Р Е Ш Е Н И Е
№ 1657
гр. Пловдив, 29 юли 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V-ти
състав в открито заседание на девети юли,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В.К. като разгледа
докладваното административно дело № 1191 по описа на съда за 2019год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.68л от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/.
Жалбоподателят - „***“ ООД, с ЕИК ***, представлявано от
управителя К.А.К., чрез процесуалния представител адв,
М. П., с посочен в жалбата съдебен адрес:***. Оф.7 оспорва Заповед № 58/14.01.2019 г., издадена
от Д.М., на длъжност Председател на Комисията за защита на потребителите, с
която заповед се забранява на „***“ ООД при упражняване на своята дейност да
използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: Търговецът да не
предоставя своевременно съществена информация относно обстоятелството, че в
случай, че потребител желае ястието да бъде приготвено с блат
от черно брашно с фибри ще бъде начислена за плащане допълнителна сума за
блата, в нарушение на чл.68, ал.2 предложение 3 „търговецът не предоставя своевременно съществена информация“ във
връзка с чл.68г., ал.4 във връзка с чл.68в от Закона за защита на
потребителите.
В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, нищожна, процесуално недопустима и неправилна като
постановена в нарушение на изискванията на материалните и процесуалните закони,
а също така е и необоснована. Излагат се съображения в този смисъл, като в
крайна сметка се иска да се обяви нищожността на заповедта или да се отмени
същата като неправилна. Иска се ответника по жалбата да заплати на „***“ ООД
направените съдебно-деловодни разноски за настоящото съдебно производство,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В представено писмено становище се
излагат възражения, че в менюто на пицарията, „…на стр.4 горе, с жълт цвят е
записано буквално: „Блат от черно брашно с фибри –
2.49 лв….“. Твърди се, че „…не може да се приеме, че
конкретното записване на цената на блата би могло да се счете като обявяване на
отделно самостоятелно ястие. В заведение за обществено хранене /ресторант,
пицария и т.н./ не се сервират неприготвени храни, така че не може евентуално
да се приеме, че проверяващите са разчели тази информация като възможност
отделно и самостоятелно да си поръчат в суров вид блат
от черно брашно с фибри за сумата от 2.49 лв. Единственият възможен прочит на
менюто е, че блатът не се продава отделно и
самостоятелно неприготвен и суров за тази сума.
Ответникът -
Председателя на Комисия за защита на потребителите в представено писмено
становище / л. 2 - 5 / моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и претендира юк.
възнаграждение.
Пловдивският административен съд, пети състав
след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката,
становищата на страните и при направената служебна проверка за
законосъобразност на актовете съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, намира следното:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес в преклузивния 14-дневен срок, което налага
извод за нейната допустимост. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения :
С процесната
Заповед № 58/14.01.2019 г., издадена от Д.М., на длъжност Председател на
Комисията за защита на потребителите, на
основание чл. 68 л, ал.1 във вр. с чл. 68 в, чл.68 г. във вр.
с чл. 68е, ал.2 предл.
3 от ЗЗП, чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 8, ал.1 и ал.2, т.9 от Устройствения
правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката
и на нейната администрация и Решение на комисията съгласно т. 6 от Протокол №
28 от 07.12.2018 г. се забранява на „***“ ООД при упражняване на своята дейност
да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: Търговецът да
не предоставя своевременно съществена информация относно обстоятелството, че в
случай, че потребител желае ястието да бъде приготвено с блат
от черно брашно с фибри ще бъде начислена за плащане допълнителна сума за
блата, в нарушение на чл.68, ал.2 предложение 3 „търговецът не предоставя
своевременно съществена информация“ във връзка с чл.68г., ал.4 във връзка с
чл.68в от Закона за защита на потребителите.
Изложени са и подробни мотиви / л. 12-13/, от които се установява , че РД Пловдив при Комисията за защита на
потребителите е постъпила жалба, заведена с вх. № П-03-1306 от 30.08.2018 г.
относно предоставяне на заблуждаваща информация в менюто на пицария, находяща се в ***. В жалбата потребителят посочва, че е
поръчал пърленка, която впоследствие е заплатил по
две цени- за чесново хлебче с кашкавал и черен блат.
Във връзка с жалбата е извършена проверка на 17.09.2018 г. от инспектори в РД
Пловдив в Пицария „***“ преди легитимиране на служителите е направена контролна
покупка на пърленка с кашкавал и сирене с черно
брашно. Издаден е фискален бон № 36444681 от 17.09.2018 г., в който е отразено
комбинирана пърленка сирене и кашкавал-3,49 лв.,
черен блат-2,49 лв. При проверката е констатирано, че в менюто е обявена цена
за блат от черно брашно с фибри-2,49 лв. Установено
е, че раздел пърленки са обявени следните видове:
комбинирана пърленка със сирене и кашкавал 220 гр.
-3,49 лв.; чесново хлебче с кашкавал 220 гр. -3,09 лв;
чесново хлебче с розмарин 220 гр.-2,89 лв; чесново
хлебче 200 гр.-2,49 лв.
В хода на проверката е установено, че
при поръчка на пърленка с кашкавал и сирене с черно
брашно, от служител на заведението не е предоставена своевременно информация,
че ще бъде начислена за плащане обявената в менюто цена за комбинирана пърленка със сирене и кашкавал-3,49 лв. и за блат от черно брашно с фибри-2,49 лв.
Прието е, че е налице нелоялна
заблуждаваща търговка практика по смисъла на чл. 68е, ал.2, предл.3 „търговецът не предоставя същевременно
съществена информация във вр. с чл. 68г, ал.4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП.
Посочено в мотивите на оспорената
заповед е, че търговецът „***“ ООД не представя своевременно съществена
информация относно обстоятелството, че в случай, че потребител желае ястието да
бъде приготвено с блат от черно брашно фибри ще бъде
начислена за плащане допълнително сума за блата. Описано е, че никъде на видно
място в обекта и в менюто не е обявена информация, че в случай, че потребител
желае различен блат при подготвяне на ястие, ще бъде
начислена за плащане сумата, отразена в менюто като цена за блат
от черно брашно с фибри и потребителят ще заплати обявената сума от комбинирана
пърленка със сирене кашкавал-3,49 лв. и цената за
блата-2,49 лв. Прието е, че информацията в менюто е предназначена за вземане на
решение от потребителя за покупка. Потребителят взима решението си да посети
заведението за хранене и развлечения без да е предоставена информация
задължително заплащане на сума за ползване на друг блат/брашно/
по негово желание, като разбира за необходимостта от заплащане на сумата, едва
когато същата вече е начислена във фискалния бон,
Формиран е извод, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68 е, ал. 2, предл. 3 във вр. с чл. 68г, ал.4 във вр. с чл.
68в от ЗЗП.
Приета по делото е административната
преписка във връзка с издаване на спорната заповед.
В хода на съдебното производство е
представено менюто на пицария *** като приложение към писменото становище от
процесуалния представител на жалбоподателя. (л. 40 и сл.)
При така установената фактическа
обстановка, съдът от правна страна
приема следното :
Заповедта е издадена от компетентен
орган съгласно чл.68л ал.1 от ЗЗП. Заповедта съответства на изискванията за
форма на административния акт - чл.59 от АПК и е постановена при изпълнение на
задължението по чл.68л ал.2 от ЗЗП и установяване на всички относими
към случая факти и обстоятелства.
Процесната заповед е издадена срещу
жалбоподателя „***“ ООД за това, че използва заблуждаваща нелоялна търговска
практика. Вмененото на дружеството нарушение е с правна квалификация чл. 68е,
ал. 2, предл. 3, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и във
връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите. Изричната забрана за
осъществяване на нелоялна търговска практика е установена в чл. 68в от ЗЗП.
Съобразно чл. 68г, ал.4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните
търговски практики по смисъла на чл. 68д-68к от ЗЗП.
Следва да се отбележи, че не са
налице отменителните основания по чл.146, т.1, т. 2 и
т. 3 от АПК. По делото няма спор за фактите.
Спорният въпрос е по приложението на материалноправните разпоредби, т.е. дали установените факти
попадат в хипотезата на нормата на чл. 68е, ал. 2, пр. 3 от ЗЗП.
Съгласно легалната уредба на § 13, т.
23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие,
поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с
насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга
на потребителите.
Съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП
"Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или
предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител
като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в
частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова
сметка".
Легална дефиниция па понятието
"заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една
практика с такава се съдържат в чл. 68г ал. 1 от разглеждания специален закон.
С този текст от вътрешното законодателство е трапспонирана
Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г.
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на
вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета. Директиви
97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент
(ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл. 68е, ал. 1
ЗЗП търговската практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст
и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и
ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не
предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост
от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях,
което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният
потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
Съдът намира, че в случая не е налице ясно и точно посочване на начина на определяне на цената при поръчка
на пърленка с блат с черно
брашно с фибри.
Всъщност, според посоченото в менюто,
потребителят заплаща два артикула при поръчка на един, т.е. при поръчка на
комбинирана пърленка със сирене и кашкавал, за която
в менюто е посочена цена-3,49 лв., с
черен блат с посочена цена 2,49 лв., той ще
заплати два продукта - комбинирана пърленка със
сирене и кашкавал и черен блат, т.е. цената на пърленката е 5,98 лв.. което не е посочено никъде в менюто,
именно тази информация е подвеждаща за
масовия потребител, тъй като е поднесена по неразбираем начин и може да доведе
до объркване на потребителя.
Съгласно чл. 68е, ал. 1 т.ЗЗП търговска
практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се
вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и
ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не
предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост
от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях,
което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният
потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Съгласно чл.
68е, ал.4 т. ЗЗП за съществена се смята, освен ако не е очевидна, информацията
за: основните характеристики на стоката или услугата в зависимост от
използваното средство за комуникация и от съответната стока или услуга;
индивидуализиращите търговеца данни; цената с включени в нея всички данъци или
начинът, по който е изчислена, вкл. всички допълнителни разходи за транспорт,
доставка, пощенски услуги; когато допълнителните разходи не могат да бъдат
изчислени предварително, се посочва, че тези разходи могат да бъдат за сметка
на потребителя; условията на плащане, доставка, изпълнение и разглеждане на
жалби, когато те се различават от изискването за добросъвестност и
професионална компетентност; стоките и услугите, както и договорите, при които
потребителят има право да се откаже от договора или да го прекрати -
информацията за наличието на това право.
В конкретния случай се касае за
заблуждаваща търговска практика, тъй като именно цената на продукта е била
определяща за потребителя и е довела до вземането на търговско решение, което
средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
Безспорно, че целта на закона е да се
защитят интересите на потребители, но това трябва да става със законосъобразни
средства. Тъй като Законът за защита на потребителите в частта досежно нелоялните търговски практики транспонира Директива
2005/29 на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребителите на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/Е. на Съвета, Директиви 97/7/Е., 98/27/ЕО и
2002/65/ИО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004
на Европейския парламент и на Съвета
(Директива за нелоялните търговски практики, Директива 2005/29) следва да се
провери какво предвижда директивата за компетентността на държавите членки досежно санкциите за нарушение на директивата. Преди всичко
Директивата възлага на държавите членки задължението да направят необходимото,
за да определят санкции за нарушения на разпоредбите на директивата и да
гарантиран тяхното изпълнение - съображение 22. Санкциите трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи. Същото е буквално повторено и в чл. 13 на
Директивата. Правомощие на държавите членки е да определят точния вид на
санкцията и органът, който я налага. Съгласно чл. 11 (1) Директива 2005/29
държавите членки осигуряват достатъчни и резултатни средства за борба с
нелоялните търговски практики с цел постигане на съответствие с разпоредбите на
директивата в интерес на потребителите. В чл. 11 (2) Директива 2005/29
европейският законодател изрично е посочил, че държавите членки предоставят на
административните органи или на съдилищата правомощието, когато те счетат за
необходимо и като се ръководят от интересите на всички страни и по-специално от
този на обществото: а) да разпоредят прекратяване или да започнат
съдопроизводство за прекратяване на нелоялната практика; или б) ако нелоялната
практика все още не е осъществена, но е предстояща, да разпоредят забраната й.
Видно от съдържанието на разпоредбите е, че европейският законодател изисква
първо, прекратяване на нелоялната практика, второ, ако тя не е започнала -
нейното недопускане, и трето, налагането на съразмерна санкция. В конкретния
случай към датата на издаване на заповедта по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП нелоялната
практика все още се прилага, с оглед на което Съдът намира, че заповедта за прекратяване на тази практика е
била съответна на целта на закона и на целта на директивата.
Прилагането на принудителната
административна мярка цели преустановяване на противоправното
поведение на адресата и обезпечаване
положителните действия на субекта на правоотношението за в бъдеще. Т. е.
приложената ПАМ има както преустановителна, така и
превантивна функция. Постановената със заповедта забрана търговецът "да
използва заблуждаваща нелоялна търговска практика" следва да се разбира в
смисъл търговецът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази
практика по установения от контролния орган начин. По изложените съображения
административният акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния
закон при издаването му, както и в съответствие с целта на закона по чл. 1, ал.
2, т. 1 и 3 от ЗЗП.
До края на съдебното производство
жалбоподателят не ангажира каквито и да са доказателства, с които да е оборил
установеното от административния орган.
Във връзка с възраженията за
нищожност на заповедта, следва да се посочи, че преустановителните
административни мерки се прилагат в случаите на неправомерни деяния, чието извършване
е започнало, но не е било приключено в момента на вземане на мярката.
Административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава,
когато разпоредените правни последици са
противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма
така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред, когато е изцяло
лишен от законово основание, или при пълна липса на предпоставките на
материалния закон. Само в описаните случаи порокът материална
незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички
останали до неговата унищожаемост.
В случая, съдът намира, че не са
налице основания да се приеме, че е налице порок в оспорената заповед, водещ до
нищожност.
Съдът счита , че са налице материално
правните предпоставки за налагане на посочената в заповедта забрана, същата
съответства с целта на закона, т.е. не са налице и отменителните
основания по чл.146, т.4 и т. 5 от АПК.
При посочения изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на Комисията за
защита на потребителите се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100лв., изчислено
съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ООД, с ЕИК ***,
представлявано от управителя К.А.К., срещу Заповед № 58/14.01.2019 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ***да заплати на Комисията
за защита на потребителите юк. възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: