Р Е Ш Е
Н И
Е
№……….
гр. Ловеч,16.11.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на трети октомври две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 237/2022
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от М.С.П., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Т.Т.
– САК с посочен съдебен адрес: *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
22-0906-000182/21.06.2022 г. издадена от Началник група към ОДМВР Ловеч, сектор
„Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач.
В жалбата
се твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна и
издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят излага
съображения за незаконосъобразността на издадено по отношение на него
наказателно постановление (НП), предшестващо издаването на процесната ЗППАМ. Твърди също, че с Удостоверение рег. № 906000-8756/26.05.2022 г., издадено от Министерство на вътрешните работи, ОДМВР - Ловеч, Сектор „Пътна полиция“ е констатирано наличието
на 5 броя контролни точки към
момента на издаването му, както и че е преминал допълнително обучение за
възстановяване на контролни точки, за което е издадено удостоверение от
13.06.2022 г. от учебен център „АУТОКАМТ-КОСТОВ“ ЕООД. Жалбоподателят развива
аргументи, че в срока между удостоверението, в което се констатира наличието на
5 бр. контролни точки от 26.05.2022 г. и процесната заповед за прилагане на ПАМ № 22-0906-000182, издадена на 21.06.2022
г., не
са му били налагани административни наказания, с оглед което не е възможно към
дата 21.06.2022 г. да е изчерпан броя на контролните точки, както
е записано в обжалваната заповед. При тези съображения
моли съдът да отмени оспорения от него административен акт и претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен адвокат, който поддържа
жалбата. В писмена защита развива подробни доводи по същество на спора и
претендира присъждане на разноски
съгласно приложен списък.
Ответникът – Началник група към ОДМВР Ловеч, сектор „Пътна полиция“ се
явява лично. Оспорва жалбата, като счита, че заповедта е основателно издадена
предвид обстоятелството, че с влизане в сила на последното НП на 31.05.2022 г. водачът
вече е нямал контролни точки, което е основание за издаване на оспорената
заповед, като възстановяването на точките е станало на по-късен етап, когато вече
е била изгубена правоспособността.
Настоящият състав на Административен съд
- Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана
по същество е неоснователна.
От
доказателствата по делото се установява, че за извършени нарушения на
ЗДвП на М.С.П. са били издадени
наказателни постановления (НП), с които са
отнемани контролни точки на водача и които са влезли в сила, както следва: НП № 18-0906-000015/18.01.2018
г., влязло в законна сила на 14.02.2018 г. и са отнети 6 к.т.; НП №
18-0906-000149/12.02.2018 г., влязло в законна сила на 20.03.2018 г. и са
отнети 5 к.т.; НП № 18-0940-000834/07.01.2019 г., влязло в законна сила на
30.05.2019 г. и са отнети 6 к.т.; НП № 19-0906-001118/27.08.2019 г., влязло в
законна сила на 05.10.2019 г. и са отнети 6 к.т.; НП №
20-0906-001186/01.12.2020 г., влязло в законна сила на 19.01.2021 г. и са
отнети 5 к.т.; НП № 21-1762-000169/30.08.2021 г., влязло в законна сила на
09.09.2021 г. и са отнети 6 к.т.; НП № 22-0906-000372/11.05.2022 г., влязло в
законна сила на 31.05.2022 г. (в заповедта погрешно е посочено 31.05.2021 г.) и са отнети 6 к.т.
Съгласно
Удостоверение №
906000-8756/26.05.2022 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Ловеч, М.П. има издадено СУМПС № *********, което е валидно до 26.03.2023
г. и контролен талон № 6255207, като наличните контролни точки към датата на издаване
на удостоверението – 26.05.2022 г. са 5 бр.
Ръководителят на учебен център
„АУТОКАМТ-КОСТОВ“ ЕООД е изпратил уведомително писмо до началник сектор „Пътна полиция при“ ОДМВР Ловеч с вх. № 906000-9652 от 10.06.2022 г., че ще се проведе курс за
частично възстановяване
на контролни точки на водача М.С.П.. На П. е издадено Удостоверение за
преминато допълнително обучение регистрационен № 6/13.06.2022 г., затова че успешно на 11.06.2022 г. е завършил курс за
допълнително обучение, съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП, като е посочено, че удостоверението може да му послужи пред МВР за
възстановяване до 1/3 от
предвидените точки, съгласно чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Проведеното допълнително обучение е
удостоверено с Протокол № 5/13.06.2022 г., съгласно който на 11.06.2022 г. в „АУТОКАМТ-КОСТОВ“ ЕООД, гр. Ловеч с лектор инж. К.К. е обучил М.С.П..
На
21.06.2022 г. Началникът на група към ОДМВР Ловеч, сектор „Пътна полиция“ е
издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач, като административният орган се е
позовал в мотивите си за издаването ѝ на гореописаните влезли в законна
сила наказателни постановления, с които на водача са отнемани контролни точки.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган.
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 4 от същия закон се прилагат с мотивирана
заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
Министърът на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. (л. 24) е определил да
осъществяват контрол по ЗДвП основните структури на МВР, сред които в т. 1.3 и
ОДМВР.
Директорът на
ОДМВР Ловеч със Заповед № 295з-31/07.01.2022 г. (л. 22-23) е оправомощил да
прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171,
т. 4 от ЗДвП служители от ОДМВР Ловеч, сред които в т. 1.3 фигурира Началник група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч за цялата територия на ОДМВР Ловеч.
Тази заповед е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател –
Началника на група в сектор „Пътна полиция“. Видно от представеното
удостоверение № УРИ 295р-13232/23.08.2022 г., издадено от директора на ОДМВР
Ловеч (л. 49), издателят на процесната заповед - Д.Д. е назначен на длъжност
началник на група „Моторни превозни средства, водачи и
административнонаказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч считано от 22.08.2017 г. и продължава да
служи на същата длъжност и към момента на издаване на това удостоверение –
23.08.2022 г. Следователно оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган.
Заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания.
Административният
орган не е допуснал съществени нарушения на административно производствените
правила.
Обжалваният
индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материалноправните
разпоредби.
Съгласно чл. 22
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от
същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите,
които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното
обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172,
ал.1, те се прилагат с мотивирана заповед.
С описаните
наказателни постановления в оспорената заповед са отнети съответно посочен брой
контролни точки и са влезли в сила. Последното издадено НП е НП № 20-0906-000372/11.05.2022
г., с което на П. се отнемат 6 контролни точки. В
текста на НП е посочено, че към 11.05.2022
г. на водача остават 5 контролни точки. НП е получено от жалбоподателя
на 16.05.2022
г., не
е обжалвано и е влязло в законна сила на 31.05.2022
г. С влизането му в сила се отнемат 6 контролни точки, от така посочените
налични към 11.05.2022
г. 5
контролни точки.
Във всяко едно от описаните в заповедта НП
е посочено колко контролни точки има водачът П. към датата
на издаване на НП. Отделно от това, в представената с
административната преписка справка за нарушител водач (л. 34-37)
са посочени всички НП с дата на влизане в сила и отнети контролни точки. Така
по делото се установява, че към момента на последното издадено НП
жалбоподателят е имал 5 контролни точки, които след влизане
в сила на НП № 20-0906-000372 от
11.05.2022 г. са отнети. Възраженията на оспорващия, че не е ясно какви
точки и колко са отнети са неоснователни.
Изцяло представените по делото доказателства от страна на ответника сочат, че
водачът П. към датата на издадено НП № 20-0906-000372 от
11.05.2022 г. е разполагал с 5 контролни точки.
Съгласно
чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки, сред които е изземване на свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, а именно - водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията
и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, максималният размер на контролните точки за отчет на
извършваните нарушения на ЗДвП е 39. А в съответствие с чл. 3, ал. 1 от
Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г., контролни точки се отнемат
въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Спорен
и релевантен по делото въпрос между страните е дали към момента на допълнителното
обучение, проведено на 11.06.2022
г. водачът и настоящ жалбоподател е имал 5 контролни
точки и съответно е възстановил част от контролните точки, или
към 11.06.2022 г., когато
се е провело допълнителното обучение, той вече не е притежавал контролни точки,
поради което не е могъл да възстанови такива и съответно следва да върне
свидетелството за управление, което не е сторено и е издадена процесната
заповед.
Разпоредбата
на чл. 158, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП предвижда, че броят на точките за
потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1. чрез частично
увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително
обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е
изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните
платежни документи; 2. служебно, до максималния размер, след изтичане на две
години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно
постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Съгласно чл. 158,
ал. 2 от ЗДвП, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството
може да се възстановява само до първоначалния максимален размер.
Граматическото и логическото тълкуване на
нормите на чл. 158 с чл. 157 от ЗДвП води до извод, че възстановяване на
контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния им
размер, съгласно чл. 158, ал. 2 от ЗДвП, но не и в случаите на пълно изчерпване
на определения им лимит, по аргумент на чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП. В последната хипотеза, водачът губи придобитата правоспособност и
възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП с
полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за
възстановяване на частично отнети контролни точки.
При
направен анализ налице ли е в случая частично възстановяване на точки по реда
на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът установи,
че последното
издадено НП №
20-0906-000372 от
11.05.2022 г., с което се отнемат 6 контролни точки, не е обжалвано
и е влязло в сила на 31.05.2022
г. С влизането му в сила се отнемат 6 контролни точки, от така посочените
налични към 11.05.2022 г. 5 контролни
точки. Тоест до дата 30.05.2022
г. жалбоподателят е имал 5
контролни точки, но с влизане в сила на НП на 31.05.2022
г. жалбоподателят вече не е имал контролни точки, тъй като с
влизането му в сила същите се отнемат. Действително с Удостоверение №
906000-8756/26.05.2022 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Ловеч (л. 13) се установява, че на П.
остават 5 контролни точки, но датата на удостоверяване на наличните
контролни точки е 26.05.2022
г. Възстановяването на контролни точки е било възможно само до дата 30.05.2022
г. След нея от дата 31.05.2022
г. влиза в сила НП № 20-0906-000372 от 11.05.2022 г.
Настъпилият юридически факт на влизане в сила
на НП № 20-0906-000372 от 11.05.2022 г.
не е отразено в удостоверението, тъй като към датата на издаването му наказателното
постановление не е било влязло в сила и не е породило своите
правни последици относно контролните точки. След влизането му в сила на 31.05.2022
г. отнемането на контролните точки от П. става
автоматично, със самото влизане в сила на съответното НП. Така към датата на
провеждане на обучението на 11.06.2022
г. курсистът П. не е имал налични контролни точки,
за да е приложимо възстановяване на контролни точки по някое от процесните НП
по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Данните по протокола от 13.06.2022
г. на автошколата установява пред съда и пред административния орган, че
жалбоподателят се е явил на регламентираното от закона допълнително обучение,
но поради настъпилия юридически факт на отнемане по силата на закона и на
последните 5 налични контролни точки на 31.05.2022
г. за М.П., не са били налице материалните предпоставки за
възстановяване на контролни точки по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
поради което правилно е прието от административния орган, че е налице основание
за постановяване на оспорената принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 4 от ЗДвП.
С оспорената
заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на
свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Тази мярка е с превантивен характер и има за цел да
осуети възможността на нарушителя да извърши други нарушения. Тя не е вид
административно наказание, с оглед на което напълно неотносими се явяват
развитите в жалбата доводи по отношение на издаденото НП от 11.05.2022 г.,
което не е било обжалвано от П. и предшестващия го АУАН. Доводите за
евентуалната незаконосъобразност на това НП не относими към настоящото съдебно
производство, което има за предмет контрол за законосъобразност на индивидуален
административен акт, каквато е заповедта за налагане на ПАМ и косвена преценка
за законосъобразността на НП и АУАН е недопустима.
Съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че при
издаването на обжалваната заповед органът не е съобразил всички факти и
обстоятелства от значение за случая, вкл. и нови такива. Към датата на
издаването на ЗППАМ от 21.06.2022 г. при липсата на контролни точки за водача П.,
както към тази дата, така и към датата на провеждане на обучението му на
11.06.2022 г., правилно органът е приложим материалноправната разпоредба на чл.
171, т. 4 от ЗДвП, тъй като допълнително проведеното обучение от 11.06.2022 г.
не може автоматично да възстанови напълно отнетите към 31.05.2022 г. контролни
точки на водача. Посочените материалноправни предпоставки за прилагане на
мярката са били налице.
Релевантния
за приложението на чл. 171, т. 4 ЗДвП юридически факт е факта
на отнемане на всички контролни точки на водача, който в случая, както вече се
посочи е проявен на 31.05.2022
г. и надлежно доказан, поради което спрямо водача е настъпил и
законоустановения резултат - загуба на правоспособност до изпълнение на
нормативните предпоставки за възстановяването й. Органът е посочил правните
основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за
издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.
Заповедта
се явява съобразена и с целта на закона, като не ограничава правата на адресата
в степен над необходимото. Приложената ПАМ е съобразена и с постигане на целите на
закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, живота и
здравето на участниците в него и преустановяване на административните
нарушения, като съответства на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е
законосъобразна, което налага оспорването да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на М.С.П., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Т.Т. – САК
с посочен съдебен адрес: *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0906-000182/21.06.2022 г., издадена от
Началник група към ОДМВР Ловеч, сектор „Пътна полиция“, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
Препис от него
да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: