Р Е Ш Е Н И Е
№ 134/28.03.2022 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 99 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба, подадена от Л.К.Г. ***, против решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № 117/17.02.2022 г., издадено от кмета на община Берковица, информацията касае общински имот - поземлен имот с идентификатор 03928.511.626/УПИ ІІ, кв.80а / по ККК на гр.Берковица. Жалбоподателят мотивира в жалба си, че исканият достъп касае обществена информация, не приема, че правилно е постановен отказът с мотив чл.37, ал.1, т2 от ЗДОИ, т.к. съгласно разпоредбата на същия чл.37, ал.2, т.4 от ЗДОИ, се постановява частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен – по обем и начин, който не разкрива информация, отнасяща се до трети лица. Ако органът приема, че не е налице надделяващ обществен интерес, същият следва да бъде аргументиран, за да се преодолее обратимата презумпция, регламентирана в §1, т.5 от ДР на ЗДОИ. Според изложеното кметът на община Берковица е субект по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Мотивира, че във въпросното решение неправилно са посочени имената на лица и фирми, със съответни данни, т.к. заявлението не касае лични данни, а обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно спазват ли се правилата на съответните Наредби на община Берковица, при разпореждане с общински имоти.
Оспорващият, редовно призован, явява се лично, с процесуалния си представител адв. Тосково, поддържат жалбата. Претендира разноски.
Ответникът - кмет на община Берковица, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.01.2022 г. Л.К.Г. *** заявление по образец за достъп до обществена информация рег. № МКБП 9400-32, в което в 4 точки посочил конкретни данни, за които иска разкриване на информация: „.. 1.Заверено копие на разрешение за ползване на общински терен, издадено за поземлен имот с идентификатор 03928.511.626, УПИ II, кв.80а по кадастралната карта н кадастралните регистри на град Берковица, което е издадено на основание чл.19, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Берковица; 2. Заверено копие на регистъра на издадените разрешителни по чл.19, ал.1 от цитираната по-горе наредба, както и заявлението за издаване на разрешението, което се отнася за поземлен имот с идентификатор 03928.511.626, УПИ II, кв.80а по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Берковица; 3. Заверено копие на всички разрешителни, издадени за имота по т.1 за периода от 01.01.2011 год. до 21.01.2022 год.; 4. Каква е сумата, която е събрана в приход на община Берковица от издадените разрешителни и/или ползване на имота като тротоарно право за посочения от мен период 01.01.2011 год. - 21.01.2022 год.?..“
На
17.02.2023 г. с изх. № МКБП 94 00 - 32/6/1 въз връзка с подаденото заявлението от Г. за достъп до обществена
информация , е издадено решение № 117/17.02.2022 г. от кмета на община Берковица, с което е отказан
достъп до обществена информация, съдържаща се в предоставяне на информация
относно имот, частна общинска собственост на територията на община Берковица,
със следните мотиви: „ Считаме, че са налице основания за отказ за
предоставяне на исканата информация, съгласно разпоредбата на чл.37,
ал.1, т.2 от ЗДОИ, поради
следните съображения: Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ
съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение - двата
трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само, ако
не е налице третият юридически факт - надделяваш обществен интерес. Разпоредбата регламентира отказ от достъп до обществена
информация, когато достъпът
засяга интересите на трето лице и
то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в
случаите на надделяващ обществен интерес. Предвид обстоятелството, че исканата обществена
информация се отнася до трети лица и засяга техните интереси, във връзка с
издадените им разрешения за периода от 01.01.2011 г. до 21.01.2022 г„ лицата:
1. Фирма „ПАРАДАЙЗ БЕРК“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявана от Ангелина
Георгиева Иванова и 2. Николай Асенов Стойков с адрес: гр. Берковица, ул.“Берковска
река“ № 64А, на основание чл.31 ,ал.1, и ал.2 във вр. с чл.37, ал.1, т.2 от
ЗДОИ с Уведомителни писма с изх. № е поискано тяхното изрично писмено съгласие,
каквото с Писма с вх.№МКБП-94-00-32/4/ и вх.№ МКБП-94-00-32/5/ от 16.02.2022
г., същите изрично са отказали предоставяне на исканата обществена информация.
Съгласно искането по формулираните
4 въпроси от заявителят, считаме, че се иска достъп не до информация свързана с
дейността на публично правния субект, а до конкретни данни за конкретни
физически лица-страни по граждански договори със задължения субект, които касаят
техния финансово- икономически идентитет и се явяват лични данни по смисъл на §
I, т. 2 от ДР на ЗДОИ...“
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Оспорването е допустимо, изхождащо от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес от оспорването, против годен за съдебен контрол акт.
Съдът намира, че въпросното решение има белезите на индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК.
Съдът приема, че отказът за предоставяне на обществена информация по заявлението е постановен в противоречие с приложимите правни норми и в нарушение на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Предоставянето на обществена информация се дължи от задължените субекти, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗДОИ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък „органите“. Кметът на общината, като орган на местното самоуправление е задължен субект по см. на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Предвид това, съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган.
Съдът мотивира извода си, че решението има характер на ИАА по см. на АПК, защото същото обективира изявление, което по съдържанието си сочи на отказ от предоставяне на достъп до обществена информация с довод, че за исканата такава не е налице надделяващ обществен интерес, а и засяга интересите на трети лица, които не са дали съгласие за разкриването и.
ЗДОИ обаче въвежда строго формално изискване относно формата и съдържанието на изричния отказ от предоставяне на достъп до заявена информация. Така, съгласно чл. 38 от него се изисква да са посочени правното и фактическото основание за него, което е предпоставка за осъществяване проверка за материалната законосъобразност на акта. В конкретния случай, в решението се цитират разпоредбите на чл. 3, ал. 1, чл.28, ал.2, чл.37, ал.1, т.2 и чл.38 ЗДОИ, но визирането само на тази разпоредба не изпълнява условието на чл. 38 ЗДОИ.
Правото да се търси и получава информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до обществено значима информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация бива официална – информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия /чл. 10 ЗДОИ/ и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл. 11 ЗДОИ/. Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й /чл. 12 ЗДОИ/, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на този закон, като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/ и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – чл. 13, ал. 2 ЗДОИ. Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация - когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Анализът на разпоредбата показва, че изключение от посоченото правило е допустимо само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 /§ 1, т. 6 ДР ЗДОИ/, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 5, изр. 2-ро ДР ЗДОИ.
Отказът е постановен и при съществени нарушения на административно производствените правила. Кметът е следвало да уведоми заявителя затова, че въпросите по т.1-3 от заявлението са общо формулирани и не става ясно точно какъв е предметът на поискания достъп, какво цели като информация да получи заявителят, като е следвало да му укаже в 30 дневен срок да уточни предмета на исканата информация по т. 1-3 от заявлението, в противен случай искането по т.1-3 ще бъде оставено без разглеждане или да постанови частичен отказ. Разпоредбата на чл. 29 от ЗДОИ обаче, изисква и в тези случаи нарочно произнасяне на органа - съгласно цитираната разпоредба, в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане. Очевидно законът изисква постановяване на нарочен писмен акт, с който заявлението следва да бъде оставено без разглеждане в този случай, ако органът е счел, че пак не е уточнена конкретно исканата информация, какъвто акт за прекратяване по делото не е приложен. ЗДОИ предвижда в разпоредбата на чл. 33 и друга възможност- когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той да уведоми за това заявителя. Но и това не е сторено с нарочен писмен акт. Ако кметът на община Берковица бе уведомил изрично заявителя за констатираното в решението нередовност и изисквал уточняването му предвид заявените въпроси по т.1-3 относно имот - частна общинска собственост, предоставени на трети лица, същият би могъл да изправи тази нередовност на заявлението си.
Следва да се отбележи, че заявеният достъп до посочените в т.1-3 информация касае обществена - и в случая търсената информация касае общински имот, още повече, че е отреден за озеленяване, което обуславя връзката й с обществения живот в община Берковица, както и се субсумира под понятието „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 ЗДОИ, като цели повишаване на прозрачността и отчетността на субект по чл. 3, какъвто се явява община Берковица. Що се отнася до приложението на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, няма пречка да бъдат заличени личните данни на третите лица, а не да се сочат в решението за отказ. Ако органът счита, че не е налице надделяващ обществен интерес, именно той следва да установи това, а не жалбоподателят да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес, в решението да се твърди надделяващ личен интерес. Поисканата информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице двете визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
В
заключение следва да се отбележи, че с оглед характера на обществените
отношения, които урежда ЗДОИ, задълженият субект по чл. 3, след изрично
уточняване на търсената информация дължи изрично произнасяне по заявлението, в
предписаната в чл.
34, ал. 1 от ЗДОИ форма, който следва да съдържа изброените в закона
реквизити и изложи ясни и конкретни мотиви съгласно изискванията на чл. 38 от
ЗДОИ и чл.
59, ал. 2, т. 4 и т.
5 от АПК, което се извежда и разпоредбите на чл.
28, ал. 2 от ЗДОИ - уведомяване писмено на заявителя за взетото решение и
от чл.
38 и чл.
39 ЗДОИ за формата и съдържанието на административното решение, връчване на
решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е
императивна разпоредба на закона за срочно и изрично писмено мотивирано
произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Неспазването на тези
императиви винаги обосновава извод за незаконосъобразност на постановения
отказ, който като такъв подлежи на отмяна. След отмяна на процесното решение
следва преписката да се върне на административният орган, който след преценка
на подаденото искане за достъп до обществена информация, да постанови
съответния административен акт – решение за достъп до информация, като
съобрази разпоредбата на чл.37, ал.2 от ЗДОИ „ В случаите по ал. 1 се
предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до
която не е ограничен.“,
при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към решението.
С оглед изхода на спора и
своевременно заявената претенция за разноски по делото и на основание чл.
143, ал. 1 АПК, сторените от жалбоподателя разноски, в размер на 10 лева
държавна такса за образуване на настоящото производство и възнаграждението на
един адвокат, съобразно на договорения обем от процесуални действия, съгласно
приложените договор за правна защита и съдействие в размер на 500 лева, следва
да му бъдат присъдени.
Предвид изложеното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Л.К.Г. решение № 117/17.02.2022 г. на кмета на община Берковица за отказ да се предостави информация по заявление вх.№ МКБП 9400-32/21.01.2022 г.
ВРЪЩА преписката на административният орган за произнасяне, в 14 - дневен срок по заявление вх.№ МКБП 9400-32/21.01.2022 г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА община Берковица, да заплати на Л.К.Г. ***, разноски в производството в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
Препис от него да се изпрати на
страните на основание чл. 138 от АПК.
Административен съдия: