№ 15827
гр. София, 12.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110139160 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В подадената срещу решение № 21468/29.12.2023 г., постановено по делото, въззивна
жалба ответникът чрез адв. С., е изложил оплаквания за неправилност на постановеното по
делото решение в частта за разноските за уважената част от исковете, като счита, че същите
следвало да бъдат възложени в тежест на ищците. Ответникът счита, че не е дала повод за
завеждането на исковете, както и че е признала същите като основателни. Заявеното искане
е решението в частта за разноските да се измени, като в полза на ищцата не се присъждат
разноски за производството.
Ответникът по молбата /ищец по делото/ не е заявила становище в указания й от съда
срок.
Софийски районен съд въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и
съобразно материалите по делото, приема следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима като подадена в срок и от лице, което е
легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
В случая ответникът възразява срещу присъждането на разноски в полза на ищеца, с оглед
което и съобразно тР.та практика на ВКС по въпроса, за допустимостта на искането не е
релевантно обстоятелството дали списък на разноските по чл. 80 ГПК е представен или не,
доколкото последният касае извършените от страната разноски, а не разноските на
насрещната страна. От друга страна, ответникът чрез процесуалния си представител е
заявил в проведеното пред настоящата инстанция единствено открито съдебно заседание, че
претендира разноски за адвокатски хонорар, като изявлението на страната, записано в
протокола за заседанието, да се счита за списък по чл. 80 ГПК. Това изявление на страната
не може да бъде игнорирано.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, като съображенията за това са
1
следните:
В конкретния случай съдът е изложил подробни съображения защо счита, че
ответникът е дал повод за предявяването на исковете от страна на ищеца. От една страна без
наличие на правно основание, на което ответникът да се е позовал в производството, от
банковата сметка на наследодателя на ищцата е била изтеглена процесната сума в размер на
18 000 лева. От друга страна, с отговора на исковата молба ответникът изрично е заявила, че
признава този иск (за сумата 18 000 лева), като е оспорила да дължи лихва за забава върху
вземането от предявяването на иска до плащането. По отношение на иска по чл. 108 ЗС е
признала, че упражнява фактическата власт върху вещта, но е изразила желанието си да
запази същата, като отношенията между страните бъдат уредени доброволно и правото на
собственост върху тази вещ се прехвърли от ищеца на ответника срещу задължението на
ищеца към ответника, за което е заявила в производството възражение за прихващане.
Съдът не намира основание да ревизира изразеното в мотивите на съдебното решение
становище. Обстоятелството, че спорът между страните не е разрешен доброволно
(извънсъдебно и съдебно) поради липса на съгласие от страна на ищеца, не рефлектира
върху начина, по който съдът разпределя между страните разноските за производството
съобразно правилата на чл. 78 ГПК. За приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
релевантно е поведението на ответника, а не това на ищеца. Освен признание на иска,
ответникът с извънпроцесуалното си поведение не следва да е дал повод за предявяването
по съдебен ред на претенциите на ищеца. В случая именно тази предпоставка съдът е приел,
че не е налице, изследвайки извънпроцесуалното поведение на ответника, каквото е
установено от приетите в производството писмени доказателства и безспорните между
страните факти.
По изложените съображения искането по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника Н. Е.
М., ЕГН **********, чрез адв. С., съдържащо се в подадената въззивна жалба, вх.
27316/29.01.2024 г., за изменение на решение № 21468/29.12.2023 г., постановено по
делото, в частта за разноските, като същите бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца
Р. И. Ф. на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните с частна жалба, подадена до Софийски градски съд чрез Софийски
районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2