Р Е Ш
Е Н И Е
№ 380 / 07.06.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 124 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „Еос Матрикс" ЕООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ срещу Т.М.Й..
Ищецът твърди, че на 30.06.2008 г. в гр. Хасково бил сключен договор за потребителски кредит № FL422202 между „Юробанк България" АД в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател, по силата на който на последния бил предоставен кредит в размер на 4 000,00 лв. по негова сметка в банката срещу задължението му да го върне заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл. 3, ал. 1 било договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължал на банката променлива годишна лихва формирана от сбора на базовия лихвен процент на „Юробанк България" АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6,20 пункта. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащали ежемесечно на 30-то число на месеца в размер на 65,02 лв. и една последна изравнителна в размер на 65,12 лв., като крайния срок на погасяване на кредита бил до 30.06.2018 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят погасявал част от месечните вноски, но по-късно преустановил плащанията си. По силата на сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него между „Юробанк България" АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД), и „ЕОС Матрикс" ЕООД, задължението на Т.М.Й. по този договор за потребителски кредит било изкупено от ищеца. В изпълнение на чл. 99 ЗЗД длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение на това парично вземане се явявал именно ищеца, който съгласно изрично пълномощно бил упълномощен от цедента да извършва уведомяване от името и за сметка на „Юробанк България" АД. Поддържа се още, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 2187/2018 г. по описа на Районен съд Хасково. По делото била издадена заповед за изпълнение, но тя билю връчена на длъжника в условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което му било указано да предявят иск за установяване на вземането. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите 3 929,90 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № FL422202 от 30.06.2008 г. между него и „Юробанк България" АД, и 813,00 лв. - договорна лихва за периода от 30.09.2015 г. до 30.06.2018 г., прехвърлена с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. между „Юробанк България" АД и „Еос Матрикс" ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2187/2018 г. по описа на Районен съд Хасково, до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
С молба ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 663/15.04.2019 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2187/2018 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 94,86 лв. за платена държавна такса.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер на 112,34 лв. за платена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, по отношение на Т.М.Й., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Еос Матрикс” EООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, съдебен адрес:***, сумите 3 929,90 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № FL422202 от 30.06.2008 г. между Т.М.Й. и „Юробанк България" АД, и 813,00 лева - договорна лихва за периода от 30.09.2015 г. до 30.06.2018 г., прехвърлена с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. между „Юробанк България" АД и „Еос Матрикс" ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2187/2018 г. по описа на Районен съд Хасково - 12.09.2018 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.М.Й., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Еос Матрикс” EООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, съдебен адрес:***, сумата от 207,20 лева, от която 112,34 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 94,86 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2187/2018 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 972/17.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.