РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Перник , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500525 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано по жалба от Г. Г. против Решение № 707 от 2.06.2020 г. по гр. д. №
7835/2019 г. на РС – Перник, с което по предявените от „Теленор България“ ЕАД срещу Г.
Г. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че дължи сумата 64, 95 лв. -
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата *** г., дължими за периода от
месец 08/2016 г. до месец 12/2016 г. и допълнителна сума в размер на 13.59 лв. за
придобиване собствеността върху лизинговата вещ.
В жалбата се оспорва изводът на РС, че плащането на повечето лиз. вноски означава,
че лизингодателят е предал вещта на лизингополучателя и е изправна страна по договора,
като се възразява, че по делото нямало данни да са плащани лиз. вноски, както и да е бил
върнат тел. апарат, а освен това плащането на повечето вноски не доказва, че ответникът
следва и трябва да плаща и процесните 5 лиз. вноски. Неправилно РС обръща тежестта на
док. у ответника, независимо че са оспорени всички твърдения, факти и доказателства в
исковата молба, вкл. и представените фактури, вкл. и облигационното отношение между
страните, но съдът въобще не е взел предвид тези възражения и оспорвания. Твърдението на
ищеца за неплатени 5 лиз. вноски само по себе си не обръща док. тежест у ответника и
последният именно да доказва, че е изплатил дължимите вноски, тъй като съдът не е взел
предвид оспорването на основанието и размера на исковете. В разрез принципа за
1
състезателност и при липса на безспорни доказателства – заверени писмени документи и
СИЕ, РС сам е изчислил размера на претенцията, без да се съобрази с направените
възражения и оспорвания. Иска се отмяна на решението от въззивната инстанция с
отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
С договор за лизинг от *** г. между "Теленор България" ЕАД -лизингодател и Г. Г. -
лизингополучател е постигнато съгласие лизингодателят да предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване следното устройство: марка Lenovo,
модел А606 Black със сериен номер ***, а лизингополучателят се е задължил да заплати
обща лизингова цена в размер на 312,57 лева с ДДС, която е разпределена за изплащане на
равни по размер 23 месечни вноски, всяка от по 13. 59 лв. с начислен ДДС, платими
съгласно погасителен план инкорпориран в договора, с първа падежна дата ***г. и последна
- ***г. В чл. 1, ал. 2 е уговорено, че лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху предоставеното мобилно устройство, като подпише договор за
изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на
договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума в размер на 13.59 лв. Ако
лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, устройството подлежи на връщане в
срок от 1 /един/ месец след изтичане срока на договора, като в същия срок
лизингополучателят може да заяви изрично и в писмена фирма, че желае да върне
устройството. Ако устройството не бъде върнато, лизингополучателят е длъжен да заплати
неустойка в размер на 13.59 лв. /чл. 1, ал. 3/. В договора за лизинг /чл. 4/ се съдържа
Декларация от лизингополучателя, че при подписването на договора потвърждава, че
лизингодателят му е предал лизинговата вещ във вид, годен за употреба, което функционира
и съответства на техническите характеристики и е комплектовано с изискуемата
документация и гаранционна карта.
Договорът за лизинг от *** г. е двустранно подписан, като лизингополучателят се е
подписал, вкл. е изписал собственоръчно трите си имена, и за получаването на устройството,
описано в договора, което е прието без възражения, съгл. чл. 4 от договора, според който
"Теленор България" ЕАД е предало на ответника описаната в договора движима вещ. Не се
установява договорът за лизинг да нарушава разпоредбите на ЗПК - договорът е сключен в
изискуемата се от ЗПК форма, и съдържанието на договора и на ОУ, с които ответникът е
запознат, което е удостоверил с ръкописно изписване на имената си и положен подпис,
чието изявление /истинността на подписа и ръкописния текст на ответника/ не е оспорено
2
по реда на чл. 193 ГПК. При липса на доказателства установяващи неистинността му,
частният документ съставлява доказателство, че изявлението е направено от ответника и че
ОУ на "Теленор България" ЕАД са приети от ответника с подписването на договора
/съгласно чл. 180 ГПК/, и оттук наличието на валидно възникнало правоотношение между
ответника и "Теленор България" ЕАД на посоченото основание - цитираният договор за
лизинг.
Неоснователно е възражението за неравноправни клаузи в договора за лизинг, тъй
като ищецът не основава претенцията си на уговорки, чието съдържание да разкрива
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по см. на чл. 143, ал. 1
ЗЗП. Всички клаузи в договора са уговорени индивидуално и по начин, че
лизингополучателят е могъл да въздейства върху всяка негова клауза, респ. липсват данни в
договора да няма постигнато съгласие по съдържанието на някоя от клаузите включително и
по отношение на клаузата, че описаната в договора движима вещ е предадена на
лизингополучателя. В процесния договор не са налице форматиране на текста или разлики в
големината на шрифта, на който той е съставен, които да затрудняват правилното
възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От факта, че
потребителят е подписал договора, следва че той е имал физическата възможност да
възприеме съдържанието му /да го прочете/, съответно е дал информирано съгласие за
сключването му. В противен случай е имал възможността и е следвало да откаже да
подпише договора. Това, че срещу правото да ползва устройството, лизингополучателят се
задължава да заплаща лизинговата цена разсрочено на 23 месеца, не обуславя
неравноправност на тази уговорка от договора.
Съгл. чл. 4 от договора за лизинг, с подписването му лизингополучателят е
декларирал, че лизингодателят му е предал лизинговата вещ /подробно описана в същата
разпоредба, което описание отговаря на индивидуализиращите белези на вещта, посочени в
исковата молба/, както и че тя е във вид, годен за употреба и функционира изрядно и в
съответствие с техническите характеристики. Предаването на вещта е удостоверено с
подписването на договора, който в тази си част има характер и на приемо-предавателен
протокол, т.е. подписан от ответника частен удостоверителен документ в указаната част.
Това изявление е извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт и така
лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят е изпълнил основното си задължение
по договора за лизинг – че вещта е предадена от ищеца и получена от ответника за ползване.
Ответницата не е оборила верността на удостовереното от нея в чл. 4 от договора за лизинг
обстоятелство /което не може да стане със св. показания предвид забраната по чл. 164, ал. 1,
т. 6 ГПК/, че е получила устройството, поради което следва, че лизингодателят е изпълнил
задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ да предостави устройството на лизингополучателя, като
същото е прието от последния без забележки. Затова оспорването от ответницата на
договора за лизинг в противен смисъл /верността на удостовереното от ответника, че вещта
е предадена от ищеца и получена от ответника/ е неуспешно и същите се преценяват като
3
истински /верни и автентични/ документи, подписани от ответника и като такива годни
доказателства.
Неоснователно е възражението в жалбата, че не става ясно по какъв начин са
формирани цените на лизинговите вноски и какъв е действително неплатеният и
претендиран с исковата молба размер от тях, респ. за недоказаност на исковата претенция от
ищеца. В договора за лизинг е определена лизинговата цена на предоставеното за ползване
устройство и начина на плащането й, както и стойността на дължимите 23 равни месечни
лизингови вноски. Предвидено е, че ако лизингополучателят пожелае да му бъде
прехвърлена собствеността на лизинговото устройство, той е длъжен да заплати и
допълнителна сума от 13,59 лева /чл. 1, ал. 2/, а ако устройството не бъде върнато,
лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка в размер на 13.59 лв. /чл. 1, ал. 3/. След
като лизингодателят е изпълнил задължението си за предаване на лизинговата вещ на
лизингополучателя, то за последния безусловно се е породило задължението за плащане на
лизинговото възнаграждение по чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и същият е бил
длъжен да заплаща дължимите се лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по
силата на чл. 345, ал. 1 ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия
договор, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 1, ал. 2 от договора, за което липсват
доказателства от ответницата - устройството да е върнато или цената му изцяло да е
изплатена от лизингополучателя.
Претендираната от ищеца и допълнителна сума от 13,59 лв., съгл. чл. 1, ал. 2 от
договора няма характер на неустойка, а на парично задължение, представляващо част от
лизинговата цена на вещта. Същата сума съгл. чл. 1, ал. 3 от договора представлява
неустойка, която обезпечава изпълнението на задължението на длъжника по договора за
лизинг за връщане на вещта и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, при
невръщане на устройството, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). В договора за
лизинг и ОУ не се установяват неравноправни клаузи, в частност и по см. на чл. 143, т. 5
ЗЗП, които да водят до пълна или частична нищожност на договора и на които исковата
претенция за сумата 13,59 лв. да се основава. Уговорената в чл. 1, ал. 3 от договора
неустойка от 13,59 лв. не надвишава трикратния размер на стандартния месечен абонамент
от 10,99 лв., поради което не е нищожна по см. на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСTK; не е и прекомерна съгл. чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Доколкото по делото няма
данни устройството да е върнато или цената му изцяло да е изплатена от лизингополучателя,
следва че е налице неизпълнение на договорно задължение от негова страна. И в двата
случая обаче лизингополучателят е бил длъжен безусловно да заплати уговорените в
договора лизингови вноски плюс допълнителна сума от 13,59 лева /чл. 1, ал. 2/, респ.
неустойка от 13.59 лв. /чл. 1, ал. 3/, които са станали изискуеми съобразно уговореното, и са
надлежно ясно и точно индивидуализирани и установени по размер, въз основа на клаузите
на самия договор и уговореното плащане на лизингови вноски и допълнителна сума, респ.
неустойка и погасителен план. Падежите за заплащане на месечни лиз. вноски плюс
допълнителна сума по чл. 1, ал. 2, респ. неустойка по чл. 1, ал. 3 от договора за всеки от
4
договорните периоди са настъпили, а и падежът на цялото задължение е настъпил преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – ***г., поради което вземането е изискуемо в
заявения размер и е възникнало на предявеното основание и тези суми са дължими от
ответницата.
Плащането на лизингови вноски и допълнителна сума, респ. неустойка не може да
бъде поставяно в зависимост от издаването на фактурата за дължимите суми, тъй като
неиздаването на фактура не освобождава длъжника от задължението за заплащането на
уговорените с договора месечни лизингови вноски и допълнителна сума по чл. 1, ал. 2, респ.
неустойка по чл. 1, ал. 3 от договора, а дали самата вещ е фактически ползвана от
лизингополучателя или трето лице, е факт, стоящ извън процесното правоотношение. Освен
това, основанието за плащане са не издадените фактури от "Теленор България" ЕАД, а
сключените между страните договори, от които за тях за възникнали облигационни
отношения. Ищецът иска заплащане на лизинговите вноски, което негово право съставлява
част от същественото съдържание на договора за лизинг (чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 233, ал. 2
ЗЗД). Доказателствената тежест за установяване на това плащане съгласно уговореното
разсрочено плащане и погасителен план подлежи на пълно и главно доказване от
лизингополучателя – ответник. В случая ищецът твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора, който не подлежи на доказване от ищеца, а на оборване от ответника с
надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски,
допълнителна сума по чл. 1, ал. 2, респ. неустойка по чл. 1, ал. 3 от договора, което може да
стане само с писмени такива /предвид забраната по чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК/. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от ответницата на кредитора на процесната
сума - брой и размер лизингови вноски и неустойка.
С оглед на всичко изложено, нито един от доводите и възраженията на ответницата в
отговора на исковата молба и в жалбата не е основателен, поради което въззивният съд не ги
споделя. Въззивният съд намира за доказани релевантните факти, обуславящи
основателността на исковите претенции, предявени по реда на чл. 415 ГПК, поради което
същите следва да бъдат уважени за сумите до посочените размери и в периодите, така както
са установени от районния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение РС е достигнал до идентични правни изводи и краен
резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият не претендира и не доказва разноски пред въззивната инстанция,
5
поради което такива не му се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 707 от 2.06.2020 г. по гр. д. № 07835/2019 г. по описа
на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6