените прехвърляния и разпределението на собствеността и ползването
върху отделните етажи на къщата и е изрекъл думите „Майка ти с подпис е
фалшифицирала документ!“ - което изречение било причината синът й П. да я
повика навън.
Твърди се от частната
тъжителка, че е останала шокирана от обвинението във фалшифициране на документ,
тъй като била с чисто съдебно минало и никога и по никакъв повод срещу нея не
било образувано наказателно производство за каквото и да било. Приписването на
престъпление увредило доброто име на тъжителката, сънят й бил нарушен,
срамувала се от синовете си и била разстроена.
При собствена преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, настоящата
инстанция приема за установено следното:
Във фамилна къща, находяща се в град С., ул. «********» №
**, живеели както следва: на сутеренния етаж - частната тъжителка Ж.Л. Й., на
първия етаж – подсъдимият В., на втория етаж – свидетелят Г. Й. и на третия
етаж – свидетелят П. Й..
Съвместното съжителство на семействата било съпътствано с
чести недоразумения във връзка със собствеността и разпределението на
ползването на етажите на къщата и общите части в имота. Тези недоразумения
постепенно изострили отношенията между тях, от подсъдимия били инициирани
проверки от общината за законността на изградените в двора постройки; възниквали
битови спорове за паркоместата в двора и поддръжката му, за мястото на
съхранение на различни предмети и др. Скандалите между живущите в къщата
станали достояние и на полицията в гр. С., като на подсъдимия и свидетеля П. Й.
били съставяни протоколи за предупреждение.
На 08.10.2017 г. (рожден ден на
свидетеля Г. Й.) около 13.00 часа частната тъжителка Й. се намирала у дома си и
се занимавала с домакинска работа, подготвяйки празненството за сина си.
Свидетелите П. Й. и Г. Й. и техният познат К. П. подреждали дърва за огрев в
двора на къщата, като при тях се намирали две деца (първото син на Г. Й., а
второто племенник на П. Й.). Подсъдимият В. излязъл на двора и им заявил да се
махат от тревата и да си приберат маркучите от неговата собственост. Свидетелят
Г. Й. му казал да се махне, за да не пречи, след което подсъдимият минал
встрани и изрекъл репликата „Майка ти с подписа си е фалшифицирала документ“.
Тогава свидетелят П. Й. извикал
частната тъжителка и когато тя излязла на двора я запитал дали е фалшифицирала
с подпис някакъв документ, на което частната тъжителка отговорила отрицателно.
Подсъдимият В. се обърнал към нея и повторил „Ти с подпис си фалшифицирала
документ!“. Частната тъжителка се почувствала неприятно, притеснила се и се
прибрала вкъщи. По време на обяда случката била коментирана в семейството на
частната тъжителка и тя узнала, че преди излизането ѝ на двора
подсъдимият казал на сина ѝ Георги репликата „Майка ти с подписа си е
фалшифицирала документ“.
След този случай отношенията между семействата продължили
да се развиват в негативна посока, като жалби за поведението на подсъдимия били
подавани от частната тъжителка до началника на РУ С. – за отправени от
подсъдимия заплахи; за това, че подсъдимият не поддържа в добро състояние
частта от дворното място, към която е изявил претенции; за системно упражняван
от подсъдимия психически тормоз и др.
Частната тъжителка Ж. Й. не е осъждана и не се установява
от доказателствата по делото спрямо нея да са повдигнати обвинения по
неприключени наказателни производства.
Тази фактическа обстановка настоящата инстанция изведе от
гласните доказателства – показанията на цитираните свидетели, които са
последователни, логични и взаимно подкрепящи се, и кореспондират със събраните
писмени доказателства полицейски преписки, удостоверения от Община С.,
свидетелство за съдимост на Ж. Й., удостоверения от НСлС и РП С.. Неотносими
към предмета на производството са приложените към него нотариални актове и
други документи за собственост, както правилно е отбелязал районният съд в
мотивите към постановената присъда, тъй като фактическите изводи за фактите и
обстоятелствата, които са от значение за установяване по внесената за
разглеждане частна тъжба за престъплението клевета не могат да бъдат основавани
на тях. Полицейските преписки пък, от своя страна, имат доказателствено
значение единствено да установят влошените взаимоотношения между семейството на
частната тъжителка и подсъдимия В. – както преди инкриминирания случай, така и
след него.
Районният
съд е обсъдил с нужното внимание всички гласни и писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и е изложил убедителни и логични доводи и съждения - въз
основа на същите, кои факти от предмета на доказване приема за несъмнено
установени. Правилно са кредитирани изцяло показанията на свидетелите П. Й. и Г.
Й., тъй като свидетелите възпроизвеждат своите непосредствени възприятия за
случилото се и показанията им са логически последователни и достоверни досежно
извършваните от тях действия преди появата на подсъдимия и поведението на
участниците в него след това. Въззивната инстанция, също както и първостепенният
съд, не намери основания да не кредитира с доверие тези гласни доказателства, независимо
от близките родствени връзки на свидетелите с частната тъжителка и недобрите им
взаимоотношения с подсъдимия. Сочената от свидетелите последователност на
събитията на 08.10.2017 г. в необходимата конкретика установява двукратното
изричане от подсъдимия на фразите относно фалшифицирането на документ чрез
подпис, а показанията им относно извършваните към този момент битови задължения
изцяло кореспондират помежду си. Съобщените от двамата свидетели обстоятелства
за други, различни от инкриминирания случай моменти на конфликти между страните
по делото, при коeто
– както логично е преценил първоинстанционният съд, свидетелите добросъвестно
са изложили пред съда причините и развитието на конфликтите, допринасят за
достигане до извода за достоверност на гласните доказателства.
Поради смъртта на К. П., който
също присъствал като очевидец на случилото се, обективно няма как
доказателствената съвкупност по делото да бъде попълнена с неговите показания.
Представените от защитата на
подсъдимия В. видеофайлове, съдържащи видеозаписи на събития от 25.12.2017 г.,
нямат отношение към предмета на настоящото производство, поради което правилно
първостепенният съд при анализа на доказателствената съвкупност правилно е
отбелязал, че те са без правно значение.
Правилно районният съд е приел,
че въз основа на посочените доказателства се установяват по несъмнен и
категоричен начин релевантните за предмета на доказване фактически
обстоятелства относно времето и мястото на извършване на процесното деяние,
неговото авторство в лицето на подсъдимия В.В. и начина на извършването му. От
показанията на посочените свидетели въззивният съд приема за установени фактите
относно това, че на инкриминираната дата подсъдимият двукратно и почти
непосредствено един след друг употребил изразите „Майка ти с подписа си е фалшифицирала
документ“ и „Ти с подпис си фалшифицирала документ!“, недвусмислено визирайки
частната тъжителка Ж. Й.. Смисловото
съдържание на твърденията на подсъдимия В. води до еднозначен извод, че с тях
той е приписал на тъжителката извършване на документно престъпление по смисъла
на чл. 308 и следващите от НК.
За да бъде изпълнен съставът на
престъплението клевета, следва да е формулирано клеветническо твърдение по
адрес на определено лице или да му се приписва престъпление, като деецът
отнапред знае, че информацията е неистинска или престъплението не е
извършено/или не е извършено от това лице, или че е вероятно информацията да не
е истинска или престъплението да не е издвършено. В
конкретния случай визираните в тъжбата изрази,
въздигнати като клевета от частното обвинение изпълват състава на престъпление по чл. 147 НК както от обективна, така и от
субективна страна, тъй като подсъдимият
В. съзнателно е приписал на определено лице (частната тъжителка Ж. Й.)
достатъчно конкретизирана престъпна проява (неправомерно въздействие върху
документ чрез полагане на подпис) и от доказателствата по делото не се
установява истинността на твърденията му. Употребените
от подсъдимия изрази не съставляват негови общи съждения, мнения, умозаключения
и предположения, а са поставени в отношение с достатъчно конкретизирано деяние
на тъжителката, поради което съдържат съставомерните признаци на престъплението
клевета. В този смисъл не е необходимо, както правилно е отбелязал
първостепенният съд, подсъдимият да е изложил прецизни от гледна точка на
материалния наказателен закон твърдения за всички съставомерни обективни и
субективни признаци на извършеното от частната тъжителка престъпление, нито да
даде неговата правна квалификация, а е достатъчно да твърди, че конкретно лице
е извършило конкретно действие, което може да се квалифицира като конкретно
престъпление. Огласеното от подсъдимия В. обхваща достатъчен обем от
твърдения за факти и обстоятелства, които да могат да бъдат подведени под
признаците на съответното престъпление - в случая
като документно, независимо от липсата на конкретизация за вида на документа и
достигнатия посредством поставянето на подписа резултат (било то съставяне на
неистински документ, преправянето на документ или декларирането на неверни
данни). Първостепенният съд законосъобразно е съобразил, че липсата в
твърденията на подсъдимия на изрично посочване на документа, предмет на извършено от частната тъжителка
неправомерно въздействие и съответно по тази причина непосочването на този
документ в тъжбата не води до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Вярна е и преценката на
първостепенния съд, че дори да се приеме, че твърденията на подсъдимия не са
достатъчни да конкретизират престъпното деяние, което се вменява на
пострадалата – което не може да бъде споделено по изложените по-горе съображения,
то във всички случаи инкриминираните изрази сочат на разгласяване на позорно
обстоятелство в общия смисъл на това понятие, което също изпълва съдържанието
на престъплението клевета.
Въз
основа на така изложените правилно установени фактически положения, подкрепящи
се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се
налага правният извод, че подсъдимият В.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението "клевета", в какъвто
смисъл е и решаващият правен извод на първостепенния съд. Престъплението е
извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасният характер на деянието, знаел е, че тъжителката не е
извършила приписаното ѝ от него деяние, предвиждал е, че изреченото от
него ще засегне доброто име, честта на тъжителката и обществената оценка за
личността ѝ и е искал настъпването на този общественоопасен резултат.
Настоящият състав на СОС намери, че наложеното на подсъдимия В.
от районния съд наказание за престъплението, при наличието на предпоставките на
чл. 78 а от НК, административно наказание глоба в минимално предвидения размер
от 1000 лева е адекватно на извършеното. При определянето на размера
наказанието контролираният съд законосъобразно е взел предвид наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са добрите характеристични
данни за подсъдимия и ниската обществена опасност на деянието и дееца.
Съобразно изводите на съда за виновността на подсъдимия в
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност
с частната тъжба, правилно и законосъобразно осъществените от тъжителката Ж.
Йосифова разноски са възложени в тежест на подсъдимия В.В..
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частната
тъжителка и осъществените разноски пред въззивния съд в размер на 400 лв. –
заплатен адвокатски хонорар, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие.
По тези съображения и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, С.
окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 32 от 17.12.2018 г., постановена по НЧХД № 159/2018 г. по описа на РС С..
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия В.И.в. с
ЕГН ********** да заплати на Ж.Л. Й. с ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
направени от последната разноски пред въззивната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(П. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Н. Николова)
2:………………
(Ан. Игнатова)