Р Е Ш Е Н И Е
№847
гр. Хасково, 07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1082/2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на Д.Т.Л. ***, офис 1, против Заповед №272р-420/01.03.2016г. на зам.
директор на ОД на МВР- Х., с която на основание чл.201, ал.1, т.2, чл.197,
ал.1, т.4, във вр. чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно
наказание „Забрана за повишаване в длъжност” за срок от една година и седем
месеца. Съдебното производство се развива, след като с Решение №1221
от 04.09.2019 г., постановено по адм.дело №5151/2017 г. по описа на ВАС, е било
отменено първоначално постановеното по цитираната жалба Решение №90/20.03.2017
г., постановено по адм.дело №171/2016 г. по описа на Административен съд –
Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с
указания да бъде извършена преценка относно компетентността на органа издал
оспорената заповед.
В жалбата
оспорващият твърди, че не е извършил посочените в заповедта три нарушения на
служебната дисциплина и не бил съгласен с така наложеното му наказание. Сочи,
че органът е издал същата при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не
били извършени действия за установяване по категоричен начин на вменените
дисциплинарни нарушения. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения в
хода на налагане на дисциплинарното наказание. Моли за отмяна на атакуваната
заповед.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т., който
поддържа жалбата на доверителя си. Претендира присъждане на направените
разноски по делото за всички инстанции.
Ответната
страна - Заместник директор на ОДМВР - Х., редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Съдът, като
взе предвид постъпилата жалба и доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Със Заповед
№272р-420/01.03.2016г. на зам. директора на ОДМВР-Х., на основание чл.201,
ал.1, т.2, чл.197, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, на младши
инспектор Д.Т.Л. - младши автоконтрольор в група „Престъпления по пътищата” към
отдел „Криминална полиция” при ОДМВР- Х., е наложено дисциплинарно наказание
„Забрана за повишаване в длъжност” за срок от една година и седем месеца, за
извършени от него 3 дисциплинарни нарушения през 2015г., описани в заповедта.
Заповедта е
съобщена на жалбоподателя, чрез връчване на препис от нея на 16.03.2016г.
Жалбата е подадена на 30.03.2016г. чрез органа и заведена под вх. №272000-4168
от дата 30.03.2016г.
Във връзка
с дадените в отменителното решение на Върховен административен съд указания,
настоящия състав на съда, с разпореждане от закрито съдебно заседание е дал
изрични указания на ответника в настоящото производство, до датата на първото
насрочено по делото открито съдебно заседание да представи писмени
доказателства за компетентността му, да издаде оспорената в настоящото
производство заповед. Такива от дисциплинарно наказващият оран който в случая е
Зам. директор на ОДМВР – Х. не бяха представени по делото.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Оспорването е процесуално допустимо, доколкото жалбата е подадена
от активно легитимирано да обжалва лице, против годен за съдебен контрол
административен акт, в законоустановения 14 - дневен срок и пред местно
компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът я
намира за основателна.
От съдържанието
на оспорения административен акт се установява, че адресатът на акта,
наказаното лице Д.Л., заема длъжността мл.автоконтрольор І ст. в група
"Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция"
при ОД на МВР - Х.. Същият е издаден от зам. директора на ОД на МВР - Х..
Съгласно разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР наказанията се налагат със
заповед, издадена от ръководителите на структурите по чл.37 - за всички
наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски длъжности. В случая
структурата е областна дирекция на МВР - Хасково, а административнонаказващият
орган е ръководителят ѝ, т.е. директорът на ОДМВР. Както беше посочено
заповедта е издадена от зам.директора на дирекцията. От доказателствата по
делото обаче не може да се установи по силата на кой акт заповедта е издадена
от друго лице, което не е титуляр на правомощията по чл.204,т.3 от ЗМВР. В тази
връзка, както бе посочено и по-горе в съдебното решение от ответника по делото
и в случая дисциплинарнонаказващ орган, съдът с разпореждане за насрочване на
делото е дал изрични указания относно доказателствената тежест и доказателствата,
които следва да се представят, досежно компетентността на органа да издаде
заповед в хипотезата на чл.204, т.3 от ЗМВР, но такива не бяха ангажирани по
делото.
Съобразно
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.,
заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в
обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта
от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения
период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания орган.
Предвид
указанията дадени в ТР № 4/2004 г. на ВАС се налага извода, че писмена заповед
за заместване е необходима винаги, независимо дали става въпрос за трудово или
служебно правоотношение. Следователно, не може да се приеме, че в конкретния
случай заместник директора на ОДМВР – Х. е действал при условията на
заместване. При тази фактическа обстановка, се налага извода, че Заповед №272р-420/01.03.2016г. на Зам. Директор на ОД
на МВР- Х. е издадена от некомпетентен орган с
оглед, на което следва да бъде обявена за нищожна.
При отсъствието
на легална дефиниция за нищожен административен акт са били разработени
практически критерии, които характеризират като нищожни онези актове на
администрацията, издадени при наличието на сериозни недостатъци на формата,
съдържанието или компетентността на техния издател и засягащи ги в такава
степен, че те нямат правна сила. Установената липса на компетентност е порок,
водещ до липса на волеизявление и води до нищожност на оспорения
административен акт.
С оглед
направения извод за нищожност на оспорения административен акт, съда не е
необходимо да се произнася по останалите доводи за незаконосъобразност на административния
акт.
При този изход на делото и съгласно
разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, настоящата инстанция следва да се
произнесе по всички разноски, свързани с предмета на спора по настоящото дело,
по адм. д. №171/2016 г. по описа на Административен съд – Хасково и по адм. д.
№5151/2017г. по описа на ВАС. За тези три съдебни производства жалбоподателят е
направил разноски в общ размер на 1565 лв. / хиляда петстотин шестдесет и пет
лева / за всички инстанции, както следва: 10 лева държавна такса, 450 лв.
адвокатско възнаграждение и 150 лв. възнаграждение за вещо лице заплатени при
първоначалното разглеждане на делото. За касационното обжалване пред Върховен
административен съд 5 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение.
За настоящото производство 450 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал.2, предл. първо вр.ал.1 съдът АПК,
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед №272р-420/01.03.2016г., издадена от
зам. директор на ОД на МВР- Х., с която на основание чл.201, ал.1, т.2, чл.197,
ал.1, т.4, във вр. чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР на Д.Т.Л. е наложено дисциплинарно
наказание „Забрана за повишаване в длъжност” за срок от една година и седем
месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Х., с адрес
гр. Х., бул. “Б.” №.. да заплати на Д.Т.Л., ЕГН **********,***,
деловодни разноски в общ размер на 1565 лв. / хиляда
петстотин шестдесет и пет лева /.
Решението на основание чл.211, ал.1, изр.
последно от ЗМВР е окончателно и неподлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: