РЕШЕНИЕ№ 261560
гр. Пловдив, 25.05.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 3789 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Гаранционен фонд против М.А.М. осъдителен иск с правно
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) за заплащане на сумата от
1 531, 41 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото
увредено лице Р.М.С.застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ***г.,
дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие – 14.01.2015 г., е управлявала лек автомобил
„БМВ 320 И“ с *** без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 06.03.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че на 14.01.2015 г. при движение в гр. П. по бул. „Ц. ш.“, пред № **,
ответникът М.А.М., управлявайки лек автомобил „БМВ 320 И“ с ***, не спазил
необходимата дистанция и блъснал движещия се пред него лек автомобил „Опел
Корса“ с рег. ***, вследствие на което този автомобил се завъртял. ударил се в
оградата на Централни гробища, преминавайки през дървена пейка. Сочи, че увреденият лек
автомобил е собственост на Р.М.С.. Вследствие на
произшествието били увредени следните детайли и части на лекия автомобил, а
именно: облицовка предмет броня, фар за мъгла в задна броня – ляв, панел заден
ляв, капак заден, вежда панел – заден ляв, врата – задна лява, джанта – задна
лява, гума – задна лява, вътрешна основа панел – заден ляв, външна основа панел
– заден ляв, задна маска, основа задна броня, греда заден мост, амортисьор –
заден ляв, стойка заден мост – лява, кора багажник – лява, колона - задна лява.
Стойността на изплатеното обезщетение била в общ размер от 1 531, 31 лв.,
от която сумата от 949, 41 лв. – стойността на нови части и материали, сумата
от 119, 20 лв. – труд демонтаж и монтаж, сумата от 96 лв. – труд за
възстановителни операции, сумата от 84 лв. – труд за бояджийски операции и
сумата от 246 лв. – материали – бояджийски и други. Твърди, че заплатил
обезщетение на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от
05.08.2015 г. Сочи, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 КЗ (отм.)
ответникът управлявал увреждащия автомобил без наличието на сключена
застраховка гражданска отговорност. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявения иск, ведно със законните последици.
Ответникът М.А.М.
е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез
назначения му от съда особен представител адв. Р.Н., отговор на исковата молба,
в който излага доводи за нейната неоснователност. Оспорва предявения иск по
основание и размер.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 288, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.).
Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за
платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на
вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване
на договор за застраховка „Гражданска отговорност” – арг. чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а” КЗ. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя
от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1.
Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за причинените му
вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане)
срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната
отговорност да е възникнала във връзка с използването на моторно превозно
средство от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна
отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”.
От представената по делото
Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд на база
на подадени данни от застрахователните компании за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, се установява, че към датата на
пътно-транспортното произшествие – 14.01.2015 г., гражданската отговорност на
ответната страна за лек автомобил с рег. ***не е била застрахована по силата на
валидно възникнало правоотношение. От данните за наличните вписвания е видно,
че застраховката, сключена със застрахователна полица № ***, със срок на
валидност от 31.01.2014 г. до 30.01.2015 г. е прекратена на 15.08.2014 г., като
гражданската отговорност за управлението на посочения лек автомобил не е обезпечена
след това.
С разпоредбата на чл. 294 КЗ в
тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за
предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за
вписване в регистъра, поддържан по силата на чл. 292 КЗ, наред с другите
подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни договори
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Следователно липсата на вписване за наличие на валидно
застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното
пътно-транспортно произшествие представлява годно доказателствено средство за
възникване на задължението на Гаранционен фонд за заплащане на застрахователно
обезщетение в полза на увреденото лице по реда на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а” КЗ (отм.). В този смисъл с мотивите на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г.
по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че “вписването е правно
значимо, както с оглед извършваното при условията на чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ
плащане, така и предвид интереса на трети лица от удостоверяване на конкретното
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", съобразно чл. 261, ал. 1 КЗ и общественото
доверие в предоставяната от Гаранционния фонд информация”. За да достигне до този
извод съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в
Решение № 183/22.12.2017 г. по т.д. № 746/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което
се приема, че вписването в регистъра на Информационния център по чл. 292, ал.
1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) на прекратяването на застрахователния
договор, създава оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение.
По делото е представено
Наказателно постановление № 15-1030-000070/04.02.2015 г., с което по отношение
на М.А. М.е наложено наказание глоба в общ размер от 500 лв. за това, че на
14.01.2015 г., около 23:30 часа в гр. Пловдив, на бул. „Ц. ш.“ № 5, управлява
лек автомобил „БМВ 320“ с ***, собственост на Г.К., като не спазва необходимото
разстояние от движещия се пред него лек автомобил „Опел Корса“ с рег. *** в
средна лента за движение, удря го и вследствие на удара се завърта и напуска
платното за движение като се удря в ограда на централните гробища, преминавайки
през дървена пейка, с което допуска пътно-транспортно произшествие с
имуществени вреди. С наказателното постановление е наложено наказание на
основание чл. 53 ЗАНН за следните допуснати административни нарушения: 1.
водачът не се движи на такова разстояние от движещото се пред него моторно
превозно средство, за да може да избегне удар в него, когато намали скоростта
или спре рязко – чл. 23, ал. 1 ЗДвП и 2. управлява моторното превозно средство
без да е правоспособен водач – чл. 150 ЗДвП. Наказателното постановление е
влязло в законна сила н а 01.07.2015 г., видно от отбелязването в съставения
акт.
Наказателното постановление
представлява административен акт, съставен по установения за това ред от
длъжностно лице в кръга на службата му, с което е установено извършено
административно-наказателно нарушение и е наложено административно наказание.
Съответно така съставеното наказателно постановление се ползва с
доказателствена стойност по отношение на установения механизъм на деянието и
установените административни нарушения, т.е. противоправното деяние и вината на
водача, по отношение на който е наложено наказание. За да достигне до този
правен извод съдът съобрази, че в практиката на Върховния касационен съд,
постановена по наказателни дела, се приема, че влязлото в сила наказателно
постановление се ползва с последиците на наказателна присъда по отношение на
наказаното лице, ако административното нарушение съставлява и престъпление,
поради което последващо образувано наказателно производство за същото деяние
подлежи на прекратяване при съобразяване на принципа „ne bis in idem“. В този
смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, и Тълкувателно
№ 4 от 06.02.2018 г. по т. д. № 4/2017 г. на ОСНК на ВКС, в които се приема, че
наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за
същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административно-наказателно
производство с характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧОС, подлежи на
прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1,
т. 6 от НПК.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните съдебна авто-техническа експертиза се установява, че
между установения механизъм на произшествието и вредите на автомобила от
техническа гледна точка има пряка причинно-следствена връзка. Вещото лице е
установило, че увреденият лек автомобил “Опел Корса” с рег. *** е с дата на
първа регистрация през 2001 г., като до годината на произшествието е бил в
експлоатация 14 години. Вещото лице е установило, че стойността на вложените за
ремонта на автомобила нови части и консумативи към датата на произшествието е
1 421, 35 лв., а размерът на общата сума, необходима за пълното
възстановяване на увредения автомобил е 2 494, 10 лв. с включен ДДС.
От
представените в производството по делото доказателства се установява, че при
ищеца е образувана щета № ***г. по уведомление от собственика на увредения
автомобил Р.М.С., като след извършена експертиза са установени следните щети на
автомобила: облицовка задна броня; фар за мъгла -заден ляв; панел заден ляв; капак
заден; вежда панел заден ляв; врата задна лява; джанта задна лява; гума задна
лява; основа панел заден ляв – вътрешен и външен; задна маска; основа задна
броня; греда заден мост; амортисьор заден ляв;стойка лява заден мост; кора багажник
лява и колона задна лява.
Определен е
размерът на застрахователното обезщетение за сумата от 1 531, 41 лв.,
формиран както следва – сумата от 949, 41 лв. – за нови части, сумата от 119,
20 лв. – стойността на труд за монтаж и демонтаж, сумата от 96 лв. – стойността
на труд за възстановителни операции, сумата от 120, 80 лв. – стойността на труд
за бояджийски операции и сумата от 246 лв. за бояджийски материали.
От
представеното по делото Свидетелство за регистрация, Част I, се установява, че лек автомобил “Опел Корса” с рег. *** е
собственост на Р.М.С..
С платежно
нареждане от 05.08.2015 г. в полза на собственика на увредения автомобил Р.М.С.е заплатена сумата от 1 531,
41 лв. с вписано основание – обезщетение по щета № 110621/2015 г.
С покана за плащане ответната
страна е уведомена за образуваната щета, както и че дължи сумата от 1 544, 41
лв., включваща заплатеното обезщетение и всички разходи и разноски. Поканата не
е получена от ответната страна – делинквент, тъй като разписката се е върнала с
отбелязване „непотърсена“.
При
съвкупната преценка на събраните доказателства, а именно – представения
протокол за пътно-транспортно произшествие и заключението на вещото лице по съдебно
авто-техническата експертиза, съдът приема за установен по безспорен начин
механизмът на процесното пътно-транспортното произшествие, а именно - че
уврежданията по автомобила са вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 14.01.2015 г. на гр.
П. на бул. „Ц. ш.“ № 5, при което управляваният от М.А. М.лек автомобил „БМВ
320“ с ***, собственост на Г.К., не спазва необходимото разстояние от движещия
се пред него лек автомобил „Опел Корса“ с рег. *** в средна лента за движение,
удря го и вследствие на удара се завърта и напуска платното за движение като се
удря в ограда на централните гробища, преминавайки през дървена пейка.
Съдът намира, че при движението
си водачът на лекия автомобил „БМВ 320“ с *** - М.А. М., е нарушил правилата за
движение по пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат съблюдавани
от водачите на моторни превозни при движение, като в отклонение с правилото,
установено в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, предвиждащо, че водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко, не е спазил необходимата дистанция
от движещия се пред него лек автомобил „Опел Корса“ с рег. ***. Следователно
деянието на водача на автомобила е било противоправно, като последното
съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било
виновно, доколкото и последната не бе оборена в настоящото производство чрез
обратно доказване от ответника.
Причинно-следствената връзка между
противоправното деяние на ответната страна и твърдения вредоносен резултат е
установена и от приетата като компетентно изготвена съдебна авто-техническа
експертиза. Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени) изводи
въз основа на установените по делото обстоятелства, като установява, че
повредите върху автомобила съответстват на механизма на настъпване на
процесното пътно-транспортното произшествие. Съдът намира, че вредите са
закономерна, естествена и необходима последица от пътно-транспортното
произшествие.
Следователно,
за увредения се е породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата, като със заплащане на обезщетението Гаранционен фонд е
встъпил в правата на увреденото лице против делинквента, чиято гражданска
отговорност не е била обезпечена по силата на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на настъпване на произшествието.
Съгласно
практиката на Върховния касационен съд - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. В
посоченото решение и по същество на правния спор е прието следното: “с оглед на
отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение
съответства на тълкуването на закона, направено от касационния съд.
Застрахователното обезщетение е определено по заключението на изслушаната авто-техническа
експертиза, в което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на
увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП”.
Следователно,
дължимото застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на
собственика на процесния увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на
ремонтните дейности по неговото възстановяване – в размер на сумата от 2 494,
10 лв. (съгласно заключението на допусната и приета от съда САТЕ). Доколкото
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер – за сумата от
1 531, 41 лв. с преводно нареждане от 05.08.2015 г., исковата претенция
следва да бъде уважена в пълния й предявен размер за сумата от 1 531, 41 лв.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от
иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 461, 26 лв., от които
сумата от 61, 26 лв. за държавна такса, 200 лв. – депозит за особен
представител на ответната страна и 200 лв. за съдебно авто-техническа
експертиза, съобразно искането на ищеца, заявено в представения по делото
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) във вр. с чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) М.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес
гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата от 1 531, 41 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на
третото увредено лице Р.М.С.застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
щета № ***г., дължимо от ответника – делинквент, който към момента на
настъпване на пътно-транспортното произшествие – 14.01.2015 г., е управлявала
лек автомобил „БМВ 320 И“ с *** без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 06.03.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.А.М. да
заплати на Гаранционен фонд сумата от 461,
26 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 3789/2020 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК