Р Е Ш Е Н И Е
№ 260658 / 7.6.2021г.
гр. Перник, 07.06.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00220 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, К.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, и и Р.И.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** 34, чрез пълномощника си адв. К.П., срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ищците не дължат на ответника
принудително изпълнение по 1/3 част от следните вземания: 498,97 лв. – главница
за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода
24.08.2011 г. до 23.10.2013 г., сумата 77,82 лв. – законна лихва за забава за
периода 04.11.2011 г. – 25.11.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.12.2013 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 25,00 лв. – разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 8139/2013 г. на РС – Перник, поради погасяването им по давност.
Излага се, че срещу И.Р.К. е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 8139/2013 г. на РС – Перник за посочените вземания, въз основа на
който е образувано изп. д. № 1477/2014 г. на ЧСИ Стилиян Бадев. Твърди се, че
ищците са наследници при равни части на длъжника – по 1/3, поради което за тях
е налице правен интерес да бъде установено, че не дължат процесните вземанията,
поради погасяването им по давност с изтичане на тригодишен срок. С оглед
изложеното, се моли предявените искове да бъдат уважени, както и за осъждане на
ответника да им заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК и с писмена молба по хода на делото ответникът
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, чрез пълномощника си юрк.
Мирослава К., признава, че вземането не може да бъде събрано принудително.
Сочи, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, след което не са
предприети действия по принудително събиране на вземанията, поради което счита,
че не са дали причина за завеждане на делото. Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до предвидения в Наредба №
1/5004 г. минимум.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложените за послужване книжа, съхранявани от Служба
„Архив“ по по ч.гр.д.№ 8139/2013 г. на РС – Перник се установява, че в полза на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД е издадена Заповед № 6854/10.12.2013 г.
срещу И.Р.К., ЕГН **********, за сумата 498,97 лв. – главница за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 24.08.2011 г.
до 23.10.2013 г., сумата 77,82 лв. – законна лихва за забава за периода
04.11.2011 г. – 25.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.12.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 25,00 лв.
– разноски по делото.
От извършеното удостоверяване върху заповедта за
изпълнение се установява, че на 26.02.2021 г. е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, получен от заявителя на 05.03.2014 г.
От приложеното по делото удостоверение за наследници с
изх. № 301/14.04.2020 г., издадено от Община Перник, се установява, че И.Р.К. е
починал на 11.11.2019 г. като е оставил наследници по закон С.К.К., К.И.Р., и Р.И.Р..
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че вземанията, за които в
полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист, са погасени по
давност след издаването му.
От приложеното удостоверение за наследници се установява, че ищците са
наследници по закон на И.Р.К., поради
което, предвид съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул срещу
наследодателя им, ищците имат интерес да установят, че в полза на последния не
съществува право на принудително изпълнение на процесните вземания, с оглед
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, в
който смисъл е Определение № 513/24.11.2016 г.по ч.т.д.№ 1660/2016 г. на ВКС. С
оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед
за изпълнение, които ищците твърдят, че не дължат в качеството на
правоприемници на длъжника по изпълнителния лист поради изтекла погасителна
давност.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със
стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес,
основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е
установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен
спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По
изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед
за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната
давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
който е приложим и в настоящия случай /в този смисъл Решение № 321 от
16.10.2018 г. по в.гр.д. № 479/2018 г. на Окръжен съд – гр. Перник и др./.
Предвид липстата на доказателства за датата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение, съдът приема, че предвиденият в
закона петгодишен давностен срок е започнал да тече от датата на издаване на
изпълнителния лист – 26.02.2014 г.
Ответникът признава, че не са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност, поради
което следва, че давността за вземанията е изтекла на 26.02.2019 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат в тежест на
ищеца. В случая с отговора на исковата молба ответникът е направил бланкетното
оспорване на иска, противоречащо на твърденията, че не са предприемани действия
по принудително изпълнение и че вземането е придобило качеството на естествено
вземане, поради което с доклада по делото му е указано по реда на чл. 101 ГПК
да уточни дали признава или оспорва иска. С молба – становище по хода на делото
ответникът ясно е заявил, че вземането не може да бъде събрано принудително.
Същият не е изложил твърдения, че давностният срок е по-дълъг, че е спиран или
прекъсван, нито е направил доказателствени искания за опровергаване на
твърденията на ищеца. Съгласно Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4317 по описа за 2018 г. на ВКС отговорност
за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или
оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност. Като съобрази процесуалното и извънпроцесуално поведение
на ответника, съдът приема, че същият не е станал причина за завеждане на
делото и доколкото е признал, че ищците не му дължат принудително изпълнение на
процесните вземания, разноските за производството по делото следва да останат в тяхна тежест.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, К.И.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и Р.И.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** 34, НЕ
ДЪЛЖАТ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11,
принудително изпълнение на по 1/3
част от следните вземания: сумата 498,97
лв. – главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода 24.08.2011 г. до 23.10.2013 г., сумата 77,82 лв. – законна лихва за забава за периода 04.11.2011 г.
– 25.11.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.12.2013 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 25,00 лв.
– разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
8139/2013 г. на РС – Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението книжата по ч.гр.д. № 8139
по описа за 2013 г. на РС – Перник да се върнат в Служба „Архив“.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.