№ 203
гр. Разград, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330102593 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.432 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД, чл.86 ЗЗД
Депозирана е искова молба от АПИ Областно пътно управление Разград срещу ЗК
ЛЕВ ИНС АД за заплащане сумата 3149,04лв. представляваща разлика по пълен размер на
нанесени имуществени вреди, както сумата 364,79лв. мораторна лихва върху главница за
периода от 25.10.2020г. до 15.12.2021г., законната лихва. Сочи, че на 25.10.2020г. по път I-2
гр.Разград- Шумен при настъпило ПТП. Водачът И. В. П. при управление на автомобил
Ивеко с рег. №**** нарушил правилата за движение. Поради възникнала техническа
неизправност, същият е загубил контрол над автомобила, блъснал се и увредил
непоправимо стоманена предпазна ограда/мантинела/, в дясно от пътното платно, след което
автомобилът се преобърнал в дясно от пътя. По този начин причинил по непредпазливост
имуществени вреди. ПТП установено на място от полицейски служител от ОД на МВР
Разград, с протокол за ПТП№1716343 от 25.10.2020г., като на водача е съставен АУАН.
Отговорността на водача е била покрита от сключената застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика и ответника по застрахователна полица
BG/22/120000129696. Увреденото имущество – 32м.л ограничителни системи за
пътища/мантинела/ представлява „пътни принадлежности“ по смисъла на §1 т.4 от ЗР на ЗП,
като пътя където е настъпило процесното ПТП е републикански и е изключителна държавна
собственост, като републиканските пътища се управляват от АПИ, чието специализирано
звено е ОПУ Разград. Стойността на претендираното обезщетение представлява стойността
на СРР/строително ремонти работи/ изчислена на база на КСС, представляваща неразделна
част от договор за обществена поръчка, съгласно чл.19 ал.1 ЗП. В началото на 2021г.
увредените мантинели са заменени с нови, дейностите са извършени, заплатени на
изпълнителя, пи спазване на надлежната процедура. Подадено уведомление до ответника за
1
щета №53-00-5200 от 29.10.2020г., последвала размяна на кореспонденция с ответника, като
последният не оспорил претенцията, но не изпълнил задължението до настоящия момент. В
първото по делото с.з. представителят на ищеца направи искане за изменение на
претенциите, предвид заплатената от ответника сума в размер на 2513,48лв.
Ответникът депозира отговор. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че във
връзка с процесното ПТП станало на 25.10.2020г. е заведена щета №0000-1000-00-20-7476
по която е определено и заплатено застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер
на 2513,48лв. във връзка с 32м.л. мантинела. Размерът на вредите определен
законосъобразно по експертна оценка. Съгласно Наредба №49 за задължителното
застраховане, при нанесени имуществени вреди, обезщетението се определя от
застрахователя на виновния водач, а съгласно чл.499 ал.2 КЗ, при вреди на имущество
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Както,
че ищецът претендира обезщетение по цени, което не отговаря на пазарните към момента на
настъпване на събитието и не отчита степента на овехтяване на увреденото имущество.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната
фактическа обстановка: На 25.10.2020г. на път I-2 гр.Разград- Шумен настъпило ПТП, като
водачът И. В. П. при управление на автомобил Ивеко с рег. №**** нарушил правилата за
движение. Поради възникнала техническа неизправност, същият е загубил контрол над
автомобила, блъснал се и увредил стоманена предпазна ограда/мантинела/ в дясно от
пътното платно. ПТП установено на място от полицейски служител от ОД на МВР Разград,
с протокол за ПТП№1716343 от 25.10.2020г., като на водача е съставен АУАН. Между
ответника и собственика на автомобила сключената застраховка „Гражданска отговорност“
по застрахователна полица BG/22/120000129696. Заведена щета №0000-1000-00-20-7476 по
която е определено и заплатено застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на
2513,48лв. на 04.01.2022г. във връзка с процесната щета.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно техническа оценъчна
експертиза, стойността на извършените ремонтно-възстановителни работи на увредената
вследствие на ПТП от 25.10.2020г. ограничителна система на пътища/ОСП/, не може да се
определи извън рамките на Договор №Д-69/2019г- за обществена поръчка, независимо от
пазарната конюктура. Тази стойност възлиза на 3149,04лв. с включен ДДС и следва да се
счита пазарна, тъй като е постигната чрез търг за възлагане на обществена поръчка, който е
безспорен пазарен механизъм. Разликата между стойност на ремонтно-възстановителните
работи на увредената ОСП при ПТП на 25.10.2020г. и стойността на остатъчните материали
е 3054,24лв. с включен ДДС. Известните методи на отчитане изхабяването на машините и
съображенията при определяне на действителната им стойност, се основават върху новата
възстановителна или репродуктивна стойност и датата за въвеждането им в експлоатация,
като по делото не се съдържат данни за тези величини.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице спрямо което застрахователят е отговорен,
има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка Гражданска
2
отговорност. В тежест на ищеца е да докаже валидно застрахователно правоотношение при
ответника-застраховател относно автомобила, управляван от деликветна, че са се
осъществили елементите на фактическия състав на непозволено увреждане-описаното в
молбата виновно и противоправно деяние на водача на лекия автомобил, от което са
настъпили твърдените имуществени вреди, като вината му се предполага до доказване на
противното. Безспорно е, че ответникът е застраховател по застраховка Гражданска
отговорност на водача управлявал автомобила, причинил произшествието на 25.10.2020г. и
валидна към датата на ПТП, при което била увредена ограничителна система на пътищата
/мантинела/ - 32 м.л. По това обстоятелство не се спори между страните, като ответникът със
заплащането на сумата от 04.01.2022г. в полза на ищеца е признал причинената
имуществената вреда в този размер. Спори се относно стойността на увреденото имущество,
като ответникът счита, че е в размера на заплатената от него сума 2513,48лв. Съгласно
чл.499 ал.2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната
застрахователна стойност на причинената вреда. В чл.400 ал.1 КЗ е регламентирано, че за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Като в случая
при определяне действителния размер на щетите следва да се определи като разлика между
стойността на поставянето на нова мантинела и стойността на остатъчните материали, които
биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Противното би довело до
неоснователно обогатяване на увреденото лице Като следва да отбележи, че е сформирана
съдебна практика относно размера на дължимото застрахователно обезщетение при
настъпила т. нар. тотална щета. При нея е прието, че застрахователното обезщетение се
определя като от действителната стойност на увреденото имущество към момента на
увредата, се приспадне стойността на запазените части – в т. см. Решение №165 от
24.10.2013г. по т.д. №469/2012г. II т.о. ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК. Тези
разяснения съдът намира, че следва да намерят приложение по аналогия в разглеждания
случай. Ето защо дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по т.2 от
заключението на вещото лице, а именно в размер на 3054,24лв. с включен ДДС. Тъй като в
хода на процеса ответникът е заплатил сума в размер на 2513,48лв. за процесната вреда, то
от 3054,24лв. следва да се приспадне изплатената сума, ето защо искът за главница следва да
бъде уважен в размер на 540,76лв., като за разликата до 3054,24лв. следва да се отхвърли
поради извършеното плащане в хода на процеса, а до пълният размер от 3149,04лв. като
неоснователен.
Съгласно чл. 497 КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния
момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя тази лихва не
се дължи от момента на увреждането, както е поискано от ищеца /в т.см. и Р-е №
128/04.02.2020г. т.д.№2466/2018г. I т.о ВКС/ В конкретния случай законна лихва се следва
от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед датата на заявлението депозирано пред
3
ответника – 29.10.2020г., видно от приложеното писмо, а и както сам го твърди ищеца,
съдът намира, че обезщетение за забава върху главницата, се дължи считано от 29.01.2021г.,
когато е изтекъл тримесечния срок. Поради което претенцията за такава лихва за периода от
25.10.2020г. до 28.01.2021г. включително, следва да се отхвърли като неоснователна. За
периода от 29.01.2021г. - изпадането в забава до 04.01.2022г. /когато е частичното плащане в
размер на 2513,48 лв./, законната лихва върху главницата от 3054,24лв. е в размер на
289,30лв., изчислена по реда на чл.162 ГПК чрез електронен калкулатор, поради което е
неоснователна до първоначално предявения размер. Върху незаплатения размер от 540,76
лв. следва да бъде присъдена законна лихва за забава, считано от 04.01.2022г./извършеното
частично плащане/ до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото, ответникът следва да
заплати направените разноски от ищеца съразмерно уважената част от иска. Направените
разноски са в общ размер на 775,96лв. /175,96лв. за държавна такса, 300лв. заплатен депозит
за вещото лице и 300лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение,
предвид фактическата и правна сложност на делото и приключването му в едно заседание/,
поради което ответникът следва да заплати сума в размер на 737,16лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК121130788 седалище и адрес на управление гр.София
община Столична, район Лозенец, бул. Черни връх №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на АПИ Областно
пътно управление Разград, ЕИК0006950890152 гр.Разград, ул.“Княз Дондуков“ №3, сумата
540,76 лв./петстотин и четиридесет лева и седемдесет и шест стотинки/ представляваща
нанесени имуществени щети на увредени от ПТП пътни принадлежности, ведно със
законната лихва считано от 04.01.2022г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до размера от 3054,24лв./три хиляди лева петдесет и четири стотинки/, като погасен
чрез плащане в хода на процеса, а до първоначалния размер като неоснователен, както да
заплати сумата 289,30лв./двеста осемдесет и девет лева и тридесет стотинки/ лихва за забава
за периода от 29.01.2021г. до 04.01.2022г., като отхвърля претенцията за лихва до
първоначално предявения размер и за периода от 25.10.2020г. до 28.01.2021г. включително
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК121130788 седалище и адрес на управление гр.София
община Столична, район Лозенец, бул. Черни връх №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на АПИ Областно
пътно управление Разград, ЕИК0006950890152 гр.Разград, ул.“Княз Дондуков“ №3, умата
737,16лв./седемстотин тридесет и седем лева и шестнадесет лева/ за разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4
5