№ 23165
с, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110162728 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
190933/11.06.2024 г., с която от името на ЗЕАД „б“ ЕАД, ЕИК ** срещу ЗАД
„о“ АД, ЕИК: ** е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 731,58 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на
МПС“ застрахователно обезщетение с включени 25 лв. разноски по
определянето му, вследствие от ПТП, настъпило на 23.09.2023 г., в с, бул. „*“,
по вина на водача на МПС „Ман“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника, при което са причинени щети по МПС
„Мерцедес Бенц“, рег. № **, застрахован по имуществена застраховка при
ищеца, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
23.10.2024 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при него автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № **. Поддържа, че
била образувана преписка по щета № **, като било установено, че са
увредени, следните детайли по автомобили: лайсна предна броня; калник
преден ляв; лайсна предна ляв калник; предна лява врата; лайсна предна лява
1
врата; странично ляво огледало; лайсна лява задна броня; задна лява врата;
стъкло, капачка на огледало и други части, посочени в опис-заключение.
Посочва, че щетите били отстранени от автосервиз „а“ ЕООД, на който
заплатил сума в размер на 2222,70 лева, като сторил и ликвидационни
разноски в размер на 25 лева. Ищецът поддържа, че вредите по застрахования
при него лек автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № **, са причинени от водача
на лек МПС „Ман“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на
процесния пътен инцидент, който водач, на 23.09.2023 г., в с, в района на бул.
„*“ е реализирал ПТП с автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № **, като
извършил маневра за престрояване, изнесъл се надясно и му отнел
предимството. Поддържа, че на 12.06.2024 г. ответното дружество е поканено
да заплати дължима сума в общ размер от 2247,70 лева /с включени
ликвидационни разноски в размер на 25 лева/, като ответникът извършил
частично плащане, но останала незаплатена сума в размер на 731,58 лева,
които именно се претендират в настоящото производство.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 731,58 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно
обезщетение с включени 25 лв. разноски по определянето му, вследствие от
ПТП, настъпило на 23.09.2023 г., в с, бул. „*“, по вина на водача на МПС
„Ман“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при което са причинени щети по МПС „Мерцедес Бенц“, рег. № **,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 23.10.2024 г. до окончателното й
изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗАД
„о“ АД, ЕИК: ** е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага
становище за неоснователност на предявения иск. Изрично се заявява, че не се
оспорва, че на 23.09.2023 г., в с, в района на бул. „*“, водачът на МПС „Ман“, с
рег. № **, движейки се по бул. „*“, предприел извършване на маневра за
престрояване, изнесъл се надясно и отнел предимството на автомобил
„Мерцедес Бенц“, рег. № **, при което на последния са причинени
2
увреждания, че вината за реализиране на процесното събитие е на водача на
МПС „Ман“, с рег. № ** , че към датата на реализиране на твърдяното ПТП
/23.09.2023 г./ гражданската отговорност на водача на МПС „Ман“, с рег. № **
е била застрахована при ответното дружество; че към 23.09.2023 г. автомобил
„Мерцедес Бенц“, рег. № ** е бил застрахован при ищеца по застраховка
„Каско на МПС“; че във връзка с реализираните в резултат на твърдяното в
исковата молба ПТП от 23.09.2023 г. щети по автомобил „Мерцедес Бенц“, рег.
№ **, ищецът е заплатил на „а“ ЕООД /автосервиз, отстранил щетите/ сумата
от 2222,70 лева и е сторил ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева; че
на 12.06.2024 г. ответното дружество е поканено да заплати дължима сума в
общ размер от 2247,70 лева /с включени ликвидационни разноски в размер на
25 лева/, като ответникът извършил частично плащане в размер на 1516,12
лева.
Оспорва се наличието на причинно-следствената връзка между
процесното ПТП и твърдените в исковата молба щети, реализирани по
автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № **. Оспорва се претенцията на ищеца и по
размер, по изложени в отговора на исковата молба съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
3
претендираното вземане.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството, следните
обстоятелства: че на 23.09.2023 г., в с, в района на бул. „*“, водачът на МПС
„Ман“, с рег. № **, движейки се по бул. „*“, предприел извършване на
маневра за престрояване, изнесъл се надясно и отнел предимството на
автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № **, при което на последния са причинени
увреждания, че вината за реализиране на процесното събитие е на водача на
МПС „Ман“, с рег. № ** , че към датата на реализиране на твърдяното ПТП
/23.09.2023 г./ гражданската отговорност на водача на МПС „Ман“, с рег. № **
е била застрахована при ответното дружество; че към 23.09.2023 г. автомобил
„Мерцедес Бенц“, рег. № ** е бил застрахован при ищеца по застраховка
„Каско на МПС“; че във връзка с реализираните в резултат на твърдяното в
исковата молба ПТП от 23.09.2023 г. щети по автомобил „Мерцедес Бенц“, рег.
№ **, ищецът е заплатил на „а“ ЕООД /автосервиз, отстранил щетите/ сумата
от 2222,70 лева и е сторил ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева; че
на 12.06.2024 г. ответното дружество е поканено да заплати дължима сума в
общ размер от 2247,70 лева /с включени ликвидационни разноски в размер на
25 лева/, като ответникът извършил частично плащане в размер на 1516,12
лева.
От събраните в производството доказателства се установи в
производството, че към датата на реализиране на процесното ПТП /23.09.2023
г./ за лек автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № ** е бил застрахован при ищеца
по застраховка „Каско на МПС“, както и че застрахователните премии по
същата /с настъпил падеж и дължими към датата на процесното
застрахователно събитие/, са били заплатени от застрахования.
Следва да бъде посочено, че предвид безспорното между страните
обстоятелство, че по процесната претенция на ищеца, предмет на настоящото
производство, ответникът е заплатил сумата от 1516,12 лева, следва да се
приеме на още едно основание, че се е осъществило признание на всички
обуславящи факти за възникване на процесното право на ищеца по иска с
правно основание.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
4
възраженията на ответника, релевирани с подадения от негово име отговор на
исковата молба, касаещи липсата на валиден сключен договор за имуществено
застраховане между ищцовото дружество и собственика на увреденото при
процесното ПТП имущество.,
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по лек автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № ** са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП от 23.09.2023 г., както и дали
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено по размер и
дали отговоря на размера необходим за възстановяване на щетите, причинени
по лек автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № ** в резултат на процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие,
респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по
МПС - лек автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № ** и механизма на
реализиране на процесното застрахователно събитие.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило
в резултат на виновно и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са настъпили
описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № **, към
датата на процесното събитие /23.09.2023 г./ е 18 години и 29 дни, считано от
датата на първоначалната му регистрация, както и че стойността необходима
за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил
„Мерцедес Бенц“, рег. № **, определена на база средни пазарни цени /към
датата на ПТП/ е в размер на 2494,56 лева. Установява се също, че стойността
5
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек
автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № **, определена на база средни пазарни
цени /към датата на ПТП/, само от алтернативни доставчици е в размер на
2389,80 лева, както и че стойността необходима за възстановяване на щетите,
причинени на процесния лек автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № **,
определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ с приложен
корекционен коефициент на новите части е 2311,67 лева.
Вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството е
отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като
същевременно не възниква съмнение относно правилността на изводите,
обективирани от вещото лице в заключението, поради което и настоящият
съдебен състав намира, че следва да кредитира така приетото заключение по
допуснатата в произвдоството съдебна автотехническа експертиза.
Същевременно заключението не е оспорено от страните.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна
практика /включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при
пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на
увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност
не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване
на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя
6
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д.
№ 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г.,
І Т. О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав,
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
(увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест
възстановяването на вредите с овехтени (вече употребявани) части, доколкото
те несъмнено се характеризират с по-ниско качество и различна техническа
характеристика от новите материали, а и в някои случаи влагането им би било
невъзможно предвид спецификата на увредената част. Ето защо
обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта,
като делинквентът, респ. застрахователят на гражданската му отговорност,
понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на
щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни
пазарни цени е в размер на 2494,15 лева, като към тази сума следва да се
прибавят 25,00 лева ликвидационни разноски по щетата.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
2519,15 лева. По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че от страна на ответника е извършено извънсъдебно частично
погасяване по заявената регресна претенция, като в полза на ищеца е
заплатена сума в размер на 1516,12 лева, която следва да бъде приспадната от
дължимото от ответника обезщетение по регресната претенция. Следователно
предявеният иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ се явява основателен и
доказан до пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че обезщетението
следва да се определи само по цени на алтернативни доставчици и сервизи
към датата на ПТП, респективно, на база средни пазарни цени с приложен
7
корекционен коефициент на овехтяване на новите части към датата на ПТП
/каквито възражения са релевирани от ответника в хода на производството/, то
отново искът се явява доказан по основание и в пълен размер, доколкото по
който от трите начина да бъде определено дължимото обезщетение, размерът
му ще е по-висок от този, който е заплатен от страна на застрахователя по
застраховка „Каско на МПС“ в полза на правоимащото лице по същото
застрахователно правоотношение.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева
и за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна
автотехническа експертиза в размер на 250,00 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева /с включен ДДС/.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „о“
АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление с, ул. „с” № 7, ет. 5 следва
да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ЗЕАД „б“ ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление с, пл. „п“ № 5 сумата от 780,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „о“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление
с, ул. „с” № 7, ет. 5 да заплати в полза на ЗЕАД „б“ ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление с, пл. „п“ № 5, на основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2, сумата от 731,58 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение с включени 25
лв. разноски по определянето му, вследствие от ПТП, настъпило на 23.09.2023
г., в с, бул. „*“, по вина на водача на МПС „Ман“, с рег. № **, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са
причинени щети по МПС „Мерцедес Бенц“, рег. № **, застрахован по
8
имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 23.10.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „о“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление
с, ул. „с” № 7, ет. 5 да заплати в полза на ЗЕАД „б“ ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление с, пл. „п“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 780,00 лева, представляваща разноски в исковото производство
пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9