Решение по дело №142/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

Образувано е по жалба на М. Н. А. Х., гражданин на Сирия, представляван от адв.Т. Л., назначена на основание чл.22, ал.1, т.8 от ЗПП, срещу решение № 1297 от 03.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се наведени твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че административният орган не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства от бежанската му история. Сочи се нарушение на чл. 35 от АПК, чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и разпоредбите на глава II от Директива 2011/95/ЕС. Подчертава, че към датата на подаване на молбата за международна закрила – 30.08.2024 г., жалбоподателят е бил непридружен непълнолетен по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗУБ, а в обжалвания акт не бил съобразен най-добрия интерес на детето. Сочи, че през 2018 г. неговият вуйчо е бил убит пред очите му по време на сражения между кюрдските сили и Даеш (Ислямска държава). Основава молбата си за международна закрила с опасенията си, че при завръщане в Сирия ще бъде призован за военна служба, което би могло да има за резултат изпращането му в район на бойни действия или принуждаването му да воюва на страната на кюрдските сили. Сочи, че неговото нежелание за отбиване на военна служба е свързано с опасения от включването му в действителни сражения и е израз на неговото лично отрицателно мнение и отношение към войната. Счита, че правото на отказ от военна служба поради специфични убеждения е уредено в чл.10, ал.2 от ХОПЕС и е сред визираните в чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ основания за предоставяне на международна закрила, в случай, че отказът от такава служба е свързан с наказателно преследване или наказания, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3, каквато реална опасност съществува и понастоящем в Сирия. Моли съда да отмени оспореното решение.

Ответникът – председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител, счита жалбата неоснователна. В подробни писмени бележки аргументира законосъобразността на обжалваното решение и моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателя, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена чрез РПЦ – [населено място], Овча купел с вх. № ОК-13-1688/30.08.2024 г. (л.60 от адм. преписка), жалбоподателят е поискал предоставянето на международна закрила от Република България. Същият бил регистриран въз основа на попълнен регистрационен лист с вх. № 16066/30.08.2024 г. (л.58 – л.59 от адм. преписка), съгласно който М. Н. А. Х. е сирийски гражданин, роден на [дата]. в [населено място], община Манбидж, област Халет, религия – мюсюлманин - сунит, с основно образование, професия – общ работник, неженен, с адрес в Р България - [населено място], [улица]. За документ за самоличност в регистрационния лист е отбелязано – 1 бр. извлечение от гр.регистър № 18545610 (приложен по преписката в препис на арабски език на л.34 и в превод на български език на л.32 - л.33).

Видно от писмо изх. № № СЛ/Д-Р/1598-002/14.8.2024 г. (л.63 и л.64 от адм.преписка) и СЛ/Д-Р/1600-005/06.12.2024 г. (л.27 - л.30 от адм.преписка) на ДСП – Русе до председателя на ДАБ при МС, отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Русе, работи по случая на жалбоподателя от 08.08.2024 г., след като при тях постъпило уведомително писмо от ГПУ-Русе, че на 25.06.2024 г. на ГКПП – Русе – Дунав мост е задържан непълнолетен сирийски гражданин - М. Н. А.. В тях е отразено, че лицето е непридружен непълнолетен сирийски гражданин, с етническа принадлежност – арабин, с [ЛНЧ], като спрямо него е предприета мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.5 от Закона за закрила на детето – предоставяне на социални и инегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа – КЦНДЧГДБР – Русе, с административна заповед № ЗД/Д-Р-085/08.08.2024 г. на директора на ДСП – Русе. Жалбоподателят бил настанен в Кризисен център за деца, чужди граждани и деца бежанци в риск (КЦНДЧГДБР) – SOS Детски селища – [населено място], [улица]. На 13.08.2024 г. в КЦНДЧГДБР – SOS Детски селища – [населено място] била проведена среща с него, в която той разказал, че поради военните сражения в родния му град и родината му Сирия, в края на 2023 г. заминал нелегално за Р Турция. Посочил, че има роднини, които пребивавали легално в Германия и Нидерландия. В края на срещата момчето подало молба до ДАБ при МС, с която изразило желание за предоставяне на международна закрила, която била изпратена на ДАБ при МС.

На 18.09.2024 г. с жалбоподателя било проведено интервю, в присъствието на представител на ДСП – Русе, както и представител по чл. 25 от ЗУБ, резултатите от което са обективирани в протокол рег. № 16066 (л.35 – л.38 от адм. преписка). В него жалбоподателят заявил, че е напуснал Сирия нелегално, преди три месеца и петнадесет дни от датата на проведеното с него интервю, с група от седем човека в посока Турция. Там останал пет дни в [населено място] и десет дни в [населено място], след което влязъл нелегално на територията на Република България, заедно с група от седем човека, с помощта на трафикант. Два дни вървял пеша и се качил на автомобил за [населено място], където останал три дни. При опит да пресече българо-румънската границата скрит в товарен автомобил той бил заловен. Искал да достигне до Австрия, за да продължи да учи там. Заявява още, че е напуснал държавата си заради липсата на сигурност и безопасност, както и поради липса на работа и лошите условия за живот. Твърди, че е учил до 9 клас в [населено място], но спрял да учи, защото нямало никакъв смисъл от това, след което работил във фирма за дограма. Заявява, че има 4-ма братя и 4-ри сестри, от които три омъжени сестри в Сирия, а останалите му братя и една сестра били малки. Отговаря, че няма други роднини или близки хора в Сирия, в Р България или в друга страна-членка на ЕС. Разказва, че не е служил в армията, но ако се завърне в Сирия от кюрдските сили ще го вземат войник. Твърди, че от 2018 г. [населено място] се управлява от Сирийските демократични сили, които имат грубо държание с тях и с нищо не им помагат. Посочва, че вуйчо му бил убит пред очите му през 2018 г. по време на сражения между ДАЕШ и кюрдските сили. Твърди обаче, че оттогава не е ставал свидетел на сражения. Твърди, че от една страна турските войски бомбардират [населено място], а от друга страна кюрдите се бият с различни организации. На зададен въпрос от неговия представител дали ако се върне в Сирия ще бъде мобилизиран жалбоподателят отговаря положително и заявява, че когато навърши пълнолетие ще бъде взет в редовната армия, а при кюрдските сили било възможно да бъдеш включен във военни действия и под [възраст] възраст. Поддържа, че не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност и изповяданата от него религия в страната по произход, както и че не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия. Твърди, че никога не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан. Заявява, че поради трагичната ситуация в Сирия иска семейството му да дойде при него в България, а той и малките му братя и сестри да учат тук.

В отговор на писмо на ДАБ (л.44 от адм.преписка), с писмо с рег. № М -16778/08.10.2024 г. на Държавна агенция "Национална сигурност" (л.31 от адм.преписка) е посочено, че не се възразява да бъде предоставена международна закрила в Р България на жалбоподателя в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Представено е становище от младши експерт в ПМЗ – Овча купел, РПЦ – София към ДАБ ( л.23 от адм. преписка), с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По административната преписка е приложена и справка от 27.12.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС (л.14 - л.22 от преписката), от която се установява, че след като Б. А. е напуснал Сирия, групировката „Хаят Тахрир ал Шам“ и нейните съюзници са поели контрола над голяма част от Сирия. Банките и магазините отварят отново, възстановява се движението по пътищата и се наблюдава по-малък брой въоръжени мъже. Преустановени са атаките на подкрепяни от Турция фракции. Изключение правят съобщенията за въоръжени действия на североизток, но ситуацията със сигурността в големите градове като Дамаск и Алепо се стабилизира. Елементи от бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат отношенията си с временното правителство, в това число и военни лица. Посочено е, че ООН и ЕС съобщават за планове за по-нататъшен мониторинг на развиващата се ситуация в страната и за улесняване на мирния преход на властта. УНИЦЕФ е на място и предоставя помощ и подкрепа на сирийските семейства. Има нарастваща и редовна тенденция за завръщане на сирийски бежанци. Броят на сирийците, завърнали се само през последните две седмици (считано от 08.12.2024 г.), надхвърля общия брой сирийци, чието завръщане ВКБООН наблюдава през цялата 2023 г. ВКБООН се ангажира с новите власти на различни нива. В Алепо (Халеб), екипи за защита се ангажират с няколко възобновили дейността си правителствени служби, включително Дирекцията по социални въпроси.

След анализ и преценка на събраните по административната преписка доказателства председателят на ДАБ е издал оспореното решение, в което е приел, че липсват предпоставките по чл. 8 от ЗУБ и чл. 9 от ЗУБ, поради което и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

По делото е представена Справка относно актуална обществено-политическа обстановка в Сирия (към 08.04.2025 г.) вх. № МД-02-200/08.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС (от л.33 до л.35 от делото). От нея е видно, че към 18.02.2025 г., след провеждане на преговори, Сирийските демократични сили (SDF) се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. На 02.03.2025 г., съгласно изявление на сирийското президентство, новите власти сформират седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. Отбелязано е, че в статия от 09.03.2025 г. на BBC News е посочено, че лидерът на Сирия, А. ал Шараа, обещава да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци по западното крайбрежие, при които се твърди, че сирийските сили за сигурност са убили стотици цивилни от алауитското религиозно малцинство – малцинствена секта, от която произлиза сваленият бивш президент Б. А.. През март е приета и конституционна декларация, чиято цел е да служи като основа за междинния период. Сочи се още, че по информация от бюлетин на ВКБООН, считано от 08.12.2024 г., към 03.04.2025 г., 372550 сирийци са се завърнали в страната си. В Алепо (Халеб) и в прилежащите му провинциални райони ВКБООН раздава нехранителни артикули за домакинството, като се провеждат и сесии за повишаване на осведомеността относно основано на пола насилие. На 29.03.2025 г., временният президент на Сирия обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – от адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, при наличие на правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – председателят на ДАБ, съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУБ вр. чл.75, ал.1 ЗУБ. Спазена е предвидената в закона форма като актът съдържа всички изискуеми реквизити.

В производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. В съответствие на чл. 68, ал. 1 от ЗУБ, производството е започнало по молба, заведена в ДАБ под вх. № ОК-13-1688/30.08.2024 г. (л.60 от адм. преписка), подадена от жалбоподателя и същият е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист вх. № 16066/30.08.2024 г. (л.58 – л.59 от адм. преписка). Търсещото международна закрила лице е своевременно информирано още при започването на производството за правата му, писмено му е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молбите. При съставянето на регистрационния лист и при провеждане на интервюто на кандидата е назначен преводач на родния му език (арабски), по който няма възражения като той е заявил, че преводът е бил разбираем и между него и превода не е имало комуникативни пречки. Съгласно изискванията на чл. 74, ал. 1 от ЗУБ има изготвено и приложено от интервюиращия орган становище на младши експерт в ПМЗ – Овча купел, РПЦ – София към ДАБ (л.23 от адм. преписка). В съответствие с изискването на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС и чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, е поискано становище от ДАНС и такова е приложено по преписката.

Административният орган е приложил правилно материалния закон.

Предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут са уредени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Общо условие и за двата е лицето да е чужденец, като дефиницията за това е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗУБ. По делото не е спорно, че жалбоподателят - гражданин на Сирийската арабска република, попада в тази категория лица.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход. Съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец 1992 на Служба на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКООНБ), в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., изразът „основателни опасения от преследване" е ключовият израз в определението.

Административният орган, изхождайки от установените по преписката факти, е направил правилен извод за липса на такова преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, което да обосновава опасенията на жалбоподателя и което да се основава на някое от обстоятелствата по чл.8, ал.1 от ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или спрямо него да е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. М. Х. не заявява да е бил или да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Жалбоподателят е заявил, че не е бил политически ангажиран, не е бил арестуван или осъждан. По тези причини, не може да се обоснове извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ.

По делото не са установени и твърдените от жалбоподателя действия на преследване спрямо него по смисъла на чл.8, ал.5, т.3 или т.5 от ЗУБ. Основното опасение, споделено от жалбоподателя, е свързано с неговото нежелание да отбие военната си служба, тъй като се страхува да не бъде включен в реални военни действия.

В Насоки за международна закрила № 10: Молби за статут на бежанец, свързани с военна служба в контекста на член 1А (2) от Конвенцията от 1951 г. и/или Протокола от 1967 г. относно статута на бежанците, раздел ІІI „Международно право относно военната служба“, б. „A“ - Право на държавите да изискват военна служба, § 5 е посочено, че държавите имат право на самозащита, както според Устава на ООН, така и съгласно обичайното международно право и в тази връзка имат право да изискват от гражданите си да изпълняват военна служба за военни цели и това само по себе си не нарушава правата на личността. В тази връзка, глава V „Специални случаи“, буква „В“ „Дезертьори и лица, избягващи военна служба“, § 167 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН (преиздаден през 2019 г., Женева), гласи: „В страни, в които военната служба е задължителна, неизпълнението на това задължение често е наказуемо по закон. Освен това, независимо дали военната служба е задължителна или не, дезертьорството неизменно се счита за престъпление. Наказанията могат да варират в различните страни и обикновено не се считат за преследване. Страхът от преследване и наказание за дезертьорство или избягване на военна служба сам по себе си не представлява основателен страх от преследване съгласно определението. Дезертьорството или избягването на военна служба, от друга страна, не изключва дадено лице от това да бъде бежанец и едно лице може да бъде бежанец, освен че е дезертьор или укриващ се от военна служба.“ В § 168 е подчертано, че ако единствената причина за избягване на военната служба е неприязън към нея или страх от бойни действия, то това не е основателна и достатъчна причина да се определи лицето като бежанец.

В § 26 от Насоки за международна закрила № 6: Молби за предоставяне на статут на бежанец, основани на религия, съгласно член 1А(2) от Конвенцията от 1951 г. и/или Протокола от 1967 г. относно статута на бежанците е посочено, че в случаите, когато военната служба е задължителна, статут на бежанец може да бъде предоставен, ако отказът от военна служба се основава на действителни политически, религиозни или морални убеждения или на основателни причини, свързани със свободата на съвестта. Наказателното преследване (prosecution) и наказание в съответствие със закон с общо приложение обикновено не се считат за преследване (persecution), т.е. за такова по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Освен това, кандидатът може да подаде молба за предоставяне на статут на бежанец, когато отказът му да служи във войската не е причинен от предвидени тежки наказания, но въпреки това лицето има основателен страх от сериозен тормоз, дискриминация или насилие от други лица (например войници, местни власти или съседи) заради отказа си да служи.

В хода на интервюто в административното производство жалбоподателят е заявил изрично, че не членува в политически партии, а и няма данни да е изразявал несъгласие да служи в армията поради религиозни (същият принадлежи към религиозното мнозинство в страната си по произход – мюсюлманин сунит) или други морални убеждения (т.нар. conscientious objection). Необорено е и твърдението на ответника по жалбата, че законодателството в Сирия не само, че не предвижда непропорционални и дискриминационни наказания за неотбиване на военната служба от сирийските младежи, но всъщност позволява освобождаването от такава за определени категории лица – например освободени са лицата със статут „ученици“, както и студентите в рамките на периода на своето следване. Следователно, ако жалбоподателят, който е с основно образование, реализира желанието си и продължи да учи в страната си по произход, то той не би подлежал на военна служба до завършване на образованието си. Освен това е предвидена и възможност за освобождаване от военна служба срещу заплащане на такса на живеещите в чужбина сирийски граждани като е предвидено налагане на наказание „глоба“ в размер на 200 щатски долара за всяка година закъснение, което не може да се определи като непропорционално.

На следващо място, в Насоки за международна закрила № 10: Молби за статут на бежанец, свързани с военна служба в контекста на член 1А (2) от Конвенцията от 1951 г. и/или Протокола от 1967 г. относно статута на бежанците, глава IV “Анализ по същество“, Б „А“, т.ii “Възражение срещу военната служба в конфликт, противоречащ на основните правила на човешкото поведение“, е посочено, че молбите за бежански статут, свързани с военна служба, могат да бъдат основание и на възражение срещу конкретен въоръжен конфликт или срещу средствата и методите за водене на война (поведението на страната в конфликта). Първото възражение се отнася до незаконната употреба на сила (jus ad bellum), докато второто се отнася до средствата и методите за водене на война, както са регулирани от международното хуманитарно право (jus in bello), както и от международното право в областта на правата на човека и международното наказателно право.

В случая няма никакви данни, че при завръщане на жалбоподателя в държавата по произход той ще бъде принуден от новите сирийски власти да участва в агресивни военни действия или в такива, които предполагат извършване от негова страна на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗУБ. Напротив, след сваляне на режима на Б. А. в Сирия се наблюдава постепенен процес на възстановяване и демократизация, който е станал повод и за скорошното премахване на икономическите санкции на ЕС спрямо Сирия 1.

Извън нежеланието на жалбоподателя да служи в армията единствената допълнителна причина, изтъкната от него, са лошите икономически условия и условия на живот в Сирия, които обстоятелства обаче не попадат в кръга от причини, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Очевидно е, че действителната цел на жалбоподателя е търсене на по-добър начин на живот в държави от ЕС, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Както беше посочено, в бежанската история жалбоподателя няма нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо него акт на преследване от страна на официалните власти в Сирия. Няма нито един наведен довод, че същият е обект на преследване и от някоя друга организация. Дори в съдебно заседание М. Х. е заявил, че иска да се отмени оспореното решение, тъй като: „Животът в Сирия е много труден, няма вода, няма ток“. Посочените обстоятелства водят на извод, че жалбоподателят всъщност е икономически мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКООНБ.

Както бе посочено по-горе, основно значение при определяне дали едно лице отговаря на законовите изисквания за бежанец е понятието „основателен страх от преследване“. В глава IV – Анализ по същност, буква „А“ – Основателен страх от преследване, т. 13 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН, основателният страх от преследване зависи от конкретните обстоятелства по случая, разгледани в светлината на актуалната информация за страната по произход. След преглед на информацията за тази страна, съдът счита, че към настоящия момент, няма основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните източници не сочи, към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, както и действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Посочените мотиви по време на проведеното от ДАБ интервю, настоящият състав намира, че не са от кръга на обстоятелствата по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което не е налице основание за предоставяне на статут на бежанец. Кандидатът не е преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения. Спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. Съдът намира за правилни изводите на органа, че жалбоподателят не е доказал наличието на необходимите по закон предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут.

На следващо място, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай, чужденецът не навежда като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В проведеното интервю с жалбоподателя същият е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут е тази регламентирана в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а именно: тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в Сирия и за съществуващи проблеми, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Действително, в протокола от проведено с жалбоподателя интервю, е отразено неговото изявление: „Пред моите очи са убивани хора. Вуйчо ми беше убит пред мен от ДАЕШ пред мен, през 2018 г. в [населено място]….“ Жалбоподателят обаче не твърди в страната си на произход да е заплашван лично и индивидуално спрямо него да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии. Освен това, отново в интервюто, жалбоподателят добавя: „Скоро не съм виждал сражения“, т.е. очевидно е, че описаните обстоятелства касаят събития с давност от 7 години и понастоящем не са актуални.

Нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съответства на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г., тълкувана по задължителен начин в решение на Съда на ЕО (сега Съд на ЕС) от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07, Elgafaji. Понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано административният орган е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В този смисъл е и практиката на ВАС по сходни случаи (вж. решение № 3091 от 25.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1744/2025 г., IV о., решение № 4594 от 2.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1920/2025 г., IV о., решение № 4715 от 8.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3709/2025 г., VIII о. и др.).

За да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага, ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

В тази връзка следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че ситуацията със сигурността в държавата по произход на жалбоподателя търпи непрекъснато развитие, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. Жалбоподателят е посочил в интервюто си, че преди напускане на страната си по произход е живял в [населено място], община Манбидж, област Халеб (Алепо). От приложените по делото справки е видно, че ситуацията в провинцията остава сложна, но започва да се стабилизира. Същевременно всички големи градски зони, включително Дамаск, Халеб и Хама са разположени в контролираната от правителството зона. Както вече бе посочено, през декември 2024 г., дотогавашният президент Б. А. се е оттеглил от власт поради настъплението на бунтовнически групировки и поетия от тях контрол върху редица големи градове в страната, включително върху столицата Дамаск. Този общоизвестен факт не променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници и от справките, става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. Във вече цитираното съобщение от Съвета на ЕС е посочено, че „…сега сирийският народ има шанс за повторно обединение и изграждане на нова, приобщаваща, плуралистична и мирна Сирия, свободна от вредно чуждестранно вмешателство. В съответствие с призива си за търсене на отговорност ЕС ще запази санкциите, свързани с режима на А., както и санкциите, основани на съображения за сигурност, включително за оръжия и технологии, които биха могли да се използват за вътрешни репресии. Освен това ЕС ще наложи допълнителни целенасочени ограничителни мерки срещу нарушителите на правата на човека и тези, които подклаждат нестабилност в Сирия. ЕС ще продължи да работи с преходното правителство по предприеманите от него стъпки за осъществяване на стремленията и за защита на човешките права и основните свободи на целия сирийски народ, без разлика“ Освен това, още в средата на май, БТА съобщава, че администрацията на САЩ също смекчава наложените по отношение на Сирия санкции.

На фона на тези информации, от редица медии се съобщава и за бомбардировките над Сирия от страна на Израел и настъплението на нейни сухопътни военни сили в страната. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на министър-председателя на Израел, че целта на армията е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в Сирия с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти (виж С. Е., DW, БНР и др.). Не са налице данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на Сирия. От множество журналистически материали за тази военна намеса става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на Сирия или израелския народ.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че обстановката в страната на произход на жалбоподателя е претърпяла съществена промяна, като същата не отговаря на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, тъй като безредиците не засягат цялата територия на страната, налице са въоръжени действия в отделните й части и това не може да бъде приравнено на безогледно насилие. Следва да се вземе предвид и изложеното в справките и други достоверни източници за предприети действия за подобряване условията в Сирия. Доколкото в страна все още съществуват въоръжени конфликти, то те са локализирани в определени части на Сирия и не са повсеместни и освен това не са насочени пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в страната жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. От значение е и обстоятелството, че Сирия е в процес на възстановяване на политическите институции и изграждане на нова политическа култура.

На следващо място, административният орган правилно е посочил в оспореното решение, че съгласно чл.9, ал.2 от ЗУБ тежки посегателства могат да бъдат извършвани и от недържавни субекти, но само ако може да бъде доказано, че държавата и/или контролиращите партии и организации, включително международни, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тях. Доказателства в тази насока не се съдържат нито в бежанската история на жалбоподателя, нито в информационните справки, както и в общодостъпните източници. Напротив, новото правителство на Сирия е със заявка за постигане на единство на нацията и защита на цивилното население, което същевременно получава подкрепа от всякакъв характер от ЕС, УНИЦЕФ и ВКБООН.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният орган правилно е приел, че към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск, чужденецът да понесе тежки посегателства. Жалбоподателят в интервюто си е заявил, че е нямал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност, не е участвал в политически партии. Следователно не може да се направи извод, че личното и общественото му положение предполагат той да попада в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т. 39 от горецитираното решение на Съда на ЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя следва безогледното насилие в Сирия да е изключително, за което по делото липсват данни. Напротив, от цитираните справки и други източници, може да се направи извод, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите и възможност за завръщането им. Предвид това обосновано административният орган е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилен се явява и извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 5, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Твърдения в тази насока, не са наведени от жалбоподателя.

По отношение направеното възражение, че към датата на подаване на молбата за закрила жалбоподателят е бил непълнолетен (същият е роден на [дата]. и е навършил пълнолетие на 01.01.2025 г.), а в обжалвания акт не е бил взет предвид най-добрия интерес на детето съдът намира, че правата на непридружения непълнолетен са охранени в хода на административното производство чрез назначаване на представител по чл. 25 от ЗУБ, както чрез участието в производството на определения социален работник от отдел „Закрила на детето“ към ДСП - Русе. И двамата са участвали в административното производство като са присъствали при провеждане на интервюто с жалбоподателя именно с цел осигуряване на неговия най-добър интерес по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт. След навършване на [възраст] възраст обаче жалбоподателят не може да бъде считан за „дете“ по смисъла на чл.2 от ЗЗДт и административният орган не дължи съобразяването на това несъществуващо занапред обстоятелство в своя акт – арг. от чл.142, ал.1 от АПК, поради което липсва допуснато нарушение на чл.6а от ЗУБ вр. § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт.

Освен това, както вече бе посочено по-горе, от събраните доказателства и най-вече от бежанската история на М. Х., не може да се приеме, че същият е напуснал страната си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми, както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува бъдещ или евентуален риск от посегателство. Така само фактът, че е непридружен непълнолетен към момента на подаване на молбата за закрила, не може да обуслови предоставянето на международна закрила, тъй като опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една държава, обикновено не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства. Освен това следва да се посочи, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, предвид което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила (виж решение на СЕС от 09.11.2021 г. по дело С-91/2020, т. 38 и т. 40; решение на СЕС от 04.10.2018 г. по дело С-652/16, т. 71). В този смисъл е и съдебната практика на ВАС ( виж Решение № 1878 от 20.02.2023 г. по адм. д. № 8939/2022 г., ІV отд. на ВАС; Решение № 5367 от 22.05.2023 г. по адм. д. № 42/2023 г., ІV отд. на ВАС).

В обобщение, съдът счита, че оспореното решение е законосъобразно, а депозираната срещу него жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н. А. Х., гражданин на Сирия, [ЛНЧ], роден на [дата]., срещу решение № 1297 от 03.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.