Р Е Ш Е Н И Е № 8/6.1.2020г.
06.01.2020 год. гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
декември през 2019 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря Н.Х.
като разгледа докладваното от
съдия Димчо Димов
гражданско дело № 3513 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
се води по предявен от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: *** представлявано от С.Е.Б. – изпълнителен директор
чрез пълномощник – юрк. Д.З., иск против Н.Е.Ж. с ЕГН
**********, с адрес: ***, с който се претендира се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 244,54 лева,
представляваща изплатено от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ***, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. дело № *** год. по описа на ЯРС, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и изплащане.
Претендират се
сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
С исковата
молба се твърди, че на 04.02.2019 год. вследствие на авария на ВиК инсталация в ап. № ***, находящ
се в *** собственост на длъжника Н.Ж., е причинено наводнение и са нанесени вреди
в ап.№***, в същия блок, собственост на Т.Д.И., за което при ищеца е заведена
щета № ***. Към момента на събитието ап.№*** бил застрахован по застраховка
„Любим дом“ в ищцовото дружество с полица № *** и
период на покритие от 08.02.2018 год. до 07.02.2019 год. включително. Твърди се
че покрит риск от основното покритие е изтичане на вода и пара в резултат на
авария на водопроводни, канализационни и паропроводни инсталации, съгласно
т.9.2.11 от Общите условия. Сочи се че на 06.02.2019 год. в дружеството е
постъпило уведомление за настъпило застрахователно събитие със застрахованото
по застрахователната полица имущество, във връзка с което в ищцовото
дружество била образувана преписка по щета № *** год. На 07.02.2019 год. бил
извършен оглед на застрахованото имущество като бил съставен опис на
повреденото имущество, изготвени били снимки и съставен констативен протокол
подписан от застрахования. След извършения оглед и констатиране на вредите било
определено застрахователно обезщетение в размер на 166, 31 лева, изчислено по
средни пазарни цени на части и труд. За извършване на огледа ищеца използвал
услугите на асистираща компания – „Корис България“
ООД, за което ищеца платил като възнаграждение сумата от 78,23 лева, левовата
равностойност на 40 евро, определена по фиксиран курс на БНБ 1,9583 лева за 1
евро. Сочи се че с платежно нареждане от 22.02.2019 год. застрахователят е
платил застрахователно обезщетение в размер на 166,31 лева на застрахованото
лице, а на 22.03.2019 год. възнаграждението в размер на 78,23 лева на „Корис България“ ООД или сума в общ размер на 244,54 лева.
Поддържа се че на основание чл.410, ал.1, т.3 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определение срещу собственика на вещта или лицето, което
е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования
по чл.50 ЗЗД. Твърди се че ответницата дължи на ищцовото
дружество възстановяване на платената сума за обезщетение и сумата за
възнаграждение на асистиращата компания „Корис
България“ ООД, осигурила осъществяването на оглед и констатиране на повредите в
застрахованото имущество. Твърди се че с писмо изх.№ *** год. ищецът поканил ответницата
да му заплати претендираната сума от 244,54 лева.
След като не последвало доброволно плащане, ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което било образувано ч. гр. дело №
*** год. по описа на ЯРС. С оглед подадено възражение от ответника длъжник в
заповедното производство, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване
на настоящия иск.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата чрез процесуален представител по
пълномощие – адв. Ч. от АК Я., с който се поддържа,
че предявения иск е допустим, но неоснователен. Оспорва се твърдението, че на
04.02.2019 год. вследствие на авария на ВиК
инсталация в ап. №***, собственост на ответницата, в ап. № *** са настъпили
вреди изразяващи се в мокри тавани и стени в коридор. Оспорва се твърдяната
причинна връзка между установената щета в апартамента на Т.Д.И. с твърдяната ВиК авария в апартамента на ответницата. Твърди се че в
апартамента собственост на ответницата никога не е имало авария от посочения
вид. Твърди се че в ап. № *** не е имало наводнения и не са били извършвани
ремонти. Ответницата не била уведомявана от собственика на ап.№***, нито от
застрахователната компания за настъпването на някакви вреди, щети, наводнения
или каквото и да е било обстоятелство настъпило на 04.02.2019 год. Твърди се че
ответницата разбрала за авария в собствения си апартамент след получаване на
заповедта за изпълнение. Липсвали данни, на каква база е изчислен размера на
щетата, какви ремонти е следвало да бъдат извършени, извършвани ли са такива,
както и нямало разбивка на определена сума или яснота какво включва тя.
Липсвали данни за предварително уведомяване за доброволно изпълнение. Оспорват
се на съображенията изложени в отговора по чл.131 ГПК, представените с исковата
молба, писмени доказателства досежно обективираните в тях изявления, констатации и твърдения за
настъпилата щета и причините за нея. Сочи се обстоятелството, че
застрахователната полица не носи подписите на страните по договора, както и
представените общи условия.
Претендира се
от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Претендират се
разноски.
За ищеца,
редовно призован, в съдебно заседание се явява в качеството на процесуален
представител по пълномощие – юрк. Д.В.Д. чрез когото
в хода на делото по същество се поддържа, че в хода на производството е
доказано, че в срока е настъпило застрахователно събитие в резултат на
неподдържана фуга, причинило увреждания в съседния апартамент. Претендира се от
съда да уважи исковата претенция. Претендират се разноски в исковото и
заповедното производство. Представя се списък на разноските. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско
възнаграждение и се иска да бъде намалено до минималния размер.
За
ответницата, редовно призована, в съдебно заседание се явява в качеството на
процесуален представител по пълномощие – адв. Б.Ч. от
АК Я., чрез когото се поддържа, че от доказателствата по делото се установява,
че в ап.*** собственост на ответницата никога не е настъпвала авария във ВиК инсталацията. Не била установена и датата на настъпване
на щетата, никой не бил уведомил ответницата, че има проблем в долния
апартамент. Сочи се че в доклад № ***, т.*** било посочено, че няма основание за
регрес от застрахователното дружество, спрямо друго лице. Установено било, че
размера на щетите не са изчислени по съответния начин. Нямало яснота сумата
която застрахователя е изплатил като обезщетение за настъпилите вреди, за труд
ли са, за материали ли са, не било ясно. От ССЕ било установено, че той е
завишен двойно. Иска се от съда да отхвърли предявения иск изцяло като
недоказан. Претендират се разноски. На следващо място се поддържа, че дори да
се приеме, че предявения иск е донякъде основателен, с оглед заключението на
вещите лица, същият следвало да бъде уважен, съобразно експертизата, като се
иска от съда да намали разноските съобразно уважената част.
След преценка твърденията на страните и събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
В Районен съд
Ямбол е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД С. против длъжника Н.Е.Ж. с ЕГН
**********, с адрес: ***, за сумата от 244,54 лева – главница, ведно със
законната лихва върху нея от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендирани са и разноски в заповедното
производство.
Като
обстоятелство от което произтича вземането се сочи че Н.Е.Ж. е собственик на
вещта, причинила вреди на застрахования, поради което „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД има право на регрес срещу него за платеното от дружеството обезщетение,
заедно с платените лихви и разноски, в общ размер на 244,55 лева.
По
заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред РС Ямбол е било
образувано ч. гр. дело № *** г.
С
разпореждане от 05.08.2019 год. заповедния съд е уважил така депозираното
заявление и е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника за посочената в заявлението по чл. 410 ГПК сума, както и за
сумата от 75,00 лева – съдебни разноски, от която 25,00 лева държавна такса и
50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Издадена
е била заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** г.
Заповедта
за изпълнение е била връчена лично на длъжника Н.Е.Ж. на 14.08.2019 год. като в
срок по чл.414, ал.2 ГПК, на 19.08.2019 год., същата е депозирала възражение
срещу издадената заповед за недължимост на посочените
в нея суми, поради което и на основание чл.415, ал.2 ГПК със свое разпореждане
№ ***год. заповедния съд е указал на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, че в
едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си.
Съобщение
за даденото от заповедния съд разпореждане е било връчено на дружеството на
02.09.2019 год., като в указания му срок, на 02.10.2019 год., дружеството
заявител „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е предявил пред РС Ямбол иск против Н.Е.Ж.,
по който е било образувано настоящото
гр.дело № ***г. по описа на РС Ямбол.
От
представените с исковата молба доказателства се установява, че със
застрахователна полица № *** год. между ищцовото
дружество и Т.Д.И. е била сключена застраховка „Любим дом“ за обща гражданска
отговорност, за срок от една година, считано от 00.00 часа на 08.02.2018 год.
до 24.00 часа на 07.02.2019 год., по отношение на жилище – апартамент, находящ се в ***
Видно от
чл.9.2.11 от представените по делото Общи условия, застраховката „Любим дом“ за
обща гражданска отговорност, покрива рискове и на обезщетяване подлежат вреди
от изтичане на вода и пара в резултат на авария на водопроводни, канализационни
и паропроводни инсталации. Предвидено е че застрахователят ще обезщети
застрахования за преките материални щети причинени на застрахованото жилище или
обзавеждане от вода, изразяващи се в намокряне, повреждане или унищожаване на
имущество.
На 06.02.2019
год. застрахованото лице Т.Д.И., включително и когато на 07.02.2019 год. е
подала до застрахователя-ищец писмено уведомление за щета по застрахователна
полица № ***, декларирала в последното, че на 04.02.2019 год. в апартамента на
застрахования е настъпило застрахователно събитие – омокряне,
и е предявила претенция в размер на 300 лева.
В резултат на
подаденото уведомление в ищцовото дружество е била
образувана преписка по щета № *** год., като в застрахованото жилище е бил
извършен оглед с вещо лице П.К. и съставен констативен протокол от същата дата,
в който било отразено, че вследствие на теч от ВиК
системата от банята в апартамента над застрахования /намираща се на 8-ми етаж/
прониква вода и намокря тавана на коридора на застрахования обект. Вследствие
на този теч се отлепва мазилката на тавана в коридора. Като препоръка за
предотвратяване на бъдещи подобни събития е отразено – ремонт на ВиК на банята на 8-мия етаж /над застрахования обект/. От
вещото лице е бил съставен и опис на повреденото или унищожено имущество по
щета № ***, в който като щета била отразена обща увредена площ на тавана на
коридора в размер на 2 кв.м.
Видно от
представения по делото доклад №*** по щета № *** била изготвена от „Корис България“ ООД рекапитулация по щетата в размер на
166,31 лева – обезщетение и ликвидационни разходи по щета - хонорар за вещо
лице в размер на 78,23 лева.
От страна на ищцовото дружество било изпратено до ответницата регресно писмо изх.№ *** год., върнато като непотърсено,
видно от представеното по делото известие за предоставени куриерски услуги.
Видно от
представената по делото справка по лице от Служба по вписванията – Я. за периода
от 01.01.1992 год. до 23.07.2019 год., е че ап.***, находящ се в *** е придобит и е собственост на ответницата
Н.Е.Ж. с ЕГН **********.
Видно от
заключението на вещото лице по изслушаната в съдебно заседание, неоспорена от
страните по делото и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза: На
22.02.2019 год. „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е изплатило на застрахованата Т.Д.И.
сума в размер на 166,31 лева, по сметка на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ с IBAN ***, на основание „щета
№ ***. Банковата сметка на Т.Д.И. е заверена със сумата 166,31 лева на
22.02.2019 год. За извършения оглед от вещо лице, за който е съставен
Констативен протокол от 07.02.2019 год. по щета № *** е начислена сума в размер
на 40,00 евро, равняващи се на 78,23 лева. „Корис
България“ ООД е издало на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД фактура № *** год. на обща
стойност 3 618,74 лева, която включва освен извършения оглед по щета №
***, и обслужването на други застрахователни щети. На 25.03.2019 год. по
банкова сметка *** „Корис България“ ООД в „Прокредит Банк България“ ЕАД е
постъпила сума в размер на 3 618,74 лева, с наредител
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с основание „ф. № ***. На 07.02.2018 год. по сметка
на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е платена сума в размер на 55,92 лева, с наредител Т.Д.И., с основание ***. Банковата референция е с
№ ***.
Видно от
заключението на вещото лице по изслушаната в съдебно заседание, неоспорена от
страните по делото и приета от съда съдебно-техническа експертиза: Към момента
на огледа не може да се определи каква ВиК авария е
била възникнала в ап.***. В приложените по делото материали, предоставени от
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ няма информация за аварията, предизвикала щетите. Според
вещото лице намокрянето на тавана в ап.*** е в резултат на лошо качество на
фугата между стената и пода на банята на ап.***, граничеща с коридора. При
повишаване на водата в банята и стигаща до стената и до вратата на банята, при
лошо състояние на фугата може да бъде предизвикано намокряне на тавана в
коридора на ап.***. В ап.*** не е извършван ремонт и са установени следните
повреди: В коридора на ап.***, на тавана, до стената граничеща с банята се
виждат две жълти петна, които могат да се появят след намокряне на тавана; Подкожушена и частично отлепена шпакловка в същия участък.
Описаните повреди, нанесени на тавана в ап.*** са в следствие на намокряне,
предизвикано от ап.***. Каква точно е била причината за намокряне, не може да
се определи към настоящия момент. По делото няма приложена количествено
стойностна сметка, която да е видно: Какви видове СМР са предвидени да бъдат
извършени, с цел отстраняване на нанесените повреди; Какви количества на
предвидените СМР са определени. Имайки в предвид състоянието на тавана в ап.***
към момента на огледа, с констатираните и описаните повреди е необходимо да
бъдат извършени следните видове СМР, с цел отстраняване на повредите:
Отстраняване /стъргане/ на боя и шпакловка от таван в
повредените участъци – подкожушена и частично
отлепена шпакловка; Шпакловане с готова смес при ремонти; Грундиране с готова
смес при ремонти; Боядисване с латекс двукратно при ремонти на целия таван в
коридора. Стойността на СМР, които е необходимо да бъдат извършени с цел
отстраняване на нанесени повреди е 76 лева, като количествата на видовете СМР
са определени чрез измерване на място и определени в приложената количествено
стойностна сметка, а стойността на видовете СМР е определена по цени от
„Справочник за цените в Строителството“.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението като дава становище, че вероятно
това се е случило еднократно, като механизма е при употреба на банята, поради
лоша фуга, част от водата е попила в плочата между *** и *** апартамент и в
следствие на това са тези петна. Според вещото лице собствениците на ап.***
трябва да са разбрали за инцидента.
По делото от страна
на ищеца са ангажирани гласни доказателства чрез разпит в качеството и на
свидетел, лицето Т.Д.И., видно от показанията на която, в застрахованото
жилище-апартамент имало увреждания, тъй като съседите от осмия етаж я
наводнили. В коридора имало две петна от вода на тавана, до банята.
Свидетелката все още не била правила ремонт. Наводнението на тавана се случило
внезапно, като съседката от апартамента над тях дошла, доколкото си спомня
свидетелката в края на 2018 год. и казала: „Аз съм ви наводнила“. Съседката не
обяснила как се е случило. Обсъдили, че тя няма ремонт на банята и
предположението на свидетелката е че проблема идва от там.
По делото от
страна на ответницата са ангажирани гласни доказателства чрез разпит в качеството
му на свидетел, лицето Е.М.Е., видно от показанията на когото: същият е баща на
ответницата и живее в нейния апартамент, както и съпругата му, дъщеря му и
внука му. В момента гледал съпругата си, който била на легло – неподвижна. В
последната една година не било имало канализационна авария. Свидетелят живеел в
апартамента от година и половина. Ремонт не бил правен. Каналът на банята не
бил запушван и никой не бил идвал да изявява претенции към тях за наводнение.
Не били получавали писма от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“. Дъщеря му разбрала август
или септември, тогава споделила за теч, тогава получили съобщение, че имало
течове. Преди август дъщеря му не била споменавала, че банята има нужда от
ремонт и не му била казвала, че банята има проблеми. Банята била с мозайка,
стените били с фаянсови плочки, а нагоре било боядисано.
Съдът кредитира
поотделно и в съвкупност приобщените към доказателствената
съвкупност по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на вещите
лица по изслушаните по делото съдебни експертизи, намира, че същите
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, като показанията на св. Е. Е. в насока за липса на знание
у него за налични канализацицонни и други проблеми с
банята на обитаваното от него жилище, не обосновават сами по себе си липса на
знание у ответницата за това, а още по-малко опровергават заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, видно от което
най-вероятно механизма на причиняване на процесните
материални щети в ап.***
са резултат на еднократно повишаване на водата в банята и стигаща до стената и
до вратата на банята, като при лошо състояние на фугата /какъвто е настоящия
случай, според вещото лице – лошо е качеството на фугата между мозайката и
фаянса и врата, където перваза също бил изгнил/ може да бъде предизвикано
намокряне на тавана в коридора на ап.***, върху което заключение съдът гради фактическите и правните
си изводи досежно механизма на причиняване на процесните материални щети.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск
е с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с
чл.410, ал.1, т.3 КЗ във вр. чл.50 ЗЗД. Съдът намира
иска за процесуално допустим – предявен от и срещу процесуално легитимирана
страна в законоустановения срок при наличието на
правен интерес – подадено в срок възражение срещу издадена заповед по чл.410 ГПК в заповедното производство.
По същество съдът намира иска за
основателен и доказан по следните съображения:
Между страните
не е спорно, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че
между ищцовото дружество и Т.Д.И. е възникнало
валидно застрахователно правоотношение по силата сключен между тях
застрахователен договор със застрахователна полица №***год. по застраховка „Любим дом“ за обща
гражданска отговорност, за срок от една година, считано от 00.00 часа на
08.02.2018 год. до 24.00 часа на 07.02.2019 год., по отношение на жилище –
апартамент, находящ се в ***
Между страните
не е спорно, а и това се установява от събраните по делото доказателства
/съдебно-счетоводната експертиза/, че на Т.Д.И. е било заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 166,31 лева, както и ликвидационни
разноски за оценка на щетите от вещо лице в размер на 78,23 лева на „Корис България“ ООД.
Между страните
не е спорно, а и това се установява от събраните по делото доказателства
/справка от Агенция по вписванията - Ямбол/, че собственик на жилище-апартамент
находящ се в *** е собственост на ответницата Н.Е.Ж..
С
оглед възраженията на ответната страна, оспорват се механизма на причиняване,
вида, размера и стойността на причинените в ап.*** материални вреди, както и времето на
причиняването им.
С
оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че застрахователното
събитие, в случая, е настъпило в срока на действие на застрахователна полица № *** год., като ирелевантно е дали същото е настъпило в края на 2018 год.
/в която насока са показанията на св.Т.И./, в началото на 2019 год. /в който
смисъл е приетото уведомление по щета л.11 от делото/ или на 04.02.2019 год. /в
който смисъл е подаденото от св.Т.И. писмено уведомление за щета л.10 от
делото/, доколкото последното е подадено на 07.02.2019 год. и първоначалния
оглед на щетите в апартамента предмет на застрахователния договор е бил
извършен на същата дата, тоест при всички случаи, предвид наличните по делото
данни, застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на
застрахователната полицата, който е от 00.00 часа на 08.02.2018 год. до 24.00
часа на 07.02.2019 год.
Констатираните
при инициирания от ищеца оглед на ап.*** вреди не са били отстранени от св.Т.И. и на свой ред са били
установени от вещото лице по назначената по делото съдебно техническа
експертиза, видно от което и след извършен от вещото лице оглед както на ап.***, така и на ап.***, е че в процесния апартамент има повредена и частично отлепена
шпакловка с площ 2.4 кв.м. като следите от намокряне на тавана са в участъка
граничещ с банята, под ап.***.
Според вещото лице намокрянето може да се получи по фугата между банята и
коридора в случай, че същата не е добре изпълнена и около вратата на банята.
При запушен сифон на банята и при ползване на банята, изтичането на водата да е
ограничено, да се напълва банята с вода и водата да проникне по фугата между
коридора и банята и на мястото около вратата на банята, където са се получили
петната по тавана в коридора на ап.***. Вещото лице сочи още и че е възможно да има намокряне и по
тавана на банята в ап.***,
но същият бил с монтиран окачен таван и не се виждало.
Заключението
на вещото лице е че в коридора на ап.***, на тавана, до стената граничеща с банята се виждат две жълти
петна, които могат да се появят след намокряне на тавана; Подкожушена
и частично отлепена шпакловка в същия участък, като описаните повреди, нанесени
на тавана в ап.*** са в
следствие на намокряне, предизвикано от ап.***.
Наред с това,
от представените по делото като доказателство Общи условия се установява, че
застраховката „Любим дом“ за обща гражданска отговорност, покрива рискове и на
обезщетяване подлежат вреди от изтичане на вода и пара в резултат на авария на
водопроводни, канализационни и паропроводни инсталации, като наред с това в
чл.9..2.11, б.“а“ е предвидено, че застрахователят ще обезщети застрахования за
преките материални щети причинени на застрахованото жилище или обзавеждане от
вода, изразяващи се в намокряне, повреждане или унищожаване на имущество.
В
този смисъл налице е настъпило застрахователно събитие, покрито като риск от
застрахователното дружество, вследствие изтичане на вода от банята на ответницата
и намокряне тавана на коридора на застрахованото жилище, причинило повреждането
на част от него.
Налице
е причинно-следствена връзка между вредите в ап.*** и техническото състояние на банята
на ап.***, за чиято
поддръжка и ремонт ответницата отговаря като собственик на жилището.
Съгласно
чл.410, ал.1, т.3 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху
вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 ЗЗД.
На свой ред
съгласно чл.50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да е било вещи отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират.
Установените
по делото фактически данни обосноват извод, че причинените имуществени вреди на
застрахованото жилище до размера на платеното обезщетение от
застрахователя-ищец ведно с направените разноски от ищеца за неговото
определяне, подлежат на възстановяване от ответницата във връзка с
отговорността и по чл.410, ал.1, т.3 КЗ и чл.50 ЗЗД.
По
делото не се ангажираха доказателства за плащането им от ответницата на ищцовото дружество.
Същевременно
по делото с оглед заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа
експертиза бе установено, че стойността на имуществените вреди е 76,00 лева,
като ищеца не ангажира доказателства, които да обосновават извод у съда за
вреди по-големи по размер от посочените от вещото лице.
Ето
защо предявения иск се явява основателен и доказан до размера от 154,23 лева,
от които 76,00 лева подлежащи на обезщетение вреди заплатени от ищеца и 78,23
лева, представляваща сторените от ищеца разноски за неговото определяне, като
искът за разликата над 154,23 лева до предявения размер от 244,54 лева, следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На
основание чл.86 ЗЗД върху уважения иск от 154,23 лева, следва да се присъди и претендираното обезщетение за забавеното и плащане в размер
на законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
02.08.2019 год. до окончателното и изплащане.
По разноските:
Предвид изхода
на делото на ищеца следва да се присъдят разноските сторени от него както в
исковото, така и в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
иска. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по
делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева в исковото производство и 50 лева в заповедното, на основание чл.26
от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на особена
фактическа и правна сложност на производството, тъй като делото е разгледано в
едно съдебно заседание.
Предвид
направените от ищеца разноски, общо 700,00 лева, от които: 50,00 лв. ДТ в
заповедното и исковото производство, 500 лева възнаграждение на вещите лица и
общо 150 лева юрисконсулско възнаграждение в
заповедното и исковото производство, същите следва да се уважат съразмерно на
уважената част от исковата претенция или в случая до размера на 441,49 лева.
Ответникът също
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Същият е
представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат
в размер на 300 лева. Съдът намира възражението на процесуалния представител на
ищеца за прекомерност на същото за неоснователно, доколкото същото е съобразено
и е в минималния предвиден размер в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № *** от
9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и при
съобразяване с разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, на същият следва да се присъдят
разноски в размер на 110,79 лева.
При това
положение, съдът намира, че следва ответника да бъде осъден да заплати ищеца по
компенсация разноски по делото в размер на сумата от 330,70 лева/441,49 лв. –
110,79лв./.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Е.Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от С.Е.Б. – изпълнителен директор сумата в размер на 154,23 лева, представляваща изплатено от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение № ***год. по ч.гр. дело № *** год. по описа на ЯРС, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 02.08.2019 год. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 154,23 лева до претендирания размер от 244,54 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н.Е.Ж. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от С.Е.Б. – изпълнителен директор сумат0а от 330,70 лева, разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Димчо Димов/