Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 450       

гр.Сливен, 22.04.2019г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, трети състав  в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и  деветнадесета година в състав: 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря Маргарита  Ангелова, като разгледа докладваното съдията гр. дело № 865 по описа за 2019г. на СлРС, за да се произнесе,  съобрази следното:

  

Предмет на разглеждане са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от дискриминация –за установяване нарушение на правата на ищеца по този закон  и за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от дискриминационни действия на ответника в размер на 100 000 лв.

Ищецът твърди, че на 25.10.2017г. бил уведомен с писмо № 0100-21 /1/ от 27.09.2017г. на кмета на Община Сливен, че ще му бъде премахнат гаража. Същият му бил жизнено необходим, тъй като бил с увреждания и автомобилът бил единствения начин да се придвижва навреме до болнично заведение при нужда. С това писмо според ищеца, ответната община извършила брутални и неадекватни действия спрямо него и му причинила умишлено влошаване на живота и здравето, сънят му, както и приемането му в болнично заведение. По този начин спрямо ищецът била извършена дискриминация на човек от друг етнос и човек с увреждания, тъй като след получаването на писмото дозите от лекарствата, които приемал ищеца били увеличени.

Иска се от съда да признае за установено дискриминационно отношение на ответника към ищеца на основата на признаците етническа принадлежност, религия или вяра и увреждане, чрез уведомяването му с писмо, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в застрашаване на живота и здравето на ищеца и влошаване на здравословното му състояние, следствие от дискриминационното отношение.

Ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която счита исковете за неоснователни. Сочи, че в конкретния случай ищецът не бил дискриминиран, тъй като при започване на процедура по чл.65, ал.1 ЗОС за изземване на общински терен нямало данни за собствеността на гаражните клетки, намиращи се върху общинска земя, поради което нито един служител в общинската администрация не бил запознат с личността на ищеца, нито пък с негови заболявания или индивидуализиращи белези.

Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

Съдът след като прецени събраната доказателствена съвкупност по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С ЕР № 1424 от 055/23.03.2017 г. на  ТЕЛК – Общи заболявания към МБАЛ «Д-р Иван Селимински» АД – гр. Сливен, на ищеца била дадена оценка на работоспособността 58 % трайно намалена работоспособност за заболяване „Епилепсия – ГТКП. Леко изразена органично мозъчна промяна на личността в епи стил”.

На 01.06.2007 година на ищецът била издадена рецептурна книжка, като за периода от 20.10.2016г. до 30.01.2018г. му било изписвано лекарство «невротоп».

На 18.07.2017г., работна група служители на Община Сливен съставили констативен протокол за извършена проверка на място, като било констатирано, че в имот на Община Сливен били поставени общо 38 бр. гаражи в пространството на кв. «Република» гр. Сливен. Било констатирано, че липсвали данни за наличие на правно основание за местонахождението на тези гаражи.

Видно от протокол от 08.08.2017г., съставен от служители при Община Сливен били залепени уведомления с Изх. № 9400 – 16352 до № 9400 – 412 на гаражните клетки, разположени в пространството на кв. Република Сливен.

От ответната община са представени и приети 18 бр. уведомления, всички от дата 04.08.2017 година. От същите се установява, че ответникът  изпратил/залепил уведомления до собствениците на гаражи от № 1 до № 18, находящи се северно от жилищен блок № 39, ул. «Роза», кв. «Република», УПИ ІІ, кв. 333 на гр. Сливен, с които те били запознати с проект „Подобряване на градската среда на гр. Сливен, финансиран по ОПРР 2014 година – 2020 година”, обект: Рехабилитация, благоустрояване и обновяване на обществени озеленени площи за широко ползване и междублоково пространство в кв. Република”. Във всички уведомления, собствениците на поставените гаражи върху терен общинска собственост не са с посочени данни – три имена, адрес и др. Дадена била възможност на всички за писмени възражения и обяснения във връзка с производството по издаване на индивидуален административен акт. Посочено е във всички уведомления, че в случай, че не бъде доказано наличие на правно основание гаражите да се държат в имот общинска собственост и същият не бъде освободен доброволно, ще бъде издадена заповед за изземване на имота по реда на чл. 65 ал. 1 ЗОС.

Представена е и скица на процесния поземлен имот, от която е видно, че собственик на същия е ответната Община Сливен, и че той е отреден за второстепенна улица.

Ищецът получил от Община Сливен уведомление с дата 27.09.2017г., с което бил запознат за започване на производство по изземване на общински имот по реда на чл. 65 ал. 1 ЗОС. Във връзка със запитване от ищеца бил уведомен, че от Община Сливен били изготвени и залепени на гаражните клетки в междублоково  пространство в кв. «Република» на гр. Сливен уведомления за започване на горепосочената процедура. Видно от писмо с изх. № 01-00-21 от 27.09.2017г., тъй като постъпили възражения – заповеди за изземване на общинския имот не били издавани към него момент.

          Ищецът посетил лекар, за което бил издаден амбулаторен лист от 15.12.2017г. Бил проведен контролен диспансерен преглед, като било отбелязано в анамнеза, че провеждал редовно назначеното му лечение. Посочено била  средна честото на пристъпите 2-3 месечно. Назначена му била терапия с «невротоп».

          На 20.12.2017г. ищецът посетил лекар – специалист „Психиатър”, за което бил издаден амбулаторен лист от същата дата. Отбелязано било като обективно състояние, че ищеца бил психично видимо спокоен, ориентиран, контактен.

          Видно от епикриза,        издадена от университетска болница МБАЛ „Света Марина” ЕАД – Варна, Втора психиатрична клиника на 15.01.2018г., ищецът постъпил в болничното заведение и бил изписан на 05.02.2018г. Посочено било в епикризата, че заболяването епилепсия било с давност 20 годишна възраст на ищеца по време на военната му служба, психичен статус: психомоторно леко напрегнат, осъществявал и поддържал добър словесен и очен контакт с несъответен на ситуацията смях. Цялостно ориентиран. Критичен за наличието на неврологично заболяване и необходимостта му от лечение. Разстройство във ВПД не се установявало. Мисловен процес – нормален, по темп., обстоятелствен. Леплив. Апсихотичен. Емоционално – волево – лабилен, промяна на личността по органичен тип. Памет и интелект – болестно ангажирани. Посочено било в епикризата, че в началото на хоспитализацията ищецът бил напрегнат, застоен в психотравмените изживявания. Съобщавал за припадъци с честота 3-4 пъти месечно. Постепенно се успокоил, нощният сън се подобрил трайно.

           С уведомително писмо от 18.08.2017г. входирано в Община Сливен на 21.08.2017г., ищецът уведомил кмета на гр.Сливен, че ако бъде вдигнат гаражът му находящ с в гр. Сливен, ж.к. «Република» щял да предизвика производство в Международния съд в Страсбург, като осъди общината за умишлена дискриминация към военноинвалид и възпрепятстване на здравето му.

          Ищецът също така депозирал молба и до Президента на Република България, с която поискал съдействие за юридическа помощ по неговия случай, с искане да бъде осъдена Община Сливен за дискриминация на военно инвалид и умишлено довеждане до смъртта му. Това писмо било изпратено от администрацията на Президента до Община Сливен с искане за извършване на проверка по случая.

          На 07.06.2018г. ищецът посетил лекар-специалист с оплакване от намалено зрение за близо и далеч. Била му назначена терапия – очила и медикамент «АБОВЕЗИН».

На 26.06.2018г. ищецът отново посетил очен лекар, като му била назначена терапия очила за близо с   „антирефлексно покритие”.   

В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства.

От показанията на свидетеля Ташева се установява, че след като разбрал ищецът, че ще му бъде премахнат гаража  в близост до жилижния блок станал неспокоен, нарушил му се съня, за два медеца получил два епилептични пристъпи при положение, че толкова получавал в размките на цяла година, влошило му се зрението.

Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните писмени доказателства по отделно, както и в тяхната  съвкупност, които като неоспорени от страните,  съдът кредитира изцяло.

Съдът кредитира изцяло и показанията на разпитания свидетел, тъй като те са последователни, логични и кореспондират с медицинската документация, удостоверяваща посещенията на ищеца при лекар в периода след м.септември 2017г.  

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявените искове  са допустими, тъй като подлежат на разглеждане от районен съд, независимо от цената на иска.

Разгледани по същество са изцяло неоснователни.

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от дискриминация –за установяване нарушение на правата на ищеца по този закон, основано на признаците „етническа принадлежност, религия или вяра”  и за осъждане на ответника да заплати обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди от дискриминационни действия.

Разпоредбата на чл.9 ЗЗДискр. посочва  носителят на доказателствената тежест, когато са налични твърдения и представени факти, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация и това е ответника, който следва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Нормите на чл.4, ал.2 и 3 ЗЗДискр. съдържат определения на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация". Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Така и в двата случая, за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от посочените в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.  признаци е необходимо да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано с начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства.

Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. Не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл.4, ал.1 ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него. Наличие на дискриминационно отношение може да се приеме  тогава, когато са налице доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна страна, така и по отношение на субектите. Така предмет на доказване са следните обстоятелства: налице ли е разлика в третирането и то неблагоприятна; случай за сравнение; кой е признака, предмет на защита; причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак.

В конкретния правен казус, поставен за разглеждане не не се установи наличие на горепосочените обстоятелства – нито твърдяната от ищеца неблагоприятна разлика в третирането, нито наличие на някой от признаците, по които може да е налице дискриминационно отношение.

Не е спорно по делото, че ищеца има разположен гараж на терен, собственост на ответната Община Сливен, който терен е отреден за второстепенна улица. Съобразно чл.65,ал.1 ЗОС такъв имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.

Установи се също така, че освен гаража на ответника на място са били поставени и други гаражи, собственост на други лица. При провеждане на процедурата по изземване на общинския имот, отреден за второстепенна улица са били уведомени всички собственици на гаражи, поставени върху имота на ответника. Това уведомяване станало, чрез залепване на уведомления върху самите гаражи, тъй като ответника не е разполагал с данни за собствеността им /доколкото гаражите били поставени без правно основание върху чужд имот/. В нито едно от залепените уведомления не се съдържат отличаващи признаци на физическите лица - три имена, ЕГН, години и др. Данни. При това положение не е бил нарушен принципът на равно третиране, тъй като ответника не би могъл да знае какви лица са собствениците на гаражите, разположени на общинския терен - дали се касае за лица с увреждания, тяхната вяра, убеждения, етническа принадлежност, образование и т.н. Уведомление било залепено както на гаража на ищеца, така и на всички останали гаражи, т.е. постъпено е съобразно разписаната процедура еднакво спрямо всички граждани, нарушили собствеността на ответника  и разположили без правно основание гаражи в терен общинска собственост. Ответникът не би могъл да е запознат с етническата принадлежност, религия или вяра на ищеца, както и с неговото лично положение на лице с увреждане, за да предприеме каквито и да било действия на дискриминация спрямо него, въз основа на тези признаци. Не се установи ищецът да е бил третиран по-неблагоприятно, въз основа на посочените признаци от останалите собственици на гаражи, напротив всички са били поставени при равни условия и им бил дадена възможност да депозират възражения срещу процедурата по изземване.

По изложените съображения, съдът намира, че не е осъществена пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл.4 ЗЗДискр., тъй като не е налице по-неблагоприятно третиране на същия, спрямо останалите собственици на гаражи, разположени в имот общинска собственост. Ето защо предявеният установителен иск бива отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради липса на причинно следствена връзка между налично дискриминационно поведение и претърпени морални вреди - влошено здравословно състояние на ищеца.

С оглед изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8 ГПК. Разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗДискр. улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, но не предвижда изключване от общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на ответника е намаляло поради неоснователност на претенциите на ищеца.

Така ищецът бива осъден да заплати на ответника сума в общ размер на 180 лв., от която 80 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.23, т.4 от Наредба за заплащането на правната помощ по установителния иск и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ по осъдителния иск.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. предявеният от Н.Т.Д., ЕГН: ********** *** и адрес за кореспонденция гр.Варна, ул.”Дружба” 4 против Община Сливен, гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” № 1, представлявана от кмета Стефан Радев иск  за признаване на установено наличие на дискриминационно отношение на ответника към ищеца на основата на признаците «етническа принадлежност, религия или вяра и увреждане», чрез уведомяването му с писмо, че ще му бъде премахнат гаража, разположен на терен общинска собственост, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. предявеният от Н.Т.Д., ЕГН: ********** *** и адрес за кореспонденция гр.Варна, ул.”Дружба” 4 против Община Сливен, гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” № 1, представлявана от кмета Стефан Радев иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 100 000 лв. / сто хиляди лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в застрашаване на живота и здравето и влошаване на здравословното му състояние, следствие от дискриминационно отношение на признаците «етническа принадлежност, религия или вяра и увреждане», чрез уведомяването му с писмо, че ще му бъде премахнат гаража, разположен на терен общинска собственост, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА, на основание   чл.78, ал.8 ГПК Н.Т.Д., ЕГН: ********** *** и адрес за кореспонденция гр.Варна, ул.”Дружба” 4 ДА ЗАПЛАТИ  на  Община Сливен, гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” № 1 сума в размер на  180 лв. /сто и осемдесет лева/, деловодни разноски.

 

 

          Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

 

 

 

               

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: