РЕШЕНИЕ
№ 859
гр. Кюстендил, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520100650 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Делото е образувано по искова молба, депозирана от БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.№ *********, с адрес на управление:
Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ 1, представлявано от Л. Д. – изпълнителен
директор, против И. И. Б., ЕГН **********, гр. К., ул. „Ц. “ №***, ет. *, ап. *.
В исковата молба се сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 2435 от описа
на КРС за 2021 г. на ищеца била дадена възможност да установи дължимостта
на вземането си, което било обективирано в издадената в посоченото
производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК. Това обусловило и интереса му от водене на настоящото дело.
Твърди се в исковата молба, че вземането на ищеца се основавало на
сключен между страните на 21.04.2020 г. Договор за потребителски паричен
кредит № CREX-********* по силата на който кредиторът се съгласил да
отпусне на ответника сума за закупуване на стоки и услуги на изплащане,
като задължението следвало да бъде погасено в срок от 24 месеца, обхващащ
периода от сключване на договора – 21.04.2020 г. до 15.04.2022 г., с размер на
всяка от погасителните вноски - 72, 76 лв. Сочи се, че процесната сума била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Ответникът не
изпълнявал задълженията си съобразно договорните изисквания, като
преустановил обслужването по кредита, считано от 15.02.2021 г. Към
сочената дата били заплатени 9 броя месечни погасителни вноски.
1
Ето защо, от 15.03.2021 г. вземането по процесния кредит станало
изцяло изискуемо в съответствие с предвиденото в чл. 3 от Договора, за което
кредиторът изпратил изрично уведомление до длъжника на 12.08.2021г.
Поради изпадането на ответникът в забава, същият дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода на забавата.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде постановено съдебно
решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните,
че в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.№
*********, с адрес на управление: Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ 1,
представлявано от Л. Д. – изпълнителен директор, съществува вземане срещу
И. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Ц.“ № ***, ет.*, ап. *, на
основание Договор № CREX-********** от 21.04.2020г., за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.г.р.д №
2435/2021 от описа на КРС, а именно: 972, 26 лв. – главница; 119,14 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.04.2022 г.; 66,70 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.03.2021 г. – 16.11.2021 г., както и законна
лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед
за парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
В условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се
предявява осъдителен иск за същите суми и на същото основание. Предвид
посочената в петитума на исковата молба акцесорна претенция за дължимост
на възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021г. до 15.04.2022г., съдът
ще даде възможност на ищцовото дружество да обоснове интереса си от така
заявената претенция за лихва и за бъдещ период в светлината на константната
съдебна практика, че претенцията за договорна лихва може да се претендира
до датата, сочена за такава, на която е настъпила предсрочната изискуемост
на кредитното задължение.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор чрез назначения й особен представител – адв. М. Сочи за
неоснователност на претенцията, включително и на заявената в условията на
евентуалност осъдителна такава, като се иска отхвърлянето й в цялост.
Твърди се, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10 от ЗПК. Не била
налице яснота относно параметрите на общо дължимата сума, както и каква е
методиката по формиране на ГПР. Не ставало ясно лихвеният процент по
заема какви разходи на кредитора покривал. Горното обосновавало
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, при което
ответникът не дължал претендираните суми въз основа на недействителен
договор. Оспорва приложените към исковата молба писмени доказателства.
Ето защо се иска отхвърляне на предявения главен, а така също и
евентуален искове като неоснователни.
2
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява, но поддържа
исковата молба чрез предварително депозирана в този смисъл молба, а
ответната страна чрез особения представител оспорва претенциите на
ищцовото дружество.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от материалите по приетото ч. гр. д. № 2435/2021 г. на КРС,
ищцовото дружество, в качеството му на заявител, подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 29.11.2021 г. година
против ответната страна за дължимите суми, предмет и на настоящото дело.
Въз основа на заявлението била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 735/30.11.2021 година, връчена на длъжника при условията на
чл. 47 от ГПК. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното
производство е предявил настоящите положителни установителни искове и
осъдителни такива в условията на евентуалност. Изложеното обуславя
положителния извод, че ищецът има процесуална легитимация да води
настоящите искове.
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-********** от 21.04.2020 г. е, че между страните са
възникнали облигационни правоотношения, по силата на които „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ е предоставила на ответника сумата от 1229, 00 лв. за
закупуване на мобилен телефон марка „H.”, срещу което Б. се е задължила да
внесе 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 72, 76 лв. Уговорено
е ГПР в размер на 19,29 %, лихвен процент от 17,76 %.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза,
извършена от в. л. М. В.. Съгласно заключението непогасената част от
задължението по процесния договор е в размер на 972, 26 лв. – главница,
договорна лихва в размер на 119, 14 лв., мораторна лихва е в размер на 66, 71
лв.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
3
По допустимостта:
Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно
самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.
10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице
издадена заповед за за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. №2435/2021 г. на КРС именно за вземането,
предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена при условията
на чл. 47 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл.
415 ГПК са съответни на предприетото оспорване, респ. следва да се приеме,
че е спазен срокът за предявяване на установителния иск.
При посочените съображения предявените искове се възприемат за
допустими.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл.
415, вр. с чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към
момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за
изпълнение, но вече със сила на прeсъдено нещо, тъй като в случая
връчването на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК препятства влизането й в
сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта
за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на ищеца, срещу която е депозирано
възражение.
В това исково производство задължение на ищеца бе да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да докаже
възраженията си срещу вземането.
При така разпределената доказателствена тежест и ангажираните
доказателства по делото остава безспорно, че между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е възникнало облигационно отношение по
силата на договор за потребителски кредит в размер на 1464, 97 лв., главница,
с общ размер на кредита 1746, 24 лв. Ползваният кредит следвало да се
погасява на 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 72, 76 лв.
Уговорено е ГПР в размер на 19, 29 %, лихвен процент от 17, 76 %.
По делото не е спорно, че кредитът е усвоен изцяло, както и че
ответникът е спряла плащането на дължимите вноски и е налице частично
неизпълнение на договора – не са погасени няколко от вноските.
Оспорва се, че договорът е недействителен, доколкото няма яснота по
4
параметрите на договора.
С оглед поддържаните възражения съдът намира, че не са налице
неравноправни или нищожни клаузи по смисъла на закона, като ГПР е 19, 29
%, т. е. не е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, нито е налице
приложимостта на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Видно е, че шрифтът в
процесния договор, отговаря на стандарта, заложен в нормата на чл. 5, ал. 4 от
ЗПК и не е по-малък от размер 12.
Съдът обаче намира, че Барутийска не е надлежно уведомена за
предсрочната изискуемост на задължението по кредита. Това е така, защото,
макар по делото да е приложено изготвено уведомление за обявяване на това
обстоятелства, то липсват каквито и да е било данни то да и е връчено.
Последното обуславя, че установителните искове са неоснователни,
поради което съдът намира, че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие
(„в случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове…“) за разглеждане
на заявената при условията на евентуалност осъдителна претенция. Отделно,
при така заявената претенция е въведено допълнително искане, съдът да
счете, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила в хода на
процеса.
Последното следва да бъде съобразено от съда при решаването на
делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Приема се, че
изходящото от ищеца уведомление, приложено към исковата молба и
достигнало до /особения представител на/ ответника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на обявяването на настъпилата предсрочна
изискуемост.
Ето защо, при изложените съображения се установява, че ответникът и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са възникнали облигационни
правоотношения. Същият е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК,
писмена форма и съдържанието на неговите клаузи, с които ответникът е
запознат, са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори. Изложеното обуславя изцяло основателността на осъдителните
искови претенции, като началната дата, от която да тече законната лихва, ще
бъде не датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, а денят на
сезиране на районния съд с исковата молба – 12.04.2022 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78 от ГПК, доколкото
разходите на ищеца са претендирани своевременно, включително е поискано
присъждането им и представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК, то
следва ответникът да бъде осъдена да ги плати на ищцовото дружество.
Поради това .... ще бъде осъден да плати сума в размер на 900 лв. разноски в
заповедното и настоящото исково производство.
5
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено в правоотношенията
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.№ *********, с
адрес на управление: Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ 1, представлявано от
Л. Д.– изпълнителен директор, И. И. Б., ЕГН **********, гр. К., ул. „Ц.“
№***, ет. *, ап. *, че И. И. Б., ЕГН **********, има парични задължения към
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.№ *********, в размер на
972, 26 лв. – главница, 119, 14 лв. – възнаградителна лихва за периода от
15.02.2021 г. до 15.04.2022 г., 66,70 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г., ведно със законната
лихва от 29.11.2021 г. по Договор № CREX-********** от 21.04.2020 г., за
които суми в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 2435/2021 г. на
КРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
ОСЪЖДА И. И. Б., ЕГН **********, гр. К., ул. „Ц.“ №***, ет. *, ап. *, да
плати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.№ *********, с
адрес на управление: Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ 1, представлявано от
Л. Д. – изпълнителен директор, 972, 26 лв./деветстотин седемдесет и два лева
и 26 ст./ – главница, 119, 14 лв./сто и деветнадесет лева и 14 ст./ –
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.04.2022 г., 66, 70 лв.
/шестдесет и шест лева и 70 лв./ – мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г., ведно със законната
лихва от 12.04.2022 г. по Договор № CREX-********** от 21.04.2020 г.
ОСЪЖДА И. И. Б., ЕГН **********, гр. К., ул. „Ц.“ №***, ет. *, ап.
*, да плати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.№
*********, с адрес на управление: Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ 1,
представлявано от Л.Д. – изпълнителен директор, сумата 825 лв. (осемстотин
двадесет и пет лева) лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство и 75 лв. /седемдесет и пет лева/ разноски в заповедното
производство.
Препис от настоящия съдебен акт ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него ДА СЕ
6
ИЗПРАТИ на заповедния съд за сведение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба чрез Районен съд –
Кюстендил пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7