№ 12257
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110108860 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от „ЗД "Б И “ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
С****, чрез пълномощника юрисконсулт Г., срещу Р. Р. Р., ЕГН **********, осъдителен иск с
правно основание с чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за сумата 2138,76 лева – регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на
27.11.2020г., в района на гр. Ш, на 1300 м. от табелата на с.В, посока гр. Силистра, между
лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***** и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №*****,
по вина на водача на лек автомобил лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *****- Р. Р. Р., който
напуснал мястото на ПТП, вследствие на което отказал да се подложи/виновно се е отклонил
от извършване на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, ведно с
ликвидационни разноски в размер на 25 лв., както и законна лихва за периода от датата на
исковата молба до изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото
разноски.
Ответникът редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, за сумата от 2138,76
лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
сключена имуществена застраховка “Каско”, с включени ликвидационни разноски в размер
на 25 лв., ведно с законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, ведно с разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно от Кодекса за
застраховането (КЗ), застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач
1
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност
по застрахователния договор с делинквента на основанията, изрично посочени в закона.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ дава право на застрахователя да
предяви регресен иск срещу причинителя, застрахован по договора за застраховка
"Гражданска отговорност", когато последният при настъпването на ПТП виновно се е
отклонил от проверка за алкохол – при наличието на така предвиденото в закона основание
застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с делинквента,
но не се освобождава от задължението си да престира на увреденото лице. Налице е
хипотеза на изпълнение на чуждо задължение – чл. 74 от ЗЗД, като регресното право на
застрахователя не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия
състав, предвиден в чл. 410 КЗ, а възниква по силата на закона при наличие на някое от
регламентираните в действащата правна уредба основания (в този смисъл е Решение № 20 от
2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК).
Регресното си вземане за процесната сума от 2138,76 лв. с включени 25 лв.
ликвидационни разноски се основават на тези правопораждащи факти, а именно, че
ответникът е напуснал мястото на ПТП, като по този начин виновно се е отклонил от
проверка за алкохол.
От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение по
сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ищцовото
дружество, за лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *****, управляван от ответника, към датата
на настъпване на ПТП; че към същата дата, пострадалото МПС е имало валидно сключена
имуществената застраховка “Каско”, както и че ищцовото дружество е заплатило на
застрахователя по имуществената застраховка “Каско” на пострадалия автомобил,
посоченото в исковата молба, застрахователно обезщетение.
Относно механизма на процесното произшествие, същият се установява по безспорен
начин от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т. ч. приетия
Протокол за ПТП № 1792127/30.11.2020 г., Акт за установяване на административно
нарушение № 4145/30.11.2020 г., Наказателно постановление № 20-0869-004145 от
29.12.2020 г., влязло в сила на 29.01.2021 г., както и от останалите писмени доказателства,
съдържащи се в представената от ОДМВР – Ш, СПП административно-наказателна
преписка, образувана във връзка с процесното ПТП.
От представения по делото Протокол за ПТП № 1792127/30.11.2020 г. се установява, че
на 27.11.2020 г., около 21:10 часа, в община В, на път I-7, км. 82+000, на 1300 м. от табелата
на с.В, посока гр. Силистра, водачът на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *****, при
предприемане на изпреварване на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №*****, не е оставил
достатъчно странично разстояние между своето МПС и изпреварваното, вследствие на което
се сблъскват странично, с което става причина за ПТП, след което е напуснал мястото на
произшествието, с което е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т.1 от
ЗДвП. В настоящия случай изложените в протокола констатации не се опровергават, а се
потвърждават от приобщената по делото административно-наказателна преписка във връзка
с описания протокол за ПТП, както и от експертното заключение по съдебно-
автотехническата експертиза.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.
202 от ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че всички описани в представените
2
от ищеца писмени доказателства щети върху л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №***** се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 27.11.2020 г. ПТП.
Установява се, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. №*****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 1 901,26 лв.
Относно основанието за възникване на суброгационното право на ищеца срещу
ответника, а именно дали Р. Р. Р. е напуснал мястото на ПТП, като по този начин виновно се
е отклонил от проверка за алкохол, съдът намира следното:
Бягството от местопроизшествието е категорично установено, ако е налице влязла в
сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда за това деяние, но то
може да бъде установено в производството по чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ. В
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г.), издадена на
основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП вр. с чл. 487, ал. 4 и чл. 574, ал. 3, т. 3 и ал. 5 КЗ, са
регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно:
констативен протокол за ПТП с пострадали лица – приложение № 1; протокол за ПТП с
материални щети – приложение № 2 и двустранен констативен протокол за ПТП –
приложение № 3 (чл. 2, ал. 1), както и тяхното съдържание, включващо данни за употреба на
алкохол от водача. Съответно в чл. 99, т. 4 от издадената на основание чл. 30, ал. 2 вр. с ал. 1,
т. 5 ЗМВР Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (издадената на основание чл.
30, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 ЗМВР, Обн. ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г.) е предвидено, че когато са
причинени само материални щети и ПТП не се разследва от ДОГ, нарядът е длъжен да
изясни обстоятелствата и причините за неговото настъпване, като задължително изпробва
участниците в ПТП за употреба на алкохол, а при съмнение и за наркотични вещества или
техни аналози. Резултатът от тази проверка, също така задължително, с оглед нормативно
установеното съдържание на протокола за ПТП, се отразява в него. В този смисъл
императивният регламент на тези правоотношения води до извода, че са налице
предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ в случаите, когато ответникът не е
оспорил твърденията на ищеца, нито е доказал, че напускането на мястото на ПТП се дължи
на обстоятелство, изключващо неговата вина, с оглед предприети действия от неотложен
характер – например при спасяване на пострадали (чл. 200 ППЗДвП) или при получена от
него телесна повреда и т. н. – виж. Решение № 152 от 15.11.2014 г. на ВКС по т. дело №
2080/2013 г., I т. о, ТК, Решение № 195 от 09.11.2017 г. на ВКС по т. дело № 2628/2016 г., II т.
о., ТК и Решение № 81 от 30.07.2020 г. на ВКС по т. дело № 889/2019 г., II т. о., ТК.
В разглеждания случай фактът, че ответникът е избягал от местопроизшествието е
установен въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч.
представената административно-наказателна преписка и издаденото наказателно
постановление, в което изрично е посочено, че след участието си в ПТП, водачът Р. Р. Р., не е
изпълнил задължението си да остане на място и да установи последиците от ПТП, като е
напуснал местопроизшествието, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.
1 ЗДвП.
При изложеното и с оглед установеното напускане от ответника на мястото на ПТП
непосредствено след настъпването му, както и при съобразяване на императивната
нормативна уредба относно дължимото поведение на деликвента и органите на МВР при
ПТП, настоящият съдебен състав намира за установени фактите, релевантни за
основателността на предявената регресна претенция по чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно
КЗ (в този смисъл Решение № 1350 от 7.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12481/2021 г.). Не на
3
последно място следва да се отбележи, че възраженията в подаден отговор на исковата
молба извън срока, предвиден в ГПК за депозиране на отговор на исковата молба, се явяват
преклудирани и не пораждат правно действие, поради което и съдът не дължи тяхното
разглеждане. Именно такъв се явява и подаденият в настоящото производство отговор на
исковата молба на ответника.
Ето защо, съдът счита, че предявеният иск се явява основателен за сумата от 1 926,26
лв. с включени ликвидационни разноски и неоснователен за разликата до пълния предявен
размер от 2 138,76 лв. При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 964,18 лв., представляваща разноски по делото съобразно уважената част от иска.
На ответника също се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска, но доколкото
същият не претендира такива, съдът не дължи присъждането им.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Р. Р., ЕГН **********,с адрес: с. Т*****, да заплати на ЗД „Б И“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С****, по предявения иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т., 1 КЗ, сумата в размер на 1 926,26 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева,
представляващо регресно вземане на ищеца срещу ответника с оглед нанесени щети при
ПТП, реализирано на 27.11.2020г., в района на гр. Ш, на 1300 м. от табелата на с.В, посока
гр. Силистра, между лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***** и лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. №*****, по вина на водача на лек автомобил лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №
*****- Р. Р. Р., който напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил
от извършване на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, ведно със
законната лихва върху нея от 16.02.2024 г. до пълното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълно предявения размер от 2 138,76 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Р. Р., ЕГН **********,с адрес: с. Т*****, да заплати на ЗД „Б И“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 964,18 лв., представляваща сторените разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4